Беседа до бунгалото, в което е живял Георги Изворски в отшелничество
Георги:
До тук добре. Сега, ние сме изкарали тук разни работи, това е добре. Имам един приятел, на който брат му е поп, свещеник. И той казва така:
– Георги, за теб се разказва между религиозните среди, че си живял в едностаен апартамент, уж било бунгало, че си имал телевизор, баня, тоалетна, вода, всичко наред, че уж си се хранел. Не! Ял си всичките работи, не да ядеш само плодове, зеленчуци и ядки.
Ето го бунгалото, което съм си направил сам, за едно лято и това място ей тук така, то е надолу и е голямо около два декара, гора нямаше. Гората беше изчистена. Аз я изчистих до долу, но оставих вътре дъбчета, едно борче имаше и сега е станало голямо дърво, за около шестнадесет-седемнадесет години това. Да, това е един надпис, който горе е изсечен на една скала. Ако сега го намерим на малкия “Бял Аз” или на “Малкия молитвен връх”, скалата отгоре седи и аз го начертах и вътре като влезете, може да бутнете вратата и да го видите какво е, както бунгалото си седи с всичките си салтанати. Тези работи са си още от тогава. Символите съм си ги направил, но вече доста време не е поддържано тук и нагоре нещата както са, но поне този орех стана много голям, тук имаше ето това орехче. Някои ние ги засадихме с този мой приятел Николай, на който отсреща му е къщата. Тогава тук никой не живееше, тук имаше само един единствен жител на тази махала. Нея я няма и в регулационния план на града не съществува. Докато онова е вилната зона “Шумнене”, където е там покрай пътя.
И така, по Божията воля изкарах доста години тук. Най-близката вода е на петстотин метра за миене, не става за пиене. И на един километър надолу по тази пътека, която тук е широка и направена алея сега, иначе беше зашумено направено едно такова, едва се минаваше по него. Но имаше пътека надолу до един извор, дето му викам “Златната вода”, а местните хора му викат “чешки”.
Така, ами вижте и се убедете в това вътре. В апартамента (шеговито), където вътре е с всички удобства и Георги вика: “всичко това са легенди”, че нямал ток, че нямал вода, а вика: “Този хладилник?” – „Ами този хладилник го пазя за шкаф.“ Вътре животинките, които са ми съквартиранти евентуално да не могат да влизат. И си държах житото. Вътре имаше сега един буркан лимец и сутринта ходих тук да си пия кафето и го занесох там да видят истински лимец. Ей там до оня нар, където някой път може да се спи под звездите. Онази конструкция където е вляво, има наредени речни камъни, там ми беше пентаграма. По-надолу беше огнището, където е в онази ниша между храстите и там има една плоча за маса и няколко отрязани дървета за столчета, но те са се разпилели вече и изгнили, това беше много отдавна. Тук никой не седи. Тук по пътеката надолу е тоалетната, която леко е тръгнала на една страна вече по сипея, но още е здрава и може да се използва.
Участник:
– Тази улица “Летец” така ли се казва?
Георги:
Тази улица “Летец” – това е на нашата улица, където ми е в родното градче, живея на “Летец” № 5. Това е старата табелка, която сменят табелата, слагат я бяла със сини букви, а тази е синя табела с бели букви и я хвърлят. И аз я взех и си я качих в колата и като дойдох тук си я сложих. Моят приятел отсреща Николай, където минавал и гледал улица „Любородие“ и казва:
– Ау, ти си на улица „Летец“, обаче аз съм на улица „Любородие“. – А тук няма по принцип нищо в тази махала. Тя се води селскостопанска земя. Земя и сграда, така го водят. И той слага табелата от другата страна и казва:
– Да, трябва да има някакво противопоставяне, за да вървим напред. “Любородие” и улица “Летец” – Ние така се разпределихме.
По-интересното нещо е, че тук надолу в ниското минава една река, която като придойде се чува как шуми и е имало богомилско селище. И аз смятам, че точно в този кръг където е тук, е идвал старейшината на богомилите, който се е казвал Дедец. Идвал е да се моли, защото усещах тук вибрацията. ТУК Е МНОГО МОЩНО И МНОГО СИЛНО МЯСТОТО. И ще ви кажа, че е от малкото места в България, където ПРАНАТА СИ СТОИ ЦЕЛИЯ ДЕН И В МОМЕНТА ДИШАМЕ ПРАНА КАТО НА ИЗГРЕВА. Дали ставаш или не ставаш от тук… Вчера казвам на Силвина:
– Ще ходим ли на изгрева горе на скалата където е? Стани и си подай носа навън от палатката! – защото аз спя тук, а тя спи в палатката – И ще видиш изгрева.
