Новото Съзнание

Silvina:
Добре дошли сте, приятели! Първото нещо, което ми дойде обаче беше, че ще има изненада. Наистина се оказа, че има такава изненада. Малко по-късно ще разберете.
Другото беше от притеснението, че е много горещо и си казвам – леле, какво ще правим, сто човека ще се съберат, не искам климатик, не е здравословно с климатик, какво решение да вземем… И поръчах щори. Вчера ги монтираха тези щори.
Дойдоха приятелите и аз доволна, щастлива, показвам им жълти, лилави, прекрасни – да е комфортно на хората.
Днес посрещам изгрева – имаше много интересен изгрев тази сутрин – целият хоризонт беше една бяла светла ивица във всички посоки, а отгоре облаци. Слънцето се показа в целия си размер, след което се скри зад облаците.
Мисълта, която дойде беше – какво се притесняваш, ето ги божестените щори. Господ ти пуска щори, ще идват хора, значи Господ ще се погрижи и всичко е наред.
Наистина е така. Всичко е много синхронично. Всичко много точно се нареди и вчера, когато подготвяхме събитието с приятелите, които дойдоха да помогнат.
Истината е, че ние трябва да положим някакви усилия, защото Господ спуска помощ, когато е необходимо. Това става, когато ти си положил усилие.
Доста усилия се полагат това да се случва, особено тук на село, но Слава Богу помощта винаги я има.

Темата днес е за Новото Съзнание, ще бъде доста интересна.
Другата изненада е да дам думата на вас в началото, за да може всеки да каже от неговия опит. Може и като примери или разсъждения – какво за вас е Новото Съзнание. Който иска, разбира се.

Георги:
Така е, да не ви звучи ултимативно. Но, искам поне на няколко човека да чуя думата.

Silvina:
Добре, нека направим малка дискусия.

Георги:
Ето, седим си така семейно, весело и е много добре наистина да се чуем!

Приятел:
Значи, моето мнение за Новото Съзнание е простичко – то идва с вдъхновение и с творчество. Това за мен е Новото Съзнание. Когато човек успее да прояви вдъхновение и творчество в това, което прави, то се случва.

Георги:
Великолепно! Благодаря ти.

Приятел:
Да мислиш и да работиш за Общото, за Цялото като започнеш от себе си. Да го правиш с Любов, с добро. Но мисълта ти да бъде насочена към Добро за Цялото, защото ние сме Едно, така си мисля.

Георги:
Така е. Хубаво е, да. И това е вярно, защото виж какво си мисля – ако ти работиш и издигаш Цялото, Цялото те повдига и тебе. Тези двете са неразривно свързани като скачени съдове.

Приятел:
И аз ще кажа нещо точно в тази връзка, то всичко се нарежда идеално. Наскоро пак имах връзка с Висшия Космически Разум, много директна. В мен възникна въпрос – какво е развитието на личността. Отговорът беше кратък и ясен – развитието на личността е преодоляването на личността. Това е.

Приятел:
Егото.

Георги:
И това е точно в десятката.

Приятел:
Това беше кратко, точно и ясно, защото преди време имах такива, малко егоистични мисли – какво се случва с личността. Такива някакви представи ми се въртяха и тогава ясно и точно ми се заяви: Личността ти е илюзия!
Направих се, че не чух. Разсейвах се. След малко, с лек смях: Личността е илюзия! Питам трети път. Казва ми: Колкото и пъти да ме питаш, отговорът е един и същ – личността е илюзия! Това беше. На следващо ниво получих тази по-висша степен на яснота. И ми се каза абсолютно, без някакви колебания или…

Георги:
Да, единствената личност, знаете кой Е – няма друга личност.

Приятел:
За мен също Новото Съзнание е да живееш за мига, да загърбиш страховете. Поне на мен се случи това и аз съм много щастлива. Разбира се – работата за Цялото. Това давам от няколко години, това чувствам и с цялата си Любов го правя. Но за мен, по-важно беше да се науча да живея за мига и да загърбя страховете.

Silvina:
Това вдъхновение, за което той говори идва само, когато човек го прави за Цялото. Иначе няма как да имаш вдъхновение.

Георги:
Имаш вдъхновение, обаче даваш си целия живот или за една фланелка или за една тенекия. Както съм казвал за оня от нашата махала, който 30 години работи като роб на две смени, само и само да има скъпа кола – „Порше“. Тридесет години. Накрая какво – стана на 65 години, има „Порше“, но той е приключил. Няма живот. Той не е живял тези 30 години. Той просто не е, нито една минута не е живял, не е бил човек, бил е робот.

Приятел:
Според мен съзнанието, се опира на знанието. Съ-знание. Колкото повече знание имаш, толкова си повишаваш съзнанието. Защото, когато имаш знание и правиш нещо, ти може да проумееш, че това в момента за тебе е добро, но вредиш на други 5, 10 или 15 човека с твоето добро за себе си, нали.
Когато имаш знание и разбереш, че това добро за тебе, обаче наврежда на други пет човека, значи ти имаш знание и твоето съзнание е малко по-високо, защото проумяваш, че вървиш на отрицателно или на положително.

Георги:
Съ-знанието. Виж затова има – съ-автор, съ-творец, съ-ученик, съ-студент.
Значи виж, знанието е така. Съ-знанието – да бъдем с това знание, което е, но то е равностойно на нещо друго. Ще кажа защо – защото ЗНАНИЕТО не може да ни направи нито по-добри, нито по-лоши.
ПОЗНАНИЕТО, опитът приложени на практика, те правят човека.
Правят го или добър или лош.
Самото ЗНАНИЕ е като чувал пълен с нещо. Ако не разгърнеш чувала, ако не го разгледаш, не видиш какво е… ЗНАНИЕТО си е там. Ако не го приложиш, за да го превърнеш в ПОЗНАНИЕ, а познанието да стане твой опит – НЯМА ЕФЕКТ.
Ето това е.
ЗНАНИЕТО е чудесно, защото то води към мъдростта.
Без знание не става, но не огромно количество знание.

Ето какво стана на Седемте Рилски езера. Излиза към 11 часа вечерта един много голям наш астролог, няма да споменавам името.Едно звездно небе, чисто…
Той – това съзвездие, второ, трето, пето, десето, петдесето… Всяко съзвездие, всяка звезда, знание, отиде. Стана 01:00 часа, стана 02:00 часа – всички гледаме нагоре, радваме се. На другия ден главата ми празна. Нищо няма, абсолютно нищо.
Каквото знам – знам, че ако извикам от Небето ще слезне летяща чиния. (Това го направих сега на Родопите). Знам и друго – когато човек наистина умира и идва звезда да му вземе душата, за да замине, той я вижда. Добре, цялото това ЗНАНИЕ защо ми е ако нямам никакъв опит. Значи нямам НИКАКВО ПОЗНАНИЕ, нищо не съм направил, то ми е абсолютно безполезно. Това съзвездие е Овен, онова е Телец, че третото – Рак, четвъртото е Кон, Пегас или не знам какво. Съзвездия, десетки, стотици, да не говоря за звездите. На мен това не ми трябва. На мен ми трябва едно простичко ПОЗНАНИЕ, един ОПИТ. Една звезда – ама да знам, че това е звезда, това е летяща чиния, Хиляда на сто няма да ги сбъркам при всички положения. Дори и звездата като слиза отгоре знам – това е звезда, това е комета, това е планета, това е Слънце. Това ПОЗНАНИЕ ми трябва. Друго не ми трябва. В общи линии това е, за да ни стане ясно за какво става въпрос. Чувалите знание…

Николинка:
И аз искам да добавя как разбирам Новото Съзнание. Аз се научих да прощавам, научих се да приемам всичко така, както е и да си обяснявам нещата от по-висока гледна точка.

Георги:
Това е изключително ценно. Това става, когато си започнал да прилагаш знанието, което го имаш, колкото е – станало е ПОЗНАНИЕ. И когато ти стане навик, вече ставаш по-голям светия от мен щом го приложиш. Нищо друго. Ама да ти стане АВТОМАТИЧЕН НАВИК. Не като погледнеш някой, че върши нещо лошо да казваш нещо по адрес на неговата родителница, нали…, а да преглътнеш и да кажеш – този не е лош човек. Кой може да си го помисли?
Знаете ли, аз си помислих дали е лош човек оня, който влезна с камиона в Ница, между хората, които се бяха събрали на националния празник.
Я помислете – 80 човека, като танк, масов убиец… Леле, какво стана…
Целият свят мислеше така. Седем милиарда живи и още 60 милиарда души на Небето и те мислят така.
Аз не съм помислил, че този човек е масов убиец. Кой друг не го е помислил така – Господ и аз.
Някой от вас, ако не си е помислил да стане и да каже: „Георги, аз точно така си помислих като чух сутринта новините, този човек ги помете, какво стана, тъжно, нали, но аз знам, че за Господа няма живи и мъртви. Знам, че тези, които са загинали е трябвало да загинат. Точно тези. И нито един невинен“.
Понеже го знам и мога да се разпиша, ще си набода пръста и каквото излезе като червена течност, с нея ще се разпиша под това, което казвам. Да!
Не само в България, но и в света, онзи, който е чел и чул дали е успял да си помисли това?! Не говоря за Адептите или за Посветените като мен и от по-високо. И те са си помислисли като мен, но казвам за средно-статистическия гражданин на Земята,
Значи, ето това ми е станало вече навик и заради това съм доволен, че ПОЗНАНИЕТО е станало НАВИК.
НАВИК ДА ИЗЛЪЧВАШ КЪМ ВСИЧКИ ОБИЧ!
ДА ГИ ОБИЧАШ!

Продължаваме нататък. Беседата си тече, тя върви, аз само се вмъквам леко. За Новото Съзнание, вижте колко хубаво каза и Николинка, какво е научила. Чудесно. Имате думата.

Приятел:
Според мен, няма нещо такова като съвсем Ново Съзнание, а има разширено съзнание. Разширеното съзнание според мен означава знанието, което добиваме прекарано обаче през Вечния опит. Иначе няма как да се получи…

Георги:
И това е в десятката.

Приятел:
… В смисъл такъв, че само от слушане, от четене на беседи, на духовни учители – не се получава ако човекът наистина не го преживее. Трябва да се работи, в смисъл, че трябва всичко да прекарваме през себе си, да го изживяваме и да го прекарваме в наш личен опит. Тогава можем да говорим за разширено съзнание.

Георги:
Направо се чудя тогава, защо си тука след като точно това го ЗНАЕШ. Шегувам се разбира се. Ама ето, може да изнесеш беседата. Абсолютно. Разказвай такива случки и неща, то това са нещата. Мислят – от девет кладеници вода… От девет съзвездия щяло да слиза знание и кой знае какви работи. Като онази готвачка, дето беше дошла тука: – Георги, кажи ми моята мисия? – Ама твоята мисия е да сготвиш едно ядене с Любов. Ако миеш чиниите, да ги измиеш с Любов. Ако ти дам да ми лъснеш обувките, да ги лъснеш с Любов. Не през пръсти. Това ти е мисията! Като се научиш на това и ти стане навик, Господ моментално те прави светийка. Край!
Ама чакай бе, ама обезателно ли аз трябва да бъда Майка Тереза? Или да бъда примерно Тереза Мей – нали англичаните сега я избраха за министър-председателка… Мислят си, че трябва обезателно да бъдеш нещо голямо в политиката, в бизнеса, че да станеш светия. Абе, НЯМА ТАКИВА РАБОТИ!

Метачът може да стане по-бързо светия от президента.

Метачът! Защо – като си върши идеално работата, съвършено. Президентът не. Господ гледа по други показатели. Той не гледа по тия дето ние мерим. За това искам да говоря в беседата – трябва да си сменим аршина, показателя, нещата, които са, артикулите. Тогава вече всичко си идва на мястото.
Ние още работим със земни мерки и теглилки. Тези земни мерки и теглилки вече отиват ей там – на сметището. Край. Приключват. Нови мерки и теглилки. Съзнанието ни е същото. Ние сме си същите. И наистина не е ново.

Новото съзнание е това, че ново разширение има на съда.

Съдът е побирал едно кило, сега ще побере две, после ще станат три. Ама този съд се саморазширява. Не е нов, няма да го сменяваме всеки път. Както  Вселената се разширява. Така. Я да чуем други мнения пак за съзнанието.

Приятел:
Много гледни точки, Ново Съзнание…

Георги:
Да, може да се каже. Гледните точки може да са много и от различни страни. Баба ми имаше една гледна точка и беше светица. Една. Не знам защо. Да, не се шегувам. Значи, човекът започва да търси. И точно многото гледни точки, които са тези, които създават хаоса. Хаосът също е хубав. Само, че Божественият хаос е прекрасен ПОРЯДЪК. Нашият хаос трябва да го контролираме и да му създадем някакъв ред. Новото Съзнание може да започне да гледа от различни точки. От различни точки, но в крайна сметка какво решение да вземе? Хваща само тази посока, хваща само тази гледна точка за ушите и работи само с нея. Иначе, ще бъде просто разпилян. И в главата хаос, както на много хора, ама наистина много хора… И те не знаят къде са, не знаят какво правят. Това е тази неадекватност, която идва. Затова казвам, че за баба имаше едно нещо – Господ. Сяда да се храни – кани Господа. Отива на нивата: “Господи, ще копаем!” Всичко с Господа. Да, ама всичко това беше нейната гледна точка.

Има ли други? Всеки може да си каже мнението само с едно изречение, както каза за ентусиазма и въодушевлението – много ми хареса. Това вече е желание, страст.

