Навремето си мислех, че щом аз и ГЕОРГИ заминем, и отидем да живеем на село, моментално около нас ще се създаде общност от хора със сходни интереси. Но после разбрах, че докато нашата вътрешна работа не завърши, а и вътрешната работа на всички единици, които е предвидено да се включат в тази общност, няма как да се сформира такава. Тя ще бъде трудна общност, с противоречия, с неща, а БОГ не иска това. И поради тази причина не го прави.
Същото е и с двойките. Много двойки ги забавя. Просто защото те самите не са готови да се срещнат и да бъдат заедно. Би им било безкрайно трудно заедно с противоречията, които всеки един все още носи вътре в себе си.
Устоите на човека трябва да са в ДУХА. И тогава се създават съвършени съюзи, които не са на основа на интереси: „Аз съм с теб заедно, защото нещо ще спечеля.“
Не. Аз отивам с тия хора, защото ми е безкрайно приятно, спокойно, ведро, има какво да разкажа, има какво да споделя, има кой да ме чуе. Докато другите съюзи са нещо, което само материята крепи. И това няма бъдеще.
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от “Цялостност и Единство”, 2022 г.