И Слънцето точно се показваше. Беше около 5:45 или 5:40 часа някъде. Значи от тук може спокойно да посрещнеш изгрева. Когато бяха дърветата се виждаше изгрева и изгледа оттук беше прекрасен, защото бяха много ниски храстите и беше очистено цялото място. Виждаше се от единия до другия край долу. Виждаше се Ябланица и магистралата, където минават автомобилите и беше ясно.
Тук по-интересни неща. По принцип мястото си е специално направено в смисъл, че е енергийно. Пак казвам, ТУК МОЖЕ ДА СЕ ДИША ПРАНА ЦЕЛИЯ ДЕН.
Преди доста години като бях втората или третата година, дойде един посветен да ме посети. Орехът беше много малък, беше колкото този клон тогава и само тук, изобщо не беше над бунгалото. Ето сега колко е пораснал за двадесетина години и е станал много голям. И тук наистина има влага и ето колко висок е израсъл, а беше малко орехче, то си личеше. Той дойде и сме седнали тук на тази пейка, която сега вече е изгнила, тогава тъкмо я бях направил, боядисал и той гледа нагоре и по едно време казва: “А, ама тук още има прана!”
ПРАНАТА СЕ СЪДЪРЖА В ЕДНИ МЕХУРЧЕТА, БАЛОНЧЕТА МНОГО МАЛКИ И МОГАТ ДА СЕ ВИДЯТ С ПРОСТО ОКО.
Всяко едно балонче какво съдържа? – Съдържа светлосин хелий, който е благороден газ. Хелият е лек, но този в праната не е точно такъв, с какъвто пълнят балоните, за да могат да се издигат нагоре. Балоните не с горелки, както са сегашните, ами старите балони са пълни с хелий. Но хелият понеже е много взривоопасен и много лесно се пали, дирижаблите или така наречените цепелини са били пълни също с хелий. Цепелинът е бил балон с двигател и пълен с хелий.
Ще ви кажа, че не зная след колко, Всевишният знае точно след колко години, но ЧОВЕЧЕСТВОТО ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ДИША ХЕЛИЙ, който е светлосин хелий се казва, както дишат на другите материални планети като на тази Земя. Там не дишат кислород, някъде сега минаваме вече и на въглеродно дишане. Кислородът започва да се нагнетява все повече и повече с въглерод и започваме да го дишаме, т.е. ИЗМЕНЯТ НИ И БЕЛИЯ ДРОБ. Не само всичките органи, но и белия дроб включително. Конфигурацията и донякъде и новото тяло, което е, както се преобразува тялото, ЗАПОЧВАТ ОРГАНИТЕ ДА ИМАТ ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМА ФУКНЦИЯ!
Дойде един приятел при мен и ми казва:
– Дядо ми без черен дроб живя осем години и сега си замина. Не му беше изваден, но от цирозата му беше спрял да функционира.
Казвал съм го не веднъж и пак ще кажа цирозата какво прави на черния дроб. Черният дроб е от специална тъкан, която е като филтър и когато става цирозата, започва да приема например 10%, 20% или 30% от черния дроб и тъканта, която е съединителна тъкан както и на мускула. Ами това не може да изпълнява длъжността на цедка, не може да изпълнява функцията за пречистване. И когато повече от 60%, 70%, 80% от черния дроб вече е задръстен и става съединителна тъкан самия дроб, гледаш го че има черен дроб, но той не си върши работата, следователно като стане 80%, 90% с останалите 10%, 20% човек не може да живее.
Но ето на този дядо цирозата му обхваща целия черен дроб и те му дават една-две седмици да го приберат вкъщи от болницата. Обаче дядото спира да се храни известно време. След това започва с едни леки храни и му минава, става здрав и започва да си работи. Ходил да коси на 85 години, живял до 93-94 години. Още осем години без черен дроб. И на четвъртата година един лекар го вижда и казва:
– Ама ти жив ли си още?
И той отговаря:
– Ами да, какво ми е?
