Николинка:
В ръцете си държа една малка книжка, която е последно издание на нашия гост Георги Изворски – „Златните стъпала”. Искам да ви прочета нещо от тази книжка: „Има канени и неканени гости, има близки и далечни души, има познати и непознати сърца. Истинските приятели са винаги канени, винаги близки и винаги познати.”
– И искам да си позволя да ви нарека Приятели, добре дошли на тази среща с нашите прекрасни приятели Георги Изворски и Силвина Белопойчева.
Мисля, че не е нужно да ги представям, всички ги познавате, а преди да им дам думата, искам да ги поздравя с техните отминали на вчерашния ден рождени дни, но Георги каза, че всъщност рождения ден е три дена, т.е. и днес ние можем да ги поздравим, да им пожелаем много здраве, много щастие, да вървят напред към Светлината и ние след тях!
А сега предоставям думата на Силвинка.
Silvina:
Благодаря, Николинка наистина ме разчуства! Благодаря, приятели, че сме заедно и наистина Николинка разкри една малка тайна, която може би не е толкова…но наистина поводът да сме във Варна през май месец, може би най-хубавият месец на годината, поне аз така смятам – когато всичко е вече живо, цветята цъфтят, птичките пеят, славеите пеят силно. Нашият рождения ден беше вчера и Николинка като чу, че ще бъдем край Варна и каза „Няма как, да сте тук наоколо и да не направим среща”. Наистина поводът е прекрасен!
За пореден път като сме във Варна – вали дъжд, не знам защо или знам (смее се), но наистина градът свети и, вярвам, ще засвети още повече след тази среща!
Така, три дена яли, пили и се веселили, не знам дали така ще вървят срещите, но има една идея – в неделя да направим една разходка, Николинка ще каже за това накрая.
И за първи път може би ще направим един лечебен сеанс го наричаме, но Георги казва, че това ще бъде като генерална репетиция за това, което в нашия център ще продължи през следващите месеци и той отдавна беше казал, че юни – юли предстои голяма трансформация, включително и с нас, а и с него, и че от този месец ще му се даде много силна лечебна енергия и сеансите ще протичат, точно както беше описал, така че днес за първи път ще направим този лечебен сеанс, нека така да го наречем…
Темата е интересна, много хора са се агресирали в последно време и вярвам, че тя е много актуална – темата за отмъщението и Прошката. Аз ще се включа по-късно. Благодаря!
Георги:
Смятам, че ще ме чуват и накрая, защото ще говоря малко по-високо и по-силничко, така да се каже, защото техниката винаги или по някой път, ще издаде багажа.
Чудесни приятели, да благодарим на Бога, че ни е събрал! И аз наистина се радвам от сърце! Ще ви кажа, че за рождения ден си мислех:
– Защо три дена?
Защото един приятел си спомням някога на млади години, беше се напил и изтрезняваше до четвъртия ден след рождения си ден. Става и казва на майка си – „Вчера беше рождения ден”, а тя вика – „Не, беше преди 3-4 дена”, но той не помни, няма спомен, толкова се бил напил. Така че рождения ден може да продължи ден, два, три, четири, зависи от голямото пиршество, а и зависи от настроението на човека, както всичко, което е у нас.
Ще ви кажа, че Варна заслужава днешния подарък, който разбира се е Неръкотворен, защото е един не само от най-духовните градове на България, но и на планетата. Казвам го това …и се подписвам!
Макар че има от цяла България хора, тази среща я провеждаме тук и тази беседа според мен е доста фундаментална, основоположна, защото е много важна и от материална, и от духовна гледна точка. Силвинка спомена, а аз ще се опитам да навляза вътре в нещата, за да ви ги обясня по най-простичкия, по най-широкодостъпния начин, както обикновено обичам да се изказвам и да говоря.
Защото мога да говоря и с много сложни термини и след една такава беседа моментално да ми дадат титлата академик, професор на еди кои си…или доктор на езотеричните науки Георги Изворски – само от една беседа ще ми ги дадат, защото толкова завоалирано, толкова ще бъде замайващо, че в крайна сметка никой нищо няма да разбере и получавам титлата.
Това е така. Полу на шега, полу наистина го казвам. И така. Защо е много важно онова, което ще кажа? – защото времето няма да ни чака, нито планетата, нито Слънчевата система, нито Галактиката, нито Вселената… пътуват, вървят, всичко се изменя и се изменя не за секунда, а за част от мига.
Тук има една хубава книжка на моя добър приятел Калин Кирилов – Калин Виделин, който е събрал от Учителя за Слънцето много неща, той е направил тези извадки свещени методи. Какво казва Учителя? – казва, ако закъснеем само да погледнем слънцето с една десета от секундата, вече ще сме на един километър от точката, която то огрява.
Така, той го казва по друг пример. Защо се посреща Слънцето? – Слънцето се посреща, за да приемем точно от него енергията, която е за нас, за нашето космическо ЕГН, както имаме земно, както съм казвал 100 пъти, имаме и космическо! Първият лъч на Слънцето изпраща на всички живи същества в Слънчевата система и ги води на отчет – толкова енергия, колкото им се полага, на мравката 0000000 1 и половина ерга, на човека 5 ерга, на Иван, на Стоян 0,6, 7, 1 ерг, 2, 3, 5, кой колкото може да издържи, това му е квотата, това му е нормата и наистина Учителят го казва по един такъв леко завоалиран начин, казва: „Слънцето те води на отчет и ти изпраща енергия толкова, колкото трябва”, затова се посреща Слънцето, а не че той е поклонник на Слънцето, не че има секта за Слънцето и казва: „Аз исках да ги науча един метод – как да са здрави, да приемат своята енергия веднага от Слънцето, още същия ден, същата сутрин, същия миг и после всичко да е наред”. Посрещаш го, ама не, не ти трябва дълго време да го гледаш, не, няколко секунди. В началото 1, 2 до 3 минути, ставаш и си отиваш на работа, ти си нахранил тялото си и най-вече очите, които са специална материя и се хранят само със светлина, това, че ние им даваме някои земни неща като боровинки и като морковчета, то може малко да побутне нещата, но в никакъв случай не може да ги нахрани, както и сърцето и очите се хранят само с извънземна енергия!
