Георги:
… Всички тези работи ги е знаел много добре фюрера, който е бил според мен много голям, да не кажа велик окултист и езотерик и ги е прилагал, обаче прилагат ги чрез ритуал и шаман.

Значи жреца, шамана, посветения, той знае как да ги приложи, за да не сбърка.

Един приятел идва при мен и вика:
– Знаеш ли, този пентаграм съм си го нарисувал голям и Учителя казва: “Ако обърнете пентаграма, дори и неговия независимо какъв, петолъчка в кръг надолу позитивното става негативно.” И аз – вика – вземах както имам този пентаграм и го сложих от вътрешната страна на апартамента в коридора и вземах и го обърнах. Майка ми се преби и боледува две седмици, на мен един месец нищо не ми вървя.

И аз викам:
– Аа, що не си повярвал на Учителя?
– След това като го изправих още един месец, докато дойде всичко и се хармонизира. Брахме много ядове този месец и разбрах, че не е случайно.
Викам:
– Виж не е случайно, ако ти не знаеше какво представлява.

Вижте сега какво е съзнанието. СЪЗНАНИЕТО Е НЕЩО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО, ако това, което правиш не го съзнаваш, не съзнаваш, че е пентаграм, че е някакъв изключително ритуален знак, че е нещо изключително и че има съзнание, вложено в него, ами е чисто и просто едно украшение, едно украшение, един пентаграм, дали ще го обърнеш на една страна, наляво, надясно или надолу, няма никакво значение, защото ти си простото съзнание и той се съобразява.

Висшето съзнание, по-висшите раси, се съобразява с простото съзнание,

тогава на теб няма да ти се случи нищо, защото си елементарно съзнание, както и да го сложиш, където и да го сложиш, но

когато вече знаеш, че това не е нещо обикновено, тогава се свързваш с висшата разумност във Вселената и ако направиш нещо неразумно, моментално има ответен удар.

Сега горе-долу ви стана ясно технологията. Аз само технологията казвам или формулата и като знаеш формулата, знаеш шифъра, знаеш кода, всички врати се отварят. Заради това не влизам в много подробности. Аз гледам някой колеги, от девет кладенеца вода и като почнат да изпипват вътре, ама съдържание, това-онова, няма.

Важното е да знаеш едрите работи, Принципите и Законите и всичко след това си следва.

Това е! Учат децата биология, това червейче, това птиче, тази рибка, видовете, подвидовете и така нататък, ама който ще си стане биолог, той започва да учи, следва, титли получава, пише дебели книги да се занимава. На един обикновен човек, тези знания са му достатъчни.

Достатъчно е и както казват събиране, изваждане, умножение и деление. Това е математиката.

Другото кое е? Ами кое е езика, писмеността, ами ще си научиш азбуката устно и писмено. Дадена ти е основата. После се развивай както искаш и колкото искаш.

Silvina:
Приятели, здравейте! Който не съм прегърнала и не съм целунала отново с широко сърце ви приветствам, с добре дошли при нас в Наш Дом.
Последните три месеца се занимавам с нещо и наблюдавам лечебния процес при десетки вече хора и по повод този опит, който се натрупа, ми се иска да споделя няколко кратки неща за това.
Всъщност, наистина от юли месец насам, който Георги беше казал, че ще бъде по-специален месец,

Земята навлезе в глобалното чистилище.

Аз така го наричам, глобалното чистилище, което касае всеки един от нас.

НОВИТЕ ЕНЕРГИИ, които сега казват и че септември ще има пак пик пореден, са всъщност високо честотни вибрации, които навлизат в земното поле и те карат неща, които в нас не са доизчистени да излизат на повърхонстта.

Какви са тези неща? При всеки е различно.
Примерно един човек има да работи със страха и изведнъж в този период този човек споделя: “Засили се страха ми, засилиха се фобиите, тревогите. На какво се дължи това?”

Друг има други проблеми, които не е доразрешил, друг има вече на физическо ниво проявени неща, които са от тези програми, които всъщност сам той си е направил, чрез мислите и чувствата, които е имал, и тогава на физическо ниво започват да се проявяват и да се засилват болести и болежки.

Единственото, което може да помогне на хората в това е ВИСОКАТА ВИБРАЦИЯ.