– Я ела да те изследвам
Ама той не иска да го изследва. Най-сетне се съгласява и отива, изследват го и се установява, и се чудят как живее, дроба му не функционира. Да е жив и здрав човека на тази възраст. Е, КАКВО ВЗИМА ФУНКЦИИТЕ – ДАЛАКА И СТОМАХА! Стомахът вече и далака, но трябва той вече да се е съобразил, защото е започнал да се храни само с леки храни и не са включвали месо и разни токсични вещества от животински произход. Хранел се е повече с плодове и зеленчуци. И това го е направило толкова дълго време да удържи още много години и да е жив.
И така, дори СЪРЦЕТО ЛЕКО СЕ ИЗМЕСТВА КЪМ ЦЕНТЪРА НА ГЪРДИТЕ И ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА БИЕ ПО-БАВНО, КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ ЩЕ СПАДНЕ ОЩЕ, защото гравитацията на Земята намалява и не ни трябва това мощно кръвно налягане, което е досега. Нормалното кръвно налягане казваха досега, че трябва да бъде 80/120, но се установява, че сега е 70/110, после ще стане 60/100 и това кръвно налягане вече е напълно нормално. Това е между другото, което ви говоря за бъдещето.
Друго нещо по-интересно да ме питате? Питайте ме, за да мога да се подсетя и да ви кажа. Но това е положението. Тук изкарах шест години, като бунгалото го направих 2002 година. Знаех вече, че на това място тук ще се позиционирам. Идвах тук, чистих го и го оправях, но нямаше още нищо за живеене, освен самалък както тук казват на плевника. Плевнята беше здрава и е паднала само преди три-четири месеца, някъде март месец. Защото миналата есен идва някакъв майстор и взима плочите горе, тъй като богатите люде, които са от околните вилни селища ги купуват доста скъпо тези плочи и си ги слагат там, не зная как точно и какво ги правят. И този юнак идва тук, в крайна сметка тук никой няма и не живее, качва се с една стълба и започва да си сваля плочите и ги отнася. Като моят приятел го вижда с плочите и казва:
– Какво ги правиш?
– О, ама аз ще покрия с нов материал.
Така е! ХУБАВО Е ЧОВЕК, КОГАТО ОБЕЩАЕ НЕЩО, ДА ГО ИЗПЪЛНИ, защото не на последно в моите беседи говоря за морал. Разберете ме,
БЕЗ МОРАЛ, БЕЗ НРАВСТВЕНОСТ и то нов вид Морал, а не стария, който е егоистичен морал, без нравственост И НОВИ ЕТИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА, НЯМА ЗДРАВЕ И НЯМА ЖИВОТ!
Разберете ме, няма Здраве и няма Живот. Казвам и все повече и повече човек ще усеща тези работи върху гърба си когато не е почтен, не е честен към всички и към себе си също.
Забелязал съм, че ЧОВЕК Е ЗДРАВ, БОГАТ И ЩАСТЛИВ ТОЧНО, КОГАТО Е ЧЕСТЕН И ПОЧТЕН, значи КЪМ ВСИЧКИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И КЪМ СЕБЕ СИ! И заради това значи на последната беседа, която беше в Пловдив за “123-те гряха” дойде един мъж и каза:
– Георги, аз не знам, че това и това са грехове.
Ами уж искаш дребни неща, но са грехове, това също са грехове. Изглежда много дребно примерно нещо да не направиш или да не си удържиш думата, но то е грях. Значи ако обещаеш, точно в обещаното, затова по-добре не обещавай директно. Кажи да ще стане , ама кога ще стане…
Вчера казах на един, който взел някакъв уред, инструмент от някого и три месеца не го връща на човека. И го посреща сестрата на онзи мъж, защото той не се обажда човека и казва на сестра му:
– Ей, чак вчера го върна.
Казвам:
– Ми ти кога си го взел, март ли, сега сме юни, ще дойде юли. Защо не му върна веднага на човека инструмента, ако му трябва?
Значи ДОРИ НАГЛЕД ДРЕБНИТЕ НЕЩА ПРАВЯТ ЕДРИТЕ НЕЩА ПРЕД ТАЗИ СВЕТЛА СИЛА, която сега ни слуша и е тук в момента и леко пуска този прекрасен дъжд. НЯМА ПО-ЕНЕРГИЙНО НЕЩО ОТ ТОЗИ ДЪЖД, КОЙТО Е В МОМЕНТА!