Приятел:
Това, което аз мисля и преди малко всъщност казахте, че има хаос в главите на хората. Мисля, че хаосът се дължи на прекалено многото информация, която събират и прекалено малко от тази информация е преживяна истински. Бих казала, че трябва по-смело да живеем, да правим грешки и да се учим от тях. По-голямата част от хората си казват – абе, чакам да отиде този, да види какво ще се случи с него, а пък аз ще си помисля после, ще се уча от неговите грешки. Няма такъв вариант. По-смело – животът е да го живеем, да правим, да работим. Когато пък сгрешим, да не се плашим, а да знаем, че това ни е урок. Ще се научим от него какво трябва да правим.

Георги:
Ще перифразирам съня на един мой приятел.
Една река и едно тясно мостче. Той вика – седя заедно с моя колектив от едната страна приижда водата и има около една педя или малко повече. Водата е до коляното и той им предлага да минат оттатък на другия бряг.
Значи, в Новото да минат. Те са отсам. Единият бряг е Старото съзнание, а другият е Новото съзнание. Всичко е символ на сън.
И вика: С момчето преминахме оттатък, а другите останаха, Казаха – не, не, ние ще изчакаме водата да се оттегли и тогава ще минем.
Ами ако дойде двойно по-голяма или тройно по-голяма вода, която вече не е една педя, ами е много по-голяма?! Оттатък вече Новото измерение, поле, планина. Отиваш, дърпаш се от реката. Този порой ще те завлече. Не смееш да рискуваш при малкото, а да не говорим как ще рискуваш при голямото…
Много уважавам хората, които рискуват. Трябва да се рискува.

Новото време и Новото съзнание е съзнание на риска.

Значи, аз съм се залепил за тази работа…, ей не мога да я гледам, не мога да си гледам началника, шефа, в никакъв случай, ама толкова ме е яд. Отивам уморен на работа, нервиран. Ама пък плащат ми все едно две заплати. И за тези две заплати аз работя тази работа с нелюбов.

Каквото произведеш! Започваш да пръскаш нелюбов и за мен и за всички. Няма нищо положително освен това, че взимаш вместо 800 – 1500 лева заплата.

Ама, жената е доволна, тя ме кара, бута ме, нямам смелостта да влезна, да ударя по масата и да кажа: Няма да умрете от глад, ето има отвънка плодове, има коприва, има лапад, каквото има, ще ядем, никой не е умрял в България от глад, всеки има дрехи за 100 години напред и покрив над главата.
Тогава скачам в дълбокия вир да се науча да плувам. Четирима човека седят спасители и викат – скачай бе, мойто момче. Ама как бе, ти влизаш до глезените във водат – как ще се научиш да плуваш. Не става. А, има кой да те спаси, но те са невидими тези Спасители. Обаче, те чакат ти да рискуваш. Влизай в дълбокото, в два метра. Влизаш в дълбокото. И от плиткото може, леко, ама в дълбокото ще се научиш да плуваш, в плиткото не, в никакъв случа, краката ти трябва да се отлепят от дъното. Е, има и смелчаци – бух и оцеляват. Скача не, за да се самоубие, а да се научи да плува. И такива съм виждал. Рядкост са, но аз също им свалям шапка. Смелчаги. Веднага се явява нещо. Кой е спасителят който се явява? Господ изпраща Спасители! Спасяват го, но той вече се е понаучил и постепенно започва да плува в дълбоките и бурни води на живота. Така, че ето това е Старото, което ни държи.

Пак си спомням един случай. Не й се работи, пък то и като готвачка. Заинатила се там, ама готви. Плащат й нещо, ама нея я е страх, че ще остане гладна, жадна. Може ли, когато работата вече й е омразна, тя да храни хората? Тази храна е от-ров-на. Това го казвам аз. Трябва здрав човек да готви, щастлив човек, радостен, усмихнат. Тази жена обаче ходи само, защото получава заплата. И много завижда.

Завистта е вторият смъртен грях. Първият е егоизмът.

Тя много завижда на тези, които са се освободили, смело отиват, въртят си синджирчето, не ходят на работа или пък ходят на любима работа. Тя, не може да се откачи от там. Ами стани метачка, върви да миеш входове, работи, върви в строителството, бъди общ работник, тухли ще прекарваш. Не, аз готвя. И в кухнята.

Silvina:
Ако мога да обобщя, то ние сме повече в състоянието на търсещите, а не на приемащите. Чула съм за духовния човек – аз казва, съм търсещ човек, а какво търсиш – всичко е у теб, къде го търсиш.
Търсим нещо тука и там, в една школа, в друга школа, духовна, обикаляме. В крайна сметка работейки точно с малките неща и приемайки ги в живота си, това за мен е най-важното. Приемането, това е първата стъпка.

Георги:
Да кажа ли за съня на една наша близка? Този сън е толкова показателен за Новото време. Не съм го сънувал аз, но съм там, защото съм участник и то главен. Дойде ни на гости тя и понеже не иска при нас да остане, отиде на хотел момичето и преспа там.
На другия ден със Стоян сме на морето и си пием кафето. Тя идва и казва: – Тази нощ момчета, знаете ли какъв интересен сън сънувах? – Казвай го – викам, – знаеш, че мога да разтълкувам почти всеки сън, ако не мога да питам и от Горе ми го тълкуват. Преди повече питах, сега питам един-два пъти в годината.
И тя започна да разказва:
Сънувам едно чудесно, прекрасно място – зелена поляна до безкрая, сини планини се виждат на хоризонта, едно синьо прекрасно небе, едно ярко слънце. На поляната трева около една педя. Ние седим там една група, а в групата има жена, която се вижда, че е лидер. Или командир иска да бъде. Седи там с няколко човека още, мъже и жени наоколо. И вие бяхте със Силвина. Аз седях така отстрани и гледах.
Ръководителката на групата казва:
– Георги, искам да знам, а и всички искаме да знаем, каква е същността на Новото, Новата Земя, Новото Небе, на Квантовия преход, Светлинния преход. Значи същността, това е Новото Съзнание.
Казва, че най-интересното е ти какво направи. Хвана Силвина за ръката, отделихте се на 10 метра на поляната, легнахте по гръб един до друг и почнахте да гледате Небето. И мълчиш. Тогава групата се приближи така по-наблизо и вика: Какво е това? – Ами това е всичко! Вие какво искате? Какво очаквате? Господ да слезе на облаци с ангелите си, химни, песни, както пише в Библията, да има, или залпове, зари…
Какво отговори ти: – Ето го Небето, Слънцето, ето я Земята, ето ни и нас, ето ви и вас на тази поляна, това е.
Ама как? Сега ще ви го доразтълкувам. Това е! Това ви стига! Друго нищо не ви трябва! Това е същността на прехода!
А, ама как може да бъде толкова просто? Може. БОЖЕСТВЕНИТЕ ТАЙНИ, ЗАКОНОМЕРНОСТИ И ИСТИНИ СА  ГЕНИАЛНО ПРОСТИ. Те са Божествено съвършени и винаги на една ръка разстояние от нас, а ние сме на по-малко от една ръка, нали. ПРИЕМАШ СВЕТА ТОЧНО ТАКЪВ, КАКЪВТО Е.

Приемаш волята Божия, защото лягаш в хоризонтално положение. Щом си сложил главата на земята всички змиеукротители знаят, че тя казва: Да, ти си моят господар, може да ме хванеш, аз колкото и да съм отровна, няма да те клъвна, да.
Лягане и гледане на небето един до друг.
“Където двама или трима са събрани в мое име, там съм и аз.” Това е колектив от двама души.
Може да си с любимата и с любимия, може да си с приятели, може да си с колектив, но ти си В колектив.
Значи, сънят е дал най-малкия колектив.
Ако сте андрогинна двойка е най-добре.
Но, човек, не може да премине в Новото Съзнание без колектив.
Защо да не отида и да легна сам?!
Значи, лягане – приемаш волята Божия и всички дадености, има Принцип на приемане и Принцип на съгласяване. Да приемеш, да се съгласиш, да легнеш сред зелената трева. У човека е всичко. Това е. Това е Новото Съзнание. Това е Квантовия преход. Това е Всичкото. Но, да го направиш.
Ето, останалите стоят и търсят, защото тази жена казала – аз съм обикаляла много, видяла съм това-онова и ме пита какво е моето мнение. Ами, това е моето мнение. И съм им го показал. Това е един абсолютен пророчески сън за бъдещето. Защото, тази жена също е посветена. Тя не е случайна, за да й се даде този сън специално на нея.

Всички мислят, че както до сега са ни внушавали, ние трябва с лист и молив да направим първа задача при прехода, втора, трета, десета, знания, формули, дефиниции. Различни видове гурувци с гердани, без гердани, с бели одежди или с червени одежди, с дълги коси и бради. Няма никакво значение външността!

Важното е какво е Словото и това Слово да слиза от Небето! Да е живо!

Когато СЛОВОТО влезе у нас, да ни даде подтик, ентусиазъм и въодушевление да направим нещо. Какво да направим? В основата на всичко е да се опитаме да направим УСИЛИЕ! Понеже сме свикнали със Старото усилие и с тази заплата, ние не правим ново усилие, ние не искаме да рискуваме.

Бог иска чисто и просто да направим УСИЛИЕ и тогава като види, че го правим, Той започва да ни помага.

БЕЗ УСИЛИЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОГРЕС, НЕ МОЖЕ ДА ИМА НАПРЕДЪК. Дошли сме на Земята, за да правим усилие. Който мисли, че е слязъл тука само да пее, танцува, свири и щрака с пръсти, той чисто и просто се лъже. Ако прави само това, значи такава му е мисията – да бъде певец, музикант, другите хора да му се радват, да ги развлича и той да живее леко и спокойно – значи наистина си е намерил нишата не на сто, а на хиляда процента.

Сега ще ви разкажа една притча.
Имало един разбойник, който стоял на един път под една планина и пътниците като минавали оттам ги обирал.
Много години седял този разбойник там, трупал разни богатства. И все там седи, няма къде да отиде, защото го търсят навсякъде. Осъден е.
Гледа веднъж, че по пътя върви възрастен човек. Дядото бил с бяла брада, бяла коса, тояга, казва си: На този няма какво да му вземем, бос е, обаче да го питам поне има ли поне комат хляб, че не съм ял два дена, а не минава никой един хляб да му поискам, какво да го убивам.
Приближава дядото.
Старецът го вижда: – Добър ден синко! Какво правиш? – Еми, дядо много съм гладен, хляб нещо?
Дядото вади един комат хляб и му дава. А торба няма и вика: “Синко, я тука под тази сянка да седнем, да си поговорим”.
Сядат и започват да си говорят:
– Ти какъв си? – пита старчето.
– Ами аз съм разбойник. Ей тука причаквам хора, най-вече богаташи, златото им го прибирам. Много грехове имам, избил съм много народ. Ами ти дядо какъв си?
– Ами аз съм Господ.
– А, ама дядо Господ?
– Да, тръгнах по Земята сега да видя какво–що и тебе срещам
– Господи, отърви ме от това!
Старецът вика:
– От какво да те отърва?
– Ами от разбойничеството, как от какво. Толкова богатства съм натрупал, ама не смея да отида в града да ги ползвам, защото ето сега, два дена стоя гладен. Имам жълтици много. Търсят ме под дърво и камък и на първото дърво ще ме обесят.
– Синко, вярно, че си много грешен. Виж какво, аз нали съм Господ, щом искаш да те отърва от разбойничеството, добре. Аз правя и разбойниците, ама правя и светиите. Може да станеш и светия.
– Ама как, Господи?
– Най-напред трябва да ти се простят греховете.
– Добре, какво трябва да направя?
– Виждаш ли това поле – на него има един милион камъни. Не са големи, може да ги носиш. Ето и планината – горе има един връх. Тези камъни трябва да ги пренесеш горе на върха. Струпваш ги и греховете ти са опростени.
– Колко време ще ги пренасям тези камъни?
– Виж синко 2800 години има да носиш камъни. През това време – колиба тука, няма да мислиш за ядене, за пиене, за дрехи, за нищо. Аз имам грижата за всичко. Обещавам ти. Започваш всеки ден по един камък – горе. От утре сутринта започваш. Сега се разделяме. Камъните – и нямаш грехове.
На другия ден сутринта става и започва разбойника. Носи. Прибира се в колибата, а една торба виси на стената на дървото – хляб, три ябълки и една стомна с прясна вода. Сено за завивка. Нищо друго. Ляга, спи. На другия ден пак.
Като си изтърка дрехата, хоп, явява се магически и дреха.
Така минали 28 години. Седи разбойника веднъж така и мисли: Абе, аз 28 години качвам камъни, я да видя колко съм качил. Установил, че е качил 10 000 камъка. “Десет хиляди камъка съм качил, значи ми остават още 990 000”.
Тогава Господ му казал:
– Синко, няма да те прибирам, смърт няма докато не свършиш работата.
Точно през това време, както си седи и си почива, се явява един млад мъж. Върви по пътя. Той разбойникът така побелял вече поостарял, с брада. Пита го пътникът:
– Какво става, тука в колибата ли живееш? Ти да не си отшелник?
– Не. Имам една работа – Господ ми поръча да очистя това поле от камъните и всеки ден качвам горе по един камък. Каза, че докато не го изчистя няма да видя смърт. Това са 2800 години. Минали са само 28 от тях. Имам още 2772 години живот.
Този бил авантюрист, млад човек, обикаля света. Вика:
– Господ на мен пък да ми даде толкова много живот – идеално – 2000 години и повече…
Разбойникът го поканил:
– Остани тук да видиш какво правя.
На другия ден взел и младежът един камък. Носят до горе, връщат се, хапват малко. Делят си яденето.
– Това ми е всеки ден.
– Така ли? И колко време ще го правиш?
– Остават още 2772 години.
– Не, не искам.
Авантюристът иска да ходи, иска да види, иска разнообразие. А само тази работа той 28 години я е вършил и има още толкова да я върши.  Минава някой друг ден или месец. По едно време пак по пътя се задава народ – прах, облаци. Гледа разбойникът – войска. Той седи там на пътя пред колибата.  Спира царя с царедворците около него. Връщат се от военен поход цялата войска – 200 000 човека войни. Гледат и го питат:
– Отшелник ли си тука, какъв си, какво що?
– Тука живея.
– Виж какво, ние сме уморени, гладни, жадни…
Той им казва:
– Ей, зад този хълм има едно езеро, което е извор. Има чиста бистра вода, има и гора, може да си починете на сянка. Реката е пълна с риба, ще накараш войните си да ловят, да опекат, ще се нахраните.
Тръгва войската, отиват там, разполагат се на бивак. След няколко дена минават пак и царя му вика:
– Слушай старче, много съм доволен. Кажи сега с какво да те възнаградя? Искам да ти дам веднага 100 жълтици.
А старият разбойник казал:
– Какво да ги правя, на мен пари не ми трябват.
– Абе, казвай с какво да те възнаградя, какво работиш ти, какво правиш тука, та не ти трябват?
– Всеки ден качвам по един камък горе на върха. Трябва да очистя това поле от камъни. Имам тази задача, понеже съм много грешен и ще стана праведен щом го очистя. Досега съм качил малко от камъните.
– Така ли – казал царят и моментално издал заповед на войниците: Да се очисти полето от камъни!
200 000 млади яки войни още преди да залезе слънцето, едно камъче нямало на полето. Всичко било на върха на планината.
Разбойникът пък се вайкал: Ама на мен това ми е задачата, Ваше величество, задача от Господа, какво ще работя сега, един камък не остана, утре сутринта няма да има работа за мен…
– Работата е свършена човече. Нали това иска Господ – да се свърши работата и ти да станеш праведен. Край, ние свършихме.
И царят си заминал с войската.
На другия ден станал нашия човек. Полето чисто. Фактически трябва да е праведен, но си мисли: “Какво да правя? Сега Господ ще дойде и ще ме попита – синко, тези 2800 години минаха ли или не минаха, колко минаха – 28 години, ти какво мислиш, да минеш само с това и да ми счупиш на мен хатъра и волята, а–а, тая няма да стане”.
Седи човекът и мисли: “Сетих се, започвам една година всеки ден – отивам и свалям по един камък долу. На следващата година ги качам горе и пак свалям долу, докато не минат тези 2772 години. Като минат – чиста ми е работата. Господ идва – какво-що – работя, нали работя…”
Това си мисли и ето пред него се явява Господ. А той вика:
– Ей, Господи, каква стана, ти видя какво е…
Господ му вика:
– Точно заради това идвам.
– Господи, много съм грешен, по-грешен съм, защото казах на този цар, той с 200-хилядна армия дойде, очисти полето за няколко часа…
– Синко, кой мислиш, че прати войската и Негово величество тука?
– Не знам, Господи…
– Така ли? Кой може да ги прати! Аз ги пратих, защото ти доказа, че ставаш за праведник само за 28 години.