Наскоро гледах едно интервю на едни хора, които правят тези семинари – Когиталност, и всъщност те там разказаха за тяхната медитация, която се оказа, че не е нищо по-различно, с някои детайли, които са да кажем малко по-различни, но всъщност те работят с енергията на Златната Сфера за активиране на третото око. Това, което всъщност и в книжката “Златната сфера” на Георги Изворски като първата по-обща медитация и в ритуала на Озарението, особено там, това, което се даде.

Целта на това е не просто да се отвори трето око и то неизменно се отваря на човека, който живее във високите вибрации и не позволява на гнева, на страха и на другите ниски неща да го смъкват,

т.е. това е един естествен процес, но просто той пребивава в това нещо постоянно и всъщност ми се иска накрая след беседата да направим медитацията, която и снощи така я преживях, Георги ми направи един сеанс по-специален, която е наистина за изчистване на нещата на енергийно ниво, на всяка една чакра, включително и работа с епифизата, просто един много силен лечебен метод и за лечение и за активация.

Имаше приятели, които започнаха лечение преди 2,3 месеца и понеже правеха този ритуал на озарението през този период, когато паралелно с билки, с неща, природолечение, които се включват за подсилване на имунната система, но правеха и този ритуал и се оказва, че това нещо съм убедена им е помогнало да се справят много бързо с болестта. Именно защото

паразитите, общо казано, което включва всички групи – бактерии, вируси, големи паразити, те живеят в ниските честоти.

Човешкото съзнание е на една средна честота.
Духовните честоти са малко по-високи.
Божествената честота е много висока.

 Ако човек прави всеки ден този Ритуал на Озерението или някаква друга, подобна силна духовна практика, неговата честота е не само в човешкото, което вибрира, средното ниво, но се издига към духовното и към божественото.

Тогава тези ниски вибрации,в които пребивават, тези същества, които са причинителите на всички възможни болести, за които може да се сетите, те нямат шанс, те просто напускат. Това е цялата истина. Всички други лечения, които се прилагат, като много важно е по-време на лечението този човек…, защото има други приятели, които правеха също този ритуал на Озарението, но те допускаха ежедневно гнева и други ниски вибрации да присъстват в техния живот и така ефекта се намалява, защото наистина тези същества, те са катализатори на неща, които са в нашата Душа.

Те не идват случайно. Те идват да ни научат на нещо, да изчистим някоя програма,

защото ако ние не изчистим тази програма във финните тела, а работим само на физическо ниво за тази болест нали, както прави медицината да кажем, ние не само че не може да се справим с нея, ами нещата се и задълбочават, т.е. влиза във все по-важни органи, все повече органи се засягат и така.

Наистина е много важно на всички нива и човека, който се лекува…, говоря за това, защото в това съм убедена, че ще става все по-актуално.

Георги казва, че тези паразити, общо казано, следващите 40 години много ще се засилят, много ще се активират.

Почти във всеки човек, който изследвам откривам паразит и то голям паразит в черния дроб, червата и така.

Значи, те наистина се активират и това е, защото в новите вибрации, които идват към Земята, след 40, 50 години, те просто нямат шанс и това е тяхната последна възможност за проявление и за изчистване на хората, защото чрез тези си състояния някои, които успеят, стигат до осъзнаването чрез молитвата и

най-важното нещо за лечението – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА С БОГ.

Това нещо става наистина чрез МОЛИТВАТА, чрез МЕДИТАЦИЯТА. Това няма ли го, ако ние работим само на физическо ниво, с медикаменти, каквито други неща се сетим или билки, може малко да си помогнем, но наистина човек, който има проблем, ежедневно с молитва, за да му се покаже къде е сгрешил, да му се покаже как да разреши проблема и да постига тази висока вибрация, която да гони нещата.

Така, че след беседата ще направим медитацията. Мисля, че ще бъде полезна за всички и се надявам и да я запишем този път, за да могат наистина повече хора да имат досег.
Благодаря.

Георги:
Е, приятели!
Много обичам ПРИ-Я-ТЕ-ЛИ и ми става приятно. Ако ви кажа: Скъпи приятели, любими приятели, мили приятели, обични приятели, еми аз ви оценявам.

ПРИЯТЕЛСТВОТО Е СВОБОДНО, ако ви кажа братя и сестри, аз ви слагам в калъп.

Задължавам ви да ми бъдете братя и сестри и аз да ви бъда такъв, но аз не искам да задължа никого, защото Духа трябва все пак да ни остави свобода да растем.
Значи когато кажа скъпи, ама има и евтини приятели, нали, любими, ама има и нелюбими приятели, нали, има мили, ама може и да не сте ми мили, а това вече те поставя в калъпа и ти прави оценка.