Ще ви кажа, че точно на 29-ти бях на Седемте Рилски езера с един приятел и времето го виждам, че е такова. Обаче питам и Господ казва: “Синко, тръгвайте спокойно от старата към новата хижа тръгваме надолу”. А то не вали в момента и точно стигаме на половината, по средата и като се изля един дъжд, но нямахме сухо местенце. Точно на 29-ти юни иначе, топло време. И след половин час след като валя така силно, едва си запазих документите в едно найлоново пликче, иначе нямаше сухо и като пекна едно слънце, от нас така се изпаряваше и когато стигнахме до новата хижа бяхме изсъхнали. И затова поговорката на дядо ми, която беше: “Който ме мокри той ще ме суши!”, е вярна да.
Но това е енергиен дъжд и всяка една капка наистина зарежда човека и го презарежда за цялата година. Но това е до, ето днес, вчера, днес и утре е лятното слънцестоене. Слънцето е стигнало до най-крайната точка, изгрява от североизток. Бунгалото гледа точно изток – запад. Слънцето изгрява ето там до североизток и след това започва да се връща. На 22-ри март и 22-ри септември точно изгрява от изток, иначе от североизток като залязва на северозапад. Това е един голям кръг от 260 градуса от 360 градуса окръжност. 260 градуса е денят – светло, но само по това време. Значи не от утре, а от вдругиден започва да се връща обратно на юг, докато достигне до най-южната точка. Най-южната точка беше под носа на Роженския манастир.
Отгоре ако е ясно се вижда, казвам му “Светията”, защото като легна светия с дълга коса и брада и му се вижда носа. Та на “Светията” точно така като се погледне е много ясно и то отсреща. И от тук се виждаше, но сега от дърветата, които са пораснали твърде много и не се вижда, но малко по-отвисоко се вижда. Значи това е светлата част на хоризонта 260 градуса. И остава само 100 градуса от там до там, която е тъмната част. Поради това новите жилища, които ще се направят и които са домове, това е ВИДЕЛЕЙКАТА и АУРОДОМ, което е нашата аура и е хубаво е да си живееш в собствената аура. Тази част трябва да бъде обезателно остъклена и отгоре да има стъклен купол или стъклен люк, защото ЕДИСТВЕНАТА ИСТИНСКА СВЕТЛИНА СЛИЗА ОТГОРЕ. ТОВА Е ДИРЕКТНАТА СВЕТЛИНА. Цялата светлина, както е и тук е отразена светлина. ОТРАЗЕНАТА СВЕТЛИНА ИЗКРИВЯВА.
СВЕТЛИНАТА Е СЛОВОТО БОЖИЕ И МИСЪЛТА БОЖИЯ!
Отразената светлина изкривява нещата малко или много, защото дава отпечатък на всичко. А отгоре е само когато слиза през този въздух, разликата е съвсем малка. Но всичко наоколо, което се отразява вътре поврежда директното Божие Слово. Защо? Защото, ВСИЧКО Е СЛОВО, ВСИЧКО Е МИСЪЛ! Ние го гледаме с такава форма, но то има вибрация.
ТАЗИ ВИБРАЦИЯ НАЙ-НАПРЕД Е БИЛА ИДЕЯ! ТАЗИ ИДЕЯ МОЖЕ ДА КАЖЕМ Е БИЛА МИСЪЛ, СЛОВО, ДУМА!
Всичките тези работи са написани сигурно някъде, а аз чисто и просто ги казвам. Ето и ТОВА ДЪРВО И ВСИЧКО СЕ СЪСТОИ ОТ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО – СВЕТЛИНА!
И тази светлина, за първи път когато започнаха да ме посвещават, точно горе на тази скала съм и изведнъж виждам безброй блещукащи частици, много мънички като прашинки и много ярко светещи. Всичко се вижда така, едните са някъде по-нагъсто, другите са малко по-нарядко, т.е. ако този стол има сто милиона светещи частици, този орех ще има сто милиарда. Казвам ви го по най-общодостъпния начин, най-простичкия, всеки един човек дори едно малко дете да може да ме разбере. Разбирате ли ме, значи всичко се състои от едно и също нещо, това е материята. Ама тази материя пак някъде прави светлина.