Хубава притча. Виждате ли какво е Новото Съзнание на този човек. Сега ще лежа 2772 години и като изтекат, нищо няма да пипам, но той пак е решил да полага усилие. Това е. Значи, прави нещо през това време. Прекрасна притча за Новото Съзнание.
Какво означава? Всички казахте точно в десетката абсолютните определения за Новото Съзнание. Неведнъж съм го казвал в моите беседи, ама сега понеже цялата беседа е такава:

Новото Съзнание е всичко фундаментално НОВО, основополагащо се НОВО.

Всички добродетели трябва да бъдат нови и ако имаме всички пороци, трябва да бъдат нови. Всички недостатъци, ама да ги направим нови. Да, порок, но нов. Това е. Ето това е хубавото и разнообразието.
Първото нещо, което е на Земята – знаете, че е водещо сърцето. Това е емоционално-чувствения комплекс. Първото нещо е. Макар, че трябва да си променим мисълта, тъй като мисълта в 99 от случаите не е права веднага първата мисъл. Първата мисъл, която идва от сърцето – тя е права. Сърцето е вярно в 99 от случаите, но един процент може и да греши. Мисълта е точно обратното. Земният ум, за който говоря, той няма нищо общо нито с Ангелския, нито с Божествения ум. Или, защото се казва ум, но другото нагоре е РАЗУМ. УМ е нещо простичко, докато РАЗУМ е да разбереш, да вникнеш в същността на нещата. Отначало може да не разумяваш нещата, т.е. да не ги разбираш – „раз-бирам“, – обаче след това, постепенно започваш да вникваш в тях.

Първото нещо е наистина да сменим начина, стереотипа, калъпа на мислене.

Най-хубаво ще бъде да счупим калъпа и да го изхвърлим, да няма калъп. И ангелите имат калъп, само че техният е 50% калъп, нашия е сто процента. Само Божествата нямат.

Значи, да сменим стереотипът на мислене – чисто нови мисли, по нов начин да възприемаме света като чувство и като емоция. Значи – нови чувства. Нови думи, нов словесен речник и да пълним думите с ново съдържание. И накрая – да имаме нови дела, нови действия. Всичко да е чисто ново и нищо от старото да няма никаква следа.

Това, разбира се, е най-трудното, защото ние трябва да положим усилие, всеки миг, всеки час, всяка минута да бъдем под контрол. Иисус го е казал още преди 2000 години: “Да внимаваме, да внимаваме!” Значи, да внимаваме ама не всяка секунда – всеки миг за всичко и “Истина, истина ви казвам”. Неговата Истина е била Божествената, Той ги е водил, Той друго не е и говорил. Значи, Божествената Истина – два пъти им е повтарял и вниманието. На нас сега ни трябва най-напред Вниманието. Внимание, Желание. Това Желание да се превърне наистина във въодушевление, за да може да вървим и да разширяваме съзнанието си.

Не може Новото по никакъв начин да проникне у нас, освен ако отворим тапата или разширим и тогава започва да прониква. Това става с полагане на усилия. Значи, много добре знаят на теория 99% от човечеството – говоря за неговата културна част, средностатистическа, не говоря за най-елементарните, нисшите съзнания. Много добре знаят на теория всичко. Десетте Божи заповеди на теория ги знаят. Това, това, това не трябва да се прави, другото трябва да се прави, но фактически на практика не изпълняват нищо или почти нищо.

Бог не го интересува теорията. Не го интересува и знанието. Той гледа какво правиш.

Баба ми изтръскваше покривката навънка на двора, за да може трохите да ги изядат мравките, а не да прибереш трохи една шепа и да ги бутнеш в кошчето за боклук. Кошчето за боклук след това в един хубав найлонов плик, пликът в чувал, накрая стига до контейнера, контейнерът отива и край. Не, че не се разгражда, но не храни живи същества. Това е разликата в Новото Съзнание.

Новото Съзнание е от камъка.

Вие мислите, че камъните нямат Ново съзнание? Напротив, камъните имат вече разширено ново съзнание, тревата има ново съзнание, лозата има ново съзнание, растителността има ново съзнание, а да не говоря за животните какво имат – имат Ново Съзнание, гледат те и ти кроят шапката. Животното те гледа и те чете като отворена книга. Значи, те по-бързо навлизат в Новото.

Защото то простичко подхожда. Те са като дечицата, птиците и животните. Както децата, много бързо се адаптират, приспособяват се към Новото. Закостенелите, затворените, консервените кутии…, ами, консервената кутия трябва или да я отвориш с нож, с отварачка, или да я разрежеш или да я риташ или да счупиш буркана. Няма друг начин. И после, когато това започне да става леко болезнено за душата, която е вътре, т.е. за нас, почваме според италианския израз „перке квичандо“ или защо квичиш. Е, как да не ревеш, ревеш, защото не си подготвен за това. Ако си подготвен и доброволно го направиш, нещата са много по-леки.
Седя срещу вас и ви казвам, че аз нищо не съм направил доброволно. Знам колко много боли и знам колко дълго те ритат.

Искам от сърце всеки един да се опита да положи усилие да се промени.

Заради това Светлинния преход, големия Квантов преход има и друго име: Голяма промяна. Генерална промяна. Кардинална промяна. Фундаментална промяна. ПРОМЯНА АБСОЛЮТНО ВЪВ ВСИЧКО.
Учителят го е казвал – всичко старо ще се изчисти.
Ако не се подновим ние, ако не си разширим съзнанието и се приспособим към Новото, чисто и просто няма да останем. То бавно минава. Виждам огромния хуманизъм и милосърдие – Слава Тебе Господи, благодаря на Всевишния. Нямам думи!
Значи, онова, което беше предвидено с много по-големи катаклизми и тормоз да минава. Не, че сега не минава. Заради това са тези неща, които се случват, заради това са и терористичните актове – за поумняване, за приемане на нещата.

Отварям една скоба – говоря за Новото Съзнание. Дали преди 100 или преди 200 години, тогава, когато човек е праведен, над него наистина има един щит, една защита. Когато той трябва да мине по път и да жертва живота си за един колектив, той го получава. Йоан Кръстител, Йоан Предтеча е обезглавен. Тогава се е ставало светия и се е издигало по един труден и трагичен начин, но този труден и трагичен начин остава като пример за другите. Той прави светли и хубави неща. Плугът разорава земята и много грубо върви през нея да, ама от това тя започва да ражда, обръща се почвата. Значи има хубави неща. Толкова негатив има, толкова лоши неща стават, катаклизми – всичко е за добро. Ето, аз го казвам ВСИЧКО Е АБСОЛЮТНО ЗА ДОБРО! Вулканите, земетресенията, наводненията, цунамите… Гръмнала атомна електроцентрала, ама тя е работила достатъчно за човечеството. Ние мислим, че не е за добро. За нашето съзнание е за добро!

Когато хората наистина са свързани с Бога, те са абсолютно пазени

Доста случаи има, в които се вижда, че когато хората са наистина с разширено съзнание и са свързани с Цялото, с природата – казано по друг начин – с Бога, те са абсолютно пазени. Понеже съм най-близко до себе си, давам пример със себе си. Чуйте. Правим с баща ми къщата и вече сме стигнали до последния етаж. Горе на перваза на единият прозорец са наредени саксии от майка ми. Саксиите стоят. Прозорците още голи, но да бъде красиво. Къщата неизмазана. Това е приземен, първи, втори и трети етаж горе високо. Седя долу, има една пейка, градинска най-обикновена пейка, седя на обяд да си почивам. Както си седя спокойно, вятъра ли, лека-полека духал-духал и едната саксия стигнала до края. И какво я е накарало да падне не знам. Обаче тя достатъчно тежка – няколко килограма. С цвете. Както е поставена там, на тази височина, няма да изчислявам нали гравитацията на Земята, но въпреки всичко, да падне от 10-тина метра – къщата е около 13 метра висока. И 3 кила да е, ще стане сигурно 10. И да те чукне право по главата… Значи – мина, само ме близна по едното рамо саксията и се разби на пейката до мене. Имам доста такива случаи. Когато се скъса едно въже докато качвах тухли отдолу. Не въже, кабел беше. Понеже смятах, че кабелът е по-здрав и на всеки един метър го бях превързал с клуб, за да може да се държи, защото иначе той се плъзга, не е като въжето.
Баща ми прави вече таванския етаж, аз качвам тухлите. И 12 тухли препасани с кабела и закачени, за да може лесно да ги хване и да ги премести на площадката. Изведнъж гледам, в последния момент точно, той пресяга да хване тези тухли, кабелът се къса и тухлите падат право от горе. Имах няколко метра т.е. част от секундата имах. Така бързо скочих… А зад мен е оградата на къщата, на улицата. Изнесох оградата. На един метър или една крачка зад мен тупнаха тухлите. Изпочупиха се, някой останаха здрави. А баща ми стои отгоре и гледа.

Друг случай.
Режем с един колега в буковата гора дърва. Едно дебело дърво съм го завързал с въже. Въжето е късо, има обратен наклон, трябва само да го дръпна и да тръгна на едната страна. Дървото може би 7-8-10 метра, а въжето е късо, може би няма и толкова колкото дървото. Седях под дървото и го напъвам на няколко крачки от него. Петьо отиде да реже дървото от другата страна и извика “тегли”. Тегля. Не за пръв път ми се случва. Дърпам и като чуя характерното скърцане, чупене на дървото, хвърлям въжето и хуквам. То докато падне – има време, аз вече съм на 20-30 метра растояние. По същата схема действаме в буковата гора над Сеславци до Кремиковци с Петьо – това дърво и после сядаме да обядваме. Напъвам го, дървото започна леко да подава. Чувам хрущенето – значи не може да се върна обратно към него, а и той ще се дръпне, защото е ниско. Само да заобиколи дървото. Но дървото ако падне има откат един метър и може да те удари и да те пребие. Бил съм и дървар и секач 4-ти разряд. И сега, чувам го, хвърлям въжето и хуквам понеже съм много бърз и бивш спортист. Но, какво става – имало една дупка голяма пълна със сухи листа. Аз стъпвам у нея и падам. На втората крачка дървото пада над мен. Чувам как Петьо хвърли машинката, която работеше и  вика: “Гого, Гого, къде изчезна, Гого, какво става”. Аз отдолу – недокоснат, защото тя беше дълбока. Клоните паднаха отстрани и дънера мина така, обаче нищо, аз съм като в окоп – и танк да мине – абсолютно недосегаем съм. Обаче мълча 10-тина, 15 секунди, викам чакай да му кача кръвното. А той вече обикаля, няма как да дойде между клоните да види какво става. Вайка се – леле, убих го, убих го. Вече щеше да превърти и аз викнах:
– Добре, добре съм бе, Петьо.
Пита:
– Какво ти е счупено? Дай да се обадим…
Иска да ме завлече до колата да ме кара в „Пирогов“.
Викам:
– Нищо ми няма бе, ама само се чудя как да изляза отдолу. Пита: – Да срежа дървото?  – Не! – викам. Ще вземе да ме отреже без да иска, по-добре да не реже отгоре, това е като тези дето ги изваждат от земетресение.