Ако Господ ни изпраща специална енергия на Сърцето, о, вие мислите, че пържолата ще го нахрани, агнешкото ще го нахрани, зеленчуците ще го нахранят, червеното вино ще го оправи или минералната вода, няма такива работи, няма, казвам го…и се подписвам!
Все някога, от някъде ще разберете и друг някой ще го каже, че е така. Очите се хранят със светлина и сърцето се храни със светлина, само че тя е преработена за не-го.
Ако си помислите, най-простичкия пример, на едно от съвременните деца да му кажеш, то ще почне да мисли и ще каже „да, така е, логично е, едно нещо, което работи без почивка – а всичко почива – всяка машина се чупи, а това работи 60, 70, 80 години, някой път 100, надминава 100 години, без да спре нито една секунда. На 0,8-а десета от секундата получава импулс от мозъка, би-е, извършва такава огромна работа, че ако прочетете някога ще видите колко цистерни с кръв са минали, запълнили, закарали от там до тука.
Аз няма да се спирам, защото това не ми е работа – медици са го написали, а и сега се отклонявам от хубавата тема, която имаме тази вечер.
Темата е разплата! Една дума: Внимавайте! „Да внимаваме! Да внимаваме!“ – рече Иисус на юдеите, които бяха дошли при него и „Истина, истина, ви казвам”.
И така, когато се каже думата разплата, а в българския език, понеже е доста богат език, има много думи за нещата, когато искаме да върнем на нещо, да върнем, само че разплатата е връщане и на добро и недобро нещо, докато отмъщението, ние винаги смятаме, че да отмъстиш, смяташ, че си овъзмезден.
Значи, първият термин, най-човешкия за отмъщение е отмъщение. Следващия е Възмездие! И най-високия, който е божествения е Въздеяние! Хората отмъщават! Ангелите дават възмездие! И боговете дават въздеяние.
Най-правилното и най-точното – Въздеяние – дава ти нещо и въз това ти дават още нещо. Значи, вижте отмъщението идва от мъст, мъст е омраза, ненавист към нещо.
След това имаме възмездие, това въз нещо, онази мъст, която сме я имали, още мъст да добавим, отмъщението е едно към едно, въз тази мъст, която има, още отгоре да се сложи. А въздеяние, върху деянието да се сложи отгоре още нещо. Сега ще поясня…
Най-напред да започнем с най-нисшата степен – от-мъ-ще-ние.
Чудесно нещо! Това е вродено на човека, каквото му се случи или някой каквото му направи, нещо, значи той да върне със същата мярка, това е било по Мойсеево време и преди да дойде Иисус Христос на Земята! Око за око, зъб за зъб, сърце за сърце, живот за живот. Това е всичко писано в Стария завет, но то вече НЕ ни грее, минали са хиляди години, съзнанието се е изменило.
Човек мисли, че когато са му направили на него нещо и като върне, изравнил е везната и е доволен. Има човек, който ме завлича с 1000, 2 или 3 000 лева и аз дебна по какъв начин да му го върна. В крайна сметка виждам, че човекът гледа животни и е докарал 500 бали хубаво сено, люцерна по 3лв. балата или по 5, 500, охо, не е моята сума, ами и надвишава, и аз минавам една вечер, дърпам от фаса и го хвърлям в една хубава суха бала. Какво става от хубавия фас? – става най-напред едно малко огънче, пламъче като от свещ, пламъчето се разнася, става огънче като печка, след това става още по-голямо като клада, накрая става един хубав пожар и още по-голям пожар, който осветява цялото наше село. Чудесно!
Изгарят всичките бали, той няма повече пари, животните почват да мрат от глад…аз съм доволен, аз съм овъзмезден, аз си пия ракията с другия комшия и викам „Абе, какво стана – на Пешо там му изгоряха балите” и се правя на невинен…
– А така ли? Но не можеш кой да излъжеш? – Господа и кака Карма!
Някой да е излъгал Господа? – само се прави, че го лъже, но не мо-же!
Тогава почват да ни се струпват, не само на нас, а ако е по-голямо отмъщението и на тези зад мене – синове, дъщери, внуци, внучета, правнуци, 9 рода насам, 9 рода по мъжка, 9 рода по женска линия и се чудят защо? – Защото си отмъстил!
Заради това ще ви кажа, монетата за разплащане е тази – Внимавайте! – без нея не може да видим Новото небе и Новата земя: БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЗНАТЕЛНОСТ И ВСЕОПРОЩЕНИЕ! – това са трите валути, с които не да отмъщаваме, изчистваме нещата, а отмъщението, възмездието и въздеянието стоят далеч от нас, ние сме не-при-кос-но-ве-ни! Пак казвам, когато ми направят нещо, някой ме завлече – Благодаря на Бога за този урок! Признателен съм на Бога и на човека, който го е направил и му прощавам – от А до Я…
Каква е разликата между Прошката и Всеопрощението?
Ще се уточня: Прошката е да простиш от 10 човека, които са те били – на 5.
Много съм бит и аз, само че не от един, а от повече, един трудно ще се справи с мен, ама повече ме биеха. И какво става?
– Това е прошка…Прошката е малкото нещо, но голямото е Всеопрощението – 10 човека са те нагрубили, 10 човека са те ощетили, 10 човека са те завлекли, каквото и да са ти направили – прощаваш на 10-те, включително прощаваш и на онези, които още не са направили такива работи, прощаваш и на себе си, и тогава всичко е платено! Това е разплата с положителен знак!
Ще ви кажа, че валутата, с която плащаме ние – това говоря символично, тази валута, тези пари – БЛАГОДАРНОСТТА, ПРИЗНАТЕЛНОСТТА И ВСЕОПРОЩЕНИЕТО вървят във Вселената навсякъде, докато не се научим да разплащаме с тази мерна единица, стокова или каквато ще, ние си оставаме в животинския свят и в никакъв случай нямаме право да носим името Човек с главно „Ч“! Да, човек може (с малко „ч“) да ни напишат, имаме 15-20% скотско съзнание, останалите 80-90 са човешко, но ако не си научим урока по този начин – няма, край и вика …това е.
Затова те учат на Смирение, Всеопрощение, Многотърпеливост и Дълготърпеливост като светии, без тези изпити не можеш да вървиш нагоре!