ЗАТОВА ВОДАТА КАЗВАМЕ, ЧЕ Е ВТЕЧНЕНА СВЕТЛИНА, ВЪЗДУХЪТ Е ГАЗООБРАЗНА СВЕТЛИНА. ЗЕМЯТА ДЕТО СМЕ СТЪПИЛИ ТУК И ТВЪРДИТЕ НЕЩА Е ТВЪРДА СВЕТЛИНА. Ето това е. И след това имаме ЕТЕРЪТ, КОЙТО ОБВИВА ВСИЧКО също и ОГЪНЯ. ВСИЧКО Е ОГЪН!
ЩОМ НЕЩО Е ЖИВО В НЕГО ИМА ОГЪН!
Огънят е най-близкото нещо, което можеш да кажеш: Огън и Живот, горе-долу е равностойно. И питам:
– Какво е това? – защото и аз не знам, гледам едни блестящи частици хвърчат насам-натам, вибрират, въртят се, завихрят се много интересно. И ми казват:
– Това са жизнените сили на природата! Това е самият живот! това е всичко!
Ами да! И хората са съставени от това, зарадитова те светят точно тези клетки, които са в тях. Всичко е това, което е. Само че в това, което го има в зависимост колко разум се слага.
Ето в тази твърдата почва има по-малко разум и едно време дето аз съм учил по биология има жива и не жива природа. ТО ВСИЧКО Е ЖИВО, но тогава го разделяха на жива и не жива природа, т.е. на нещо, което шава или на нещо, което не шава. Ето столът не може да шава и освен това е направен от човека, пластмаси и т.н. Онази маса е от дърво уж по-естествено нещо и поради тази причина се разделя.
ТОВА ВЕЧЕ Е СТЕПЕНТА НА РАЗУМНОСТ. Степента на разумност на нещата, които не могат да движат е една, а нещата, които вече движат е друга. На нещата, които не движат тази разумност, разрешено нещо да им правиш насилие, отколкото на нещата, които движат, значи да ги вкараш.
Ние мислим, че след като имаме аквариум и рибки и след като имаме една клетка и вътре една животинка, ние сме много добри. Глупости, няма такива работи! Ние сме много лоши и един от тези 123 гряха, които съм цитирал и са все големи. Ама аз гледам една птичка, но тази птичка трябва да бъде свободна. Ама тя е докарана верно, като е докарана от Южна Америка, държиш едно колибри примерно в клетка или каквото и да е. Казвам: “Слушай, махни го ако си духовен човек. Това е в клетка, това слага и твоята душа в клетка”. Защото ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО, разберете ме. Ама кучето, то е лайка и е северна, а вътре е 30 градуса в апартамента зимата, а то спи в снега. “Но аз много го обичам!” Боже, аз ще те вържа да стоиш непрекъснато с белезници, ще те овържа с въже и понеже много те обичам, ще давам на един човек да ти слага от яденето не сам да се храниш и да пиеш със сламка. И понеже те обичам, ще те сложа на един нар вързан и ще те гледам. Аз понеже много те обичам и искам това да го направя. Нали много те обичам. Пусни го, остави го. ИМА КОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО! Тази Сила, в която трябва да започнем все повече и повече да вярваме, няма спасение иначе, няма живот!
Значи болестите все повече и повече ще се струпват и най-вече кои болести, както съм го казвал още преди десет години или повече – на нашата “чутура”, т.е. на хубавата ни глава. Започват тези болести, идват най-вече тук в главата и затова хората стават все по-неадекватни и неадекватни и не могат да се приспособят към живота. Те искат живота да се приспособи към тях или всичкото това, което е в природата, да се приспособи към човека – е няма да стане! ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИСПОСОБИ към нея. А ще започне да я командва, когато стане от Светия нагоре, Архангел. Тогава като каже нещо то ще стане, но дотогава трябва да се съобразява. И в една от тези моите малките сини книжчици, които казвам са ми визитните картички, с мъдри мисли, там пише така:
„Докато не станеш Светия, по-добре си направи колиба и се скрий от бурята, вместо да се опитваш да спреш бурята отвън.“
Излизаш, правиш метани, биеш, но няма да я спреш. НО БУРЯТА СЛУША СВЕТИЯТА И ЩЕ СЕ ОТМЕСТИ! При всички положения, няма начин да не го послуша. А живееш също така праведно, ти не знаеш че си един… ЗНАЧИ ИМА СЪЗНАТЕЛНИ И НЕСЪЗНАТЕЛНИ СВЕТИИ.