Има един, който може да оценява. Аз мога да си позволя да преценя, ама за себе си.

Който не съм го поздравил, го поздравявам отново, както каза Силвинка и не мислете, който го погледна е достатъчно, все едно че съм го прегърнал сто пъти и съм го целунал хиляда, само защото съм го погледнал, а не мислете, че Небето не ми казва: Отляво на дясно гледаш цялата аудитория, всеки един, след това отдясно на ляво, втори път се връщаш и пак така.”

Дали забелязвате или не, няма никакво значение, но това е, защото

трябва да се пусне през мен лъч до всеки един и от вас да взема по един лъч.

Няма сега да влизам в подробности какво е лъч, което е чудесно нещо и какво е лък, което е за изстрелване, пак е чудесно нещо. Изстрелваме стрели, в зависимост, каква стрела пускаш, дори и стрелите на Амур, които поразяват сърцата, любовни са били, стрели, и те не са много добри. Така – стрела, но

лъчът е мек, фин, ласка, нежност, обич, любов, чудесно нещо.

И така. И към 10 и 5 беше, аз случайно си погледнах часовника, както си се размотавам отвън и си мисля и си говорим нещо, изведнъж ми се спуска днешната тема. Интересно, каква е, аз след това я изчистих, канализирах и разбрах, че тя е:

Човешката отговорност, Ангелската или Духовната отговорност на ангелите и Божествената отговорност.

Тези отговорности може и човек да ги има и да ги изпълнява, но обикновено ние стигаме както Силвинка каза до човешката, ако имаме по-висока вибрация и по-развито съзнание на духовни хора, до Ангелското и вече най-много до Божественото.

Сутринта някой пак спомена, защото вече доста хора са с този девиз, а работят и се чувстват много добре, тъй като той беше, казвал съм го неведнъж, да ми простят онези, които са го чули, пак ще го кажа, беше девиз на баща ми и на дядо ми:

 Пари давай, нерви не давай!”

И аз попитах баща ми защо, той вика:
– Синко, парите като дадеш, те се изкарват. Парите са разменна монета, стока, обаче нервите, значи имаш пари, нямаш пари, а нервите, загубиш ли един път нервите – край, приключваш курса. Нервните винаги стават в болезнено, болестно състояние.

Аз точно това си помислих сутринта, обаче отгоре ми пускат и следната мисъл, която беше, защото викам това е хубаво, не само на ниво човешко, нали пари. Парите са човешка единица, в Ангелския и Божествения свят няма и тогава те ми го преведоха на божествен език:

ЖИВОТ ПРАХОСВАЙ, ЛЮБОВ НЕ ПРАХОСВАЙ!

А и аз се замислих, Стефчо ме гледа и вика:
– Георги, ама къде се отнесе?
Викам:
– Сега ми спуснаха тази сентенция.
И аз трябва все пак със човешкия си ум, то ти слиза под формата на светлина, включва се тук в главата и аз си го трансформирам и си го превеждам, защото:
„Живот прахосвай“, значи живота, който е най-ценното според хората можеш да го прахосваш, но Любовта не я прахосваш и моментално започвам да разсъждавам. Сега на глас ще разсъждавам, ама тогава не можах да си завърша разсъжденията, затова сега ще ги завърша.

Започвам да разсъждавам и си мисля: Да,

ЖИВОТЪТ Е НАЙ-ЦЕННОТО, може да го прахосаш,

но понеже вярваме в прераждането и в новите животи, този живот си го опропастил, но ще имаш нов шанс, нов живот.

По-добре е още през този живот да си научиш урока, ама като не можеш…,

но какво става,

Любовта е по-висша форма, защото ЛЮБОВТА РАЖДА ЖИВОТА.

Щом любовта ражда живота, значи ЛЮБОВТА Е ПО-ЦЕННА ОТ ЖИВОТА.

Тя може да даде живот, но ЖИВОТА ДРУГ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ!

Животът какво прави?

ЖИВОТЪТ НИ Е ДАДЕН, ЗА ДА НИ УЧИ НА ЛЮБОВ!

Ето колко били прости нещата. Аз в момента разсъждавам, одеве не можах да си домисля дотук, а сега започвам да симисля по-нататък.