Пак казвам – горе има една банка, която те кредитира, в тази банка вървят валутите само благодарност, признателност и всеопрощение, това е банката, която е в Божествената вселена! – Това е банката – едно течение има, което се казва – „на любовта, светлината и живота”. Банката на любовта, светлината и живота и от тази банка може да влагаме и да черпим ние само ако боравим с мерните монетни единици: благодарност и всеопрощение, признателност – да признаваш нещата, такива каквито са, да благодариш непрекъснато и да прощаваш, но да простиш Всич-ко!
А не на Иванчо да му простиш, на Стоянчо да не му прощаваш. Не! На всички! И в крайна сметка, този, който не прости и на себе си – и той не е достатъчно прав – и това е грешка. Може да не е грях, но е грешка…
Ще ви кажа една случка, когато отмъщението може донякъде да се намали от нашата хубава кака, която й викам Карма…донякъде!
Ако ти не си направил пръв…
Отивам аз, гледам съседа, каня му се отдавна, нещо не ми харесва и накрая го бия, нищо не ми е направил човека. Ако той ми е направил нещо и аз го набия, тогава моето отмъщение го опрощават 50%. Ще се подкрепя с пример от Евангелието, от Светото писание. Там се казва така: „тежко на оногова, който не е бит, а бие и който не е ограбен, да ограби” – тежко…това наказание е много по-голямо – два, три, пет пъти. Значи не си бит, ама хващаш и биеш някого, ама ако си бит от него, горе-долу ти смъкват 50% от наказанието, но това не значи, че няма да те наказва. Кармата знае точно колко плесника и колко удара да ти удари, ама точно – и няма да излъже, и няма да се измести от това.
Така, значи, ако не си бит, а биеш, ако не си ограбван, не си ощетен, а ощетяваш, това е прес-тъп-ле-ни-е, отмъщение, но граничи с престъплението.
Ето сега ще ви разкажа един хубав български пример – чудесен е, от сегашната степен на съзнание ще го преценим, но може и да слезна преди 150-200 години, когато се е случило и от тогавашната форма на съзнание, пак да го говорим.
И може би, тогава ще оправдаем до някъде действията, но само до някъде и си мислете:
Имало на времето едно село, голямо и хубаво и до него още едно село, голямо и хубаво, това е било по време на Османското владичество!
В едното село имало поп. Дядо поп бил чорбаджия, богат, заможен. В другото село живеел местният бей със сараи, слуги и войска.
Попът имал син, двадесет и няколко годишен младеж, слънце, хубав, чудесен! Няма да споменавам имена. Един ден момчето взима коня на баща си и почва да обикаля, стига до съседното село, пресича и влиза в мерата на другото село. Там са на бея земите, пъдарите го хващат и викат „Защо наруши, това са земите на бея – ниви, ливади, гори” и го водят да го накажат. А какво е било наказанието? – 25 камшика на голо и те пускат. Точно като го водят при бея, бейската дъщеря без фередже е при баща си. Беят и махва с ръка да излезе навън и когато тръгва да излиза се разминават и само за част от секундата се поглеждат в очите с момчето. Тя излиза и чака отвън. Беят им казва: „Знаете какво е наказанието – на момчето 25 камшика и го пускате”. Изнасят го бабаитите навън, обаче влиза бейската дъщеря и моли „Тате, моля те – на колене – не го бий, той е невинен, без да иска е влязъл, освен това е сина на попа, нали ти каза”. Простил му беят.
Един поглед… И юнакът започнал вече съзнателно да обикаля земите на бея, а и бейската дъщеря започнала да излиза и да се срещат до един кладенец. Минава така месец, два, три и лятото и есента отиват при бея и му казват: „Ага, твоята дъщеря, знаеш ли, че с попския син…”, „Я, извикайте го тука”, вика беят и дъщеря си – „Обичам го, да!” казва тя.
Тогава беят му казва „Слушай, ако се потурчиш, идваш и ми ставаш дясна ръка, аз нямам син, всичко ти оставям тука и т.н.”
Това е любов, това е Бог! Любовта винаги е Бог! И да се противопоставяш – това е аб-сурд.
Продължаваме, не забравяйте – отмъщение и престъпление.
И така, момчето се съгласява, женят ги, обичат зетя…
Баща му, обаче не е съгласен с това, отрича се от сина си, на иска да го върне…и почва да жадува за отмъщение, да накаже бея.
Минава една година, младите имат дете, след още една – още едно дете. Баба попадия ходи нелегално да си види внуците, сина и снахата – чудесно, прекрасно! Човешки отношения, има ли значение религия, националност, професия, занаят? – ня-ма, особено за сега, но за тогава…
Дядо поп е чел 10-те Божи заповеди, освен това е проповядвал много пъти за любовта и той знае, че Бог е любов, черно на бяло е написано по негово време. На третата година улавя попадията, че ходи при сина и снахата и става хайдутин, хайдушки войвода, събира една дружина и чака момента, за да нападне бейските сараи – да си върне сина, т.е. да го откаже на-си-ла. По някое време бея получава султанска заповед, взима 100 войника, низами, взима и зет си, който вече е офицер, правят керван от каруци и тръгват за Цариград. Попът с неговата дружина ги следи и дебне, иска лично да убие бея и всички около него, да му запали сараите. Спира керванът на бивак и призори хайдутите нападат бивака. Почва бой, отначало се стрелят и после започват ръкопашен бой. Попът вижда бея, вади револвер да го застреля, но през това време един офицер застава пред бея, а той вече е дръпнал няколко пъти спусъка и застрелва…и кой офицер улучва в сърцето? – собствения си син.
Какво спечели войводата дядо поп? – За какво? – за религията? – за Бога?
Та той не е питал Бога, Бог не иска в никакъв случай това, той иска любов. Иисус казва „Милост искам, а не жертва.“
Избиват всички, включително и бея, попът от това става ли по-доволен? – Не, омразата му се засилва още повече, той полудява. Качва на една каруца сина за да го погребе в християнските гробища. Излиза попадията, почва да вие и кълне попа до 9-то коляно, че е убил сина й и скача в кладенеца. Това вижда цялата дружина, 100 човека ли са били, 150 ли са били, 50 ли, не знам…На другия ден попа отива в гората, от дружината му са останали само трима души. Това е абсолютно истински случай.
