Сънувам, че вървя по един хубав горски път, БОС, и някъде съм си изгубил маратонките обаче ТРЯБВА ДА СВЪРША ЕДНА РАБОТА, ПОРЪЧКА ОТ НЕБЕТО.
В дясната ръка нося няколко ГАБЪРЧЕТА и МАЛКИ ПИРОНЧЕТА, цяла шепа, в лявата нося ПО-ГОЛЕМИ ПИРОНИ – 17-18 сантиметрови, ама ОГРОМНИ.
Трябва да ги занеса при един МНОГО ГОЛЯМ МАЙСТОР.
Гората свършва, след това почва поле, пресичам. БОС съм. Топло е времето, слънчево така.
Отивам при този мъж и знам, че той е ОБУЩАР, това му е основната професия, но се занимава с ред други работи или както българският народ казва: пенкилер, водопровод, канализация, ама няма нещо, с което да не се занимава, ако искаш вино ще ти направи, каци, работи, всичко. Голям майстор.
И вървя, по-едно време и гледам едно блато. Обаче понеже държа малки пирончетата и габърчетата и ми НАБОДОХА цялата ръка, и аз викам: що съм такъв дивак, тези ще свършат работа, големите могат и за малко и за голямо, нали, а тези малките за какво са му, за нищо не може да ги използва.
Габърите са за хартия, не са за подметки. Едно време нали имаше габъри отдолу на подметките, пирончетата и те са малки – я у блатото да ги хвърля, те ще ръждясат, в блато кой влиза – буф вътре на няколко метра ги ИЗХВЪРЛИХ, те се пръснаха, освободих си едната ръка.
И си вървя спокойно и само след няма 50 метра гледам две хлапета, които не бяха много светли, мургави, както е блатото – кално, то е за прасенцата и изведнъж се набутаха в блатото, ама от другата страна, не от тази страна, където бях хвърлил тези неща. И аз викам: “Е, АКО ЗНАЕХ, НИКОГА НЯМАШЕ ДА ХВЪРЛЯМ, че и хлапета малки, те могат да се убодат, ако минат от другата страна на блатото”, ама къде ще ги търсиш, край, приключено, хвърлено е.
И мислих да им кажа оттатък да не минават, ама те не ми обръщат внимание, аз съм прозрачен, ТЕ НЕ МЕ ВИЖДАТ.
Викам им нещо – НЕ, ВТОРА коренна раса. Аз съм ШЕСТА и МАЛКО ОТГОРЕ, РАЗЛИКАТА Е ГОЛЯМА, къде ще ме чуят, в никакъв случай.
Мина ми нещо такава мисъл през главата, викам ама ТЕ нещо НЕ МЕ ЧУВАТ, НЕ МЕ ВИЖДАТ, ние сме сигурно НА РАЗЛИЧНИ ЕТАЖИ, аз ги виждам, ЗАЩОТО СЪМ ОТГОРЕ, ама ТЕ в никакъв случай НЕ МОГАТ ДА СЕ КАЧАТ НАГОРЕ. Знаете много добре, че е така, а тези всички Ангели от горе МОГАТ ДА СЛЕЗАТ чак до долу докъдето искат, но ТИЯ ОТДОЛУ САМО С РАЗРЕШЕНИЕ ИЛИ С ВОДАЧ.
Продължавам по пътя, стигам и гледам така едно нещо като ВИДЕЛЕЙКА, КРЪГЛО, остъклено много, работилницата и вътре на един стол седи МАЙСТОРА, един едър, красив мъжага, русокос, дълга коса, светлоок. Вика:
– Георги, дойде ли, носиш ли ги?
– Да, всичко е точно, наредено ми е, донесох ти ги.
Не му казвам, че съм хвърлил малките. И той вика:
– Ама те не са за мен, трябва да ги занесем двамата до едно място, трябва да отидем с теб.
– На мен ми омръзна да ги нося.
– Ще ги носиш.
И събува си /той е с едни такива високи като кубинки/ обувките и гледам: 46,47 номер като моите и слага едни маратонки леки и аз викам:
– Абе майсторе, гледам, че ние носим едни и същи номера, дай ми някакви стари обувки, ама какво имаш, маратонки дори. Гледам, че ти свали планинските обувки. Той не казва нищо и не ми дава. Не ми казва, че трябва да отида бос, обаче не ми дава нищо. Прибра си другите всички работи и вика:
– Да тръгваме!