Мисълта ми е, че когато имаме любов у нас,

САМО ЛЮБОВТА ТЕ ПРАВИ ОТГОВОРЕН ИСТИНСКИ!

Всичко останало, може да си много мъдър, седи си мъдрец, ама неговата отговорност не може да бъде най-висока, той е стигнал донякъде. Значи, мъдър е, когато работиш с Любовта, Мъдростта и Истината,

тази отговорност на Истината, на Мъдростта те води вече до отговорността на Любовта.

Продължавам в следния ред на мислене и ще кажа някои технически неща, може да не съм толкова точен, но аз искам да запомните принципа, дефиницията, която е, шифъра. Да ви дам кода и вече оттам нататък е лесно.

Не всеки шофьор, който е получил свидетелство за правоуправление на МПС, моментално е станал шофьор след курсовете, няма такъв. После се учи, те това правят, горе-долу да знаеш да караш, пък после ще си се научиш. Ще придобиеш опит и всичко останало.

И така.

Човешката отговорност докъде стига? Ще ви кажа. Това са неща, които не съм ги казвал досега, а и човек надали има, който да се е замислял.

Простите неща са:
Имаме на Земята два вида прогресии – едната е алгебрична, другата е геометрична, която е по-висша, т.е. по-бързо стигаме до нещата, по-голяма и т.н., обаче има и една друга, която е Духовната прогресия у човека, тя се казва Звездна.

Духовната прогресия се казва Звездния код.

Звездна прогресия, тя е много мощна и много силна, човек докъде е дорасъл.

Ето простия пример. Мисля си, казвам, когато умножиш 1х1х1 винаги е единица, според едната прогресия два пъти ще умножим числото, според другата три пъти, а на Земята винаги едно число трябва да се умножи три пъти, за да се спази Троичния код на Вселената, за да видим, да се докоснем до трите съзнания.

Ето как стават нещата практически, за да не бъда голословен.

Ако вземем числото 3 примерно, 3х3 е 9, минава едно умножение. 9х9 е 81, второто умножение. Дотук, вижте как бързо се умножи от 3 стана моментално на 81, това е единият вид прогресия. Обаче умножаваме 3 още веднъж, 3х3 е 9, 9х9 = 81. Сега полученият резултат го умножаваме по себе си, нали така беше прогресията, 81х81 е 6561. Брей, много стана, вижте, само още веднъж и така до безкрайността.

Обаче когато ние сме с отговорност на човешко съзнание, после ще кажа как действат тези съзнания върху всичко, но ще гледам да е кратка беседата. Искам да го дам по най-опростения и общодостъпен начин, а това е доста трудничко, но смятам, вие сте отбрана аудитория, затова не сме много този път, ще ме разберете.

Така, значи, в Човешкия свят единицата трябва да я умножим по десятка, дотук ни е разрешено, макар че има една друга система за 1 000, ама то е на обърнатата пирамида.

1х10 = 10, втори път 10х10 = 100, 100х100 става 10 000.
Ще ви кажа и как действат след това нещата, нали.
Това вече е тъй наречената Духовна прогресия. Виждате ли от единицата моментално става 10 000. Значи

човек може да увеличи нещо за добро или за недобро 10 000 пъти, ако започва да работи чрез Духа.

Затова се казва, че тази мощна енергия, че имат хората. Дори да си обикновен човек, но ако поставяш най-напред Духа и знаеш да работиш с него – 10 000 пъти увеличаваш всичко, от 1, значи 10 хиляди пъти могат да ти дойдат блага и добрини, обаче 10 хиляди пъти може да излъчиш и негативи.

Как работят обаче ангелите?
Ангелите вече работят с 1х100. И какво става?
1х100 е 100, 100х100 = 10 000, 10 000х10 000 = 100 000 000
Ааа вижте, значи

 ангелът може да направи от една единица в пъти със звездния код, колко? – 100 милиона.

Никак не е малко, нали, да направиш 100 милиона? Те така работят, това им е силата и тези милиони има най-различни неща.

Така, сега, достигаме до най-висшето – Божественото съзнание. Божественото съзнание даже и калкулатора сигурно няма да може да го хване, защото тук раотим с 1000, какво беше там, 1х1000 е 1 000, 1 000 х 1 000 е 1 милион, 1 милион по 1 милион, става милиарди, не знам дали са 100 милиарда или повече, но са много милиарди. Значи,

Боговете минимум работят, да кажа със 100 милиарда.

