Българите не си обичат богаташите, не си обичат политиците, не си обичат бизнесмените, това е факт, но аз ги обичам. И вече има хора точно като мене, които казват:
– Това са хора.
Викам:
– Гледай човешката субстанция! Какво е направил не те интересува.
Той е творение на Всемогъщия и аз към него изпитвам само Любов. Вие ако не можете Любов, поне обич. Ако не можете обич, поне харесване.
Защото оня, който върши /тия недобри неща/ има смелостта, дори терориста – да отиде да се гръмне. Ами ако е Божията воля да не стане, няма да стане нито един терористичен акт. Но понеже те уравновесяват везната, според Закона за Равновесните сили и Закона за Кармата, това е. Но винаги са заслужили тези, където гърмят адските машини.
– С какво?
– С нещо.
И когато питам Господа защо става и Той вика:
– Синко, за всеки един съм изчислил. Петдесет човека трябва да бъдат убити, двеста трябва да бъдат ранени, от които сто трябва да бъдат на инвалидна количка. Преброил съм мухите, мравките и комарите, които трябва да загинат.
Ето, казвам се Георги Изворски и ви казвам Истината, и се подписвам с едната ръка и с другата.
Искам просто тоя свят да се научи на Доброта.
Това са го знаели малко, само апостолите. Убиват Свети Апостол Стефан с камъни и той, преди да го удари последния голям камък в главата, казва: „Господи, прости им този грях. Те убиват мене, не правят друго престъпление.“
Вижте колко се е смалил, колко се е изравнил – никакво его няма, голяма работа, че го убиват него. Прощава им, защото това е смъртен грях.
Трябва да обичаме и да се молим за враговете и предателите си.
Аз знам, че няма да може всички да започнат да ги обичат като мен, но поне да не ги мразят и да нямат тая ненавист. И когато се съберем един колектив от десет, от двадесет човека, и когато започнем да излъчваме за някой, който се е провинил /дали е политик, какъвто и ще да е/ и да казваме:
– Вижте какво, хайде да се помолим за душата на този човек.
Той откраднал от държавата сто милиона лева, двеста, петстотин – има кой да го съди.
Тия съдилища, които сега съдят, съдилища ли са? Да, инстанция, всичко е точно, трябва да ги има, аз не съм против тях. Аз не съм против нито една земна институция, но знам, че те една по една ще си заминат рано или късно. И тогава нашето излъчване – колкото повече и по-свестни хора станем /просто се очовечаваме/, тогава започва да се променя и съзнанието, защото ние правим тоя егрегор.
На какво? На Доброто, на Вярата, на Надеждата, на Любовта.
Има ли нещо по-мощно от Любовта?
Аз съм се убедил, че няма.
Georgi Izvorski
Откъс от беседата „Дневници на Справедливостта“, 2019 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2019/dnevnici-na-spravedlivostta/