Приятел:
Пак си имал късмет, че някой клон не те е пробил отгоре…

Георги:
Точно така. Между два клона – абсолютен късмет. И това не ми е за пръв път. Имам още късмети, които ако ви казвам… Работим на един строеж. „Ти си вечерял заедно с Господа“, вика ми един циганин, с който работехме на строежа. Един 17-сантиметров гвоздей закован на дъска и стърчи. Скачам аз от втория етаж нали, викам аз парашутист ще се приземя точно между греди, дъски, талпи, всичко с пирони. Хвърлени са от покрива, а мен ме мързи да мина по стълбището. И едно място, ей толкова голямо, викам ще скоча точно на мястото и после ще изляза от другата страна на къщата. Този мързел. А, отдолу не съм видял, че има една дъска с пирон. Скачам. Как ще спра? И, както съм с маратонки значи, падам право на това. Отгоре – 5 сантиметра над маратонката излезна гвоздея. Няма никаква кръв по него. На един метър отгоре, седи циганин и вече почва да си вади торбата да хапва за обяд. Слизам да ходя на обяд. Само аз бях бял.

Приятел:
Само да ви питам и да ви кажа, знаете ли защо сте останали така?

Георги:
Защо?

Приятел:
Да си починете малко, моята гледна точка.

 Георги:
Абсолютно е така.
И изгребах – то като окоп е направена канавката под дървото. Започнах да греба-греба през шумата и между клоните и успях да се измъкна. Измъкнах се на 20-тина метра. Тя е голяма короната на дървото.
И за това – само си събувам маратонката и си вадя крака.
Циганинът вика: “Има ли ти нещо?“ – Не, – викам.
Пиронът мина точно между палеца и другия пръст, без да ме засегне милиметър. Никаква кръв.
Вадя си маратонката и я дърпам от пирона, защото тя се наниза на него.
Той вика: “А-а, Георги, няма начин да не си вечерял заедно с Господа, това е чудо!”
Около 55-60-годишен човек беше, а аз – млад и луд.

Приятел:
А само да ви кажа, ако нещо ви е пострадала ръката, да не ви изядат канибалите?

Георги:
А,.знаеш притчата. Казвал съм я и аз, защото я знам много добре. Царят е останал доволен, нали. Ето, виждаш ли, че това е според поговорката – всяко зло за добро. Всичко по принцип колкото е по-зле, толкова по-добре. Това са случаи, в които Господ те пази.
Говорил съм за паркинга, много ми е приятно за моя приятел, който сега се ожени в Самоков. Това чудо се е случило с него. Всички коли набутани на морския бряг на плажа, неговата като закована, залепена на паркинга, не е мръднала милиметър. Оня ден пак се сетихме за голямата градушка. Силвинке, кажи ти върху нашата кола падна ли зърно – даже и орехово не падна на голямата градушка в София. А хората си закараха след това колите на вторични суровини… Изпочупени отгоре, като юмрук падаха. Да, бяхме участници в градушката. Само й казах – виж, я се бутни под една джанка имаше там накрая в „Изток“. Викам й – там отдолу, колкото може. Направих там една магия – не знам дали е действала магията, ама като зачука… В клони и шума цялата кола, нищо не се вижда. Покри я. Беше кратка бурята. Спомняте си сигурно. На който е трябвало му беше ударена колата, но на който не е трябвало – не. Една минута преди това собственият ми зет казва така: “Имам гориво, нафта, ама чакай да си напълня резервоара”. Нещо го кара. Господ ще те предупреди винаги. И вика: “Спирам на една бензиностанция, а нали отгоре над колонките има покрив над колата. Между колонката няма – празно пространство. В следващия миг почва градушката. Бензинджията не може да дойде – има два-три метра, а ей такива големи чукат, като яйце. Той не смее, защото ще го убият и седи вътре. Виждам го на вратата, аз съм под навеса, наоколо колите станаха на нищо, моята драскотинка няма”.

Пак казвам, нашето съзнание, Новото Съзнание, което може да се каже, че е и праведно съзнание – то ни пази. Това е доказано.

В една книжка на Жозеф Маждалани пише, че там, където са били в светилището, където са живеели зимата и дават една много силна снежна буря, която ще мине през този регион. Минава седмица, минава две, те питат Учителя. Викат:
– Ами бурята?
– Тя бурята мина, елате да видите пораженията.
– Светилището е недокоснато – защо?
– Има растения, температурата е една и съща, топло, хубаво…
– Вижте какво, нашето съзнание ни пази.
Значи, който изпълнява природните и Божествените закони, видяхме какво опустошаване е направила тази буря, снежна буря някаква, като ураган, в района наоколо. Светилището не е мръднало.

Виждал съм и ред други чудеса. Около нас падаха дървета, чупеха се, бурята вилнееше. Ние бяхме на пътеката, а на нея беше тихо. Като стигнахме в колата след 15-20 минути, заваля дъжд. Тогава над нас и над колата започна да вали. Това не е чудо. И други хора са ми казвали – където сме ние, Бог може да не пусне капка дъжд и зърно градушка.
Всички сигурно сте ходили, или поне повечето от вас на Кръстова гора. Много пъти съм ходил там и съм виждал разни чудеса. Ходех с бус. Живеех по две-три седмици горе на връх Кръстов. Точно на самия връх е голо, а под него има една малка горичка. Там стоях. Старият игумен се казваше Васил Аринейски. Вечерно време се виждаме с него, преди да се прибере. Той живееше в Нареченски бани. И казва: “Беше дошла демокрацията в Асеновград и в Лъки. Как убедих първенците и богаташите да дадат пари, за да построим новата църква. Първото нещо – каня ги, правим печено на чеверме, вино на корем, събрахме се на една маса. Проектът е направен, аз го разпъвам и го показвам. През това време се яви един черен градоносен облак. Виждаме студената вълна идва все повече и повече, а те викат: Да се приберем в старата църква. – То друг покрив нямаше, само старата църква. Казвам: – Не, Господ ми вика не, няма да мърдате от масата! Както е масата, като се изсипа – вика, – порой и градушка на един метър около масата, една капка и едно зърно не падна върху нас. След 15 минути беше тихо. Текат води, те стоят и гледат. Чудят се вярно ли е – обикалят, пипат, опипват, а градушката е два пръста. Вие нещо видяхте ли или не видяхте? А-а, видяхте!”
Смятате ли, че един от новобогаташите е щял току-така да извади пари и да даде, ако не е видял това чудо? Не! Богатите заради това са богати. Знаете ли, че щедрите богаташи са рядкост, защото той иначе няма да е богат, ако е широкопръстен. Има и разумни богаташи, които знаят колко да отделят за себе си. Чул съм различни легенди за американските милиардери, че за себе си отделят колкото да живеят, но иначе въртят милиарди. То и не им трябва.

И вика за другото чудо: “Пак имаше едни видни личности такива. Другото чудо, понеже се моля на Господа да посочи мястото, вече се стъмва, почти е тъмно и ние пак сме така на масата, долу на равното място между двете църкви където е, изведнъж по пътеката се яви едно огнено кълбо – ангел или архангел. Огненото кълбо вървя, вървя, вървя, мина по пътя, покрай нас и отиде и застана точно на мястото, където сме направили новата черква сега и започна да пулсира. Седя така почти 15 минути ясно да го видим всички. Осветяваше наоколо с една бяла светлина и след това изведнъж изчезна. Тогава разбрах, че там е мястото за църквата”.
Тези двете истории лично съм ги чул от него. Той си замина – светъл му път!

Най-малко шест пъти съм ходил на Кръстова гора. Не бях посветен, нищо не бях, чисто и просто чувам, отивам. Още не беше направен пътят и започват да го правят с асфалт. Ставам една сутрин и изведнъж нещо ми казва, че за да се издигна в Духа, трябва пеша да отида до Лъки – 17 километра и пеша да се върна. Ама ставам точно с тази мисъл. Не ме мързи да ходя пеша, обаче бос. А те, застлали с чакъл. На места пътя асфалтиран. Връзвам си къси панталони, с една фланелка съм. Бусът е там, беше там много време – седмица-две на Кръстова гора. Връзвам си маратонките и тръгвам надолу. Понеже рано ставам, работниците още не бяха дошли. Обаче докато слезна до Лъки, завъртях се из града бос и тръгвам обратно. То обяд вече – 12 часа минава. Работниците спрели машините – значи е било между 12 и 2 ч., седнали под сенките да обядват. Вървя аз бос, нямах брада тогава, сигурно съм бил небръснат от една-две седмици, имах дълга коса. По принцип ходих с дълга коса. Ходя така бос аз, минавам покрай тях и те викат:
– Ей момче, къде така пеша бос нагоре?
Викам:
– Който иска да стане хаджия, трябва да отиде на хаджилък, къде?
А те викат:
– Как къде? В Йерусалим, в Израел.
Викам:
– Да, момчета.
Питат ме защо не съм си обул маратонките. А аз им викам: – Искам да ви кажа, че на хаджилък се става хаджия като се отиде в Йерусалим, в Израел, да. Обаче и в България може станете хаджии – отгоре сутринта слизам бос до центъра на Лъки, пред кметството правя един поклон и се връщам обратно пак бос.
А то жега, пече, лятото, август, юли. Викам: – Пак се връщам бос. Ето, не се крия от Слънцето. Вода не съм си взел. Пеш 3-4 часа надолу, 3-4 часа нагоре пеша и утре сутринта съм хаджия, произвеждат ме. Те: – Кой те произвежда? – ами викам, – Господ ме произвежда, ако пък сте мюсюлмани – Аллах ще ме произведе. Ама нищо, че съм православен. При всички положения и Аллах ще каже че заслужавам.
И заминах нагоре.

Това е пак една история от моя арсенал. До какъв извод стигате? Всички чакат кой знае какви неща да станат.

Скоро говорих за Златното руно и за Язон. Язон измисля една история, в която няма грам истина. Орфей вярно ги насочва, казва им откъде да минат, но те толкова подвизи са вършили, толкова геройства… Орфей вика:
– Язоне, това няма нищо общо с истината. Ние ходихме, толкова хубаво беше времето, – той говори с Господа, и вика: – Попътни ветрове, слънце, идеално. Отидохме, ядохме, пихме. Успях да взема ръкописите на тракийски, – тракийските руни, не руно, кое е златното руно.
Язон мисли, че е руно и има ей такава златна вълна. Няма такива работи. Това чисто и просто е един ръкопис. Както и да е. Успява да измъкне ръкописа Орфей, защото на него му трябва, не на Язон. Половината остават. Женят се за кулхидките и от Кулхида си тръгват обратно. Минава време и казват:
– Ей, какви подвизи, какви работи са свършили, не е шега работа от сирените. Блъскат се двете скали, морско чудовище, огромен октопод – всичко беше преодоляно. Ето, ние сме герои.
А те, яли, пили и се веселили, свиркали си и си въртяли синджирчето, обаче легендата остава и оттам тръгва.

Та, Лукавият – дявола, не е толкова черен, както го описват. Напротив. На нас затова ни изглежда невъзможно и затова сме в стария стериотип на мислене, на чувстване, на говорене и на дело. Трябва да го сменим. Казвам ви честно – трябва да направим опит.

Говоря веднъж в „Идея Вита“. Едно момченце стана и каза: “Георги, ще ти кажа, че аз направих този опит – една седмица мълчалив пост. В мълчание чудесата започнаха да се случват. Втори опит направих като една седмица се опитах да не казвам никаква лъжа”. Казвам му, че един месец е срокът за лъжата, ама и седмица пак е добре. Вика: “Животът ми коренно се преобрази”.

Значи, Господ какво иска? Усилие! „У“- да бъдем В силата. У силата! Това е. Ние не може да стигнем до нея и не може да си я прехвърлим у нас, ако нито я познаваме, нито я знаем. Това е усилието. Като правиш усилие, това е вид тренировка.  Всички мислят, че нещата са сложни. Напротив, те са прости, но трябва от ЗНАНИЕТО да направите, както вече казах ПОЗНАНИЕ. От ПОЗНАНИЕТО да направите ОПИТНОСТ. Познанието го прилагате! Затова е познание. Има разлика между знание и познание. След като го приложите и добиете опит, с всеки следващ опит става все по-лесно и по-лесно.

Пак ще приведа пример. Защо имам 40 професии, как мислите? Като ми омръзне, вдигам си шапката без да се замислям повече от 3 секунди. Не, защото някой ме е обидил, а защото ми е омръзнало чисто и просто. Не си спомням случай да съм напускал работа, защото някой ме обидил или ме разсърдил. Никога не съм сбъркал. Човек започва да мисли за далечното бъдеще, а не знае дали ще се събуди утре сутринта. Той не знае, само Всевишният знае. Нищо не е наше, както съм казвал – нито тялото, нито здравето, нито душата, нито къщата, нито децата, нито колата. Всичко е на Него! Неговата воля става. Няма воля – не става. Колкото и да напъваме, колкото и да се мъчим, ако не е Божествената воля – няма да стане. В това съм се убедил. Бог иска да види, че ние полагаме усилие и за това е притчата за Десетия етаж. Писал съм я още в първата книга. Трябва сам човек да се потруди да стигне до 10-ия етаж и от там – 10-ия до 100-тния етаж Господ ще го изнесе, ако трябва на ръце, но той трябва да види. Едно време беше така – трябваше да се види половината работа за свършена. Половината работа като е свършена, може човек да получи някакъв бонус. Сега Бог иска 10% от работата да е свършена, даже и по-малко. В притчата за разбойника, който станал светия за 28 години, колко процента са изпълнени – един процент. Точно 1% е изпълнен и въпреки всичко е станал. Защо? Защото съзнанието му е да продължава, да не се отказва, защото е непоколебим. Затова говоря в последните две-три години в беседите.

НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА, НЕПОКОЛЕБИМА НАДЕЖДА И НЕПОКОЛЕБИМА ЛЮБОВ! Непоколебимост!

Много уважавам хората, които са непоколебими дори в пороците. Имам такъв познат. Дамата на сърцето му, казала така: “Ще бъдем заедно ако ти се откажеш да пушиш, да пиеш, да ядеш месо и да ходиш по други жени”. Сядаме вечерта – той пие ракия, аз си пия кафето с него. Той вика:
– Георги, как да се откажа?! Тя е луда, тя е ненормална, тя не разбира живота…
Викам:
– Момичето е право. Това са нормални искания към тебе. Тя е като нас – вегетарианка. Много е свестна. Да й миришеш на цигари – как може, това е абсурд.
Той вика:
– Не, тя не разбира живота. Аз от моите принципи няма да се откажа.
Значи, пороците си ги издига в ранг „принципи“ и не иска да се отказва от тях.
Викам му:
– Ама, това са пороци. Алкохол – я гледай, сега ще ти се затъмни съзнанието, утре няма да помниш какво сме говорили, а да не говорим, че тези пържоли дето ядеш, тези ментета – разни шишчета, карначета, кюфтета, кебапчета, те ще те отровят бе мойто момче, толкова е токсично.
Казва:
– Не ми пречат.
– Не ти пречат, ама ще започнат да ти пречат.
– Така съм свикнал – казва, – сега тази ми харесва, друга ми харесва…
– Баба ми казваше – няма да тичаш по всяка фуста, – едно време жените са ходили с фусти, викам,  – казваш и щом го правиш…
– Ама това е мой принцип!
– Какъв принцип е щом имаш нещо сериозно с тази жена?! Аз гледам, че наистина тя те обича.
– Харесвам я и я обичам, но това са моите навици.

Неговите навици са негови принципи. Това е да се откажем от старите навици, станали са стари. Нека да се сдобием с нови навици, не да ругаем всеки. Значи, недоволството е също едно недобро нещо, както и навикът да виждаме само черните неща и негативите.

Слепи трябва да бъдем за лошите неща в живота, казва Учителя.

Това не значи да не ги виждаш, но да не им обръщаш внимание, защото ги подхранваш. Напротив, трябва сам да се опиташ да бъдеш свестен. Знам, че ще станем едно общество от свестни хора. Така ще се казва обществото – Свестни хора. Несвестен човек тука няма да остане.  Народът казва – той е несвестен, значи ненормален. Няма да ги има. Всички, които останат трябва да бъдат с Ново Съзнание. Новото Съзнание е това – не бива да си жалиш усилията. Трябва да работиш за колектива, не за себе си.  Урок номер едно – егоизмът го зачеркваш напълно. Завистта – напълно. Ревността – тя е комбинация от пет порока. Алчността – напълно. Гневът – да не се гневиш на никого за нищо. Човек може да се разсърди само ако иска да се разсърди или да се обиди, иначе не. Да си похотлив. Както току що споменатия ми приятел – всяка, всичко му харесва. Но, верността се цени. След това – чревоугодничеството. Че един ял повече, един по-малко, не е кой знае каква голяма беля, защото в крайна сметка всички ще ни научат да хапваме по-малко и чиста храна, натам отиват нещата.

Добродетелите ги превръщаме в принципи!

Тези принципи като ги знаем, те минават през ПОЗНАНИЕТО, през ОПИТА. Прилагаме ги и не се отклоняваме от тях. Това е абсолютната непоколебимост. Не мислете, че „братовчедите“, както ги наричам, не са се опитвали да ме отклонят. Първо със собствената ми леля, която ме лиши от наследство – голямо наследство, стотици, хиляди евро, защото съм пуснал дълга брада, дълга коса и съм в планината – значи съм превъртял. Нормално, всеки здравомислещ човек така ще си помисли. Второ, започват да ми предлагат постове, заслуги, сега като ме виждат.

Описал съм в една хубава беседа точно по какъв начин може да се изпитва човек. Първо, със страх от смъртта. Второ, с много, с един чувал пари. Трето, с власт. Властта замайва обикновения човек. Парите също. Страхът от смъртта кара човека да се моли. Гледаш човек – спокойно приема, ама трябва да се моли – да, той е достоен човек, да, той има връзка с Бога, той знае, че е безсмъртен и душата му е безсмъртна, спокойно приема нещата.

Знаете ли колко пъти съм изпитван по този начин. Ще отпътуваш – отравяне на кръвта, гангрена. Най-напред с левия ми крак до коляното – трябваше да го режат. Не искам. След това двете ръце и десния крак – не искам. О, всичко това са проби. Не! Животът ще си дам, обаче това е положението. Аз съм непоколебим, няма да мръдна от Пътя, а да видим. Това са изпитания.

Както едно време, някой цар иска да си направи съветник, но търси достоен човек. Обвиняват го и ще го бесят. Тръгват към бесилката. Човекът е напълно невинен, но приема нещата. Не се тръшка, не се моли, не казва – аз съм невинен. Смята, че това е волята Божия. Това обаче е волята на царя и точно преди да стигне до бесилката, царят вика: Прощавам му, всичко е точно, това беше изпитание. Край. Вече може да разчита на него и да го направи своя дясна ръка, защото този човек не го знае това. Това са много такива тестове, които се правят на непрекъснато. Властта наистина замайва човека.

Някога бях учител. Гледам най-големия дивак в класа – и аз съм бил палав, но викам го него: “Ти си комендант на класа, сега командваш”. Дали отиваме на лагер или не, викам: Ти отговаряш! Като му дам това задължение, той започва да следи за реда. Така става възпитанието. Ако го пусна, всичките големи бели пръв ще ги направи. Правя го началник, шеф. Значи, наистина по този начин може да се види човек какъв е, дори да е дете, но и при по-големите. Парите какво ще ги направи, ако вземе и ги използва само за собствения си гръб, т.е. от егоистична цел. Яхта ще си купи, всичко. Значи, този човек не е достоен. Може да започне да ги влага, да ги раздава или пък може парите изобщо да не го интересуват… Както един българин някога, много отдавна, преди 200 години – як мъж, пехливанин – спечелил борбите и беят му дал един кемер с жълтици. Вътре 50 или 100 жълтици, колан с жълтици. Имало много народ – събор, и той ги пръснал из народа. Беят вика: “Акъл йок”. Беят си мисли – аз му дадох на този жълтици, къщи, волове, коне може да си накупи, природата го е надарила, а него не го интересува. Това е.

Имам един омайник, оня дето с него режем гората. Той отива с най-сериозен тон и започва да говори на хората: “Златен дъжд от небето, билки да засадим”. Хората се лъжат и му имат доверие. Той няма дрехи на гърба, а говори, че златен дъжд ще потече. Най-напред трябва да го видиш човека. Виждал съм как хората му се доверяват и му дават пари на ръка. Бяхме при една билкарка и събствената му майка казва: “Ще кажеш на тази баба да не му дава пари на ръка за билки да купува, защото ще ги проиграе на хазарт”. Аз казах, а той ми се разсърди. Израснали сме заедно с него в една махала. Казвам му – собствената ти майка рече да кажа на билкарката да не ти дава пари, защото няма да ги види. Два лева може да ти даде за кафе, ама 200 и 2000 – не. Това са нещата, с които се изпитва човека.

Silvina:
Нека сега да се насочим към по-актуалните неща – тази трансформация през юни-юли.

Георги:
Ти може да поведеш нещата. Не разбрах как мина час и половина… Добре, кажи сега за трансформацията от юни-юли, за Новото Съзнание, как се променя. Сега ще кажа.
Вибрацията, която се спуска от Горе и всички космически съоръжения на Земята, които работят, които са виделейки, пирамиди, подземни, надземни, водни, подводни – те излъчват по един принцип от Великите принципи на Вселената. Т.е. Божествените принципи. Това са Добродетелствата.
Можем да ги наречем великодушие…, ентусиазмът също е принцип, всичко да вършиш с любов. Не говоря само за Любовта, Мъдростта и Истината. Говоря за щедростта, за милосърдието, миротворчеството и ред други принципи. Пирамидата в Босна излъчва Принципа на миротворчеството, защото този район беше изключително размирен. Вие знаете колко войни са се водили там и какви неща е имало. Тези съоражения работят на лазерен принцип, но те стигат до нашето подсъзнание и подсъзнанието ги вкарва в съзнанието. Малко или много започват да ни изменят и ние се чудим. Трябва просто да се отворим за тези неща. Ако сме затворен съд няма да може. Тази вълна, която сега слиза в края на юни-юли, това е ново течение на Божествения принцип. Първият от принципите, които досега работеха беше Принципът на справедливостта. Справедливият човек е истинският добър човек, не много добрият човек, защото прекалено добрият върши грешки. Справедливият. Казвал съм. След това – Принципът на Приемането и Съгласието. Сега дойде време този принцип, който говорим – ентусиазъм и въодушевление, означава всичко да правим с мерак. Казано на говорим език – ВСИЧКО ДА  ПРАВИМ С ЛЮБОВ. Този Принцип започва от този месец, от вчера – 15-ти юли. Този Принцип започва да действа. Когато правим нещо, да се стремим да го правим с желание и съвършено. Ако не, по-добре да не го правим, защото всяко едно неправене или противоположно… Както онази готвачка – ами тя трови хората дето се хранят в стола и те не знаят от какво им е терсене, а то е от храната, в която тя вкарва негатив, смъква им вибрацията. И те не са добре тези хора. Заради това всичко, което идва Ново – да го приемем. Не само да го приемем, а да започнем да го прилагаме. Теорията като я знаем, да я превърнем в практика и да се постараем да го правим съвършенно.

Иисус казва така: “Да обичате Бога!”
Първо: “Обичай ближния като себе си” и “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш”.
Същото казва и Учителят: “Да обичаме Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си разум!”
Второто е: “Обичай ближния като себе си”.
Третото е: “Търси съвършенството”. Това са Принципите.
Въз основа на тях излиза краткият и Абсолютен Принцип.

Вчера един ми каза, че едно малко дете искало да му се обясни Библията само с едно изречение. Вика, като чух това, направо ми спря дъха. Но, духовен, сетил се и отговорил правилно: Да се обичаме! Да се обичаме!
Аз знам, че отвън дървото ме обича, но когато подхождам към него с негативна мисъл, то започва да трепери и отвръща със същото.
Ако отида и напердаша една ябълка, тя няма да ми даде 100% от себе си. Тя получава стрес, ще ми даде 10% вещество, само материя, но не истинска енергия. Няма да пусне нито микроелементите, нито витамините, нищо, нищичко.
Следователно, да се обичаме значи да се обичаме с всички и всичко! Когато обичаш и камъните ще обичаш – сядаш, поглаждаш камъка и викаш: Хубаво камъче, аз сега ще седна тука, както си напечен от слънцето е идеално.

ОТНОШЕНИЕ! ТОВА Е НОВОТО СЪЗНАНИЕ. Отношение към всичко – с обич, с любов.

Ама те са го говорили векове, хилядолетия. Дойде време от вчера да започнем да го правим. Ако не го правим, най-напред ние духовните ще го усетим, а след това няма да има жител на земното кълбо, който да не го усети. Казвам го най-отговорно и точно. Дали ми вярват някой, или не ми вярват, проверете го сами и като го проверите, виждате ли, че стават чудеса.

Имам една приятелка, която казва, че правила четири-пет пъти мълчалив пост по седем дни. Не е един ден, 24 часа или 3 дни, колкото е обикновено. Седем. Това е една хубава граница. 14 е още по-добре, а 21 дена до 42 дни. Повече няма смисъл. Повече и Духът не иска. До 42 дни ако мълчите, може да започнете да ставате чудотворци. Да започнете като светиите, да. Затова са отивали в тъмните пещери – изключват всякаква светлина и така сензитивите се развиват изключително много. Затова е имало отшелници.

Silvina:
Това сега го видяхме в Ракитово. В пещерата като се изключи светлината и започваш да виждаш…

Георги:
Веднага се включва. Още следващия миг, не секунда – миг. Так. Виждаш най-напред странично. Те се включват. Фактически, от слепоочията извира светлина. Вътре в най-голямата тъмнина наистина има астрална синя светлина. Астралното зрение вече започва да вижда.

Принципът на Любовта винаги е действал по различни начини.

С желание да правим всичко! С мерак! Тази хубава дума е тракобългарска, нищо че преминава от турски език – да правиш всичко с мерак т.е. с желание. Това е въодушевление и ентусиазъм. Със страст. Страстта обаче има малко по-друго излъчване.
Така, кой има нещо да каже

Silvina:
Очаквах малко повече споделяне да има. Кой как се е чувствал тези дни, последният месец. Ако пък искате да преминем нататък…

Георги:
Сега ще ви кажа. Преминават перманентни вълни. Циклични са. Може би на няколко дни или по-къси, от хоризонт до хоризонт. Видях ги на морето и ги усетих. Да се похваля – не ми влияят много, защото имам диамантената сфера. Хората обаче започват да усещат едно вътрешно напрежение, един смут, без да има нещо видимо. Дори да е топло, ледени тръпки ги побиват. Така ли е Тяна?

Стоян:
Така е.

Георги:
Я, да видя кой друг го побиха ледени тръпки. Децата започва да ги тресе, вдигат висока температура – вирус, това е летно грипче, ще мине, да, така се обяснява на хората. От най-нисшето съзнание е нагнетена енергия и по този начин тя трябва да се разсее, трябва да мине. През кого минава? Ами през нас минава. Понеже минава като вълна от хоризонт до хоризонт, аз не знам колко е. Минава по различно време. Мине, затихне и пак мине. Започват тези вълни да минават и ние духовните хора трябва да ги преработим, започваме да ги усещаме повече. Най-елементарните съзнания няма да ги усетят, няма да ги усетят и най-висшите.