Сега, да отмъстиш, ако са ти отвлекли хубавата невеста. Много хайдути така са излизали – жената хубава, бея я взима и я води в харема. Да, мъжът или любимият, да, става хайдутин, но не да обира богатите пътници и т.н., разбойник, а само – отмъщение, тогава е 50%. Но когато виждаш, че с желание отива твоя син е друго. Беят няколко пъти е изпращал при попа за помирение хора „Да се помирим, в крайна сметка ние вече сме роднини, ти си оставаш поп, православен и ние си имаме вяра, сина ти стана мюсюлманин, какво от това?”, Той е бил човек. Попът, нали е поп, нали е свещенослужител на Господа, трябва да знае и да прилага 10-те Божи заповеди, но той като свещенослужител е длъжен да ги приложи точно, мо-та-мо, не 100%, 110.
Тази случка ви я разказвам само за размисъл. Искам, какво? – да си променим мисленето, чувстването и да престанем да отвръщаме на удара с удар, а прав е бил Иисус- като ти ударят плесница от едната страна, ще обърнеш другата, тогава спираш зло-то, моментално го спираш!
И ще ви кажа постулата, който съм го написал, мисля, тука в тази книжка, ако не, ще излезе в следващата: „Най-голямото наказание за грешния е прошката”, прощава му се, тогава започва да го бие съвестта. Да, направил съм нещо, трябва да ме вкарат за 8 години в затвора. Вкарвам, лежа си ги, излизам, всичко е точно. Но вместо да ме вкарват, идва великодушно съдията, идва целия екип и казва „Георги – потупва те по рамото – свободен си, прощаваме ти”, не може да бъде, душата знае, че аз съм извършил несправедливост, престъпление. Тогава онази божествена субстанция у нас се казва? – съвест, почва да ме чука съвестта, няма начин и най-големия престъпник, най-големия, който е несензитивен, да не кажа „дърво“ – и него почва да го чука съвестта, защо? – защото е жива същност, щом е жива същност и е в човешки образ, няма начин да няма съвест, дали е запалена или незапалена е отделен въпрос.
Смятам, че ме разбрахте за отмъщението, има леки граници, но по принцип на човек е забранено да отмъщава! Заради това е казано: не критикувайте никого, не огорчавайте никого, не одумвайте никого, не съдете никого, за да не ви съдят.
Ако правите това, то се връща на вас.
Отмъщението, както казах се връща, удвоено, тройно, четворно и петорно, и десеторно някой път, когато ти си причината, а то граничи с престъплението. Сега, не искам да казвам какво се е случило с рода на току що споменатия наш герой, войводата поп. А това е станало преди повече от 150 години, близо преди 200 години, той е известен в българската история, почитат го, бюст има, паметник има в родното си село и смятат, че той е излязъл…Против кого е излязъл, против Господ е излязъл, против любовта е излязъл и заради това, че е държал за българската вяра, глупости, българската вяра, православната вяра, глупости… Ето аз го казвам, той е държал именно от злоба, че сина му е отишъл там, заради сина си, за какво? – сина му макар и материя, той държи за материята, заради това, а не за духа.
От сегашен ъгъл на зрение, вече ние имаме ново мислене и аз искам още повече да ви го под-но-вя, още повече, за да може да разграничаваме нещата и в малко и за дребни неща да не се сърдим, да не се обиждаме и да не се опитваме по никакъв начин да отмъстим!
Седим с един приятел в един ресторант, идва сервитьора, гледа ни през нас, слага, гледа на другата страна, храната беше горе-долу добра и приятеля ми казва: „Този няма да види бакшиш”, „Защо?”- казвам, а той вика „Я погледни, идва, като че ли носи на животни и хвърля там, изобщо не ни обслужва, вместо да дойде…” и казвам „Откъде знаеш какво му е на душата на този човек”. И понеже той плаща обикновено 9 пъти, защото е кандидат-светия, а аз съм светия – светията плаща един път, кандидат-светията 9 пъти от 10 черпения, нали, (смее се), аз извадих 2 лева и ги оставих. Той ме гледа и пита: „Защо?”. Викам : „Слушай, ти си длъжен да бъдеш умен, когато подхождаш.. 10 пъти преди това сме ходили на ресторант и понеже си доволен от обслужването винаги слагаш 2, 3, 5 лева отгоре, да, не си стиснат, щедър си, но щедростта трябва да я проявиш винаги. Не си на мястото на този човек – може жена му да е в болница, да я оперират от рак, може децата да са му болни, може да има нещо, той не е на себе си, носи ни така, всичко върши механично. Аз го виждам този човек, прости му, ти си духовния, ти си истинския, ти ще отстъпиш, ти ще простиш!”.
Казвал съм го 20 пъти този виц за милиционера, че свършил някаква работа и като отишъл при началника и началникът му казал „Виж какво, за да не те наказвам и да не ти удържам от заплатата, я върви сам си удари там от стената три пъти главата”. Милиционерът отива, това му било наказанието – праас първия път главата, прас втория път главата и третия път като удря главата, стената пада и той вика „Шефе, какво стана, я гледай стената падна”, а началникът- „ами, по-умния, по-интелигентния отстъпи”.
Ние сме духовните, няма други, другите са по-долно ниво и ние трябва винаги да постъпваме от 100 пъти и 100-те пъти, а не да има тази разделителност.
Какво е Възмездие?
Възмездието винаги го дават Висшите Сили. Човекът отмъщава на физическо ниво, а възмездието го дават на по-високо ниво. Възмездието го дават ангелите. Ангелите и духовните – възмездие. Възмездието обикновено иска да ни научи някакъв урок, човек не може да даде възмездие, защото няма нито тези сили, нито тези възможности, нито това право, но онези, които са около нас преценяват, най-напред ангела хранител и след това другите, които са нашите шефове. Преценяват за тази постъпка. Ако е съзнателна ни бият повече – за съзнателна постъпка 10 шамара, за несъзнателна – 2, ама пак ни пляскат, за да се пробудим, да се пробуди нашето съзнание. Защо? – защото ние имаме у нас още остатъци на мъст, остатъци на омраза, на ненавист към хората или независимо към какво? Значи към раси, може към държави да имаме, един вика, ами аз не я обичам тази държава, там няма да ми стъпи крака и така нататък…
Човек трябва да изчисти това отношение. Щом Господ е направил така света, той такъв трябва да го при-е-ме, точно такъв, какъвто е, иначе започва да се измества.. Съдбата е божествената програма, тя не е нито добра, нито е лоша, просто е училище и ние трябва да изпълним, това е план, план-програма, но кармата е когато излезем от тези релси. Вървя, както казвам по пътя – две бели линии непрекъснати от двете страни, мога да вървя тука, мога да вървя там, но да изпълнявам програмата. Щом стъпя отстрани, настъпя ли бялата линия, кармата идва и леко ме побутва навътре, боде ме, влизай вътре, а ако мина много настрани, вече тогава ме ошамарва, тогава идват неудобствата, неудачите, най-напред те чукат на физическо ниво, губиш материални неща, след това вече започват да те бият по тялото, идват хубавите болести, най-малкото грип и знаете нагоре как се качват – по категории.
