Мир, Радост, Съвършенство

Георги Изворски:
Слава на Всевишния, приятели, че ни е събрал и сме заедно! А това е чудесно! Това е вече съединение, обединение.
Искам най-напред с днешния прекрасен ден, първият ден на пролетния месец, да ви честитя празника “Баба Марта” и да се подсетим, че днес е денят на ВСЕОПРОЩЕНИЕТО.
Но искам да ви кажа, че всеки ден трябва да го направим ден на Прошката и на Смирението. Тогава сме истински хора, тогава сме стопроцентови човеци. 

Казах и преди няколко месеца, когато бях на една среща на политиците, че всичко трябва да се започва с молитва, за всичко трябва да се обърнем към Небето. Хубаво е когато човек излиза… /а аз този навик го имам откакто съм летял много години/ – излизам и поглеждам небето. Това веднага е една мълчалива молитва, веднага е едно свързване с онази Светла Сила над нас.
Ще ви кажа една от утринните ми молитви след отварянето на очите ми и след като кажа, разбира се „Добро утро” на Господа. Тя е кратка и простичка, но много пълна и много точна за днешния чудесен ден:

 ГОСПОДИ, БОЖЕ МОЙ, ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ,
ПРИЗНАТЕЛНОСТ И СЛАВА!
ХВАЛА ТЕБЕ, ТАТКО, ТАТЕНЦЕ,
НА ТАТКО, НА МАЙКА, НА СВЕТЛИНАТА,
ЛЮБОВТА И ЖИВОТА,
НА ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ,
НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ,
НА ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ
СЕГА, ВИНАГИ И ВЪВ ВЕЧНИТЕ ВЕКОВЕ!

AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!

HARUM! HAROM! HARIM!

Silvina:
Приятели, честит празник! Искам да ви поздравя с една песен, наречена „Българска идилия” на Учителя Петър Дънов, за която Георги казва, че с нея посрещат Аватарите на Земята. И понеже голяма част от нас сме такива, нека се поздравим точно с тази песен в днешния хубав ден.

изпълнение на песента “Българска идилия”

Приятели, искам да започнем по един необичаен начин, ако позволите. С нас е Магдалена Генчева. Заповядай, Маги! Тя се занимава с Аура камера диагностика, но ми се искаше да имаме двама доброволци, с които да видим ефекта на молитвата. Защото аз постоянно говоря за „Божествено лечение” и затова, че всъщност благодарение на една молитва започват изключителни процеси в организма на човека, което аз нарекох „Божествено лечение”. Идеята ми е да видим преди да съм казала молитва с тези хора и след молитвата какво се случва с аурата, с чакрите и т.н. Съвсем накратко, тези хора трябва да са хора, които не са били досега на наша среща, т.е. при които Божествено лечение все още не е започнало. Така, може би мъж и жена, ако от мъжете има някой, който да се престраши.
Добре, заповядай, че си по-близичко отпред, заповядай.

 Магдалена Генчева:
Здравейте и благодаря за поканата на Георги и на Силвина! Занимавам се с Аура камера вече шест-седем години, имаме центрове в Пловдив и във Варна, освен в София. Заповядайте!

Silvina:
Как се казваш? Румяна, добре дошла с нас.

Магдалена Генчева:
Ето, тук виждаме, че на Руми аурата е в жълтата гама, което означава, че тя е любознателна и тепърва има много да учи, да се развива и в духовната сфера, тъй като жълтото е стремежа към духовно израстване, към анализиране все още на нещата, т.е. сега е в процес на учене. И това, което също е важно, е да проследим самите чакри дали ще имат промяна, като всъщност тук идеята е не точно да видим първоначалното състояние, а след молитвата и след духовни практики как се променя състоянието –  може да се промени аурата, както и цвета на чакрите. Тук виждаме блокажи в пета чакра, която е в дъното, трябва да пееш малко повече и в първа чакра, което са може би някакви страхове.        

Silvina:
Добре. Аз за Руми какво бих казала – при много хора, които са гледали наши лекции или са чели само книга, или дори публикациите във Фейсбук само действат лечебно. Много хора ми го споделят, много хора, за които проверявам се оказва, че те имат пречистена карма над петдесет процента вече. При теб не е работено изобщо, т.е. би трябвало ефекта да се види доста явно. Ти си лечител, имаш лечителска дарба, за мен имаш и зелено в аурата, не е само жълтото. Така, нека сега ако може да се изправиш. Имам разрешение:

Слава Тебе, Господи, моля Те за Румяна!
Помогни й, за да се възстанови съвършеното й здраве във всичките му проявления. Нека Силата, която си вложил в душата й, в духа й, да се прояви за нейно и за всеобщо най-висше благо.

Да бъде волята Ти!
Слава Тебе!
Аумен!

Как си, усети ли нещо? Добре, спокойствие. Я да видим…

Тази идея ми я даде един човек… Повечето идеи идват така, ние вече сме наистина едно много силно колективно съзнание и по един много интересен начин всеки ден ми подсказват неща – какво трябва да се направи, за какво да се работи, чрез сънищата на хора, които разказват, чрез това, което хората споделят… Просто Светлата Сила работи чрез всеки един от нас. И така ми се подсказа за Аура камерата, че е добре да се направи това пред всички. Да видим… 

Магдалена Генчева:
Да, вижда се, че веднага се повдигнаха вибрациите в синьо, който е цвета на лечителите и в действителност вече започва да се проявява дарбата, да. Ето и чакрите са в много добър баланс. Чудесно, честито!

Silvina:
Цветанка, заповядай! Цветанка има вече отключена карма, тоест пречистена на петдесет-шестдесет процента, защото е гледала наши видеа най-вероятно, не зная. Не че да се похваля, но наистина е така. Просто Словото работи невероятно мощно. Заповядай!

Магдалена Генчева:
Така, тук също имаме жълта аура, но с малко оранжево – творчество предполага оранжевото. Но също и човек, който не само учи, но и практикува нещата, които е научил и самите чакри при нея са доста по-добре, особено шеста-седма, отворени са ти духовните чакри.    

Silvina:
Хубаво!

Моля Те, Господи, за Цветанка.
Помогни й, за да се възстанови съвършеното й здраве във всичките му проявления. Нека Силата, която си вложил в душата й, в духа й, да се прояви за нейно и за всеобщо най-висше благо.
Да бъде волята Ти!
Аумен!

Учените вече мерят какъв е ефекта след молитва, какво се случва с организма. Много неща се случват…
Всички хора се молят, но за да има истински ефект от молитвата, този човек първо /когато се моли за здравето му някой/ трябва да има лечителска дарба. Това за много от хората се проверява – имат ли и дали могат и те да работят, да помагат в цялостния процес на лечение, който върви на Земята и въобще във Вселената.
И трябва да имат чистотата. Всъщност с всички лечители, на които съм помогнала те да започнат също работа, правя такова пречистване, за да могат и те самите да работят, иначе те си прехвърлят карма от другите хора.

Добре, стана повече оранжевото ли сега?

Магдалена Генчева:
Да, повече оранжево, но започна и при нея да се появява вече синия цвят. Но малко повече работа явно трябва,  не става при нея толкова бързо, както при Руми. 

Silvina:
При нея и старта беше малко по-висок, тя имаше вече пречистване. Така че малко в по-малка степен се вижда ефекта.   

Магдалена Генчева:
Да, но все пак има.

Silvina:
Има да, добре. Надявам се да сте се почувствали добре. И аз благодаря, благословена! Благодаря за смелостта ви!

Сега, приятели, ще кажа молитва за здравето на всички в залата и на вашите деца. Който е против това, най-вероятно няма да протече много силен ефект при него. Има всякакви хора, които идват, това е публична лекция, отворена е както виждате, идват всякакви хора с всякакви цели, идват хора, които са дори и негативно настроени – при тях също не протича лечение, няма как Светлата Сила да помогне в този случай.
Миналият път, миналата година имаше един човек, който припадна и тогава ми казаха, че трябва още в началото да работя за лечение, за да се чувстват всички добре и от силната енергия да няма човек, на който да му прилошее или нещо такова. С ваше разрешение…
Съгласни сме. О, ти си тук, много си спокоен днес. Добре. /към момченце от публиката/

СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ!
ГОСПОДИ, БОЖЕ, ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА,
НА ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО!

МОЛЯ ТЕ И СЕ ЗАСТЪПВАМ ПРЕД ТЕБ
ЗА ВСИЧКИ ХОРА В ЗАЛАТА И ЗА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
ПОМОГНИ ИМ, ЗА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ СЪВЪРШЕНОТО ИМ ЗДРАВЕ,
ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ПРОЯВЛЕНИЯ
И НЕКА СИЛАТА, КОЯТО СИ ВЛОЖИЛ В ДУШАТА ИМ, В ДУХА ИМ,
ДА СЕ ПРОЯВИ ЗА ТЯХНО И ВСЕОБЩО НАЙ-ВИСШЕ БЛАГО.

ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ!
GLORY TO YOU !
АУМЕН!

Георги Изворски:
Молитвата не е просто нещо, тя не е само дума, не е само Слово.
Тя е Енергия, тя е Благо, това е Божествената Благодат.
Не че аз съм написал тази малка книжцита, иначе е в джобен формат и е със заоблени краища, и се казва „Озарения по Пътя – Молитви, Формули и Послания”, но ще ви кажа една интересна случка с нея, когато я издадох. 

В съседното село, до хубавата река Тополница, ходех да си пия кафето. Кафеджийката там ми е приятелка, но не знае кой съм изобщо две-три години и повече. Един ден отивам, но тъкмо беше излязла книжката и взимам си едно кафе, сядам отвън под дърветата и реката тече. И тя идва при мен и ми казва:
– Абе Георги, защо не си ми казал досега кой си? Ами аз трябва да науча от човек, който е дошъл от Италия, от оня край на света? Ти хиляди пъти тук си идвал и си пил кафе, а аз изобщо да не зная кой си!
– Добре де, сега какво разбра?
– Ааа, сега натиснах в интернет и разбрах много други работи.
И аз казвам:
– Добре, щом вече си ме разконспирирала, щом си ме познала, получаваш бонус.
И тамън имах една такава книжка в джоба и й я давам. Тя пита какво е това и й казвам:
– Молитви са, обаче ще ти кажа и паролата, и кода. Чети на ден по три молитви или като имаш някакъв проблем и ще видиш ефекта.
А тя е най-обикновена жена. Отивам, може би след една-две седмици или три и тя казва, че си носи в чантата Молитвеника и каквото съм й казал било точно така.
Казва:
– Идват инспекторите и всеки път ми спират бизнеса и ми правят акт… – а тя има заведение и магазин хранителен до заведението – …и аз веднага като ги видях, че слизат от колата, отварям Молитвеника и на бърза ръка, където попаднах прочетох три молитви. Скривам молитвеника и си седя спокойно. Влезнаха, ровичкаха, ходиха навсякъде и накрая казаха, че всичко е точно, няколко устни забележки и оттогава не са ми направили акт. И като отида някъде, пак чета три молитви, ама които и ще да са и всичко пред мен се очиства и минавам като по асфалтов път, който е чист като за кола.
– Я гледай ти!
Това е наистина така. Защо? Защото Божественият Дух веднага слиза и веднага започва да работи за теб, защото ти си Го уважил. 

Нали ви казвам, сутрин ставам и поглеждам за една или две минути небето, за да видя става ли за полети или не, просто защото това ми е навик. На всички пилоти им е навик да погледнат небето – дали ще летят или не. 