Това е за тях ежедневие. Значи само да си помисли нещо, Звездния код се разпространява до милиарди. Това е за Божествата. Казвам, до милиони е за ангелите, и в хиляди пъти е за човешкото съзнание.

Според, както се казва, ефекта на маймуните: “Ефекта на стоте маймуни.“ оттук тръгва. Значи маймуната като е в колективното, животинското съзнание, когато една маймуна научи нещо, от нея, втора, трета, пета маймуна започват да се учат, но те трябва да бъдат там, да си мият морковчето преди да го консумират. Когато сто маймуни, сто маймуни се научат на това, затова се казва „Ефекта на стоте маймуни“, моментално всички маймуни в целия свят, от егрегора, който е направен, разумната сфера, която покрива земното кълбо, тя се казва ноосфера, те приемат, че никога не е виждала, че другата маймуна мие, тя е на другия край на света, на някой остров, обаче тя също започва да си мие моркова и една като го измие, всичките започват.

Това вече е разпространена също прогресия, но тя е животинската прогресия и на общото колективно съзнание, което го командва.

Човекът е индивид и е обратно, тогава маймуната нищо не може да направи освен да се почесва и да мие моркова. Докато при човека пак казвам, когато знае кода на звездната прогресия, човешкото съзнание може да направи 10 000 хубави неща, но и 10 000 бели, нали.

На ангелите им е позволено да направят 100 милиона хубави неща, но ангела, трудно ще направи, но може да направи евентуално 100 милиона бели, но

при Боговете вече е в милиарди и само добри неща,

защото вижте… Доброто и недоброто тук в двойствения свят, ние се опитваме да го хармонизираме, но иначе тук понеже е чистилището и ада, да кажа 99% са негативи. Има само 1% позитиви, но ние трябва да го увеличаваме и да го направим за добро.

В Ангелския свят, там вече те са се хармонизирали, 50% добро, 50% не е добро. Това е, макар че има ангели, които правят само добри неща, но и ангели, затова свалят ангелите от там за братовчедите, така да се каже, силите на задържането. Оттам ги взимат, а те работят чрез нас.

Вече в Божествения свят всичко е съвършено.

Затова тук се казва баланс.Този баланс ние се опитваме да го постигнем и е най-грубата форма на равновесие, според закона за равновесните сили, баланса.

В ангелския свят, съм го казвал, прощавайте, е равновесие.

В Божествения свят е Хармония.

И следователно, защо трябва да сме много отговорни? Ей сега ще ви кажа.

Тъй като особенно духовният човек, значи, ако пак казвам, любимеца ми каруцаря дядо Пешо от село Чуковезе от Драгоманско, той не може да увеличи 10 хиляди пъти нещата, та каквото ще да става, 10 хиляди ракии той не може да изпие за една вечер в никакъв случай, пие 2,3, и от третата, четвъртата пада под масата, качват го на каруцата му и пускат кобилата и тя го закарва до тях, сама през селото, така. Не може, нито 10 хиляди добрини, нито 10 хиляди негативи да направи, 10 хиляди каруци да закара безплатно, ама няма, той не може да вземе пари за това.

Но един духовен човек, който работи със Звездния код, той затова на духовния човек се дава, нали, той може пак казвам 10 хиляди хубави неща, благотворителности да направи, щедрости, 10 хиляди пъти от една да направи и обратно, обратно да направи 10 хиляди бели.

Затова, когато ние имаме един човек, само един човек седи до нас, ние този код, който е нашия, нашата духовност, ако може да му предадем малка част от нея и той да започне да става духовен. Ние моментално на колко души сме я дали? Той е единица нали, почваме от единицата, според звездния код на човешкото съзнание, мисля само в единици, които току-що ви казах, на 10 хиляди.

Значи на един човек, който ни слуша, нали внимава в онова, което казваме и попива от нас, вижте колко е просто, моментално аз си пиша в моята сметка 10 хиляди човека, ама на един такъв, който слуша, а не на дядо Пешо в кръчмата, който…, викам:
– Абе дядо Пешо, дай да те издигна малко в духовността.
Той вика:
– Георги, сега ще те черпя една гроздова, ама като моята ще пиеш каруцарска с индиго, значи 400 грама чаша или ще пиеш обикновена 200 грама. – Той под 200 грама не признава, тези 50 грама, това 100, не са за него и си ми вика – Не бе, аз сега ще те черпя една гроздова и после ще си говорим там нещо, ти като поповете говориш.
Викам:
– Ами нещо такова, нали, ама дедо Пешо- викам – аз ще те черпя.
– Не – вика – ти си ми симпатичен, аз ще те черпя.
Той не знае защо съм му симпатичен, нали.