Възмездието не е за нас! Ние нямаме право на отмъщение! Но въпреки всичко го правим. На възмездието – ние не може да преценим точно какво и колко да дадем на другия човек. Когато един учител – това е в сферата на възмездието, има много ученици, обаче към едните се отнася по-благо, по-мило, към другите се отнася по-строго, значи не се отнася към всичките равно и човек мисли – ама това не е справедливо, не! Значи, може да се каже, че този вид разплата е най-точна, да! На тези ученици, които са по-деликатни, по ще се стреснат, той постъпва по-меко, а към другите, които сякаш дъжд ги вали и са голяма работа – не го интересува, тогава трябва да бъде наистина строг и взискателен, за да го чуят!
Може да употребим тук думата разплата, може възмездие. Макар че разплата за отмъщението не може да кажем. Разплата се казва само в средното ниво при възмездието. Разплащаме с добри неща и с недобри неща.
Какво е въздеянието?
Ще ви кажа. Въздеянието е Божествения Принцип на разплатата, а какъв е той, знаете ли? Вие мислите, че надолу има намеса Бог, не, Бог се намесва само директно при изключителни случаи, иначе принципите си работят, той е направил принципите, сложил е изпълнители на принципите, както съдбата да изпълнява неговата програма, тя е шефа, а кармата е за оня, който излезе извън тази програма – да го чука!
Разликата е много голяма между съдба и карма, уж заедно работят, уж са двете сестри, уж работното им място е почти едно и също, ама почти… Съдбата е вътре между двете бели линии, а кармата е извън двете бели линии. Това е! Друга разлика няма.
Какво е Въздеянието? Въздеянието е абсолютната прошка, която идва от Бога за всеки един от нас – каквото и да сме направили. В крайна сметка, когато си научим урока и излезем нагоре идва момент, в който ни се опрощават всичките грехове, но затова малко или много трябва да сме минали вече първата степен, т.е. да не отмъщаваме, втората степен – на възмездието и да сме се разплатили, но с добрите мерки за разплата, които казах – добрите парични единици, казвам символично: БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЗНАТЕЛНОСТ И ВСЕОПРОЩЕНИЕ! Тука влизат, разбира се: Смирението, Търпеливостта, Верността и ред други добродетели…
Аз съм сложил само жалоните, няма да привеждам примери за разплатата и за всичко останало.
Човек, когато мисли, че е удовлетворен, когато получи разплата, т.е. отмъсти и остава доволен – не! Тук му е мястото да кажа, че в някои родове съществува и до сега вендета. Вендета откъде идва? – вендетата е сближаване и правене карма едно към едно. „Вен” е венчавка, съюз, буквално преведено от старосанскритски, „вен” е съюз, венчавка – съюзявам се, ама се съюзявам за добро, хубаво, сватби, но вен-дета – се съюзяваме за нещо недобро, непрекъсната война, непрекъснати противоречия, непрекъснат тормоз на единия или на другия род. Така че всички тези, как да кажа, традиции, които са останали, това са при абсолютно първобитните, полуживотински съзнания и го казвам отговорно, не искам човека да го обидя като човек в никакъв случай, но докато тези работи са му близки на сърцето и иска да ги прави, не може да продължи!
Тази беседа ви я изнасям, защото наближава края на юни и идва юли… тогава ще видите какви трансформации нови ще има и какво изменение в съзнанието на хората. Ако не сме адекватни – тежко ни!
…Скоро возих човек в колата, вика „Умирам за отмъщение, искам бомби да хвърлям, искам да избивам, искам…”, виждам го, че той целия гори. Засичат ни две коли, жена и мъж, на улицата, където трябва да направим ляв завой. Жената е запушила цялата улица – той „Погледни ги тези”, “Абе – викам – това е жена, тя не знае, да й простим. Ето този мъж ни изчаква – нали сме с предимство, ама онази се изнесла там и ние няма как да влезнем. Казвам на мъжа – я върни един, два метра назад” и мъжът се изнесе, жената обаче продължава да задръства движението. Моят човек се ядоса и вика: „Ей сега, станах, иде ми да я взривя, ако имам бомби ще хвърлям бомби по колите”. Казвам му „Спокойно, успокой се мойто момче”. След една минута завиваме и отиваме там пред работилницата на баща му, той вика „Изведнъж ми олекна, абе много съм спокоен нещо, какво ми стана? Сега ми е много спокойно.“, – Виж тези хора – ами сбъркали нещо, а видя ли колко е добре да не се ядосваш, а ти имаш такъв огромен гняв и на всичко искаш моментално да се противопоставиш и да дадеш заслужената мярка. Няма такива, това е твоята мярка, но – викам – има една светла сила над нас, която не работи с тези мерки, те са земни, успокой се мойто момче! Ти, можеш ли да четеш, грамотен ли си?”, той вика „да”, викам „Ето ти една книжка, прочети я, тя ще те успокой“ и му подарих „Диамантената десятка”. „Като мина след няколко седмици от тука, ще си изпием кафето, да видя какво си понаучил и какво си направил на практика”. Защото той мислеше, че е незаслужено гонен, обвинявали го за наркотици, тормоз пълен от органите на реда и т.н. А фактически той е невинен и чист, но невинен и чист е засега, той може би не си знае досието от миналите прераждания или години и ето и сега има една мярка. Но аз не му го казах, защото още не е дорасъл до това – ще му кажа следващия път като го видя, че нищо няма без причина, че ако почнат да го гонят, да го рекетират и т.н. без причина, онези ще си изпатят, а не той, само той да успее да се въздържи. Гневът е изключително опасно нещо, казвам ви! Първото нещо е да се научите да не се гневите. Написал съм в тази книжка следното: „Овчарят, който може да се владее при всяка ситуация, е по-велик от императора, който не може да овладее себе си”, черно на бяло го пише в тази книжка.