Наскоро отварям Молитвеника на Учителя, аз съм го отварял, чел съм го и изведнъж гледам една молитва на санскритски език, обаче не е преведена. Ще ви кажа, че трудно се превежда от старосанскритски. И когато ми попадне текст, който е да кажем на халдейски, на персийски, на староватански, на старосанскритски – има разлика. Много голяма! Както Силвина ми е казвала, понеже тя знае гръцки, но гръцкия и старогръцкия език е много трудно да се разберат. И едните, и другите. Ако един говори на старогръцки, а другия на новогръцки език…  Превод се прави, но не можеш да го направиш точно буквален, той се казва превод-тълкуване. Така съм правил и с Атлантския Свитък от атлантски език, който е на тридесет и шест хиляди години. 

/Георги изпълнява молитвата на старосанскритски език/

 Мисля, измъквам информация от космическата библиотека и ето какво в превод говоря. Моят, след това ще цитирам още един:

LORD, TO UNITE IN US
LOVE, WISDOM AND TRUTH
AND TO LEAD US ALONG THE PATH OF IMMORTAL LIFE.
TO FULFILL DIGNIFIEDLY, UNWAVERINGLY,
ALWAYS AND EVERYWHERE YOUR WILL
AND TO LEARN YOUR GREAT,
UNCONDITIONAL, DIVINE LOVE.

Ето и по-дългият текст:

БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ, ВОДИ НИ И НИ ПОДКРЕПЯЙ,
ЗА ДА РАСНАТ И СЕ МНОЖАТ В ДУШИТЕ НИ
ПЛОДОВЕТЕ НА ТВОИТЕ НАЙ-ВЕЛИКИ ДОБРОДЕТЕЛИ,
LOVE, WISDOM AND TRUTH,
AND THEY SHOULD LEAD US EVERY MOMENT
ПО ПЪТЯ НА БЕЗСМЪРТНИЯ ЖИВОТ.
BECAUSE ONLY THROUGH THEM CAN WE BECOME
TRUE MASTERS OF OUR SOULS AND BODIES
AND TRUE SOURCES OF LIGHT AND HEAT,
ОБИЧ И НЕЖНОСТ, КРАСОТА И СИЛА,
ДОБРОТА И СЪРДЕЧНОСТ.
ТОГАВА САМО МОЖЕМ ДА СЕ НАРЕЧЕМ
WITH FULL RIGHT CHILDREN OF YOUR GREAT,
UNCONDITIONAL, DIVINE LOVE.

Е, по-блестящ пример от този за това, как всички, подобни на мен от вехтозаветните пророци и всички духовни наставници, учители или адепти, духовни инструктори и т.н., как може когато предават Божието слово или Духовното слово, как може по някой път да не му спазят смисъла и значението – а аз съм се постарал да го спазя, нищо че е кратко – да не го спазят и да изопачат нещата. И тогава, когато на окръжността от триста и шестдесет градуса изменим само с един градус посоката на самолета, той на всеки хиляда километра се отклонява с по няколкостотин километра и фактически, ако е тръгнал за Париж ще стигне до Москва, казано символично. Да, много се изменят нещата. 

И понеже сме тръгнали със старосанскритския език, ще ви кажа още нещо, което преведено означава: „Никоя религия не е по-висша от Истината!“
„Хармаха” е голямата Истина, Божествената, Великата. Ако го обърнем на обратно става: „Божествената Истина е по-велика от всяка религия!“
Преведох ви го и ви го разтълкувах и така, и така. 

И един латински постулат, който е пословица, поговорка или мъдрост, която казва „Убо бене, иби патрия“. – Където ми е добре, там е моята родина, там е моето Отечество. Така е, ама на Земята не е така. Мен ми е най-добре откъдето съм дошъл. Но като дойдеш тук, трябва ти да направиш условията, защото съм казвал хиляда пъти, че 

нашето отношение към нещата прави нещата. 

Следователно ние трябва да си направим уюта на Земята, а най-напред трябва да направим уюта в собствените си души и в собствените си сърца. 

На латински забравих как е, но другото което е: “Направих колкото можах, можещите да направят повече след мене”.  И понеже ние правим нещата, в много голяма степен достигаме и до днешната беседа, която е наречена „Мирът, Радостта, Съвършеството” – ще говоря и за това, само че ще отворя една скоба. 

Коя е тя? Беседа – беседата трябва да има събеседване, затова се казва беседка. Влизат вътре двама или трима души и си говорят и единият задава въпроси, а другият отговаря или и двамата – беседване. Но искам да кажа, че иначе може да се каже лекции, сказки, изнасяне, проповеди, както изнасят свещениците. По някой път, макар и рядко, има време за въпроси и отговарям директно. Обаче искам да ви кажа, че обикновено онези духовни просветители и наставници, които разпространяват Божието слово, говорят с душите на хората и то с тази част на душата – с подсъзнанието, но след това каквото кажат стига до съзнанието. 

Веднъж един човек дойде и каза: „Знаеш ли, преди беседата имах десет въпроса, ти ми отговори на всичките”. Ами да, то става автоматично. И поради това Учителят е нарекъл своите беседи сказки, отначало ги е нарекъл сказки, след това беседи, защото е разбрал, че той беседва с душата на всеки един в залата, както сте и вие сега. И може би не от сега от това слово ще ви дойде отговора, но той при всички положения ще дойде. Дали от книга, дали някой човек ще ви каже, дали нещо ще се случи, но няма начин ако зададете въпрос на себе си, да не стигнете поне до един от десетте му отговора. И така 

Мирът, Миролюбието, Миротворството може би е основно и най-важно нещо на Земята, защото то липсва. 

На Земята има непрекъснати противоречия, дразги, крамоли, спорове или както и ще да ги наречем, които прерастват във все по-големи и по-големи неща и се стига някой път и до много жестоки сцени. 

Мирът Божий съдържа всяко знание. 

Който е в Мирът Божий, не му трябват чували със знания – не, обаче това, което го знае, да го приложи. 

Мирът е най-голямото благо, което се дава. Без Мир най-напред в душата на човека, в Духа и след това в живота му, той няма да има нито свестен живот, нито свястно здраве. Досега не съм видял здрав човек, който е невротик или е непрекъснато под стрес и под напрежение, а ние сме такива деветстотин деветдесет и девет и деветдесет и девет процента, защото живота ни кара да ставаме такива. Но ако приложим малко инструмента ВОЛЯ, който ни е даден, Ум и Разум, които също са ни дадени като инструменти за живот, ще видите как може нещата да започнат да се оправят към все по-добро и по-добро. 

Иначе съм се убедил – ние сме като едно развълнувано море, океан, защото у нас бушуват страсти, желания, различни неща, които идват. Амбициите особено, които са пагубни и страстите, разбира се, са пагубни за обикновения човек…. Желанията са хубави неща, но в зависимост какви са. 

И така, без Мир няма нищо, защото писано е още от древните пророци в Стария завет: „И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война”. Защо, защото при войната няма победители и победени, има живи и мъртви, оцелели и неоцелели. Тук я няма книжката „Звездна Роса”, но аз ще цитирам по памет нещо за победителите: 

Всяка победа, извоювана с каквото и да е насилие, т.е. по военен път – омраза, насилие, убийства, незачитане на човека и независимо в името на каква кауза и цел, може да изглежда общочовешка, много добра – ние отиваме да освобождаваме тази страна, ние отиваме да спасяваме Божий гроб, а избихме хиляди по пътя си и заграбихме хиляди богатства –  независимо с каква идея, с каква кауза, щом е война, насилие, агресия, убийства и жестокости – не ми ги хвалете. Няма победител! Победителят е винаги победен и е победител дотогава, докато не разбере, че и най-голямата победа е абсолютна загуба за него. 

Сега, имам великолепен пример. Имало една война между две големи сили, хубава голяма война. Едната страна дала двадесет милиона жертви и тридесет милиона ранени, от които половината останали инвалиди за цял живот, това е била победителката. Победената страна дала десет милиона жертви и петнадесет милиона ранени, от които половината също са станали инвалиди. Това е за човешкия материал, а за физическия материал колко е струвало? На победителката победата е струвала триста хиляди тона злато горе-долу, а на победената сто хиляди тона злато. 

Става мир, помиряват се и започват да си ближат раните и едните, и другите, и да се възстановяват. Победената страна за двадесет години си оправила икономиката, закрила си всичките рани и тръгнала вече по добрия път, и след двадесет години вече нейното население било станало благоденстващо – здрави, богати и щастливи били и всичко било уредено. 

На победителката и след двадесет години населението едвам кретало, било бедно и нещастно, икономиката още не можела да се възстанови и след още двадесет години горе-долу възстановила икономиката си, но не могла да възстанови един сносен, нормален и хубав живот на своите граждани и след четиридесет години. 

По-хубав пример от този – здраве му кажи! 

Кои са победителите? Кои са победените? В нито една война няма победители.  И затова говоря за Мира. Но Мирът започва от нас! Ние имаме така наречения  индивидуален, личен, т.е. субективен и обективен Мир. Нашият субективен Мир трябва да го хармонизираме с обективния. Но нашият субективен, индивидуален, личен Мир трябва да го направим ние – това вече е Хармонията, Равновесието между ума, сърцето и волята на човека. 

И затова казвам, че човек, който няма нито Равновесие, нито Хармония между тези три неща, които ни е дал Великият Творец – дух, душа и тяло – няма Мир и няма съответствие. Човекът е болен, беден и нещастен винаги. Може и да не бъде беден, може да бъде богат, но пак е болен и нещастен. 

Скоро бях в една такава страна и понеже богатството не е благословено от Господа, а го изкарват, то хората там са богати, но не са здрави и щастливи. Гледат с един празен поглед … Не искам да цитирам нищо, само казвам, това са абсолютни факти. 

И така, първото нещо е да установим собствения си Мир. 

На Земята този Мир са казва баланс, в ангелския свят – Равновесие и в Божествения свят – Хармония. Това е все Мир, без Мир нищо няма. 

Ще ви кажа един прост пример: морето е бурно, пет-шест, седем бала, виждал съм до към шест и половина бала, прехвърляше пристана на Ахтопол, огромни зимни вълни. Морето все едно ври, няма вълна, а ври. Това сме ние – колкото у нас нямаме тази Хармония, това Равновесие и този Баланс, толкова повече сме едно развълнувано море. 

При три-четири бала вълнение на морето най-простите рибарски лодки не влизат, те влизат ако са два бала, иначе не. Значи и рибарските лодки не може да плуват. И най-обикновените наши стремежи, желания, чувства не могат да плуват в лошото сърце, защото ние не им позволяваме, ние сме едно кълбо нерви, една топка страх, най-малкото гняв, завист, похотливост, ревност, чревоугодничество, за да може по някакъв начин да си усмирим организма. 

И скоро ми се обажда едно момченце и ми казва, че много яде. Ами яде, защото нямаш никакво Равновесие у себе си. Ето ги везните – оттук и оттук. Кака Карма, нейно величество, ги държи отгоре. Господ е направил Принципите и казва: „Оправяйте се долу. Аз съм изпратил посланици долу – ангели, архангели, серафими, херувими, всичко е точно, престоли, власти, сили, началства – всичко имате бе, живейте и ставайте праведници. Като ставате праведници ставате и  светии”. 

От едната страна на везната има един буркан мед, а от другата има един буркан барут. Това е равновесието. Ние не трябва да бутнеме нито един милиметър от едната или от другата страна, но понеже имаме амбиции и страсти, разни желания чрезмерни и разни мераци, ние гледаме да ги задоволим. 

И казват: „Ей, този барут как ми трябва, сега ще подпаля нещо, ще го хвърля в комшията с един фитил, защото много го ненавиждам, много го мразя този човек”. Вдигаш буркана с барута, отваряш един фитил, палиш го и го хвърляш там. Обаче комшийската къща се пали, но вятърът духа много силен, прехвърля във вашия двор и пали и твоята къща – това е кака Карма. Тя гледа Равновесието, нея друго не я интересува. Ама дали е на Иванчо или на Стоянчо – кой какво е направил, изгаря ги до шушка и двете къщи. 