Така, значи ние сме си свършили работата и това е нашата задача. Значи на служителите, на Апостолите на Светлината, на Аватарите, ние по този начин да ги обучаваме деликатно, нежно, ама не да напъваме. Те дори трябва да изявят желание, за което ще ви кажа един прекрасен пример от вчера на обяд.

Нали аз съм най-близо, давам се за пример. Така, е щото и не съм скромен. Аз не обичам скромността и после ще кажа, че не скромността краси човека и ще го докажа, но както и да е. Това е друга тема.

Сега, значи, ако човек е вече достигнал, с ангелско съзнание, тогава, когато си свърши работата и само един човек успее да го убеди в неговите работи, на колко хора този човек, почва той пръска на повече и повече и според звездния код до колко човека максимум може да стигне, нали според ангелското съзнание, до 100 милиона. Нали така беше?

Еми 100 милиона от десетте милиарда на Земята, горе-долу аз ги правя кръгли цифри, ехе, никак не е малко, нали, а ние всичките тук сме с такова съзнание. Значи, ние трябва да се грижим, за моите 100 милиона, Маги за нейните 100 милиона, Пепи за неговите 100 милиона, за всеки един, Радинка за неините 100 милиона.

Разбирате ли ме, защото вече сме надраснали, ние вървим в духа, а това вече тежи и е отговорност, няма това-онова. Затова на богатите никак не им е лесно, колкото по-голямо богатството, толкова по-голяма отговорността, но това е ясно, че са като скачени съдове.

И така и понеже пак казвам изобщо нищо случайно, макар че непрекъснато казваме, че няма, и непрекъснато продължаваме да вярваме в случайността.

Така, вчера докато пътувам насам. Вземал съм мешка, раница, мешката съм вземал да си нося спалния чувал, без да знам, че няма да ми трябва, на мен не ми трябва.

Нося ги и тръгвам, минавам 3,4 км. щом за 45 минути бърз ход съм отишъл до автогара юг, значи доста далечко съм ходил, обаче отивам, автобуса – 9 и половина, 9 и 10, 12, 15 минути, отивам там на гишето. Жената ме гледа така и вижда, че не съм в час, вика:
– Билет искате за този автобус ли? – вика – Няма, те още вчера свършиха. Вчера продадох последния. Вървете при шофьора и го питайте ако има места.

И аз отивам при шофьора и гледам отвън стоят доста хора и той вече взима билетчетата и ги пуска вътре, 10, 15 човека са и аз отивам при шофьора и викам:
– Добър ден, аз ще пътувам по посока за Велинград, не искам място, аз мога да седна до тебе на стълбите – нали на автобуса, викам – Мешка и раницата ще я сложа отпред. Няма да те карам да слизаш и да дигаш – да отваря отстрани.