Това е да владееш себе си – номер едно, защото моментално можеш да се успокоиш, когато си спокоен виждаш ситуацията, виждаш и твоето участие. Може нещо да си сбъркал, няма чак толкова праведен на Земята и толкова чист. Чист е Единствен Господ като е ходил по Земята! Смятам в общи линии, че вие сте на високо духовно ниво и може да разберете за какво става въпрос.
Сега, ще дам думата на Силвина, защото тя има да каже точно по същата тема нещо, което аз може да съм изпуснал.
Silvina:
Учителят казва: „Най-малката добродетел е прошката” и знаете ли, всички катаклизми и неща, които се случват на Земята, са вследствие на това, че хората не са се научили да прощават! Може би за прехода, това приключване на съзнанието, да се научим да прощаваме е Първото най-важно нещо, което човек трябва да постигне и за мен то е свързано с това да не осъждаш, а да приемаш!
Ще дам един пример, днес, идвайки във Варна, наблюдавахме как една кола беше ударила друга кола, леко я ожулила, нищо й нямаше на първата, обаче първия господин от скъпата кола, много важен, добре облечен, с ниско чело се обажда явно на пътна помощ или на полиция, за да получи обещетение. Това за нас е нормално, нали? Ударили са го, нормално е човека да получи по някакъв начин. И си помислих, че наскоро, преди няколко месеца гледах Кармен, и си казах: „Това няма нищо общо, днешното съзнание вече е съвсем друго, ние нямаме и това, което разказа Георги за попа – има ли все още такива хора – да реагират по този начин?”. Вероятно има, но си дадох сметка, че днешния начин по-който се случва отмъщението е много по-цивилизован, рафиниран и завоалиран и ние го наричаме справедливост, а не си даваме сметка, че участваме почти ежедневно в подобни сцени, търсейки справедливостта.
Когато бях по-малка, учих икономика, маркетинг, гръцки език и първата ми работа беше в една гръцка фирма, където работих един месец и накрая шефа ми каза: „Ти не си работила достатъчно за тези пари, за които сме се разбрали” и ми дава половината пари. И аз като повечето хора, с повече енергия, с кръв, която ври и кипи, отдавна съм го разбрала, че аватарите трябва да имат повече енергия, за да могат в последствие, когато всичко това се шлифова, тази енергия да я използват за градивни цели. Дори Учителя казва за себе си: „Аз бях голям разбойник като малък…”
И какво направих аз, казах: „Така ли, ти византиец такъв, сега ще те подредя”, влизам в неговия офис, сядам на компютъра и изтривам цялата налична информация не само от неговия компютър, ами влизам в мрежата и изтривам всичко на цялата фирма. След което започвам работа в гръцкото посолство, ставам много важна и го каня на коктейл, като очаквах нещо да ми каже, но нищо не ми каза човека…Почувствах се малко виновна, но той нищо не каза и тогава аз усетих това високомерие, направил си нещо, почувствал си се унизен от даден човек и когато се издигнеш в обществото и той е по-ниско от теб, ти си голямата работа!
По темата за отмъщението, така ми дойде този пример, за нещо, което преди ми се е случвало.
Какво се случва сега? – с много от нас, които си казваме – ние сме духовни хора и това нас не ни засяга, не, ние винаги прощаваме, всичко приемаме, отмъщението няма нищо общо с нас! Но по един много по-завоалиран начин тази мъст, защото всичко, което не е от любов включва този принцип, то пак работи…
Има активно и пасивно отмъщение. Това, което Георги говори, това е активното отмъщение, обикновено мъжете реагират по този начин, въпреки че според една анкета е доказано, че жените са много по-отмъстителни. Според една световна анкета над 30% от хората си признават, че са отмъстителни и повече от 60% от тях са жени, даже към 70%.
Но жените го правят много по-фино и скрито, докато мъжът излиза с острата енергия, по някакъв явен начин, жената го прави по-невидимо и понякога човек не може да се усети какво му се случва и чак накрая разбира какво е направила жената с него.
Но това, което за мен си дадох сметка в последно време, пак е форма на пасивно отмъщение е това да отдалеча един човек от себе си, да кажа че не искам да е вече в живота ми, защото е направил това, това, това, това и просто искам граница, дистанция…Което е много хубаво защото в един момент си заобиколен от толкова много хора, че трябва да поставиш някаква граница и когато усетиш, че някой ти вреди, все пак да има някаква ответна реакция! Въпросът е в тази реакция да няма осъждане, да няма критика, да казваш „Този човек е такъв, такъв, такъв”, просто да кажеш „Да, такъв е, да, той ми вреди в момента и затова по-добре малко по-далеч от мен да е в този момент, защото все още съм уязвим и това нещо ми влияе недобре”. Има ли осъждане – тогава вече става свързването.
Има ли негативна енергия насочена, дали като осъждане, дали като нещо друго, ти вече си свързан с този човек, двете души са свързани и се получава едно преливане на негативна енергия от единия в другия, един кръговрат, който живот след живот си върви, едно колело, което си върви между вас и вие си прехвърляте топката живот след живот, докато накрая човек наистина трябва наистина да каже стоп, да усети от къде идва това нещо и наистина да го приеме! Думата да прости, за мен е много силна, много малко хора наистина могат да прощават, това не са просто думи, които изричаме: „Извинявай, сгреших”.
Наскоро ми се случи да премина през прошката и всъщност поисках на мен да ми бъде простено, това е, което можем да направим. Не знам колко от нас истински могат наистина да простят, но можем да поискаме прошка, защото в крайна сметка разбрах, че всичко, което се случва, много вероятно някъде в предишни животи ние да сме участвали като негативна страна в това и заради това не бива да осъждаме. Защото ние един вид осъждаме себе си: „Той ми направи това” – може би и ти да си му го направил преди, знаеш ли – ако не знаеш и не можеш да видиш, по-добре не осъждай…
За финал. Много примери! Наскоро при нас в центъра идва едно момченце с баща си, който търсеше помощ за това дете. Когато едно от момчетата му забрани нещо, той избухна и каза „Мразя те, ще те убия”, беше нечовешка физиономията му.