И понеже като падне барута казваш: „А, меда аз…”, но меда вече не става за нищо, той е долу. Бурканът е счупен, пълен със ситни стъкълца и край, и освен това е долу на нечистия под. Значи абсолютно е нарушено всичко. 

Добре, аз съм кротка душа, например, и не искам на никого нищо лошо да направя, но нали сега този мед ще го вдигна, тези блага ще ги взема. Ама тези блага не трябва да се пипат! Господ ще ти даде други, но това благо е сложено там за Равновесие, както избиваме животните и за това ще кажа. И искаме тази планета да няма катаклизми и да няма прекрасния корона вирус – е ще има, няма начин да го няма и той дойде. Посветените, просветените и просветлените го чакат от много отдавна – точно него – ще говоря и за чумите, но след една-две минути. Но вдигам буркана с меда и какво става – прас барута долу, скача една искра и мен ме помита и всичко наоколо. И тогава кел файда, че аз държа този буркан, когато мен ме няма, с буркана ли ще остана!? 

Вижте колко е просто! Нещата са толкова прости, толкова естествени в живота и на една ръка разстояние от нас, но ние не ги виждаме – това е, с пердета ли сме, спим ли…

Радостта от живота е Мирът. Казах – Баланс, Равновесие, Хармония. Ако имаме Хармония вече сме светии. 

Сега ще говоря за Радостта, но не за обикновената радост, а Жизнерадост – това е Радостта от живота. Един поет беше писал: „Научиха ме – щом съм жив е празник”. Да, разбрах го чак сега като ме посветиха, иначе и аз негодувах: „Това живот ли е, ааа!”.
Мнозина напускат този свят, защото не могат, нямат волята да си оправят живота. Ами оправете го, от вас зависи. От Господа зависи един процент, това е златния процент. Деветдесет и девет процента зависи от нашето съзнание и от програмата, тя ни е дадена. Програмата – това е съдбата, но ние се набутваме при кармата. 

Ще ви кажа, има две заведения – тук е едното, оттатък е другото. В едното заведение е тихо, спокойно, не се пуши, няма алкохол, мирно и тихо е и аз вместо да влезна в него на чисто въздух и да си пия кафето заедно с кола ли, с фреш ли ще е няма значение, влизам в другото. А там – алкохол, цигари и стават въргали през един час. И ме насмитат, и ме бият, и ме сритват, макар аз да не участвам с нищо, но съм там. 

Ние трябва да уредим в кой живот трябва да влезем – в този ли, лошия или в добрия, от нас зависи. А съдбата е направена точно да се движим и тя е поносима, и е нормална, тя не е жестока. “Лоша е” казваме, “лошата карма” и т.н., ами и кармата не е лоша, кармата чисто и просто изпълнява този Закон на Равновесните сили – мед и барут, това е. 

Значи, длъжни сме да се радваме и когато човек се радва и благодари на Бога, тогава неговият живот наистина започва да се оправя, колкото и да не е добър за момента, защото той си го е заслужил по някакъв начин и сега си чисти кармичните последствия, кармичните остатъци. 

Кое е Съвършенството? Съвършенството е това – направи си самият ти Съвършенство у себе си, направи своя свят абсолютно съвършен и в Хармония – духът, душата и тялото, умът, сърцето и волята на човека да са в Равновесие и ще видите чудото. 

Чудото е следното: около вас гори, но вашата къща при пожара ще остане цяла – пламъците, огънят са разумни. Идва наводнение, както на моя приятел Рафи, много от вас го познават, колата му не беше отнесена от огромната вълна, която идваше, защото чисто и просто е праведен човек. Четиридесет-петдесет коли на паркинга, всичко отива в морето, на плажа ги заливат хубавите вълни, само неговата /Форд „Фиеста” един малък, бял такъв/ седи и дъска не го удари, а то влачи тухли, дъски, разни работи, бутнати от пет-шест паянтови къщи. Нищо! Водата се оттича, в колата е сухо, паля, качвам се и си заминавам. Целият паркинг пуст, само неговата останала. И казва „Просто така ми стана неприятно…” Не го казвам за пръв път този пример, но е изключителен и е съвсем пресен. 

И още един… Много примери може да имаш, 

когато се обърнеш с молба към Светлата Сила и направиш връзка с нея, моментално се променят нещата, светкавично.

На нашето летище имаше празник на авиацията. И понеже и аз съм там завеждащ на клуба по „Делтапланеризъм и парапланеризъм” и пилотите, техниците всички ме познават. И един приятел на празника ме помоли да взема дъщеричката му, то такова седем-осем годишно дете, да го повозят на самолета откъдето скачат парашутистите. То парашути, балони, парапланери, делтапланери – празник на авиацията – светло, шарено, сергиите там, мръвките се пекат, биричка, всичко точно. И моя приятел даде детето си да го кача на самолета, и хващам го за ръката, и казвам, че сега ще минем от другата страна, от стартовия команден пункт, там има червени въжета и другите не ги пускат, но мен ще ме пуснат. Детето върви до мен и точно до пистата, където е бетона виждаме една умряла чучулига, птица и детето казва: „А, ама това пиленце тука..” – и аз я питам дали знае какво е това пиленце и тя казва: „Да, пеят много хубаво и са над полето, над нивите, като чучулигата”. И тя го взе и пита дали да не го погребем, че нали и то е душа, аз казвам: “Добре” и минаваме зад хангара. Намерих едно колче, извадих го от червеното въже, пък след това ще им го върна, отивам и изкопавам – да, върша нарушение, аз разбира се не съм чак толкова възпитан и прекален светия. И изкопахме гробчето, сложихме го и тя ме пита:
– Чичо Георги, знаеш ли от какво е умряла птичката?
Казвам:
– От смърт, не зная.
– А аз знам от какво, от мъка… Тя тук е пяла хубаво, а днеска гледай самолети, парашутисти, то почерняло от хора, музика – знаете какво е празник, всичко гърми и всичко трещи – тя е излетяла сутринта и като е видяла, е помислила, че всеки ден напред ще бъде така, а това е нейното царство, нейния дом е долу, нейното поле, нейното небе и е умряла от мъка, паднала е и е умряла…

Запомнете този пример! Детето ми отвори очите, а аз уж съм духовния. Това е Новата раса. 

Защото ние си мислим, че вечно ще бъде страданието, а страданието е временно, щастието е вечно. Казвам го и се подписвам, две мнения няма!

Silvina:
Искам да ви кажа нещо за молитвата. Ще я кажем ние в залата, ще я кажат и много хора по цялата Земя. Наистина се постарахме да стигне до много хора, за да получат помощ в много отношения – за възстановяване на здравето им, за отключване на духовните им потенциали. Тези хора няма шанс да заболеят от корона вирус и от други подобри заболявания. Просто имунната система става изключително силна на човек, с който се провежда Божествено лечение и след молитва. 

Но тази молитва ще я казват и много Светли същества от цялата Вселена, бих казала от всички Вселени, защото процесът, който сега върви е на трансформация не само на Земята, а на цялата Вселена. 

Всъщност цялата Вселена и човешката, и ангелската и Божествената минават на едно ниво нагоре в еволюцията си. И след нашата работа на Светлите духове, които сме тук на Земята ще се случи така, че наистина едно ниво нагоре ще се качим. 

Какво означава това – Христос минава едно ниво нагоре и Неговото място ще заеме Елохимът Адонай и всички ние, и всички същества, и затова ви казвам в този час в момента ще се молят много същества, не сме сами.

Георги Изворски:
Аз ще чета на паузи, така че ще може да…

ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ, ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА,
НА ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО!

ТИ СИ СВЕТЛИНАТА, ЛЮБОВТА И ЖИВОТА.
ТИ НИ ДАРЯВАШ ВЕЛИКИТЕ СИ,
ЖИВОТВОРНИ МИЛОСТИ И БЛАГА.

ГОСПОДИ, МОЛИМ ТЕ ЗА МИЛОСТ!
ДАЙ НИ СИЛА ДА ПРИЕМЕМ ИЗПИТАНИЯТА
КАТО ВСЕПРЕЧИСТВАЩ ОГЪН И БЛАГОСЛОВИ
ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ДУШИТЕ И ТЕЛАТА НИ,
ЗА ДА ВЪЗСТАНОВИМ ВРЪЗКАТА СИ С ТЕБ
И ДА ЖИВЕЕМ, И ДА СЕ УЧИМ
СПОРЕД ТВОИТЕ НАЙ-ВЕЛИКИ ДОБРОДЕТЕЛИ –
ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА.
ГОСПОДИ, ЩЕ СЕ СТАРАЕМ ДА ТИ СЛУЖИМ
ВЯРНО И ПЪЛНОЦЕННО ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА СИ.

ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ!
THANK YOU!
GLORY TO YOU !

AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!

Не ми е много приятна думата „чума”, но е хубава, защото идва от „чу”, което е чудо и „ма”, което е материята – чудото на материята, това е чумата – чудото, върхът на материята, защото в материята ги има тези работи. Ще кажа кое зачита Небето за истинско даване, истинско служене и истинска духовност.

Есента идва един човек, не ме е виждал и не ме познава, идва да запише неговия приятел при Силвина на лечение. Вижда ме обаче, аз стоя отвън и казвам, че трябва да изчака петнадесет-двадесет минути, че при Силвина има човек. И той ме пита:
– Ти да не си случайно Георги Изворски?
– Да, аз съм. – а той нито е чел, нито е чул, само името ми знае от неговия приятел, който му е казал да отиде при Георги Изворски и Силвина. И ми казва:
– Ама ти имаш много духовен вид с тази брада, я гледай, ами и светиш нещо.
Питам го как е познал и ми отговаря:
– О, ами аз съм бил горе… на тебе мога да ти казвам…
Разказът му ще съкратя до минимум. В чужбина бил, богат човек бил, четири-пет пъти ставал милионер с по няколко милиона, четири-пет пъти стигал до “дрехите на гърба си” и пак сега се е възродил и е горе-долу заможен човек. И казва:
– Правя една сделка и изведнъж ми става лошо, душата напуска тялото и аз се виждам как лежа, набучен със системи целия, отварят ми главата и ми правят операция като изкарват един метастаз, т.е. рак на мозъка колкото орех. Обаче аз ги гледам „от горе” и аз като се „качих горе” там ме посреща баща ми, който замина преди пет години, пет години вече живее отвъд във вечността. И той ме посреща и казва: „Синко, добре че дойде, десет дни ще си в кома и след това трябва да слезнеш и да продължиш, Господ ти дава живота, но ще ти кажа защо ти го подарява…
Кое зачита Господ и защо му е подарил живота? Макар че сега леко влачи левия крак и лявата ръка, но си кара колата и може да работи. И баща му казва:
– Синко, ти понеже си много религиозен, в нашето село има едно място, където църквата е разрушена /а е била църква преди двеста-триста години/ и понеже си заможен човек, милионер тогава, решаваш и вдигаш за няколко месеца чисто нова църква… – която е за стотици хиляди евро или лева не зная, не го питах. Прави огромна църква, изписва я, нагласява я и ме води да ми я показва. – Старата църква, която беше нищо и никаква неугледна, опушена там и попа от съседното село идваше от време на време, ти я направи като нов блок, направо като замък. Основни ремонти и там колко даде, колкото за нова църква. Обаче Бог не зачита тези работи изобщо, не ти пише плюсове за тях…
– Ами за какво?
– Направи едно хубаво голямо помещение, салонче с кухненски бокс вътре, а в същото село има дом за деца и юноши, които са безпризорни, т.е. нямат родители, за сираци. В събота и неделя няма кой да ги вземе и те седят в дома. А ти го направи това и в петък още от обяд, събота и неделя там се води едно неделно богословско училище и ти даваш пари, за да храниш тези деца непрекъснато. Понеже направи това добро, направи им помещение, направи за тези сирачета нещо бащински и майчински да усетят, че като отидат там има хора, които се интересуват от тях – има топла хубава храна и така, иначе какво им дават в дома…
Не искам да говоря, защото виждате ли ме? – аз съм бил седмичен възпитател в дом за деца и юноши „Никола Йонков Вапцаров” в село Пет Могили – Добруджанско, Шуменско. Изкарах няколко години. Тези деца само обич им раздавах, щяха да умрат за мене като си тръгнах. Тогава разбрах какво нещо е вниманието и обичта към едно изоставено дете. А те стават без да искат престъпници. И така, казва сина:
– Дойде десетият ден и от горе гледаме като духове с баща ми, който ми каза да се прибирам, защото чуй сега какво казва доктора, а до леглото са майка ми, баща ми и най-малкия ми син… – той има трима сина – …от другата страна, както съм със системите, седи един човек на инвалиден стол и се навел така и не мога да го позная кой е. И питам баща ми кой е този човек до мен, дали е приятел, дето е дошъл с инвалидния стой, а той ми казва, че това съм аз. А, аз!  Е как?
– Ами сега, като слезеш казва, година и половина ще бъдеш на инвалиден стол. Главата ти не може да работи, двигателните ти центрове са аут сега и след това ще започнеш да се движиш, обаче пак малко с крака и ръката няма да си добре.
– Аз не слизам! Тук ми е добре. В Светлината ми е много добре и хич не слизам долу и не ме интересува, край! Тялото им го оставям да правят каквото знаят с него.
А докторът през това време казва:
– Вижте какво, в нашата страна /не казвам къде/ десет дни се държи човека в кома, след това му вадим апаратите и системите, и изведнъж организма ако почувства прилив на енергия и човека се събуди, ще живее, ако не се събуди… И затова като му знаем какво е състоянието, вземете си сбогом.
Да си вземат сбогом с него, но той не вижда от другата страна, това е проекция, бъдеще – в инвалидния стол е той.
– И аз казвам, че не слизам.
А баща ми вика:
– Имаш една минута, трябва да слезнеш.
– Добре де, защо да слизам?
– Ще ти кажа защо – защото ако не слезнеш ти, а имаш още да плащаш на Кармата кармични остатъци, ще ти ги плаща не жена ти, тя няма нищо общо с теб, няма кръвна връзка, а майка ти и сина ти. Искаш ли момчето да те замести на инвалидния стол?
– Леле, като го чух за най-малкия ми син, той е петнадесет-шестнадесет годишен, останалите са по на двадесет и пет-тридесет години. Моментално слязох долу и толкова неуютно ми стана в тялото!
Аз му казах, че зная това. Когато изоставиш тялото си, влизаш бос и гол в една студена бетонна стая без прозорци, без нищо и тъмна отначало, докато дойдат да ти светнат. Не зная дали сте го изпитвали, но понеже аз няколко пъти съм ходил до горе…