Silvina:
Те просто стават по-нервни, по-агресивни…

Георги:
Чудят се защо. Няма причина – има заплата, жена, деца, покрив над главата, тлъста банкова сметка – всичко си му е наред, а мъжът се прибира изнервен. Започва от вратата да се кара, вика, крещи. Децата му се радват, хвърлят му се на врата, той – махайте се, главата ми е пламнала и т.н., без да знае от какво. Ами трябва да се владее. Точно това е. Ако има ново съзнание ще гледа на всички други да е добре, т.е. да работи за Цялото и за останалите.

Вижте какво, ще отпадне всяка форма на егоизъм – нямаш личност. Егоизмът има индивидуалност, личност и т.н. Няма нищо лошо наистина да имаш достойнство и себеуважение, самочувствие, но да знаеш колко, кога и как. Това е. Те викат – не може без его. Да! Ние на Земята имаме 33% его. Без него не може да съществуваме във физическо тяло. Това его е спойката, хросанът, който държи тялото. Ако го няма и него ще станем енергия. Другите две ега – на душата и на духа, те са по-важни. Т.е. на ума и на сърцето. Тях трябва да ги елиминираме, тях трябва да ги неутрализираме съзнателно. Това е смирението съзнателно. Тялото трябва да си го има, това е автоматичен технологически процес, поддържа се.

Silvina:
Въпросът е егото да стане слуга, а не да бъде господар.

Георги:
Господари могат да ни бъдат само добродетелите. Пороците трябва да ги направим свои слуги.

Приятел:
Господарят може и пъдарят…

Георги:
Да, кметът дава, пъдаря не дава. Сега, всеки може да се изкаже и да си каже мнението.

Приятел:
Искам да ви кажа каква демонстрация Господ направи вчера в Пловдив. Не можах да я наблюдавам, бях вкъщи, в кухнята. Към 15:00 часа в Пловдив е започнала. Чувам в един момент бучене. Бучи, бучи нещо. Зачудих се дали самолети минават, въртолети ли ниско минават и продължава толкова дълго. Стоя на прозореца, наблюдавам го това нещо и разсъждавам. В един момент викам, може да е било интуиция, викам си – в съседния квартал, който по пряка линия е някъде около 500 метра – „Изгрев“, моята интуиция ми казва – там вали много, голям порой, с градушка голяма. Така реших. Стоя на прозореца и наблюдавам. По едно време започна – чат, след малко пак – чат. Абе какво става, няма вятър, какво се случва тук. По едно време загрявам, че отделни парчета градушка падат от високо и онова продължава да си бучи. Чувствам аз, че се върти една много голяма буря съвсем наблизо. След малко, наистина започна една градушка, едра колкото лешник. Вали. В същото време започна и порой. Не знам защо погледнах часовника и след кратко време напече едно такова слънце, каквото беше преди малко, че може да се удушиш вече от жега. Погледнах часовника – 10 минути. Изчаках каквото изчаках, качих се на колелото и отидох при дъщеря ми, която е в този съседен квартал. Там локви, работи… Качвам се горе, питам: – Какво става Наде? – Майко, такова нещо не си виждала… – Какво бе? – Започна като орехи, като яйца, град, ама отначало все едно хиляди хора се замерваха с тези камъни, след това започна големият порой и продължи заедно с градушката и продължи 45 минути! Викам: – Моля?! Такова нещо горе в „Тракия“ нямаше. Имаше десет минути някаква демонстрация и всичко приключи. Вечерта бях у тях. Пуснахме новините и като слушам какви наводнения, какви яйца по целия Пловдив, какви чудеса, викам – аз това не го видях. Това беше демонстрация. Дали на целия квартал „Тракия“ е било или на част някаква, това не го знам, но ето това ми показа Господ вчера.

Георги:
И морето не е много тихо и спокойно. Не става въпрос външно да е развълнувано, има едно вътрешно напрежение на цялото море. Не знам кой е ходил, дали ще го усети, но обикновените хора може да го усетят. Те гледат външните фактори. Трябва да започнеш да виждаш невидимото, езотеричното, окултното, зад тези външните неща.

Приятел:
Който има очи, ще го види.

Георги:
Да. Иисус е казал и това – който има уши, да слуша.

Silvina:
За този период мисля, че е важно човек да има къде да се оттегли и да си почива. Ние поне се опитахме така да направим, защото наистина доста силни енергии преминават, с много сън, с много сънуване. Буквално по 12-13 часа сън. Напоследък наблюдавам живота на доста хора – по някаква причина работата си губят или нещо друго и се налага да се оттеглят. Просто нека е малко по-спокоен на физическа активност, по намалени физически активности. Явно по време на съня стават някакви промени, защото след това се наблюдават доста неща. Това е съветът ми. При себе си доста промени наблюдавам. Наскоро говорих с една жена, която живее в Солун. Имала е депресия. Казва: “Знаех, че природата е най-добрия лечител. Просто се оттеглих за 10 дни в едно спокойно място и през цялото време само спах. Когато всичко приключи, нямаше и помен от депресия и от черни мисли.” Това е един от съветите ми – почивка, в момента това е наистина важно. Човек да намери начин да успокои тялото, да успокои ума, да се отпуска повече.
Този период не е приключил. Тази ледената вълна, явно е започнал цикличен процес, т.е. като говорим за трансформации, това не е нещо, което минава и заминава и повече го няма. Това си е един абсолютно цикличен процес. Те се засилват все повече. Така, че моят съвет и опитност е: почивка.

Приятел:
И аз много спах напоследък…

Silvina:
Напоследък много. И никакво желание за храна.

Приятел:
Ако хапнеш повече отколкото трябва, реакцията е налице.

Silvina:
Да. Появиха се и разстройствата при хората. Истината е, че човек просто трябва да спре да се храни, да намали.

Приятел:
А паразитите?

Silvina:
Те са свръхактивни – вътрешни и външни, но и хората като поведение, паразитиращо. Вчера със Стилиян се шегувахме – комарите хапят, бълхите са много упорити.

Георги:
И нова вълна въшчици…

Приятел:
Да, появиха се едни такива невидими на моята тераса. Чудех се как да се оправя с тях и накрая им включих едно устройство.

Silvina:
Паразитни растения и какви ли още не. Да не говорим за вътрешните паразити, които откривам на диагностиката почти във всеки. Доста по-трудно е. Преди е било елементарно – Димков и Учителят дават тиквени семки. Хапват се за един ден със слабително и се приключва. Сега е голяма борба. Явно всичко е свързано и със съзнанието. Не е просто само на физическо ниво да махнеш нещо и да се приключи.

Silvina:
Георги, за книгата, ако искаш кажи…

Георги:
Ами, ти я представи.

Silvina:
Това е и изненадата от днес. Излезе новата книга на Георги Изворски. Вчера я взехме. От две години работим по нея. Доста хора поработихме, за да стане факт тази книга. Георги ако искаш, все пак ти кажи нещо…

Георги:
Прочети съдържанието и ще говорим…

Silvina:
За мен е безценна. Наистина доста се потрудихме. Две години пишем. Първо, една приятелка, която стенографира някои от беседите включени тук. Видеобеседи са включени.
Те всъщност са „Пет елмазени рози“, както е заглавието, защото наистина са може би, най-ценните беседи. Георги ги редактира. След това ги писахме. Наново редактирахме, трихме, писахме и така. Получи се по-различно от автентичните видеобеседи. След това включихме и „Златната сфера“ и „Ритуалът на озарението“, което е може би най-силната медитация, а също и Арийският ритуал.

Георги:
Въведение. Простичко въведение е.
Тя, Силвина го е публикувала в интернет. Въведението е за Тракия, то е кратко – десетина реда. Скоро пак четох нещо от един посветен, който си  заминал от този свят. Интересното е, че има много посветени хора, които тихо и мирно си живеят в такива едни най-отдалечни кътчета на нашата родина. Никой не знае за тях, а те са посветени, аватари и то високо посветени хора. Не са случайни, за да имат това знание, което аз го имам. Обучавани са по някакъв начин. И с мен Небето си е играло 11 години да ме понаучи. Гледам горе-долу същите неща пишат, но източникът е един и същ. То няма друг.
Ето:

„Имало в прастари времена една страна, населена от малко особен и странен народ, който най-много от всичко обичал и почитал Светлината. Затова имал безброй светилища.  Наричали тази страна Три Яки, което означавало Три Сили, Три Мощи.  Но не само с тройната си якост била прочута тази земя. Наричали я така, защото имала и три големи хубави райски долини, обградени от зелени хълмове и сини планини. В небето опирали и три много високи планини. От тях бликали стотици извори и потоци. Те пълнели безброй езера и много реки, от които три били големи и дълбоки, пълни със светлина и риба. Тази страна опирала на три морета. Най-важното – имала Три Велики Светилища и се покланяла на три мощни светила – Слънцето, Луната и Звездата, която я закриляла. Минали векове и хилядолетия и започнали да наричат тази земя Триакия. После съкратили името й до Тракия. Още по-късно тази земя била наречена България. Според най-стария език на света, който бил основният и свещен език на тази страна, това име означавало: Божествено Съсредоточище на служителите на Духа.”

Това е първата половина на въведението. Втората е: “България – капчица виделина от Вселената”. Няма да го чета. И ето съдържанието. След Въведението започва „Свободната воля“ – изключително фундаментална беседа. „Черупковото съзнание“ – да направите разлика между Новото съзнание и Черупковото съзнание. „Трите воли на Бога“, „Висша и нисша разумност“, „Сянката на сянката“ – все са беседи. „ЗЛАТНАТА СФЕРА“ – една книжка, но в нея има две. Понеже „Златната сфера“ е изчерпана, тук е написана пак – „Притча за приятелството“, „Златносферотерапия“. Този метод е на Силвина, лечебно-оздравителен сеанс, „Работа с Малката Златна Сфера“, „Лечебно-оздравителна медитация: Златната сфера – лечебен код“. Това са глави. „Ритуал на Озарението“, „Арийски ритуал“, „Нова притча за блудния син“, „Послеслов“, „Молитва за България“.
Не, защото е моя, но наистина книгата е изключителна и е фундаментална. Човек като прочете тези пет беседи не му трябва да чете руните, златните руни. Не му трябва. Ето ги. Същото е казано и за някои беседи на Учителя, те са много, но наистина квинтесенцията може да се извади от тях.

Примерно, онова, което е направил нашият приятел Калин Кирилов, Кайлин или Виделин, както се нарича – извадил е от почти 4000 беседи на Учителя, квинтесенцията за Слънцето – някъде около 1000 и 200, 300 или 400 пасажа, които се отнасят само за Светилото, нашето Слънце. Казва се „Свещени методи“. Тя е кратка, ясна, не е моя, но е прекрасна книга. Той просто е съставителя, а книгата е на Учителя.

Една стока не се хвали, ако е добра тя сама си се хвали. Винаги ми е правила впечатление рекламата на „Мерцедес“. Много ми харесва – пускат в едно списание цяла, чисто празна бяла страница, а отдолу пише: „Тук трябваше да бъде рекламата на „Мерцедес“. Не се нуждае от реклама, затова пускат една цяла празна бяла страница.

И аз казвам същото – тук трябваше да бъде рекламата. Каква реклама – като прочетеш една страница, пет страници, една беседа му – стига му на човек. Ако му харесва, чете нататък, ако не му харесва – спира.

Ето, има много случки описани тук и много притчи. Отварям на произволно място:

“Преди години лично видях по телевизията как двама японски рибари се бяха спасили като по чудо. Влизат с лодката си в морето. Започва буря и тя ги отнася на 30-40 километра навътре.
Лодката потъва, а те се люшкат двамата със спасителните си елечета над вълните две денонощия. На третото денонощие разбират, че ще загинат. Единият разказваше и плачеше: „Започнах да се разделям със семейството си, с приятелите си, с близки и познати. Изведнъж дойде едно голямо животно и започна да ме повдига отдолу. Видях, че е два-три метров делфин, който като че ме караше да се кача върху него. Възседнах го. Моят приятел възседна другия делфин, който дойде и след тридесет минути, ние бяхме на плажа. Когато делфините видяха, че тръгнахме, отидохме на сухото. Делфините се обърнаха и влязоха навътре в морето.“
Човекът плачеше и казваше: „Повече през живота си няма да убия делфин!“ Така природата винаги изравнява нещата. Това е закон.”

Знаете ли, много хора, които са се отказали от месото или от рибата, рибният свят вече им благодари. На мен един див гълъб дойде да ми благодари, че спрях да бъда ловец и рибар. Да!

Всички сме свързани с животните.

Тук съм описал и случката с млада дива видра. Видрата е много плашливо животно, много диво. Описал съм как един, който я хваща във вира и я пуска. След това, легнал да се пече. Това се случва на река Чая над Асеновград, по вировете там. Вика: „След малко видрата дойде, качи се, легна на гърдите ми и заспа като при майка си”. Как разбра, че този човек е добър? Ако беше лош, нямаше да отиде.

Вчера в 12 часа си пия с двама от селото кафето на центъра при кафеджийката, която ми знае навиците и по едно време, телефoна ми звъни. Обажда се издателят, който не само е издател, ами е и приятел. От нашата махала е, съсед. Казва: “Книгата ти е готова!” Не очаквах, защото Силвина каза – вижте какво е Принципът на Приемането и Съгласяването. Един ден по-рано тя каза: “Ей, колко хубаво щеше да бъде, ако за събота на обяд имахме новата книга”. И понеже се съгласих, Господ вижда тази работа, разбира се, викам – ако не сега, то следващият път, важното е, че книгата е в печатницата, прави се, ще я направят момчетата, когато се обадят тогава. Да го приемеш толкова спокойно и равно и с пълно съзнание да оставиш всичко на Светлата сила, тогава нещата се получават. Това беше 24 часа по-рано. Вчера на обяд се обаждат и казвам на тези двамата, дето си пием кафето. Викам – тръгвам да видя какви мерки да взема, 12 часа и половина е вече, тя е в печатницата, а печатницата е най-малко на 100 километра оттатък София.