Винаги съм се питала защо на някои от нас ни е дадено да виждаме предишни прераждания на хората и с какво, ако ти му кажеш тази информация, на него това ще му помогне. Може и да натовариш човека, може да не е истина и да го програмираш по някакъв начин. Видях момченцето как го душат от преден живот, убито чрез удушаване. После баща му каза, че при раждането си е било почти задушено с пъпната връв. Наистина много силна агресия у дете на 5 години.
Вероятно всички ние ще виждаме и предишните си животи, всичко ще е кристално, ще е ясно, ще се знае кое от къде е…
Има жени, които са мъжемразки, не обичат мъжете и все се държат зле с тях. Ако човек може да види какво е направил, може да разбере корена, но установих, че най-трудно е да се свържеш с душата на човека, от където е тръгнала първоначално кармата, защото ние прехвърляме…
В Египет един човек, когото Георги беше видял във видение, прави нещо лошо на една жена, тази жена след това живот след живот се държи зле с всички мъже, но всъщност това, което най-добре би могло да изчисти тази карма и тази нагнетена негативна енергия в сърцето й, да успее да се свърже с душата на този човек, който е направил първата грешка или първото насилие, което е било спрямо нея…и това е най-трудно.
С другите хора, които след това са те наранили, да, става, лесно е, но с този първия се оказва наистина най-трудно и заради това, това да видиш предишни животи може да помогне, защото виждаш корена, виждаш откъде тръгват нещата. И разбира се, най-изчистващо е чрез преживяване да се върнеш там, да видиш ситуацията отново и да се отдръпнеш от нея – вече без осъждане, без болка!
Георги:
Сега ще ви разкажа случай за едно момченце, с което играем заедно паневритмия – идва при мене и:
– Георги, искам нещо да те попитам и да ми кажеш защо след 8 години много бурна, много хубава, много истинска любов, моята любима ме остави след като ми завлече един апартамент.
Казвам:
– Добре, мойто момче, утре, като направя проверка някъде…- сега от къде да знам? Разказвай.
И той разказа целия случай как много близки били, живели в този апартамент, имат още един апартамент под наем и още един апартамент, баща му и майка му живеят, той е един син и работи като шофьор, любимата учи, изучила и накрая му казва „Дай от този апартамент, в който живеем да се прехвърлим в другия апартамент, защото наемателите са напуснали, а този искам да ми го прехвърлиш на фирмата”. То обикновено шофьорче момчето, тя – управителка на фирмата и й прехвърля апартамента.
„Точно седем дни, на седмия ден сутринта тя си взима чантата, застава на вратата и вика: „Повече не искам да те виждам, до тук бяхме, да не си стъпил в другия апартамент, където ми е офиса и кабинета, край! Мразя те, до тука!”
„Аз бях като попарен, направо луд, шашнат, не мога да разбера”, „Кога се е случило това, мойто момче?”, „Преди три месеца”.
На другия ден се срещаме пак, минава паневритмията, преди да отида да си пия кафето в Белия дом, сядаме на една пейка на мястото на Учителя, аз му викам „Сега ще ти разкажа и благодари на Бога, че се отърва само с един апартамент за 50-60 хиляди евро”. Той ме гледа и не може да повярва на ушите си. „Ти имаш още един, дето живееш и този на майка ти и на баща ти, той ще остане на тебе, апартаменти много, ето жив – здрав, момче на 28-30 годишен – слънце, ергенче, какво искаш!”, „Ама тя ме завлече с един апартамент, да я съдя!”, „Да не си посмял, там не пипаш, пито-платено, всичко е точно и трябва да си щастлив, както аз съм щастлив, че мога да ти кажа това, друг не знам, дали може да ти го каже, че се отърва само от цялата хубава прекрасна история с един апартамент – 50 хил. евро, 100 хил. лева, хартийки, хубави, зелени, наредени. Не е рак, не е СПИН, не е чума, не е холера, не е счупване на крак, на ръка, на гръбначен стълб – лежане, корито… Един апартамент, мястото затворено, по-добре отвън да живееш в колиба”.
„Добре, Георги, кажи”. Викам:
– Слушай, върнах малко лентата назад понеже ти не виждаш, ама аз виждам. Какво се оказа – в предишния живот ти си бил един голям богаташ, на хълм ти е било имението, а на изток една къщичка, с едно дворче ти е пречило, дразнело те е, че не можеш да го закръглиш точно в кръг да го направиш, както ти искаш, а там е живеела една вдовица с две дечица петгодишни, момче и момиче, на която мъжа й е починал скоро. Жената едвам скърпва двата края, ти и предлагаш да й купиш къщата, тя обаче не иска, къде да отиде и какво да направи жената. Но ти не -напъваш, напъваш и след това понеже си заможен и първенец от града, подкупваш този, оня и накрая й взимаш къщата, без да й дадеш един лев, чисто и просто я присвояваш, казваш, че къщата е от дядо ти, от прадядо ти, всички са подкупени в града и – край.
– И какво става с нея?
– Слушай по-нататък историята. Тази твоя любима, дето беше с нея осем години, беше вдовицата с двете дечица, която тогава понеже няма къде да живее, започва да проституира, за да може да ги храни. Хубаво ли е това и тази професия, как мислиш ти, моето момче? …и… мълчи.
Сега, това е вече Възмездие, не е отмъщение.
Той вика:
– Аз сега не искам да си отмъстя, аз се моля всеки ден на Господа да прости.
Иска да си възобновят отношенията, защото много я обича.
– Да, ама тя не те обича, всичко е приключило!
Това е възмездието, което се дава, когато не можеш в същия живот – тя не може да му върне на богаташа по никакъв начин, тогава му го връща кака Карма, това е възмездие, онова е отмъщение – нисшето, възмездието е на духовно ниво, а когато идва време да ви събере Бог, то вече няма да е възмездие, а вече, защото той е загубил материална част – въздеяние.
Кое е въздеянието? – Въздеянието е нещо чудесно!
Бог събира само чрез любов! Онези мъж или жена, които са направили такива големи престъпления в предишния си живот, един спрямо друг, сега ги прави роднини, приятели, близки, майки, бащи или деца. Това е според съдбата – черно на бяло, в това съм убеден.