Сега човечеството не иска да си научи урока. 

Първото грехопадение не е, че кака Ева хапна от ябълката и даде на Адамчо да хапне и той, и казват: Голямото грехопадение – няма такива работи! 

Грехопадението започва, когато Евите и Адамовците започнаха да се хранят с месо, когато започна ледниковия период и растителната храна си замина почти цялата. И те се научиха тогава да се хранят с месо. 

Оттогава човечеството се храни с месо, иначе на човечеството не му е дадено да се храни с месо и да избива животните. Животните, растенията и минералите, от които се копаят полезните изкопаеми – това прави Равновесието, еко равновесието на планетата и понеже го нарушаваме, има цунами, има вулкани, има пожари, има хубави земетресения и прекрасни епидемии – чуми.
Всичко е точно, всичко е чудесно, всичко е наред, всичко е съвършено, казвам го аз и пак казвам, че се подписвам и с ръцете, и с краката.
Дойде „лудата крава” от Англия или не зная там от къде. След това дойде чума по птиците –  „птичия грип”, след това чумата по дребния рогат добитък. Още преди седем, осем или десет години съм казвал всичките тези работи, че ще дойдат, ще минат и сега пак казвам – ще дойде рибения мор. Рибата и нито едно нещо, извадено от морето и от океана няма да става за ядене. 

Първата чума беше в растителното царство и аз ще ви кажа един пример… Всичко е примери, всичко е факти. Брястовете преди петдесет-шестдесет години започнаха да си заминават. Брястът е изключително чувствително, прекрасно дърво и понеже е прекрасно и с висока чувствителност дърво, то първо напусна. Това беше чумата по брястовете, чумата по растителността. 

Само след десет-петнадесет, след двадесет години сега заминават всички иглолистни дървета и ще заминат от тази планета, и дечицата ще ги гледат само на картинка. Не могат да смогнат така бързо ги отсичат боровете… Изсъхват.
Ами защо? Та нали белият бор го наричат „лечителят на гората” и на човека! Ами неговата смола, колкото грахови зрънца или по-малки, десет дена ако ги пиеш и се прочистват идеално бъбреците, освен това ти намалява и захарта, но това го знаят билкарите, знаят го посветените. 

Чумите сега ще продължават и много от растителните видове ще изчезнат завинаги, но ще се появят нови, защото щем-нещем ще останем само тези с висшето съзнание. 

Нисшето съзнание прави всичките некомфортности, неблагоприятности, всичките епидемии и чуми. 

И така, значи казахме за растителното царство, казахме за животинското царство и за чумите, които дойдоха и скоро чух по радиото, че сто и петдесет хиляди пилета били изгорили вече от някакъв птицевъден комплекс. Ами африканската чума по прасетата, която показва, че свинско не трябва да се яде? Прасето е по-интелигентно животно от кучето, разбира се някои видове. Това е самата истина.

И какво? Продължаваме да си хапваме мръвки? Да си хапваме, не искам никого да направя вегетарианец, но аз зная, че Природата и Кака Карма ще ни направят абсолютно всичките, защото виждам бъдещето. Дали след сто и петдесет-двеста години ще е, но нито едно хищно животно няма да остане и нито един хищник в човешки образ на Земята – няма, те не могат да съществуват вече, защото месото е с ниска вибрация, толкова ниска, че няма начин месоядците да не ги хване хубавия коронавирус. 

Макар че той не е създаден за бялата раса. Какво го е създало? И ако човек си казва, че е бял външно, той трябва да бъде бял, чист и вътрешно. Чисто бял! И вътрешно, и външно. 

Той е създаден от колективната, световна миазма на ненавист, омраза, на противоречия, на ежби, на непрекъснато противопоставяне и най-вече на алчността, завистта и всички смъртни грехове, които могат да ви дойдат на ум – на похотливостта, на извращенията, които са. 

И сега искат да ни кажат, че това е нормално. Е, не е нормално! 

И в крайна сметка само на две основни неща – егоизъм, пълен егоизъм и неблагодарност на човечеството. 

Как и  къде е създаден не ни интересува, интересува ни защо е създаден. Да си променим мисленето! Най-сетне да има нещо, което да подплаши човечеството и сигурно ще стане същото, както детето ми каза. Ами човечеството започва да мисли, че дойде коронавируса и така ще бъде винаги – няма да бъде винаги. 

Ние трябва да променим съзнанието си. За нисшето съзнание е създаден „корона” вируса, за съществата в човешки облик, но за нисшето съзнание. 

Той не е обикновена болест и нито ще помогнат на хората ваксините, серумите, инжекции разни, нито можем да си сложим маски на устата, на носа, на очите и на всички отвори по тялото, където се сетите. Сложете си маски, да видим дали ще ви спасят. Няма, не може да ви спасят. Не маската, а СЪЗНАНИЕТО!

Казвал съм го неведнъж онзи пример за моя приятел, който лежи с четиридесет градуса температура и грип, а аз слизам от планината. Чашата до него стои, пил е чай и ми казва:
– Стой на вратата, не влизай, сакън, ще те хване…
– Мен ли? Ти ли пи от тази чаша? От коя страна пи? – от деца сме приятели, обръщам я от неговата страна, чая до половината изпих – Изпих десет-петнадесет милиарда или милиона от хубавите вируси, от тези бацили, които нали са опасни микроби. Ще видиш утре като дойда има ли ми нещо.

Значи, от нас си зависи и здравето.!

Коронавирусът не е болест, която е дадена на физическото тяло – то е последното – т.е. казва се: спиритично, психично, тогава физиологично и анатомично заболяване. Спиритично означава духовно. Вече започва Духа да ни се поврежда от грубия материализъм, егоизъм и неблагодарност. Небето прави някакви опити, непрекъснато изпраща адепти, изпраща апостоли, изпраща духовни наставници, треньори, инструктори, тука пълно е,свети. На всеки един от десетте милиарда на Земята има минимум по четири наставника отгоре, е значи четиридесет милиарда са дошли. А има поне двеста-триста милиона, които имат по десет наставника. Пак стават милиарди същества отгоре, които светят и които са тук. Нощно време гледам как свети аурата на планетата. 

Ами ще свети, защото те с такава мощна енергия идват тук и с такава светлина, и се опитват, но ние сме /както казвам в моята книга „Пет Елмазени Рози”/ в черупковото съзнание, ние сме в един костелив орех вътре в черупката. И толкова е костелив, че не може да се разпука и да излезе стръкчето. От едно малко жълъдче или от едно орехче израства огромния дъб, който може две хиляди години да бъде жив.  Нашето съзнание е същото – ние растем с всеки изминат ден. 

Тук му е мястото да спомена и още нещо, понеже коронавирусът се разпространява и надали сведенията са верни, особено за Китай, а няма начин да не обхване света, за да може чисто и просто да събуди човешкото съзнание. 

Но искам да ви кажа нещо друго. Питам Небето важат ли още нещата, /защото упрекват много/, че лечителите взимат средства и пари. Някога знаех, че беше грешно и всички знаят максимата „Даром получихте, даром давайте”. Ето какво отговори Той.

„Преди две хиляди години и преди сто години тази максима още важеше. Защо? Защото онези, които даром са получили, не са положили никакви усилия, никакви. И Моите апостоли бяха около Мен, получиха дарбите и способностите и трябваше да започнат да лекуват автоматично, станаха чудотворци. Но за целта след това платиха кеш като си тръгваха”. 

Сега такива като мен, които идват, плащат предварително. Значи, ресторантът, закусвалнята е тук – взимам си купони, плащам, влизам и ако искам – ям, ако не искам – не ям. А преди това – влизаш, ядеш, пиеш, излизаш от другата страна, но не си си платил сметката. 

И понеже апостолите не бяха платили, всички си отидоха с тежка смърт или почти всички. Ами Петър го разпънаха на онзи хубав път, където бяха сложили кръстовете на всеки сто метра и разпъваха християните. Е, хубаво ли е с кръстна смърт да си отидеш? На Йоан Кръстител му отсякоха главата на дръвника, вътре в килията. Добре ли е? Значи всички платиха по този начин, значи даром няма нищо. 

Даром им се даде и Не! Нямаха право да взимат пари. Сега всеки един лечител, който е издържал на това, което аз съм издържал, на този спартански режим в планината /и сега ще ви кажа за един мой приятел/ има право да взима, но да пита за таксата отгоре. 

Ще ви кажа за баба Гюргя от Гюргево. Баба Гюргя от Гюргево чете, бърбори, баейки и лее восък и куршум, а освен това минава с едни конопени въжета и те лекува с въже. Питам я:
– Колко?
И тя ми казва, че си има тарифа. Казва:
– Какво искаш бе, само да ти пребая – десет лева за пет минути.
– Добре, ами ако ми отлееш восък, ако имам някакъв уплах?
– За восъка – двадесет лева.
– Ами ако искам куршум?
– А, куршума е калай. – казва ми – Да, по-скъпо е, тридесет лева. – Питам и за въжетата – А, с въжетата искаш, там е петдесет лева.
Тя не знае, но аз зная всички тези магьоснически номера и зная защо са конопените въжета и какви са, защото като те накара да седнеш на трикракото столче и да гледаш или свещта, или огнището, такова напалено, като оджак, има защо, но тя не знае.
Ще ти кажа като гледаш огъня какво се активира у теб или като слушаш шумяща вода да тече. И и́ казвам да пусне чешмата.
– Ама много вода ще отиде!
Да ти шуми чешмата едновременно, водата и огъня – това са двете най-велики сили на Земята. Другите са твърдта и въздуха, това са четирите стихии. И баба ми Гюргя има тарифа, така. 