Идвам тука. Мойте момчета – приятелчетата от Казанлък, една минута по-рано дошли с микробус. Нямаше да мога да кача всички книги на леката кола, обаче цял микробус… Качваме се. След час и половина вече качваме всички книги в буса – хиляда бройки. И си идваме. Той човекът се учуди. Вика: – Абе ти стотина, двеста книжки ли ще вземеш? – Не бе, целия тираж! Вижте, когато оставим на Господа да урежда, Той казва така: “Синко, ще уреждаш нещата долу, които са по твоя възможност. За всичко останало Аз имам грижата. Ама за всичко останало. И няма да се пъхаш и да изземваш функциите на този и на оня.”

Значи, Силвина си има една работа, Тяната си има друга работа, всеки един от нас може да се каже, че си има собствена работа, собствен бизнес, собствени неща, върви си по собствена пътека. Тази работа човек трябва да я върши идеално и да не се намесва на другия. Разберете ме, пътеките са една до друга като ето тези дъски. Това са пътеките. Натам всички вървим в една посока. Хайде натам, макар да мислим, че и насам има път. Ама оттук натам е – ако това е началото, това е краят. Вървим натам.

Аз вървя по едната дъска, колкото и да ми е близък човека, майка, баща, калеко, вуйчо, свяко, дете, върви по другата. Аз имам багаж, той си има багаж. Понеже сме една до друга мога, ако той ме гледа и вижда какво правя и прави като мен, започва да си хвърля тухлите. Олеква му багажа. Върви и си свирука.

Обаче ако не вижда, ако ми е много близък, аз съм длъжен да му кажа – виж какво Пенчо, я гледай мойто момче сега, искаш ли да имаш лек багаж – само благослови! Благославяш този, който е много лош човек и веднага една тухла вадиш и я хвърляш. Благославяш другия, пак лошия, аз благославям най-лошите, най-калпавите, тях ги благославяш”.

Ако благословиш един добър човек, той и без това си е добър – я извадиш една тухла, я не. Обаче, ако благословиш един лош човек, вадиш тази тухла и тя няма да отиде при добрия, ще отиде при него. Той се товари с твоята благословия.

За добрия човек твоята благословия е хубаво и добро нещо. За недобрия – той се товари, а за теб е щастие, че ти се отнасяш с обич към този човек и се разтоварваш.

Това е положението. Това е закон, принцип на Вселената.

Аз обичам да благославям. Радвам се и обичам всички. Затова казвам, че няма лош човек. Той само прави лоши неща. Онзи ден, на 14-ти юли в Ница, целият свят пищи. Да, пищи. Ама е станало. Ако не беше съгласен Господ нямаше да стане, нали.   Пак казвам – за мен този човек е човек, трябвало е да свърши това и го е свършил. Дали е бил в момента на себе си или не, няма значение. Американците си бутат кулите, казват – ами пилотите са дрогирани.Ама пилотите са обработени, така им е обработено съзнанието. И руснаците имат тези видове оръжия – психотронните оръжия, психологическите и американците ги имат. Моментално на един град, мегаполис, 15-милионен град, тази вечер заспиват всичките. Този се кара, онзи се бие, разправии и т.н., утре сутринта стават с един и същи акъл на животинче… Всички са зомби. Петнадесет милиона зомбита. Влизам там и каквото кажа, на който и да кажа, слушка. Как така? Така е – изтрито е всичко. Тези работи вече ги има. Както Господ може да ти изтрие съзнанието като слизаме тука и ангелите, които отговарят за това, така вече и на Земята е дадено. Да, може. Край. Амнезия пълна.

Silvina:
Ще направим ли почивка преди сеанса?

Георги:
Да направим лечебно-оздравителната медитация. Ти нали ще искаш да я водиш и да приключваме?

Silvina:
Искате ли да направим малка почивка малка – 10-15 минути?

Георги:
Добре, но за 15 минути няма да мине. Знам, че щом излезем, отиват най-малко 30-40 минути. После ще влезем само за лечебно-оздравителната медитация, която ще я води Силвина.

Silvina:
Е не, заедно ще я водим…

Георги:
Ти си специалист по тази 10-минутната.

…
Това е за привличане на вниманието и да се държи съзнанието будно, т.е. това е вид медитация.
Обикновено, човек като направи така – едната ръка вдигната нагоре, другата да сочи надолу, на паневритмията има също едно подобно движение, това означава, че приема отгоре и отдава надолу. Като направи обратно – приема с другата ръка отгоре и дава отдолу. Когато човек иска само да приема и моли Бога за нещо, независимо какво е, трябва да сложи двете ръце напред и с дланите нагоре. На тези ръце обаче трябва да има нещо. Ръцете се държат пред гърдите и с дланите нагоре. Тази поза или мудра, е на Приемането. Приемане без даване става ли? Ами не става, не става.

И сега, искам и мрънкам за нещо на Господа – пищя, квича, боли ме, не ме боли, искам нещо, ама аз знам как да го получа. Няма начин да не ми го дадат. Сега обаче знам, а едно време не съм знаел, бил съм по-загубен. Като казвам така на Господа сега, за да си сложа така ръцете и да искам нещо да получа, да приемам, това е – приемам Божията воля. Да, ама аз какво давам? Господ вика: “Синко, искам нещо да те попитам – ти чакаш аз нещо да ти сложа в ръцете – бум, ето. Чакай, не може без да си го изработиш, без някаква жертва, без нищо. Буф – аз да ти напълня с блага ръцете и ти да викаш „ура“. Ами, ти ще станеш мързелив. Ето, няма да положиш усилия”. Като тръгна аз така да искам нещо от Господа, поне трябва да съм направил три неща – за това се чете и във въведението на книгата, всичко е по три в България. Защо? Това е Троичният код на Вселената. Понеже тука е струпал, това е фокусът на Светлината, това е маята, това е квинтесенцията, оттук тръгва, значи, маята подквасва тестото на цялото човечество. Т.е. Съзнанието на цялото човечество.

БЪЛГАРИЯ Е ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ. ОТ ТУКА ПАЛИМ ВСИЧКО.

Троичният код – трябва да съм направил три някакви жертви – по-малки или по-големи, или съм свършил някаква работа, ама не за себе си само, за собствения си егоизъм. Да съм направил нещо за другите. Тогава като съм направил тези неща за другите, тогава може да иска, може да съм направил и още нещо – три неща да направя за себе си, тези три неща за себе си, това не е егоизъм.

Ако правиш духовни неща, какви са те? Прости неща. Една седмица пълен глад, само на вода. Още по-добре ако карам една седмица глад – сух пост, без храна, без вода. За капак, третото нещо – да мълча. Мълчалив пост. Значи, гладен, сух пост и мълчалив пост една седмица, седем дена. Звук не излиза от устата ми, капка вода не пия, не се докосвам и до вода, не се къпя. Нищо. Забравям, че има вода, забравям, че има твърда храна. След като мине едната седмица, на осмия ден сутринта ставам на изгрев слънце, казвам: „Господи, сега аз вече започвам да искам, изпълнил съм всичко”. Макар, че това е от егоистична гледна точка – за себе си е било. Обаче съм се пречистил толкова много, че вече ставам пример за други човешки същества. Казвам така: “Господи, аз направих това за една седмица”, Тогава, като си сложиш така ръцете пред гърдите с дланите нагоре, Господ вика: Ей, това момченце, какви хубави работи ми дава. Тези три неща какво чистят, вече се досещате – умът, сърцето и тялото. Менталът, астралът и физическото тяло се чистят точно с тези три вида пост. Много е просто. Умът се чисти с пълно мълчание, вече го знаете. Астралът с какво се чисти – със сух пост. Не пиеш вода. Това е емоционално-чувствения комплекс. Тялото се чисти като не ядеш твърда храна и не дъвчеш. Понеже съм направил една огромна добрина за себе си и съм се изчистил, по този начин качвам една духовна трансформация нагоре. Само за седем дни. Господ вика: – Този мой син или дъщеря ще стане пример за тези около него, те ще гледат, ще стане по-духовен, ще стане по-добър, по-свестен като човек, тогава му се полага бонус. Той ми дава на мен тези работи. Няма начин да не му изсипя блага в ръцете. Какво искаш? – Господи, искам БМВ!  – Готово бе, мойто момче, БМВ – БМВ. Казвам символично – ако искате нещо материално. Примерно аз искам мотоциклет БМВ, не искам лека кола БМВ. Шегувам се, но каквото и да поискате обикновено Бог ще ви го даде, ако направите тези неща или поне едно от тях. Според това, което е, така изсипва благата. Добре, това беше между другото, но опитайте и ще видите, че съм прав.
Така, Силви, ще започнеш ли медитацията.

Silvina:
Нали заедно?

Георги:
Заедно, ама много ще стане енергията. Онзи ден Тяната беше вътре в стаята, започна да свети. Добре, ама аз няма много да се намесвам, тъй като наистина ще стане много. Небето чака малък знак и започва да тече много мощна енергия. Който е сензитивен ще я усети.

Silvina:
Това е просто един колективен мълчалив сеанс. Просто се оставяме, така както в този сън сме легнали на тревата. Можем дори така да си се представим как сме легнали на една зелена поляна някъде в планината. Слънчицето грее, птичките чуруликат, въздухът е свеж, прохладен. В същото време усещаме, че нас са другите хора и човек не е сам. Всички сме заедно там, легнали на красивата полянка. Мирише на мащерка и на други дъхави билки, цветенца, толкова е чисто и красиво, ние и природата, ние и Господ..

Георги:
Трудно се излиза от медитацията. Лично на мен ми е трудно, защото ми е замаяна главата. Един пилот като лети във висшия пилотаж и започне да го върти, върти. Каца на Земята. Инструкторът слиза и си заминава, а ученикът през това време още 30 минути – всичко му се върти. Трябва да стане инструктор, за да слезе и да свикне с това. Същото е и с истинската медитация. Човек ако усети, че нещо наистина му става и се разлюшква като бурно море, то после ще се поуспокой. Значи има нещо, отворил се е и започва да приема.
Един пилот слязъл и вика: Ей тука не мога да изкарам един час. После качва миньора да се вози, минали три минути:
– Много високо бе, не може ли по-ниско?
– Не може, колкото по-високо, по-добре!
– Тука не мога да изкарам един час в Небето.
Значи – всеки със съзнанието си и всеки с професията си.

Всички трябва да станем попове, ама нови свещенослужители, не със Старото съзнание. Поповете като съсловие, свещениците, казвам го вече напълно открито и отговорно, църквата дори и да ми се сърди, те ще изчезнат. Църквата като институция напуска планетата. Религиите я напускат, защото има една вяра и една религия.

Най-интересното, което ми се случва напоследък – получавам сведения, че руснаците, каквато е прекрасна, голямата руската страна, бил съм много години на работа там, руснаците са най-малко 10 пъти по-религиозни от българите, а може и повече да са. Той Огнянчо по-добре от мен знае.
Става въпрос обаче, че ето там най-напред се заражда това, че църквата и свещениците на църквата трябва да започнат да отслабват хватката върху руския народ и той постепенно трябва да започне да се освобождава от религиозността. Не от духовността, не от Божественото, не от светиите, не от съзнанието, не от добрите неща, а само от онова, което сковава човека.
То какво е – канон, калъп. Изхвърляш канона. Всяка религия си е чудесна, прекрасна, направена за времето си, но после е сложена в този калъп, за да може да се манипулират хората, народа, обществото. Управляващите, те са направили този канон. От една страна е добър канона, но от друга не. Особено, когато е дошло време вече да се чупят калъпите. Дошло е вече време да се размразяват полюсите. Трябва да си купуваме гумени лодки, купуваме си лодки или кораба на Ной и трябва да взимаме мерки. Да се приспопсобяваме към Новото.

Новото чука на вратата. Колкото и да се мъчат, каквото и да става, ТОВА Е БОЖИЯТА ПРОГРАМА, БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ, БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЛАН.

Всичко, което е суеверие, а религията е вид суеверие,  защото не дава истинските неща, а е изкривила нещата, тя не дава духовност. Религията дава суеверие, което те държи в подчинение. Не става вече. Не може. Не може на едно детенце, което иска да чуе за Библията в едно изречение, а вътре са написани хиляди страници, но то иска да знае есенцията, тя да му е пътеводната звезда.
Един ми казваше: „Не ходя на джамия, защото ходжата живее до нас и си бие магарето. Защо го бие, нали е живо същество, а говори…”

Ние трябва да обичаме всички. НОВОТО СЪЗНАНИЕ Е ДА ОБИЧАМЕ.

Като отидеш да погалиш с поглед листата на лозата. Ще дойде време всички да виждате това, което виждам аз. Да усетите, че тя започва да вибрира, тихо да трепери, просто от удоволствие, от любов.
Едно цвете, като минеш покрай него, ако мислиш да го откъснеш, то започва да се свива. То се плаши от това, защото улавя мисълта ти. Ако обаче само отидеш да го помиришеш, да го погалиш – то се разтваря и моментално започва да изпуска аромат по-силно, разтваря се повече, за да стане по-красиво, да ти угоди. Защото ти си висшето съзнание. Висшето разумно съзнание, а не висшето неразумно, простовато и елементарно съзнание.
Това е Новото. Към всичко да се отнасяме по абсолютно нов начин. Независимо, че много хора ще кажат – ти си изкукал, ти си ненормален, абе Георги, ние знаехме, че си луд, ама чак пък толкова да изперкаш… Нека си мислят, голяма работа. Има Един, който знае. Другите, както е казал Учителят, веднъж се е ядосал на учениците си и казал: Вижте какво, ако Господ не ме беше пратил тука, изобщо не ме интересувахте. По същата причина и аз мога да го кажа. Важното е като ме е изпратил тука да си върша работата не 100%, а да дам 101, 102, 105 процента.