Но когато и в сегашния живот не са си научили урока и продължават да не се обичат, има много майки, които се карат със дъщерите си, не искат да се виждат, или роднини, които също не са си научили урока – няма прошка! Господ ги е събрал, били са едно семейство 20, 30, 40 години, но през цялото време са се мразили, но ако са се обичали и се разделят с мир, това вече е въздеянието от Бога.
Не знам дали ще ме разберета, аз искам да кажа, че винаги върви валутата, коя? – Любов и Благодарност, Благодарност, Признателност, Всеопрощението, Смирението, Търпението – това е!
Само такива единици, такива мерни единици, такива „парични“ единици, защото те не са материални, могат да ни свържат с Божествения свят и тогава ще бъдем здрави, богати и щастливи, инак обикновено ставаме бедни, болни и нещастни и това си идва от нас, ние сме източника на отмъщението, на омразата, на ненавистта – ние. Това е абсолютния закон на бумеранга, той е причината, следствието – т.е. закона на кармата, ама това е закон на кармата и на съдбата, на съдбата и на кармата по-точно. Излиза от нас, прибира се до нас, ако аз изпълнявам Божията воля, т.е. програмата, която ми е спуснал, а той Господ ми спуснал точно толкова, колкото аз мога да изтърпя, не повече, защото той ме обучава, ама ме обучава, аз полагам усилия, вървя, трудно, но не излизам от белите линии, докато ме научат аз да вървя по белите линии, е много бой ядох, защото все навънка, все навънка, все навънка, ее, я вътре, обратно, обратно и сега вече двете линии, тръгна към някое, а викам, ще ми пари, пак се върна.
Разберете ме, за това, какво пише Учителя на неговия пентаграм на кръга: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”, другото име на съдбата е волята Божия.
На съдбата, не на кармата, кармата ние я викаме с нашите неправомерни и такива неразумни, нелогични и всякакви действия, които не са човешки.
Сега, когато влезем в първо човешко измерение, а то е на хоризонта, аз го виждам и дано повечето влезем там. Това е сега разделението и ще го усетите, зърното и плявата, голямото сито иде, на мен ми е казано още септември миналата година – края на юни, юли моето момче, само ще гледаш, аз продължавам да искам, не само аз да мина, не такива като мен да минат нататък, ами колкото се може по-ве-че, не гледам професия, партийна принадлежност, занаят, какво работи, къде ходи, колко е учен, не ме интересува! Интересува ме само да е човек, за да може да върви напред! А без това, което казах току що, без тези разменни единици, които да ги внесем в онази банка горе, звездна и слънчева, огромна, не можем да видим четвъртото измерение, нито Новото небе, нито Новата земя! Казвам ви го и вие сте първите, които чухте това и този духовен град заслужаваше тази беседа първа – да я изнеса тука!
Аз още на 2, 3 места или на 10 или на 20 ще говоря подобни неща, но подобни. Вече това се знае, че ние трябва да спрем. Ние сме тези, които спираме нещата. Иисус ги е казал преди 2000 години.
Бяхме в една джамия, където Силвина пя „Аве Мария”, „Тебе славим Господи”, с жени беше пълно вътре. Благодаря на Бога, че вътре беше свещенослужителя – пазител на този храм. „Може ли да кажем една молитва, може ли да изпее една песен?“ „Да, това е дом на Бога“ и той допусна всичките вътре, само, разбира се, се събухме…
Между другото, когато искаш да уважиш Всевишния, независимо къде, дори да отидеш на една поляна, събуваш се и отиваш на поляната, не напразно Моисей вижда Господ, една горяща къпина, и Господ му говори от вътре и вика „Моисей, изуй си обувките, защото мястото, на което седиш е свещено”, т.е. като говори с него на това място, всичко Господ осветява, поне да е бос, това е уважение.
Сигурно сте чели – на изтока, когато отиваш при някой гуру, който живее горе в колиба на баира, долу се събуваш и бос отиваш при него – ти вече си му платил, край, той друго нищо не иска, това уважение не е към него, а към духа и към Всевишния!
Е, приятели, чудесни сте, че мълчахте и ме изслушахте. Сега ще направим само за 10 минути, не повече.
Silvina:
Не може ли малко повече?
Георги:
Не може, не повече от 12, една минута за бонификация, т.е. за въвеждане и една минута след това. Ще видите, за пръв път една лечебно-оздравителна медитация, без думи, абсолютно мълчалива, но това не значи, че не е силна – напротив!
Има един постулат, който казва: „Мълчанието ражда най-добрите съвети”.
Сега, технологията няма да ви я казвам, но всички ще усетите, една минута леко съсредоточаване и моментално щом си обърна ръцете енергията започва да тече и ще започне да се засилва все повече и повече, няма да се притеснявате – като гъдел, като галене, вие повечето я знаете, всичко си е наред и така…
Между другото винаги се усеща кога свършва, защото тази енергия, която слиза, тя е разумна и ми сигнализира по различни начини, но ще си обърна все пак часовника да не прехвърлим времето.
– Силвинка, имаш ли нещо да кажеш?
Silvina:
Ами ще изпея нещо за въвеждане
Георги:
Да, за въвеждане, защото песента, особено духовната песен е чудесно нещо!
(Силвина пее)
Следва лечебен сеанс…
Silvina:
Ще изпея един път една песничка и после заедно:
Благодаря! Благодаря! Блаагоодаряяя!
Благодаря! Благодаря! Блаагоодаряяя!
Благодаря! Благодаря! Блаагоодаряяя!
Благодарим! Благодарим!Благодарим!
Георги:
Да се научим да благодарим за всичко, абсолютно за всичко!
Silvina:
Ако ви влезе някоя мисъл за отмъщение и за нещо (смее се), това е много силна мантра тази, просто тя е… Всички други паразитчета и разни такива, дето се появяват в мисълта на човека, може много успешно да се справи с тях.
Николинка:
Ами наистина да благодарим на нашите гости!
Георги:
Благодаря ви чудесни приятели, дано сте останали доволни и дано всеки за себе си знае какво и как!
Silvina:
Благодарим на нашите приятели, които организираха това събиране, на Николинка и на всички други приятели, които го популяризираха и до нови срещи, може би есента, може би по-скоро пак да се видим.