Ето какво ми каза Небето, че за Евангелското слово, за лечителството сега в повечето случаи не важи тази стара максима /духовната/ „Даром получихте, даром давайте”. Аз не упрекнах баба Гюргя – взима, решила е, това е нейната тарифа.
Но отивам при един приятел, който ми каза, че взима шестдесет лева за тридесет минути и аз отивам и казвам:
– Абе, я ми направи един сеанс и на мене.
– Добре – легнах на дивана и ставам, а той ми казва – Ти ако искаш плащаш, ако не искаш, не плащаш. Аз имам хора, за които още отвън, в чакалнята стоят и ми се казва: “На този няма да му взимаш пари”.

Аз искам да ви кажа, че този човек е минал по моя път, значи той е имал такава служба – никаква собствена воля, никакъв избор всяка минута. Искам един от вас да стане и да каже ако е издържал четиридесет и три дни само на вода, никаква твърда храна и тринадесет дни без храна и без вода. Лично аз съм издържал девет, без вода и без храна – този, който стои пред вас, девет – повече не можах. Той е издържал тринадесет. Е, не е ли заслужил? И Небето му казва: “Шестдесет лева” и той взима шестдесет лева, иначе не взима. Но накрая на всеки месец десятъка го слага в плик и Небето му казва на кого да го даде – познати и непознати, включително и на мен. Казва ми:
– Небето ми каза, че си много зле финансово и ти трябват пари
– Да, трябваха ми? – и хоп – ето ти плика.
Не се шегувам, това е истината, която ви казвам.

Значи, Евангелското слово: „Работникът заслужава своята заплата” – работникът е положил усилия и като полагаш усилия, заслужаваш своята заплата. И другото: „Даром получихте, даром давайте” – всички ми го цитират на мен, но когато им казвам и цитирам Евангелието, че “работникът заслужава своята заплата” – значи, аз работя на духовния фронт. Аз съм духовен жътвар, вие сте материални жътвари. Нямам ли право да получа нещо за плодовете на своя труд? 

Ето какво пише: „Стопанинът пръв трябва да опита от плодовете на своя труд”, това е другата максима, която сега важи. 

„Човекът, положил максимум усилия, духовно, душевно и телесно напълно чист, тогава получава дарби, способности и таланти и те не са дадени даром”. Защото малко или много ти си направил някакви усилия. 

Сега ще ви прочета нещо за усилията, за да сме съвсем наясно и за благодарността. Тарифата непрекъснато ти се казва от Небето, това показва, че това е еквивалент на благодарността, тъй като хората са изключително неблагодарни. 

Аз лично имам един пример – когато казвам кой лечител и как – няма значение, излекува един богаташ. Джипът му е сто хиляди евро и отвънка седи. И той извади и даде двадесет лева?! От рак! Не го укорявам – не мислете – нито го критикувам, нито го съдя, само казвам като абсолютен факт. 

Аз съм забелязал, че духовните хора са абсолютно щедри. На материалиста като му кажеш нещо за пари, той подскача толкова:
– Ама как, я гледай, вие обрахте държавата и вие взимате! – и т.н.
– Да! Защото си материален и защото може да носиш маратонки от двеста лева.

Четиридесет и пет лева са ми маратонките. Да си купиш яке – моето е двадесет и пет лева от китайския магазин, осемнадесет ли беше – не помня. Значи, може якето да е триста-четиристотин лева, всичко марково, а не може да си спестиш хиляда лева и когато дойдеш при Георги Изворски и той те лекува, като ти кажа хиляда евро, ми ги оставяш.
Толкова ми е тарифата. Небето ми е казало: “Хиляда евро, когато лекуваш него, а други или безплатно съвсем, даром, без нищо го лекуваш, но този човек е заслужил, не всеки.” За някои ми казва да им у взема три хиляди евро – той е много голям скъперник, да го заболи сърцето. И казвам:
– Ами, може да припадне тука…
– Не, ти ще го спасиш!

Сега ще ви прочета нещо, за да разберете за усилията. Шестдесет и четвърто стъпало от „Златните Стъпала”, слушайте внимателно: 

„Усилията са по-ценни от резултатите!
Една жена ми разказа – имам изключителен детски спомен, беше лято и голяма суша. Царевицата на нивата ни започна да се увива и ако нямаше дъжд още някой друг ден, щеше да изсъхне. Нашата нива беше първа до реката, след нея имаше други. И реката не беше далеч, но трябваше в камънака да се направи вада. Нашият род покани всички, чиито ниви бяха наоколо, да се включат в копаенето и така общо да се спаси реколтата. Всички отказаха. Нашите започнаха сами в голямата жега и в твърдия камънак, помагахме и ние, децата. Жените и нас ни освободиха по залез Слънце, а мъжете копаха до късно. Призори някъде загърмя и заваля дъжд. Когато отидохме сутринта на нивата, само нашата нива беше полята обилно, дъждът беше валял точно до слога…” – слогът е границата със съседните ниви – „…на нито един съсед не беше паднала и капка вода. За да видят това чудо, дойдоха селяните от три села. А именно това чудо ми отвори истински очите за Бога.” 

Някъде по Благоевградско, когато бях една жена, която не си я спомням вече ми го разказа. Видяхте ли усилията? Усилията! Още вадата не е направена! 

Но вие мислите, че Великата Светла Сила не ни гледа и не ни е взела на отчет?! Всеки един от нас е на нейната длан – ето тук – стои, гледа го и му крои шапка. “Да видим, аджеба, този върви ли по правия път или не върви.” 

Въпрос от публиката:
Кажете ни за тъмната сила…

Георги:
За тъмната сила ще ви кажа, че едно споразумение направихме преди два-три месеца с шефа на тъмната сила. Ходих до там /аз не исках да ходя/, видях го в човешки вид и къде живее – на последния етаж на един небостъргач и т.н. – и започва да работи за Светлата Сила. От горе надолу! 

Обаче знаете ли, веднъж влизам при един кмет и кмета казва:
– Слушай, ей отсреща ми е бостана, върви и кажи на пазача да ти откъсне две дини от моя бостан и си ги прибери в колата. – там съм бил даскал, прост селски даскал в Добруджа.
Това е било бостанско време, лятото и кмета, понеже ми е приятел и си поговорим. И тръгвам, отивам и пазача казва:
– А, не!
Значи: кметът дава, пъдаря не дава – точно това беше поговорката и точно се падна на мене. И аз му казвам:
– Добре де, една, не давай две – нали кмета каза две или колкото искам, ама две.
Значи, точно това е сега, кметовете, на които аз им казвам “братовчедите”, защото са братовчеди, но сега ще започна да им казвам “братя”, защото започват да работят за нас и това е толкова явно.
И тя вече не е тъмна сила, леко може да е тъмна, защото още е сива, тъмносива, след това става светлосива и после става бяла, като якето.
Това е, споразумението вече е направено и става въпрос, че да не прозвучи малко самохвално, но какво да направя, трябваше да отида – аз да отида лично. А аз мрънках на Господа и три пъти му отказвах. И казвах:
– Аз да пътувам пет-шест часа съм самолет и разни работи, разни разправии, не! Искам да си стоя в хубавата България.
Но ми каза:
– Ставаш и заминаваш! Затова съм те пратил! С крачетата, лично с присъствие, само присъствие, нищо друго не се иска от теб.

Така, идва при нас със Силвина една жена, наша позната беше, пенсионерка вече, бивш журналист и ми казва:
– Георги, бъбрека ми е много зле и т.н. И синът ми, дъщеря ми и докторите викат тук до една-две седмици, дори имам дата определена да ми направят операция и да ми го махнат, той не функционира и т.н.
Правя й една проверка и питам, защото аз нямам право да лекувам. Силвина сега има всички дарби мои, та дори и по-големи. И казвам й:
– Слушай, бъбрекът не работи двадесет и пет процента, лягай тук и сега ще ти направя един сеанс. – и отгоре ми казва Небето, че трябват шест сенса.
Другият й бъбрек работеше на петдесет-шестдесет процента, а тя има киста на единия. И след сеансите ще започне да работи на деветдесет процента, повече – не. Стигат й деветдесет процента, защото жената вече пенсионерка, на възраст. Е, деветдесет процента е идеално, на кого от младите хора… ако си провери, ще види колко процента му работи.
Направих й сеанса и тя си замина. И ми се обажда и ми казва, че няма да идва. Ама, как да не идва? Казвам, че то няма сто километра от нейния град до тук, да накара някой – сина й, братовчед й да я докара.
– Не, не, не! Аз ще си направя операция утре, защото ще изпусна три хиляди лева по клиничната пътека! – освен това аз не ий искам нищо, а тя – Не!? Щяла да ги изпусне и си махна бъбрека.
След един месец я виждам, даже се хванала на работа, обаче след още четири месеца си замина. Другият бъбрек се повредил, спрял да функционира и край, до там. Това е вярата!
Казах й да дойде и ще го възстановя, но преди да се откаже от сеанса, тя ми се обади по телефона и ми каза:
– Знаеш ли, че двадесет и четири часа пишкам едни твърди работи?
– Ами да, той се люпи! – и аз направих една връзка и й казвам, че в момента бъбрекът й работи на четиридесет и пет процента. Още пет процента и вече става нормален, на петдесет процента започва да си работи добре.
Не! Не ме послуша. И ето сега какво означава благодарността. 

Пак един пример с един мой /може да се каже вече/ близък приятел, който е бил преди седем-осем години много зле и отива при една екстрасенска. Добре, хубаво и тя го излекува. Той има две заведения сезонни, не казвам дали са на планината, или на морето и за благодарност, едното от големите хубави заведения й го приписва на нея с всичките му хубави работи. Струва десетки стотици хиляди евро или левове сигурно, не зная.
След две години се запознава с мен и започва да се оплаква, че не му върви и т.н. Обаче станахме по-близки и аз му казвам:
– Знаеш ли, ти нещо си бъркал в съдбата, я тук седни и кажи.
И той каза това:
– Абе, подарих на една жена половин имот, обаче знаеш ли тя какво стана? Сега започвам да я съдя, защото тя иска да заграби и моята страна, и издава разни фалшиви документи.
Питам го:
– Как така?
А той казва, че искала цялото заведение. И продължава:
– Знаеш ли какво стана? Тя беше прекрасен човек – добър, свестен и изведнъж като дойдоха само за един сезон големите пари, и с мъжа си ги видяха, и на другата година стана съвсем различна. А мъжът й ми каза, че само да съм дошъл, щял да ме посрещне с брадвата, само да вляза в моята половина на заведението, където е законно.
– Леле, какви си ги надробил бре, Мите! Ти нормален ли си! Ама ти си се набъркал толкова дълбоко в съдбата и в кармата. Ти си подарил на тези хора… На нея й е дадено да бъде проста, селска лечителка на най-ниско ниво и те е излекувала чисто и просто, защото не тя те лекува, Бог те лекува! И когато аз направя на някой добро, му казвам да благодари номер едно на Бога и след това на мен, че сега аз съм му дясна ръка, сега в момента. Само това, сбъркате ли това – край!
И той казва, че сега се съдят, защото извън сезона отиват, взимат му маси и столове, работи и хладилници, абе направили го на нищо. Казах му да спира всички видове дела, да затвори устите на адвокатите – двама е наел, има пари – спира и оставя всичко на Бога, и ще види Божията Сила. Нали вече ми е приятел, писал ми се е, че вече ми е приятел, а като ми е приятел аз му давам вече най-добрия акъл – спира всичко, благославя ги онези и да каже „Живи, здрави и благословени да са” и това е.
Точно минаха две години, вярно бавно, но след тези две години екстрасенската стана неизлечимо болна и не може да си излезе от селото, а мъжът и́ я гледа и сега цялото заведение остана свободно. И той казва:
– Ами, там няма никой вече. Което беше мое, си го взех и половината си седи така.
– Ааа, всичко си дойде на мястото! – и на него чак сега започна да му върви.
Да, казва че четири-пет години е бил много зле. И му обяснявам: „Слушай сега да ти кажа какво си направил”, сега и на вас ще ви го кажа, за да слагате винаги номер едно Светлата Сила над нас.