Добре знам, че боровите връхчета, които са изключително полезни и ценни за белия дроб и изобщо за кашлица, за настинка, особено на малките деца, да се направи чай от борови връхчета, сладко. Щом скъсаш връхчето отгоре, то е ценно два сантиметра – два сантиметра и половина. Но и аз съм чупил 5-сантиметрови, за да ги дам на базата.Ама с по-нисше съзнание бях билкар, после станах с по-висше. Всичко трябва да бъде истинско. Брал съм 8-9 сантиметра връхчета, обаче още кафяво. Щрак, начупвам ги на няколко парчета. Правя си самокритика, да не кажа изповед. Знам много добре, че това клонче, което отива натам, за една година му спъваш развитието и чак следващата година ще порасне.
Казах на моя колега:  – Слушай, няма да береш от централния клон да му спираш развитието. Борчето, винаги има един централен клон, другите са странични. Ще береш по шахматна система, така че много да не личи и около 30%. Борчето има да кажем 100-120 пъпки, вземи му 30-40 пъпки, другите му ги остави, за да живее.”
Знаете ли, точно това ми направи впечатление, че ние като беряхме в същата гора, тя беше ниска. В Люлин планина, не във Вискяр планина. Люлин и Вискяр ги дели една река, която се казва Белица. Ние сме от страната на Вискяр планина. Гледам една баба бере и викам: О, на нашата плантация от борчета, някой бере. Не знаех кой бере, защото гледаме ние до къде сме набрали. После гледам, че от другите борчета е късано. Късани са обаче по интелигентен начин. По едно време улавям „нарушителя“ – една баба. Бере и слага в платнена торба, а ние – в найлонови чували. Бабата не ме вижда, не ме чува. Минава пред борчето, спира, нещо му говори и пак къса. Приближавам, започвам да давам знаци – кашлям, тропам, да не стресна бабичката. Тя се обръща и ме вижда. Викам й:
– Добър ден, бабо! – тя вика:
– Добър ден!
Викам:
– Бабо и ние берем такива борови връхчета, ама берем с чували, ще ги носим на базата, където изкупуват билки…
Бабата вика:
– Абе, аз ги давам, бера в една такава торба и ги давам из махалата на тази-онази като дойдат.
Тя била местната билкарка в това село дето е под върха.
Викам:
– Бабо, искам нещо да те попитам. Моята баба беше голяма знахарка. Едната от двете ми баби де –лечителка беше, всичко лекуваше с енергия. Билки много. Излезна с нея да бера – огледа Небето, всичко. Викам – гледам и ти нещо си говориш.
Бабата вика:
– Да, моля се на борчето, на всяко борче да ми прости. И му искам разрешение. Казвам му – борче, хубаво си много, мило си много, позволи ми малко да накъсам от тебе, от твоите връхчета. Борчето ми ги дава с радост и всичко е наред.
Тя не говори за енергии, ама не знае вибрации, честоти, не е чела дебели книги.
Откъде бабата знаеше, че наистина трябва да се иска разрешение от всичко – от Духа на гората, от Духа на хълма трябва да се иска разрешение, от Духа на борчето?
Ей как ме светна тази жена!

Сякъл съм много дърва, но после престанах да режа. Дървото, което умее да си отмъщава като го отрежеш, знаете ли кое? Хубаво, голямо, зелено дърво. Искате ли да ви кажа? Орехът.
Аз ходех в три църкви, палех свещи, нали майка ми и баба ми бяха много религиозни и ме бяха направили същия. В три църкви по три свещи. Обещах и наистина засадих седем ореха – не на мое място, а там из планината, из балкана.

Приятел:
Преди това орех рязал ли си?

Георги:
Орех съм рязал много, налагаше се. Не знаех и ме викаха из София – квартал „Захарна фабрика“ го изчистват от старите сгради, къщи, това онова, ще правят блокове. И аз с тези машинки и с един приятел. Вика ми: – Да отидем да направим пари. Има един, който изкупува орехите. Къщите ги бутат вече, то всичко е отчуждено, ще правят блокове. Аз, дивак, ама винаги си патя де, то няма начин да не патиш, отивам с него и започваме. В този двор останал един орех, нацепваме го, ще го продаваме. Знаете ли, какво правиха от ореха – маси за билярд. Струпали сме дървения материал така на 10-15 сантиметра. Трябва да се нацепят, ние сме ги нарязали, ама ги карахме на гат. Наредили сме от тях материала да съхне и един вика: Слушай, за една маса за билярд – 3000 долара”. С оня щракаме с пръсти. А много усилия сме дали, много работа, много труд, а и средства. То е в съседното село, двор голям, 3-4 декара. След месец-два, ние вече сме ги наредили така, с въздух, да дишат, седна и гледа опечалено. Вика:
– Аз изживявам скръб голяма, дай да се напием.
Аз викам:
– Абе каква скръб изживява, че идва да се напие, какво толкова?!
Той казва:
– Ти знаеш ли, че материалът от орехите изгоря?
– Как така ще изгори?
– Ами баща ми, една купа сено до него, от къде, как се е запалил, купата сено и целия материал…Не знам колко кубика бяхме наредили – на пепел. Докато дойдат пожарникарите, нищо вече не става.
Викам:
– Изгоряха ми билярдните маси, изгоря Америка, изгоряха билиардните топки, всичко изгоря. Ти си прав, ако можех да пия много алкохол, щяхме да се напием.
Той се напи.
Значи, вижте, само усилията ни бяха. Тогава вече започнах да се замислям и питам. Баща ми вика:
– Знаеш ли защо орехът е дърво, което не се сече току-така?! И баба ти беше казала – не пипай орех, не му се карай, не забивай по него пирони, не го режи, защото си връща!
Това е суеверие донякъде, но има известна истина, защото орехът е живо същество, много мощно, бавно расте, а е изключително.
Орехчето на какво прилича – на всеки, каквото има в кратуната. Следователно, щом е подобно, значи има някаква връзка и то много по-голяма от другите.

Приятел:
Ами преди, туземните още неграмотни, преди да утрепят животно правят молитва, искат разрешение от Господ. Господ или Бог – как са го наричали – да разреши да го убият или да отрежат. Ние сега научаваме…

Георги:
Индианците са се молели на духовете на бизоните като ги избиват, писано е във всички книги. Макар, че месото и убийството тотално трябва да ги оставим, защото ние нямаме нужда. Храната от животински произход тотално ще я забравим, след това и от растителен произход, нисшата храна. Те са три вида – нисша, средна и висша. И нея ще забравим.
Най-напред отдолу нагоре, постепенно, защото не е необходимо, особено на младото поколение, сега да му дадеш чесън, лук, ряпа. Чисто и просто то не иска. Онзи ден лекувам едно детенце, че се разболя. Една идва: – Слушай, сега ще ти дам чесън изтискан, лимон и още нещо. Докато я видя, тя даде на детето. Ей, един час го скъса стомаха. Викам: – Защо му даваш, аз казах на майка му само топла вода, нищо друго и ще го оправя. Всеки път като вдигне температура 39 градуса, я смъквам за една минута.

Пак казвам на майка му:
– Не трябва да смъквам температурата, то трябва да я изживее полека, нали по-леко.
Вика:
– Не.
– Ами, айде, то пак вдигне след два часа, но докато мине кризата, разбира се.
Просто сега, във всяко едно нещо има съдържание, във всяко едно нещо има езотерика, във всяко едно нещо има окултизъм, има дух, има съзнание, и съзнанието е най-голямо.

Защо в църквата като бях дете ни водеха на комка и нафора дават – едно парче хляб, което сега всеки ще получи, да опита от лимеца на Николинка.

Силвина:
Тъкмо обсъждаме как да го раздадем…

Георги:
Ще се разчупи, трябва да стигне за всичките. Разчупвай и на малки залъчета, това е нафора. Толкова пъти съм ходил на комка, че и колко ръце на дядо поп съм целувал и колко свещи съм палил и колко са ми теглили ушите. На големите празници слагат по една капка олио върху парченцето хляб, кой тук е най-набожен знае тези работи. Дават в сребърна лъжичка, където най ми беше неприятно, какво? Една сребърна лъжичка вино. На децата също. Най-напред минават жените, после мъжките деца – момченцата, след това жените и накрая момиченцата. Така са наредени. Дядо поп дава на всеки и като ми даде, като пъха тази лъжичка – аз не я искам, защото преди мен оня я лапал. Той загребва от една чаша и на всеки. Иначе си взимах нафората там. Хляб и вино – това е било на трапезата на Иисус. Какво е казал – ето хляба, това е моето тяло.
Сега разбрахте, че това е Новото небе и Новата земя. Виното е сокът на лозата, който расте високо и самият грозд е най-висшето съзнание. Там са отделните зърна, обаче са включени към Висшето Божествено съзнание.

Виното е Новото небе, а хлябът е Новата земя. Ето Това е хармонията.

Когато се дават тези работи, това е символ, всичко е символ, но този символ ни внушава нещо и поддържа тези неща хиляди години.

Николинка:
Питката е разчупена, всеки да мине да си вземе.

Silvina:
Благодарим за днешната среща, за тази възможност, която ни се даде.

Георги:
Мисля си, че тука сме най-малко 50-60 човека, между 60 и 70 даже като гледам, но всеки е получил дял от енергията, ако малко се е отворил за нея и все пак е поумнял една йота.

Когато имаш знание поумняваш, а когато имаш познание – помъдряваш. Виж колко е просто.

Знание – поумняваш, знаеш много работи, но трябва да има и познание. Тогава започваш да ставаш мъдър и вече приложената мъдрост те води към Истината.

ПРИЛОЖЕНАТА ИСТИНА И МЪДРОСТ ТЕ ВОДИ КЪМ ЛЮБОВТА.

Ако минеш през Мъдростта и Истината, няма начин да не стигнеш до Любовта. Който вика аз стигнах до Любовта без мъки, без страдание, без усилия, най-малкото говори несериозно.

Ей, как замириса от лимецово брашно. От кой регион е?

Николинка:
Регион Варна

Георги:
От морето, лимецът е расъл на морския бряг, много е хубаво.

Silvina:
Георги, да завършим беседата

Георги:
Ела, ела. Момент, Силвинка иска, тя започна, тя завършва

Silvina:
Не, просто все пак така да си кажем още веднъж – благодарим. Четири часа минаха за мен като една минута, не знам за вас.

Георги:
Някой ако иска и ако има нещо да каже на сърце. Примерно, ако е ходил в медитацията там, аз където бях на кристалното море, да вземе да си каже, в Божествения свят, ама трудно ще ни пускат там попринип, но може, в медитаията  може за няколко минути.

В Ритуалът на Озарението, много хора, които го правят вече ми казват как правят обиколки на Вселената. Значи вече са си повдигнали достатъчно честотата, за да може да пътуват.

Да благодарим на Всевишния от сърце, че ни събра, че ни даде тази възможност да бъдем заедно няколко часа. Да Му благодарим, че ни дава възможност да му служим!

Николинка:
… И да си променяме съзнанието

Георги:
Да, още по-добре. Който си променя съзнанието, значи все повече и повече се приближава към Него. Той еднакво обича всички и е на еднакво разстояние от всекиго, но когато човек започва да става по-праведен, по-разумен, по-одухотворен, той започва да се приближава, самия той приближава към Бога. Бог си седи, Той е на едно и също разстояние, Той е междудругото у него, и ние сме в Него и Той е Всичко около нас. Когато ни се повишава съзнанието, тогава Божието присъствие започва да се изявява по-ярко, хайде да го кажа по-точно технически, нали, ето това е технологията.
Започваш да си извисяваш съзнанието, Той е всичко около тебе и затова аз като си вдигна ръцете – преди да си вдигна ръцете има няколко секунди – само като си помисля, Светият Дух се активира и около мен започва да свети и вибрира. Ако има специална камера, то ще види, че всичко започва да свети веднага, в момента, при първата мисъл, а не след като си вдигна ръцете. Заради това, като трябва да благославям трапеза или нещо друго, само като кажа „Господи“ и моментално се активира всичко. Не знам защо.
Ако съм по-далече от Създателя ми трябва един час докато стигна до Него – молитви, ритуали, метани, шарени, и т.н., работи, както правят, разбира се, свещенослужителите, с часове. Защо – да се приближат, да Го активират.
И най-сетне Господ идва до тука и вика: Абе айде, не заради тях, ами заради тези, дето са се събрали, защото тези, сега викат ни, викат ни, ама ясно, с меркантилна цел, защото това им е службата, да си получат заплатата.

Silvina:
Наскоро идва една жена. Георги го нямаше, беше на морето уж на почивка. Не е било точно почивка, няма значение. Идва една жена да я изследвам и за терапия и каза: Стигнах до това, просто вярвам, че вие ще ми помогнете, защото преди 2 години, съвсем случайно вие гостувахте на един форум в Пловдив и правихте един сеанс. Бях забравила за това. От много години имам някакви завишени тромбоцити или някакви такива показатели на кръвта и няколко седмици след това отивам да се изследвам и установявам, че това нещо го няма и много се чудех и много мислих. Сега вече съм с друг проблем. Просто се сетих за тази случка”.
И така, това на Георги съм го казвала за тези хора – в смисъл такъв, че промените понякога са много невидими и след време човек може да усети.

Георги:
До два-три дни, може би до една седмица

Silvina:
Така или иначе това е една благотворна, благодатна енергия, която малко или много при всеки оказва нещо добро и при нас в това число. Другият месец пак заповядайте ако имате възможност. Забравих датата. В страничката на Георги винаги има актуална информация, който се интересува там може да погледне.