Съзнателният е онзи, който знае, всичко му е наред, вижда, вярва, помни и т.н.
Несъзнателният е един чисто и просто чист човек. Има чисти мисли, чисти думи, чисти дела и като е такъв, Господ го пази. При него се случват без да иска разни чудеса и запазване.
Както прочутия ми пример с колата на моя приятел доктора, дето не бе отнесена от пороя. Ами как може? Мястото е такова под наклон, паркинга, асфалта, по-надолу е така плажа и долу е морето. И вълната идва оттук, както е дерето точно и свършва на паркинга. И всичката вода бута шест-седем къщи, те вярно паянтови бяха, но и дървета, всичко надолу носи. Неговата кола заобиколена и не е изместена, на най-задната линия където е, всъщност първа линия и би трябвало водата да я отнесе първо нея. Е как и защо? Точно поради тази причина, че е праведен. И БОГ ПАЗИ ПРАВЕДНИЦИТЕ, заради това, който е праведен или Господ казва:
“Да не се плашат моите синове и дъщери, моите служители и работници, защото аз ги закрилям.”
Качва се на самолета, самолета няма да падне. Ще паднат пет самолета някъде, пет кораба ще потънат, но когато поне един има от Божиите служители и които са праведни на този кораб или самолет, няма да падне. И тогава се спасяват триста грешни души, само заради един праведник. В това съм убеден и съм го виждал на живо.
Така, как да ви кажа, влизайте вътре и го разглеждайте, една печка има, която е първобитна, но ми даваха първите години да я паля след като температурата ставаше минус четири градуса, като в хладилник, чак тогава. До нулата не! И вътре имах един такъв зелен военен чувал, който е холандски и едно родопско одеяло. И когато беше много студено родопското одеяло го слагах от вътрешната страна. А чувалът огромен такъв като за гиганти широк и вътре се увивам. И каквато и да е температурата грешка няма, а отвън е ставало… Тук е имало зими с много висок сняг и като е нямало с какво да стигна до чешмата, слагал съм си в една голяма тенджера… Имам газов котлон. Това е истината, още от начало съм си имал. Туристическа бутилка такава имам. Но това зимата, иначе лятото е прекрасно, топло, хубаво.
Веднъж идва един и аз съм си подредил и ме пита:
– Къде ти е банята, Георги? Нали баня имаш?
И казвам :
– Моето момче… – А тук съм наредил 10-15-двулитрови бутилки от бира.
– Е, що бира си изпил!
Казвам:
– Чакай… Знаеш ли какво? Това ми е банята.
И бутилките ми наредени, а водата става толкова гореща, сигурно към седемдесет градуса, че после нося и една кофа студена вода да я разреждам и се къпя тук.
– Ето това тук ми е банята! – му казвам.
– Е как? Гол?
– А? То тук няма жива душа.
По тази пътека я мине жива душа, я не мине, нямаше хора тогава. И отначало като видя той как са наредени бутилките казва:
– Eй…
– Сега се пълни с вода.
Ето там една година копаех малко и една от бабите ми дава да засадя пет или десет корена домати. Най-интересното, Николай може да потвърди тук. И аз минавам и им сипвам по едно шише вода всеки път и доматите пораснаха и започнаха да раждат. От един корен набрах сигурно по петдесет домата, но понеже ме нямаше няколко дни и се обаждам на Николайчо да ги бере. А тук долу имаше един човек Йото и като отиваме там, гледам го всеки ден пръска със син камък доматите и те продължават да гният. Тук на тези домати нищо им нямаше и израснаха, а може би не бяха и заразени. Но това лято си казвам “чакай да се направя на селскостопански работник” и имах домати. Отвън в края има една дъска, на която си изнасях всеки ден едно много старо казанче отвън през лятото, защото е топло.
Тук първоначално спях отвън под един търговски павилион, отгоре само с покрив без нищо, сандъкът беше отвън и на сандъка беше плот, отначало беше така. След това зет ми даде един стар търговски павилион поне да не ме вали дъжд, а той колко пазеше, като започне да вали ставаше на локви и само като го пипнеш и той започваше да пуска вода вече, да тече.