Един човек припада, водят го в болницата, докторът, хирургът – най-добрия се случва на дежурство – вечерта отива, реже го, оправя го, нагласява му всичко и на другата сутрин онзи се събужда в реанимацията, след това го изместват другото отделение, бързо започва да му минава. Обаче той като се събужда сутринта, една медицинска сестра шета около него и така нататък. И той и́ благодари, и я пита дали е добре сега, тя му казва, че е добре и всичко е точно. И на тази същата сестра казва, че той е много богат човек и и́ иска сметка да и́ прехвърли сто хиляди евро и неговата вила на морето да й прехвърли – на медицинската сестра, която е подавала инструментите на доктора. 

Сега разбрахте ли какво правите, когато благодарите на този и на такива като мене?
Най-напред се благодари на Бога и след това на мене, може да ме позлатите от горе до долу. Да, имате право. Ако сте богаташи ме позлатявате, две мнения няма, но най-напред чисто и просто една благодарност към Бога. А това позлатяване е вашата благодарност, че съм ви излекувал – материална.  Вече ако не се даде материално нещо – няма. 

Срещам на улицата един мъж и една жена, онзи ходи едва-едва и аз му казах как да се оправи. И случайно в джоба си /и неслучайно/ винаги имам или по един молитвеник, или от моите визитни картички „Златните песъчинки” за раздаване безплатно. И на жената сега казвам:
– Виж, нека мъжът ти чете отбелязаните три молитви от тука и ще се почувства след няколко дена по-добре, а след четиридесет и пет дена, ако вярва толкова, колкото мене – ама малко, ей толкова от мене, ще бъде здрав, ако не – ще продължи да боледува, но въпреки всичко ще има много голямо подобрение.
Жената ме пита колко струва тази книга и аз й казвам, че им я подарявам, но тя пак ме пита колко струва и казвам, че е осем лева. Тя извади десет лева и ми ги дава. А бедни хора са – и ми благодариха, и си знаеха урока. За да се намери лек върху нас, „да хване дикиш” – както казва народа, трябва да си платиш с парични знаци, даже и златна монета. Един ми беше оставил две златни монети. Да – малки, обаче златни – двадесет и четири карата, купени от банката. И го питам:
– Добре де, защо не в български пари?
– Не, искам да ти дам злато – в злато иска да ми плати.
Аз затова казвам: Дано ме позлатите! Идеално. Защото Господ не ме е позлатил. Знаете ли какъв ме е направил? Диамантен. Ааа, зная аз – диамантът е по-скъп от златото.

Добре, ами в общи линии дано ме разбрахте, защото сега ще дам думата на шефа. Той е тук и ще ви говори, и го слушайте внимателно, защото наистина е много напреднал в нещата. 

Преди шест-седем години Господ ми каза: „Като стане на каква възраст…” – но аз не казвам за годините колко са – „…ще и дам всички твои дарби и способности, дори и по-големи”, беше преди шест-седем години. И аз и́ го казах, но и тя не повярва.

Silvina:
Ще прочета нещо от Учителя: 

„Мирът носи Божията Радост.
Радвайте се на това, което става, не скърбете за това, което не става.
Всяко нещо, дето става е от Бога, всяко нещо, дето не става е от хората.
Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си.

Щом Бог изгрее в душата на човека всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват, тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той не си е представял.
След всяко страдание, след всяка скръб идва радост, съответна на скръбта.
Стремете се поне един ден, един час през ден да гледате на хората като че вие сте във тях – техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие и по този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.” 

Тук мога да отворя една скоба и да дам пример със себе си. Когато започваше в други години житния режим, аз броях днитe – кога ще дойде денят да си хапнем ангелската супичка, малко така благинка за тялото да дойде след, все пак, този аскетичен режим. Тази година бях толкова заета с хората, с които ежедневно работех – това са десетки хора всеки ден, които идват, стотици на които пиша всеки ден и участвам в много, много процеси. Бях толкова ангажирана в това да помагам, че направо забравих, че е дошъл десетия ден и изкарах житния режим единадесет дни, и се захраних дефакто на дванадесетия. И това наистина спестява страдания. 

Георги казва за апостолите и за мъченическата скръб и смърт, с която са си заминали, защото няма наистина нищо даром. 

Когато ти живееш със страданията на хората, твоето страдание намалява. 

Така е, наистина е така. Човек ако успее да забрави за себе си… И ето, той казва: “Поне за един човек да си представим и да се опитаме да се поставим на негово място. 

„Всяка скръб и всяко страдание са резултат от нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат от изпълнение на волята Божия.
Повече от десет минути да не се плаче, даже пет минути, когато плачеш е достатъчно. Само в Събота няма да плачете, тогава ще сте радостни, весели.
И великият човек и обикновеният човек страдат, но великият страда и се повдига, докато обикновения се ожесточава.
И стогодишен да е човек, щом е весел и благоразположен, той е млад, когато пада духом, не е млад.” 

Знаете за Ботев и Левски, дето Ботев казва: „Приятелят ми Левски е със светъл, лек характер, с нечут характер. Студ, дърво и камък се пука, а той, щом си отвори очите пее”. 

Същото мога да кажа и за Георги, не че да се похваля с Георги, но сме преживяли толкова неща и той винаги е весел. Винаги разказва някакви весели истории на фона на наистина доста тежките дни, в които се справяме понякога. 

Дето казват за плащането, когато ти си платил родова карма, когато си платил кармата на страни – днес завърши процеса да ви кажа с пречистването на кармата на Земята. Преди няколко дни се молехме с Георги за създаване на колективно квантово поле, за да може вече тези негативи да не се прехвърлят върху всеки един от нас, които участваме в този процес на глобално пречистване и повдигане на Вселената, но да се прехвърля вече в това колективно квантово поле. Също се молехме за това колективно квантово поле да се помогне, за да имаме по-силна телепатична връзка всички ние помежду си и за това, Божествените идеи да се спускат към него и към всеки един от нас, които сме проводници на Божественото, така че тези идеи да се въплъщават на Земята. И когато всичко това е преминало през теб, повярвайте ми, ти имаш право, имаш право да получаваш. 

И понеже аз проверявах, например – апостолите на Исус. Когато Той по цял ден се е молил и Той всъщност се е молил за кармата на Вселената, не само на Земята, но апостолите не са участвали в този процес,  т.е. на тях им е дадено даром, те не са преминали през тези тежки страдания. Кармата на Исус се е прехвърлила на едно специфично място – чуждата, не Неговата, Той каква карма има, нямал е карма, но са му прехвърлили негатив /чужд/ и са го прехвърлили на едно място, което аз наричам Канал за връзка със социума. Когато там имаш негатив кармичен, неминуемо ти си подложен на хули и на негатив от хората, и Той по този начин е изкупил всичко. Така че наистина ние сме си платили, особено с пречистване кармата на Земята, което започна, всъщност вече започна пречистване кармата на Слънчевата система. 

На тези неща едва ли някой би повярвал, но когато го живееш това нещо всеки ден… Така, добре, отворих скоба за това нещо. „Но когато страдате със страданията на другите, само по този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания”. 

И за младостта – нали това, което казах за Георги, че той е винаги весел: „Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден, той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа.”

Тук има един цитат от един Жан Пол Рихтер: „Радостите са нашите криле, а тъгите нашите шпори”. 

И от Хенри Уорд Бийчър: „Радостта е по-Божествена от тъгата, защото радостта е хляб, а тъгата – лекарство”.
Хубави неща! 

Наистина Небето постоянно изпраща мъдри хора, чрез които Божието слово работи, твори, променя съзнанията. Не е вярно, че човечеството не се е променило, много се е променило, много е напреднало, но има същества, които имат все още много да учат и заради това така изглеждат нещата.

Как да култивираме Радостта и да се справим със скръбта?
Георги е говорил за троичния код – опитайте се да погледнете от човешка, от ангелска и от Божествена точка това, което се случва. Да погледнеш по-отвисоко, като наблюдател.
Скоро една жена ми писа за някакви нейни тревоги. Казвам:
– Сигурна съм, че утре сутрин това вече ще ти изглежда като незначително.
Не, че времето лекува, но когато си твърде много вглъбен в това чувство, в този проблем, ти виждаш само него, когато се отдалечиш от това нещо и когато времето те отдалечи, ти вече не си така вторачен, ти виждаш една по-широка картина. И така, ако можем да погледнем целия си живот, всичко което сме създали, всичко което сме преминали на фона на това страдание, което сега ни е дадено като изпит, за да ни научи на нещо, то вече не изглежда толкова голямо. 

Приемане и смирение! Много важно!

Защо ни се случва това – Смирението. Какво да променим? Постоянно ме питат хора къде да работят, какво имат да променят, къде са сгрешили, че пак нещата са им тръгнали не в добра посока. 

Нотка на веселие – това, което казах за Георги – винаги, ако можеш във всяка една ситуация да видиш добрата страна, дори да се развеселиш с това нещо, което e. И ще кажеш: „Е, гледай сега какво нещо стана! Пък то не е чак толкова страшно”. И една шега, една такава нотка на веселие много разведрява нещата. 

Прошка – най-важното. Защо този човек ни е ограбил, защо ни е наругал, защо ни е ощетил? Има защо. Това, което казах може да е наше, може да не е наше. 

По-често при духовните хора не е тяхно, те носят чужда карма, те са затова дошли тук, да помогнат на по-слабите човешки души да преминат нататък. И заради това на тях е прехвърлен чужд негатив и те страдат заради този чужд негатив. Но все пак си имат и нещо лично, което не са преодолели и трябва да се търси какво е то. 

Как работи прошката? Аз днес публикувах формулата, понеже е и такъв ден, формулата на Всеопрощението. Кажете си днес така: 

„Господи, искам прошка от всяка душа във Вселената, давам и прошка и я благославям.” 

Винаги първо искаме прошка! Повечето хора казват:
– Ама как, аз му простих за това, че той така ми направи.
– Ти му прости, но ти не знаеш каква карма те свързва с този човек.
Обикновено има такава, в сто процента от случаите има такава. Има нещичко недоизчистено, което ние всъщност чрез това страдание, което ни се дава, си го изплащаме.  

И ако погледнеш по този начин на нещата, че всъщност ти се дава възможност по този начин да си платиш сметката, за да можеш леко и чисто да продължиш нататък, тогава наистина е много по-леко. 

Като минават неща си казвам: „Добре, това е имало да мине и това приемам, благодаря!” И така нещата са по-леки. 

Благодарност – „Благодаря ти, Господи, че ми даде възможност да се поправя, да премина през този изпит, за да стане душата ми още по-силна, духът ми още по-мощен” – благодарност. 

Състрадание – това, което казах и по-горе – ако ние се откъснем от собственото си страдание и успеем да погледнем другия, който може да изглежда, че ни е причинил това страдание, но ако ние успеем да влезнем в положението на този човек, да го видим и изпитаме дори състрадание към него, нашето страдание намалява в огромна степен. 

Щедрост – ние можем да изпитаме истинска радост само тогава, когато даряваме радост на другите. 