И аз викам пак:
– Абе няма ли някакви обувки? – И излезна, все едно, че не чува, ушите запушени. Аз го моля най-интелигентно – не. И тръгва по пътя и аз трябва да го настигна.
Тръгваме и на хоризонта се видя вече нещо като ГРАД, ама МНОГО СВЕТЪЛ, БЛЕСТЯЩ. И само като го видя, той вика:
– Готово, аз съм до тук, продължавай напред!
И аз се събуждам.
В последните години два-три съня само са ми се опрели, ВСИЧКО останало го тълкувам и смятам, че го ТЪЛКУВАМ 100% на познати, на непознати, на случайни хора. Грешка нямам, имам усет, вече ми е дадена тази способност обаче ТОЗИ СЪН…
ТАТКО ме пита:
– Синко, нещо да го тълкуваме?
– Да, Тате. Ето, пирони нося и толкова съм въодушевен от задачата, че праскам БОС. Няма това-онова, ВАЖНОТО Е ДА Я ИЗПЪЛНЯ. Питах майстора – ама майстора си направи углушки.
– Аха добре. Що хвърли тези работи, бе?
– Набодоха ми ръката и хайде у блатото. Жива душа не влиза и по едно време гледам две дечица са влезнали, не прасета, не нещо друго, а ХОРА. И СТАНА МИ СЪВЕСТНО, отидох да ги предупредя – не, не стана.
– Занесе ли пироните?
– Да, града се очерта, свети.
– Значи си изпълнил мисията?
– Смятам, че съм я изпълнил.
– Нещо друго? Ти много тривиално, много обикновено ми го тълкуваш този сън?
– Тате, какво – пирони, гвоздеи?
– Ами нещо от тези пирони, нали възстановяване, нали на някакъв строеж? – ВЕДНАГА РАЗБРАХ, че е уловка и викам:
– О, на строеж – в никакъв случай, те може да са някакви АСТРАЛНИ пирони, ДУХОВНИ, нематериални – може, нещо подобие, да се кове с тях аура. – Той вика:
– Вървиш така към реалното тълкуване на съня, Истината, обаче е нещо друго.
Пълно зацепване, викам:
– Не знам, ремонт, тези пирони са някакъв ремонт.
Вика:
– Сега, синко, НЕ МОЖА да си изкараш изпита. Видя ли колко си велик? Тълкуваш сънищата напоследък, но един сън не може да разтълкуваш тук?
Викам:
– Аз знам – почвам да го тълкувам – виждам блатото, БЛАТОТО Е СТАРО СЪЗНАНИЕ, това – онова, ГОРАТА Е ХУБАВО НЕЩО – Опитвам се със символи да казвам нещата.
Той вика:
– Слабичко, не става.
Викам:
– Добре, Тате, предавам се!
И Той вика:
– Синко, сега слушай ме внимателно, защото ТОВА Е един толкова ВАЖЕН СЪН, толкова ОСНОВОПОЛАГАЩ, че наистина ти е бедна фантазията, както обичаш да казваш.
И така, БОС ли тръгна?
ДОБРЕ, ЧЕ НЕ СЕ ВЪРНА. По пътя питаш за маратонките, ама НЕ СЕ ЗАБАВИ, това е добре, че СИ ОТГОВОРЕН и ще изпълниш задачата.
КАК СЕ ХОДИ ПРИ БОГА или при някой велик АДЕПТ, за да му благодариш?
БОС! Сваляш, каквото носиш. ПЛАЩАШ С ТОВА, ДА ОТИДЕШ БОС ДО НЕГО, нищо друго не приема АДЕПТА. ТОВА Е УВАЖЕНИЕ, като се събуваш под хълма.
И така вика:
– Това е добре! Този, при който отиде, ТОЙ Е ВИСОКОПОСВЕТЕНА ЛИЧНОСТ. ОБУЩАР защо? – защото коя е ОСНОВАТА, която той дава като АДЕПТ? СЛОВОТО, което съм МУ ДАЛ да говори на него, е за НАЙ-НИСШИТЕ СЪЗНАНИЯ – да започне да ги обучава, т.е. да им обува обувки и в ТОЯ ЖИВОТ да не се набождат по тръните, ГОРЕ – ДОЛУ ДА ЗНАЯТ!
– НИКОГА НЯМАШЕ ДА СЕ СЕТЯ!
Някой от вас да се сети? Ако се сети, ще му отстъпя мястото да говори тук веднага.
– Нали те бодяха пироните?
– Много ме бодяха!
– Знаеш ли какво са габърите, пирончетата и големите пирони?