Но ще ви кажа за животинките. Таралежи минават, смоци има, но може и от тези червените змии южноамериканските от време на време някоя може да се мерне, но не тук в двора. Тук за шест-седем години и повече съм виждал само две. Един път тук на окосеното един малък смок, а пък от тези червените – те са от другата страна на планината там, където сега ще отидем до Звездобройна. Ще ви кажа там имаше змийскаска ферма – това са южноамерикански змии. Тръгваш си от тук за 30 секунди, не можеш да си биеш инжекцията, толкова са отровни. А те понеже им взимаха отровата. Но целият град долу знаеше, че аз ги отглеждах и аз накрая съм ги пуснал. (всички се смеят) Не, той Николай може да ви каже какви легенди се разказваха долу, но такива със знак минус. И този човек си тръгва и казва, че тук не може да се прави бизнес, държавата го гони заради това и той ги пуска тук по планината. Беше късна есен и казва: „Те през зимата ще измрат”- ядец. Приспособиха се, развъдиха се и сега тази планина си е пълна, обаче те са много страхливи и много интелигентни същества, така че не се плашете. Те изобщо бягат надалече. И тук веднъж, един единствен път една пресече така тук цялото място и я видях. Тя е червена, ама наистина червена как да кажа, хубав цвят червен. Мина и замина. И аз и́ казвам: „Забранявам ти оттук да минаваш!”. Интелигентно и́ забраних и оттогава не съм виждал.
Така че казвам ви и тези неща, но това не бива да ви смущава. Защото все пак това е природа и всичко си има. Та пак казвам, че на праведния нищо няма да му се случи, а и на неправедния пак като му се случи, Господ пак му дава някакви шансове да се оправи. Веднага има разрешение на проблема. Така че в това също трябва да бъдем убедени и да вярваме.
ДАДЕ ЛИ ТИ НЯКАКВО ИЗПИТАНИЕ, ДАВА ТИ ОБЕЗАТЕЛНО ИЗХОД, САМО И САМО ДА ГО ПРИЕМЕШ!
КОЛКОТО ПО-БЪРЗО ГО ПРИЕМЕШ, ТОЛКОВА ПО-ЛЕКО МИНАВА ИЗПИТАНИЕТО!
АКО НЕ ГО ПРИЕМЕШ ВЕЧЕ, ЗАПОЧВАТ ДА ТЕ ТОРМОЗЯТ ПО-ДЪЛГО ВРЕМЕ.
Друго какво да ви кажа, много орехи има и дворовете са така изоставени, всичко наоколо. Може да си набереш есента като дойдеш цял чувал орехи. Тук знаех къде са всичките черници „дуди“ дето им казват. С това се хранех през лятото, като имаше плодове, сливи долу имаше, череши такива вишни полудиви, някъде круши имаше изоставени така и обикалях като тези уличните песове по целия район. Не бях толкова заради храната, защото ядях жито непрекъснато, но тогава нямаше лимец. Ядях жито и ядки орехови непрекъснато, а това напълно те задоволява.
Знаеш ли, за един бял човек българите са от белите най-белите, така да се каже. Нали ме разбираш? И не му е нужно на един бял човек да върши толкова много работи, за да постигне онова съвършенство, което достига един друг чрез физически неща. МИСЛИ И ВСИЧКО СЕ ПОЛУЧАВА – С МИСЪЛ! Най-леко му се получава на белия човек. На всички останали – аз ако съм червен, жълт, оранжев, черен… Всички сме еднакви да, всички сме хора! Обаче един индиец това, което ще го направи за четиридесет години, един българин ще го направи за четири месеца или за четири седмици и това е доказано. Това е според нашия сумист там дето отиде, неговият треньор казва: „Дванадесет години, а нашият за шест месеца научи същото и стана победител.“, едно момче. Не знам какъв е, но знам, че факта е този, неговият треньор сам казва: „Дванадесет години учи и не може да научи колкото тебе“, а нашият за шест месеца стана шампион. Ами има някаква разлика нали, ако си така и ако не си така!? И не е малка.
Участник:
За да бъдем бели, значи много труд сме положили в миналото. И на опашка много се чака.
Георги:
Абсолютно.
Участник:
А пък да си бял и да си в България.
Георги:
О, а пък за това наистина е така.
Заповядай! (подава книжка с автограф)