Скоро работих с една жена, става дума за неблагодарност. Казвам й: „Да, аз лекувам и има цена”. И тя се обръща към друг човек, който няма цена, обаче този човек няма тази сила, която имам аз. И след време жената ми пише, че много зле се чувства. Проверявам защо – заради скъперничество. Дори тя се чувства по-зле, отколкото е била. Защото тя всъщност е проявила за пореден път скъперничество, решавайки да си спести и да не даде нищо за това, че някой ще я лекува и съответно положението й се влошава, и тя ми пише: „Моля те, помогни ми, много съм зле и т.н.” Аз работя с нея /работя дистанционно, за молитвата не е нужно човека да е до теб, въпреки че когато е до теб и работиш и с ръце, нещата се ускоряват доста/, моля се за нея. Когато се моля за такива хора, аз се моля за милост за такива хора, които са с най-тежките /грехове/. 

Най-тежките… как да кажа, господарите на кармата ги държат и не ги пускат тежките грешници. Когато моля за милост, понеже с Георги сме едно и също нещо, кармата на този човек се прехвърля върху нас за известно време. И в този смисъл това ако не е плащане не знам какво е. Физическо страдание изпитваш заради това, че работиш и помагаш на други. 

И при което й казвам: „Да! И направи някакво дарение”, дори не й казвам, че има цена някаква, казвам й да направи някакво дарение. Тя казва: „Откъде-накъде ще правя дарение! Ама аз не съм искала помощ, ама аз… ти изнудваш хората, ти извиваш ръцете на хората…” И си казвам, че някои неща наистина има защо да са така.       

Да продължим със Съвършенството. 

В обучението, което водя съм дала Божествените йерархии и искам сега отново да обърна внимание на вече един по-широк кръг хора върху това, защото съм допуснала грешки и неточности и ми се иска да остане сега това знание вече пред повече хора, което си е /смятам/ вече може би в деветдесет и девет процента нещата са точни. 

Когато говорим за Съвършенството, съвършен е само Бог, нали така. Ние се стремим към съвършенството и затова този Принцип се нарича Божествен Принцип на Съзидателност и стремеж към Съвършенство. Въпреки, че има едно магично качество, което се нарича да станеш еманация на Бог. Има велики духове, които когато слезнат в някакво отношение, да кажем по отношение на една дарба, те стават еманация на Христос. Мога да ви кажа, че за Георги това е Словото, то все по-силно и все по-силно работи. Тоест в едно отношение ти вече си съвършен, но само в едно, има още много.

Георги:
Мога ли да кажа един цитат? Искам нещо да ви кажа.
Избил съм много птици и риби – изповед правя. Обаче
духовното съвършенство на човека започва тогава, когато той започне да вижда равенството на всички живи същества – от буболечката, до слона и до човека, всички имат право на живот. Затова сега и мравка гледам да не убия, и муха. 

Сега, веднъж чумата слиза командировка на Земята и Архангел Михаил е дежурен по КПП и казва:
– Къде, ма?
И тя отговаря:
– Слушай, Господ ме изпрати да взема от еди-кой си град двадесет хиляди души́, да ги прибера, двадесет хиляди човека.
– Ами, колко е този град?
– А, един милион.
– Еее, на един милион двадесет хиляди няма да проличи, влизай – дава и́ виза, влиза.
Тръгва си след една седмица и Архангел Михаил пита:
– Слушай, колежке, свърши ли работата на Господа, какво стана?
Тя казва:
– А, да. Заминаха си двеста хиляди и се прибирам.
– Ама ти нормална ли си? Ама аз те пуснах за двадесет хиляди, а ти двеста хиляди…
– Аа, моите душий бяха двадесет хиляди, а сто и осемдесет хиляди умряха от страх.

Това е сега за коронавируса, можете да бъдете абсолютно убедени в това. 

Страх! Но ти не се плаши, ти почисти най-вече тялото си, душата си, да почистиш, себе си вътре, да станеш един чист, почтен, нормален човек, съвестен. Защото, ще кажа още един постулат: „Загубиш ли богатство, загубиш ли имане – малко си загубил, загубиш ли приятелство – много си загубил. Загубиш ли съвест – всичко си загубил!”

Silvina:
Божествените Принципи – те са дванадесет. Един от тях е Принципа на Съвършенството.
В последните беседи се опитвахме в течение на месеци да говорим за един от тези Принципи. Говорихме за Истината, за Доброто, за Любовта и днес темата е за Съвършенството.
На хората, които са карали обучение и предполагам, че има такива в залата, искам да обърна внимание, че съм разместила местата на Принципите. Това е много важно, защото всъщност дванадесетте тела на човека съответстват на дванадесетте принципа и по този начин вече ги подредих по тяхната точна последователност. Съвършенството е последния Принцип. 

Как го нарушаваме?
Можете да ги прочетете на екрана нещата – неблагодарност, мързел, невежество, лентяйство, изоставяне на работата, да си спестиш усилие, да работиш механично, отказ да се самоусъвършенстваш. 

Скоро имаше случай с една такава приятелка, на която Небето се опита да и́ възложи отговорна работа, свързана с Общото и тя каза: „Не, аз предпочитам да продавам обувки вместо това”. Значи, отказа да се самоусъвършенства. Когато човек прояви това, това е много тежко. На теб ти е дадено, вложено, цялата ти еволюция в много прераждания е преминала и ти си си го заслужил всичко това и си си го изработил, и ти отказваш да го ползваш. Съответно, те връщат много назад, губиш си ги тези дарби. 

И това го откривам при духовни хора, например лечителите. Не е никак лесно да си лечител. И в един момент някой от тях казва: „Вземи я Господи, вземи я тази дарба, не издържам повече, народ, навалица по цял ден плачат и мрънкат” и му взимат дарбата. Обаче след няколко дни нещо му се случва. 

Имаше една жена, беше ми разказала наскоро как пак по подобен начин лечителка измолила да й вземат това бреме, за да може да отиде на някаква почивка. После нещо й станало, така се разболяла, че не можела да ходи. И така и не отишла на тази почивка.

Съвършенството – това е общо взето професионалната изява – как човек си върши работата. Дали я върши със сърце, с ум, дали участва с цялото си съзнание в това, което прави или то витае някъде другаде и си мисли за нещо друго – как ще се прибере, ще си хапне или нещо друго и нещата вървят механично. 

Божествената дарба, свързана със Съвършенството е материализацията. 

Наскоро един приятел беше при мен и ми разказа един случай с Вера Кочовска, която е била изключителен материализатор, не толкова лечител, макар че е имала и  изключителна лечителска дарба, но материализатор. И казва, че влизат при нея борци, както е било по онова време, с чували с пари. Обаче тя вижда, че не може да ги лекува тези хора, защото са много грешни и за да ги постави на място им казва: „Абе вие какви сте бе? Вие какво си мислите, че като влизате с тези пистолети при мен, вие сте голямата работа! Я да ги видим тези пистолети работят ли.” При което те отварят пистолетите и се оказва, че гилзите са се отделили от патроните.

Това е мисълта, която се материализира, когато човек със силна мисъл го  прави. Разбира се, това трябва да се прави само за добро. Започнеш ли да го правиш за не добро, дарбата ти се отнема. Започнеш ли за да храниш егото и да покажеш какво можеш, както мисля, че и с нея се е случило, дарбата ти се отнема. 

Материализация и дематериализация – когато започна при мен да се отключва тази дарба, започнаха да изчезват предмети – изчезва нещо в къщата. Беше ми в чантата и няма го вече!
– Как така изчезна? Къде е?
– Не е вече тук, в това измерение – задигнали са го ангелите.
– Мога ли да измоля да се върне?
Понякога мога, друг път – не. Трябва му на някого някъде другаде, взели са и са го изпратили там – дематериализация. 

Когато тази дарба е активна, значи когато човек в много прераждания съвестно си е вършил работата, му се дава вече творчество, дава му се материализация, творчество в някакъв аспект и дава му се магично качество лекота, левитация. 

Левитацията се получава в определени моменти, разбира се, не е постоянно да хвърчиш във въздуха. Обикновено, когато се молиш, когато пееш, най-често е когато се молиш.
Скоро имаше един човек при мен, холандец. Гледам – при него най-силното магично качество е левитация. Казвам:
– Ти си летящият холандец.
– Ама знаеш ли, че аз наистина като бях малък се отделях от земята? – имаше спомен за това.
Беше на много малко прераждания на Земята и като си в малко прераждания, дарбите стоят. 

Така, тук има една таблица, която показва как се материализира една идея, колко звена от Духовния свят участват, за да можем ние да кажем: „Еврика! Музата ми дойде, вдъхновението ме удари по челото и аз разбрах какво е нещото и сега ще го направя”. Обикновено неслучайно казват: „Независимо един от друг учените откриха…” – ами това не са учените, просто Духът е решил да даде на Земята това ново нещо по този начин.

Има Светилник на Съвършенството. Те са дванадесет светилника по дванадесетте Принципа. 

Светилникът на Съвършенството съставя план, голям план, този план може да е хиляди години напред как ще се развият нещата, обикновено е така. Ангелите от Елохимния свят правят стратегия. Ангелите от предверието на Елохимния свят правят детайлна програма. Ангелите от ангелските йерархии – музите са от тях, снощи проверявах откъде са музите – значи тези ангели от ангелските йерархии, те са вдъхновители и приносители на идеята. И те правят връзката със съзнанието, което я възприема. 

Погледнете за една идея, за да се получи, дето ние си казваме, нашето его си казва: „Уау! Колко съм велик, какви неща измислих!” 

Винаги зад всичко стои Духът, абсолютно. 

Тези идеи, когато се възприемат от природен дух – елфи, саламандри – аз не съм говорила за това в обученията, но зад всяка стихия, зад всеки един от четирите елемента стоят огромни йерархии. 

Агарта и Шамбала – това са йерархии от Божествения свят, които са тук на Земята и участват в управлението и́. И аз ги наричам природни духове, защото те са от йерархиите, но понеже участват в управлението на тази планета, те са свързани с нея и може да се каже, че са природни духове. Но когато такава идея вече я възприемем, природен дух който работи да кажем на една планета, той започва да работи за въплъщаването и́. Да прави цветенцата, както правят елфите, затова казват, че цветята са деца на ангелите /от ангелите като мисъл/. От там са преминали и вече някой тук материализира. Или когато вече човек приеме тази идея, той вече чрез някакъв творчески процес работи за материализирането и́. 

Тук виждате, също това е ново, дванадесет Елохима, които всъщност работят за всеки един от Принципите. Казвала съм, един от тях сега е на Земята и работи и това е Елохимът на Справедливостта. Неслучайно работим с кармата и с всичко, което се случва. 

Толкова невероятно съвършено е подреден Духовния и Божествения свят. Ако говорим за съвършенство това е там. За мен е невероятно как се разгръща плана, как работи чрез толкова много милиони същества и всеки един по някакъв начин участва в този процес. Споделяйки си с хората и виждайки как работи, просто се изумявам – абсолютно съвършенство и синхронност във всичко. Значи има Христово, Божествено и Всемирно съзнание. 

Христовото съзнание се дели на три нива – ангелски йерархии, предверие на Елохимния свят и Елохимен свят.

Ангелските йерархии: между другото, подредени са също по принципите, само че отзад напред. 

Ангелите отговарят за Принципа на Съвършенството, всички те са материализатори. Когато видя човек, който е ангел на Земята, който е дошъл и въплътен в човешко тяло, всъщност като дух е Дух на ангел. Винаги най-силната му дарба е материализацията. Ангелите са материализатори. Те, между другото, не са от човешка еволюция, те са природни духове, които са еволюирали.