Викам:
– Тате, не мога да се сетя!
– Това е МОЕТО СЛОВО, това са ДУМИ, СЛОВА! БОДАТ ТЕ нали, защото НА ТЕБ ТИ Е ДАДЕНО този дар – ДАР – СЛОВОТО и понеже те бодат ти искаше да ги изразходваш по някакъв начин, защото МНОГО ЕНЕРГИЯ изразходваш и ги хвърли в блатото. Ами там на никой не са нужни, защо ХВЪРЛЯШ така БИСЕРИТЕ?
ВСЯКА ЕДНА ДУМА каква е?
Сега ще ви кажа.
Колко ВНИМАТЕЛНИ, колко ОТГОВОРНИ трябва ДА БЪДЕМ КЪМ СЛОВОТО, а пък да не говоря и за СЛОВОТО БОЖИЕ, а изобщо и за нашето Слово и ИЗОБЩО КЪМ СЛОВОТО!
Трябва да бъдем ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТГОВОРНИ!
Трябва наистина да употребяваме ФИНИ, МЕКИ ДУМИ и НИКОГА “ужасно“, „жестоко“, „страхотно“ и ред други работи – ВСИЧКИ СА С ТАКАВА ниска ВИБРАЦИЯ, но сега ги казвам УЧЕБНО.
ВНИМАТЕЛНО! ЗАЩО?
Всяко едно СЛОВО, всяка една ДУМА, каквато и да е, ВСЯКА ЕДНА ИЗКАЗАНА ДУМА ВЕДНАГА СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА В ПРОСТРАНСТВО тука над нас.
И какво ПОЛУЧАВА? Освен СЪДЪРЖАНИЕ, което го има вътре, ФОРМАТА, която я има като букви, ИЗКАЗА, който го има, ако го изкажем вербално, ПОЛУЧАВА – ЦВЯТ и МУЗИКАЛЕН ЗВУК и ред други неща. ПОЛУЧАВА и ЗАПОЧВА ДА ЖИВЕЕ СВОЙ САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИВОТ, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО Е СВЪРЗАНА С НАС!!!
СЛОВОТО ЗА ТОВА Е ТАКАВА МОЩНА СИЛА, която НАИСТИНА ВЯРВАМ, че си НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА ЗА НЕЯ! А и МОЯТА представа е БЕДНА, БЕГЛА! Защото ако УМЕЕМ ДА БОРАВИМ СЪС СЛОВОТО, НИЕ ВСИЧКИТЕ ще бъдем веднага ЧУДОТВОРЦИ, ЯСНОВИДЦИ и всякакви АДЕПТИ и ПРОРОЦИ, каквито ви дойде на ум, всякакви. НО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ СЛОВОТО!
Когато ГО КАЖЕШ ей така, както АЗ ХВЪРЛИХ гвоздеите…
Татко вика:
– ДОБРЕ, ЧЕ ГИ ХВЪРЛИ БЕЗ ВСЯКАКВА УМИСЪЛ!
Аз ги хвърлям, правя слова и картини, НО ТЕ СПИРАТ ДА ДЕЙСТВАТ, защото НЯМАТ ТОЗИ ЗАРЯД и ТАЯ ЕНЕРГИЯ В ТЯХ, но въпреки всичко ТЕ СА ОТ ТЕБЕ и СА МНОГО МОЩНИ.
КОЛКОТО СИ ПО-ВИСОКО В ДУХА, ТРЯБВА ТОЛКОВА ДА БЪДЕШ ПО-ОТГОВОРЕН във СЛОВОТО!
МНОГО ОТГОВОРЕН, защото ТВОЯТА ДУМА СТАВА ЗАКОН и около тебе ако има АНГЕЛИ, които ти прислужват, ТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ЗАПОЧНАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТАЗИ ДУМА!
И така:
– Значи МОЩНИТЕ ДУМИ – ТИ СИ ГИ ЗАПАЗИ – това са ГОЛЕМИТЕ ГВОЗДЕИ.
Но виж, това е гвоздей. Гвоздеят или пиронът е обезателно нещо да го занити, ДА ГО ЗАКОВЕ, ТОВА Е МНОГО СИЛНА ДУМА. Представяте ли си от тези ДУМИ, които КОВАТ една греда, която е от 10, 15, 18, 20 сантиметра. Пиронът трябва да пробие тази греда и още да влезе в другата. Това е СЛОВОТО!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от беседата „Сънищата – Произход и значение“, 2017 г.