Той ме погледна, помисли: „Той от земята ли е, наивен ли е, не е ли?“ и вика:
– Абе тези 10, 15 човека са преди теб и чакат също за билетите.
И аз викам:
– Тези затова ли чакат, те са като мен!?
– Не, бе, тези нямат билети всичките.
Ооо така ли, в следващите три секунди взимам решение изобщо оттам да изчезна и тръгвам и викам отивам на ЖП-гарата, няма да свършат билетите за влака. Това е абсурд и викам отивам на ЖП-гарата, хващам си влакчето до Септември и ако Силвина ме накаже да не дойде да ме вземе с колата, 12км. пеша, не е кой знае колко за 2 часа ще си походя дори и с багажчето. Жега нали, но още по-добре, значи, чрез нея Бог ме наказва за нещо. Той не ми казва: “Синко сега ще ходиш пеша, за да ти дойде акъла в главата.”, не, той чрез нея, нали деликатно така, фино нали жена като ти каже, вика: Няма, имам работа. Оправяй се!” Няма таксита, няма нищо, а и не искам, защото виждам, че вече ми е наказание и трябва…,както и да е. Гледам, точно излизам и се блъскам в едно такси, което на автогарата седи, оня сигурно е докарал някой и седи вътре, нещо се оправя човека и аз се навеждам само и викам:
– Мойто момче, абе ти свободен ли си?
Той вика:
– Да, защо?
Викам:
– Абе, да ме хвърлиш до ЖП-гарата.
– Качвай се.
Качвам се, викам:
– Я ме закарай на Подуенската гара, нали спират бързите влакове.
Отивам на Подуенската гара, отивам на гишето, викам:
– За най-близкия влак, който е за Септември, едно билетче.
Тя вика:
– Еми точно горе-долу след един час има влак за Варна бърз, има билети, а нещо с намаление?
Аз викам:
– Какво намаление, пенсионерско?
– Не, бе, карта да имате?
Викам пенсионера трябва да извади някакви документи сигурно, ама аз не съм пенсионер, викам:
– Не, не, цял билет.
Даде ми жената, аз се въртя там по гарата и наблизо имаше една хубава жена, облечена цялата в бяло. Аз като излязох отвън, тя седеше на една пейка и сега почва да ме поглежда. Вече веднага разбрах, аз прочетох за какво става въпрос, чисто и просто съм и направил впечатление на по-различен. Това е като на клошарите, които идват да ми искат, защото знаят “При този, ако отидем, може нещо да даде, при другите не!” Те познават. Те имат блестяща интуиция и тази жена гледа към мен и аз къде застанах аз отивам нарочно към първите вагони така, тя далече. След малко тя идва и застава до мен на два метра. Чака, къде се кача аз и тя да се качи. Аз и чета мислите, обаче идва влака и една друга жена има тежка чанта, тя баба, възрастна, и тя вика:
– Да ви помогна?
Значи бабата не иска помощ, обаче наистина вече виждам, че тя е много духовна жена, а може би е и от бялото братство, не я познавам, никога не съм я виждал, но в бели дрехи с бяла кърпа точно едно към едно и:
– Не, не – вика бабата – ще си я кача.
Добре и аз седя на вратата, погледна една друга жена с една тежка чанта и се чуди по стъпалата и викам:
– Госпожо, качете се, аз ще ви подам чантата горе и ще се кача последен на влака, аз съм лесен.
Тя се качи, подадох и, качваме се. Влизаме вътре, те както са наредени седалките и сега сяда на една чисто празна седалка, жената в бяло и мисли, че ще седна до нея и аз наистина щях да седна, обаче си взимам раницата и това и докато ги кача до горе, идва един дядка и седна там. Тя го погледна така, не беше много очарована, обаче то духа си работи и аз на следващата седалка, зад нейната, гледам има двама души един срещу друг и две места са свободни, викам:
– Момчета, свободно ли е тук?
Единият рус такъв, симпатяга, мъж, синеок, вика:
– Да, сядай тука до прозореца да гледаш, ако искаш. – и аз седнах.
Влакът пътува и спира на първите четири, пет спирки, все едно, че е пътнически влак. По едно време този човек, дето беше до мен слезна и ние оставаме двама с този русия човек. Влака продължава да пътува и той по едно време се навежда тихо към мен, иначе си има хора и по другите седалки, ама ние сме само на тези двете седалки една срещу друга, тези откритите вагони, новите, всичко е така, няма купе, а зад него точно седи жената в бяло, ама с гръб са. Тя чува изглежда и той се навежда тихо и вика:
– Много се извинявам може ли да попитам нещо?
Викам:
– Да, кажи.
И той вика:
– Ами много приличате на Учителя Петър Дънов. Нещо общо да имате с него?
– А – викам – нямам, не знам да имам нещо общо, роднинство, защото външната прилика лъже, ама. Виж той не е имал деца, роднини и т.н., поне аз не знам, нещо физическо, ами не.
Той вика:
– Не, вие имате и нещо по-специално защото един облак като светлина, нещо ме заля като седнах. Аз съм се занимавал малко с енергии, рейки и затова познавам хората. Вие не сте като другите и не сте случаен.
Викам:
– Добре, мойто момче, хайде, ще ти кажа паролата. – викам – Имаш ли смърт телефон? Смотан телефон, дето викат младите, той смърт – смарт телефон, нали.
Той вика:
– Имам един смотан телефон, ама бавно ще стане – интернета.
Викам:
– Ще ти кажа името си, ще ти направя този бонус и ти виж.
Той между другото и други работи каза, ама. Той вади телефона, един такъв, нали, и почва, так, так, так и аз му казвам името и то изписва и се зачита. Той чете, аз си седя срещу него, влака си пътува. По едно време остави телефона и вика:
– Седнал си срещу мен – а той прочете само малко – аз искам да контактувам така, а всичко останало ще го прочета в интернет, като се прибера.
Викам:
– Добре, сега, питай ме, защото съм ти паднал на мушката срещу теб.
Този човек попиваше абсолютно. Той беше инжинер, електроник и беше човек така да се каже, но на логиката. Аз бях изпратен, какво да направя? Калъпчето да го счупим, съзнанието му да го отворя, защото този човек беше изключителен и Господ ми го прати, един единствен. Ще хвана поне, ако не ангелската, звездна прогресия, ще хвана човешката този човек, чрез него 10 хиляди души ще навлязат в духа, а ако хавана ангелската, може и да станат 100 милиона, само че България е малка.