Архангелите – тук са дадени всичките дванадесет йерархии. Пак са по Принципите, по дванадесетте Принципа. Михаил, който дефакто е Любовта, но те не са един. Много хора казват: „Да се помолим на Архангел Михаил”. Архангел Михаил не е един, те са хиляди, може и да са милиони не зная, може и да са милиарди, може и да са повече. Но това са група същества, които работят за този Принцип. И все пак ние условно сме им дали някакви имена и ги наричат в множествено число – самаелите, йехудиилите и т.н.. 

След това са началата, свързани с Принципа на Умереността, 

властите – на Състраданието, 

олтарите – на Благоразумието. 

Тук за хората, които са карали обучението, са добавени няколко йерархии. Йерархиите са дванадесет, всичко е по дванадесет. Но има и един тринадесети елемент и това не е фатално число, както много хора казват, защото тринадесетият елемент знаете кой е – Христос, дванадесетте апостоли и Христос. Тук ще го видите, само още малко да довършим. 

Елувитите е също нова йерархия. 

Знаете ли как ги откривам? Идва някакъв човек:

– Какъв е, каква йерархия е? – не е от тези, които зная, значи е нещо друго – Какво е това нещо? – и минава една мисъл: еди-какво си е. 

Между другото, днес с Молитвата за помощ това е едно от нещата, което ще видите като ефект, защото днес се работеше точно с канала за връзка с Бога. Когато този канал се отвори, човек започва да чува глас, започва да различава мъжки ли е, женски ли е като мисъл, не глас и това вече е пълното водачество. 

Просто онзи ден така ме събудиха: „Силвина, Силвина…” Викам: “А, кой е, съседката ме вика”. Събуждам се – няма никой. За днес това бе един ефект от молитвата, ще го видите. Между другото, някои вече ми разказват за такива неща също. 

Йелувитите… 

Господствата… 

Михаилите – воинската йерархия, свързани с Принципа на Доброто. Принципът на Доброто дава защита и всъщност Михаилите за това помагат, те са защитници. Това не е Архангел Михаил, това си е отделна йерархия.

След това са престолите – братята на Истината, както ги дава Щайнер, 

херувимите – братята на Мъдростта /също от Щайнер/ 

и серафимите – братята на Любовта – най-високата йерархия в ангелските светове. 

По подобен начин, със същите имена, са устроени и другите две нива на Христово съзнание – да ги видим. 

Преддверието – виждате ги тук, вместо херувимите се появяват сатанаилите. Това е йерархия, която участва в управлението на Вселената, но която работи с нисшия астрал. Да кажем така – те са изпълнителите на кака Карма. 

Господарите на кармата са точно сатанаилите, те затова са толкова строги. Просто ние ги възприемаме като тъмна страна, но това е начин да се помага на душите да израстват. И в този смисъл те са част от общия план, те са част от Божествения свят и участват в процесите. Управляват нисшия астрал. 

И илохимите, тук са илохими все още. Съответно в Елохимния свят има същото, само че тук вече са с – ел, – ели и е винаги по-висше, по-висша Божественост дава от – ил. 

Всяка една от тези дванадесет йерархии има дванадесет нива. Например, някой казва: 

– Аз съм елохим.
– Елохим си, обаче кое ниво? Я да видим – първо ниво.
Има до дванадесет. Тринадесетото ниво е вече Христос. Христос горе, Георги е казвал, се нарича Зелохим – какво е „з”-то? То не ви ли напомня на осем, а осем не ви ли напомня на безкрайност? А безкрайността не ви ли напомня на съвършенството? 

Зелохимът вече е съвършен Дух, изграден Дух във всяко отношение. И когато и другите покрай Него поизраснат /Той още расте нагоре, еволюцията наистина е безкраен процес/, всъщност Той минава на следващо ниво, което вече е Светилник, което ще се случи с Христос след нашата работа на Земята. Като казвам “нашата”, наистина на всички нас, на всички тези духове, които от много време са на Земята и сега дойде времето да бъдат отключени. 

Това са три нива, всичко е по три, нали дванадесет – три, не е случайно.

Какво друго имаме – да, на Отца. 

Сега, тук е голяма моя… но как да кажа – понякога Духът те подвежда, дава ти някаква информация и малко те подвежда. Уж е така, пък после се оказва, че не е точно така. Нали говорихме за Истината и за Абсолютната Истина. Истина е да, но не е Абсолютна Истина, значи има нещо, което не е точно така. 

И това, което всъщност установих – аз преди казвах, че тези светилници и Старците, и Духовете на петте елемента /преди мислех, че са четири, както твърди Йоан/, но в един момент се появи на Земята петият и казвам: „Кой е този сега?” Значи има и наистина са пет, това са петте добродетели де факто. Петте добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Доброта. 

Най-висшите духове! Като този, който е Истината е първият, който е роден от Отца. Но какво означава “роден от Отца” – всъщност душите се раждат във Всемирно съзнание. 

Георги го обяснява като едно тесто. Как беше Георги? Наскоро ми го обясняваше като едно тесто, което се дава на Отца и Той оперира с него.

Георги:
Ами да, така е. Това е както на грънчаря се дава глината да прави грънци от нея, така е.  

Silvina:
Тоест всичко се поражда във Всемирно съзнание при Бог Творец, което е съзнание на Любов и наистина Бог е Любов, но индивидуални Духове там няма. Това е едно Всемирно съзнание.
В Божественото има, обаче във Всемирното няма.
В Божественото съзнание са дванадесетте Светилника, свързани пак с Принципите, те са си подредени по тях.

Старците, които управляват Акаша: когато открия, че някой има ясновидска дарба, проверявам винаги – този човек до кои файлове на Акаш има достъп – до миналото ли, до настоящето ли, до бъдещето ли. Много рядко има достъп и до трите, обикновено е само едното. Например, вижда картини от миналото, вижда преражданията на хората или някакви неща от миналото. Но за да можеш да виждаш тези неща, Старците трябва да работят по един много специфичен начин с теб, да влеят дух в теб от духа си. 

Как се проявяват дарбите?
Те са три фази, първата е пречистване или отключване. 

Всъщност дванадесетте фази са свързани с дванадесетте театона, дванадесетте най-важни клетки в човешкия организъм, които са първите може би създадени в него. И когато човек прави недобри неща, там се настанява тъмна сила, която блокира дарбата и за да освободиш дарбата, трябва тази тъмна сила да бъде пречистена, да бъде освободена. Кармата му трябва да бъде изплатена, той да си я изплати или човек като мен да се моли за него и да бъде пречистено това нещо. 

Следващата фаза е на активиране, това за което казах – Старците или някой друг Светъл дух налива енергия към този център или налива от своята сила, от духа си налива към духа ти, към душата ти и т.н., зависи за какво ще се работи с теб, за какво да се прояви. И това е втората фаза на активация на центровете, когато говорим за дарбите. 

И третата е на проявление. За проявлението работи един от Светилниците, който се нарича дух на Проявлението, на Истината, той е свързан с Истината и Проявлението, между другото наричат го в църквата Светият Дух – това е той, духът на Проявлението. Той помага за дарбите, вече за проявлението им и това е един много дълъг процес. Защото Духът постоянно те мери, постоянно… Съвършен така лесно на Земята не се дава да станеш, за най-малкото връщаш назад и пак отначало. 

И Отца, и женският му принцип Пралайя. Преди си мислех, че Богородица е женския Принцип на Отца, не е така, Богородица е женският принцип на Адонай, който го подготвят сега за новият Христос. Отца няма как да се прероди на Земята, нито пък женския му принцип.

Георги:
Искам да ви кажа само няколко неща за Справедливостта и за силите на Равновесието. Знаете ли, че не напразно е казано коронавирус – короната е най-висшето нещо, значи тя е определена за човека. Тук /до сърцето/ има орден, медал, има /на ръката/ пръстен човек и може да се накичи, но става въпрос за короната на главата. 

Кое е главата на Земята и най-висшето съзнание? Човешкото, най-висшата разумност е човека. Следователно при коронавирусът още самото име показва, че е създаден за човека. 

Къде удря – удря белия дроб. Белият дроб е дишането. За дишането отговарят ангелите на Правосъдието, на Справедливостта и на Равновесието, ами херувимите. Значи серафимите отговарят да мислим, за ментала, за главата, астрала са гърдите.

И заради това симптомите на новото грипче са като бронхопневмония и зачатъци на туберколоза. Аз съм го казвал този случай и го имам някъде написан за онова момченце, дето се свиваше във влака, боляха го гърдите, но като спомена името на Петър Дънов, казах на Силвина и го оздравих, разбира се, за десет минути. 

Но му казвам:
– Виж, момче, правя ти този подарък, но ти нещо си сбъркал, за да те болят така белия дроб и гърдите. Я разкажи.
И той разказва, че ходи на курсове по богословие. Обаче му казвам, че той ненавижда някой, мрази и това е много силна омраза. А силната омраза, силната ненавист ни бие в дишането. Който има повредено дишане да знае, че или в предишен живот или сега, или все някога е излъчвал абсолютен негатив към някого, много дълго време е мразил или ненавиждал някого и му се е гневял, това е гнева.
И той казва, че много мрази черните, негрите и циганите. И казва, че той като се ожени и има жена, дете и евентуално ако има дъщеря /гледай, мисълта му е забележителна/ и тя се ожени за негър, трябва да го убие.
– Ама как така ще го убиеш!? Това й е любимият, тя иска да е черен – черен, жълт – жълт, оранжев, бенбян – какъвто иска, син ако иска. Едно време е имало синя раса, сега няма.
– Не!
Затова го болят гърдите. Да си смени мисленето!

Щом е човек, той заслужава да му излъчваме добронамереност и доброжелателство или поне да сме неутрални, за да си запазим дишането, иначе – не, иначе точно там отиват и ни удрят. 

Защото точно преди това започнаха да ни удрят къде – в храносмилателната система, но ние не се сещаме, в бъбречната система. Например, началствата отговарят за бъбреците, значи силите, властите, престолите отговарят за сърцето – това са йерархии, които Силвина сега ги спомена. Серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, началства, след това архангели, ангели и десетия чин е за напредналите човешки души, т.е. за праведниците, които ще стават светии. Но щом станеш светия, ти прескачаш веднага ангелската йерархия и отиваш при архангелите.  

Silvina:
Само да допълня, преди също давах отделна йерархия за светиите – няма такава. Светиите са както апостолите на Христос. Мислех, че йерархията на светиите е от Божествения свят, но това са духове, които са били от Елохимния свят от всички възможни нива и от дванадесетте, така са били подредени, всеки свързан с един от Принципите. Няма такава отделна йерархия наистина.

Георги:
Имам навик да правя подарък и сега понеже сте се събрали тук, ще ви кажа /питах Небето и то ми разреши/. Сигурно едно момиченце ми каза:
– Георги, да ти имам службата и длъжността – синджирчето /си въртиш/ и на кафе по цял ден.
– Моето момиче, аз работя и денем, и нощем.
Така, затова ви казвам, ще посетя всеки един от вас или поне душата му и ще поговоря с него поне десет минути. Значи, ако ме сънувате скоро, може да не е скоро, може да е в по-дълъг период, но няма начин да не бъда при всеки един от вас денем или нощем, поне за десетина минути. И тогава ще видите за какво става въпрос.

Благодаря ви от сърце, дух, душа и тяло!

Silvina:
Нека да завърша. Защото обикновено след като свърши срещата се струпват петдесет-сто човека, които очакват да ги лекувам. Този път няма да бъде така, има организирани вече срещи с хората, които са се обадили, за това отговаря Радина, която всъщност координира процеса. 

В Русе стоях някъде до единадесет часа на една пейка в парка да лекувам хората и така просто някак си това време отминава и по друг начин трябва да стават нещата. Така че много бих се радвала да прегърна всеки един от вас след срещата, но може би само с прегръдка ще си останем, защото някак си нещата са разграфени и трябва да напуснем и залата след това, до час някъде да кажем. 

Благодаря, Благодаря! Поклон!