Каква е нашата отговорност?

Когато сме в човешкото измерение ние сме отговорни за хората и за висшите бозайници, затова нямаме право да сме месоядци, да не участваме в убийството

и така нататък на живите същества по принцип. Значи,

човек може да отговаря за бозайника, защото е най-висшият клас от животинското царство и за хората, по-надолу може и да не отговаря,

но затова е длъжен да отговаря, да преценява, да оценява и да внимава във всяка една своя мисъл, дума, дело и чувство. Защо? Защото то отдава отпечатък и се пръска като ние сме духовните, духовността е много силна и дава отражение и съответно всичко друго дава отражение върху нас.

Значи ние искаме или не искаме, съзнателно или несъзнателно, ЩОМ СМЕ АВАТАРИ И ДУХОВНИ СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА ОТ НАС ЗАВИСЯТ НЕЩАТА и ние командваме, ние управляваме нещата.

Пак казвам волно или неволно, съзнателно или несъзнателно и с това може да направим много бели и може да направим много добрини. Заради това и когато контактуваме и помежду си като хора и когато контактуваме и с природата и с животинския свят, значи ние отговаряме за животинското царство така да се каже и за човешкото, което е. Това е в човешките граници и възможности.

Когато обаче човек вече прерасне в духовното, той започва да отговаря и за растителния свят.

Значи Ангелите отговарят за растителния свят, а когато порасне и в Божественото, той започва да поема още по-голяма отговорност и започва да отговаря за всичко и за онова, което е, дори за минерала, за камъка.

Той трябва да знае, че това камъче може да го премести, ама другото не.

Значи трябва да внимава за камачето, за цветенцето, значи да внимава за дъбчеторастителното царство, да внимава за всяка една животинка, да внимава и за хората, да внимава и за ангелите.

Значи товара на Божествата и на съществата от Божествения свят е най-тежък.

Затова, когато ние започнем да внимаваме и се отнасяме винаги с ласка, с нежност, с добронамерност и дори да го кажа с една дума – С ОБИЧ, да не говоря за любов, защото това е божествената любов,

с обич да се отнасяме към всичко и поне с разбиране, а ние сме длъжни да го правим. Обикновения човек не, но ние сме длъжни.

Тогава ние започваме леко да уравновесяваме, да хармонизираме нещата и това е най-вече и за наше добро, не само за всички, до които се докосваме, към които тръгва тъй наречения звезден код, но той поне се връща и на нас, и на нас, и на близките, и на много. Чисто и просто раздаваме блага.

В общи линии, ако е рекал Бог, Слава Нему, смятам, че ме разбрахте, колко е висока отговорността ни, защото Иисус затова е казал два пъти: Да внимаваме! Да внимаваме!”, значи като може да минеш не през мравуняка, ще го заобиколиш, няма да стъпваш в него.

Понеже Иисус е говорил винаги истината, аз може и да не съм чак толкова точен, па ми е и разрешено, обаче: “Истина, истина ви казвам и да внимаваме, да внимаваме! – рече Иисус на юдеите, които бяха дошли при него.”

По два пъти, защо?
Защото онова съзнание не е било дорасло до троичния код.

СЕГА РАБОТИМ С ТРОИЧНИЯ КОД НА ВСЕЛЕНАТА!

Тогава те са работили с двоичния. Ами дори и на неговите апостоли, от които само четирима са били книжовни, знаели са да четат и да пишат и сметки да правят. Останалите са били неграмотни, селски труженици и рибари.

После той изведнъж, когато им е дал Светия Дух, стават много грамотни, много езици и всички останали способности и дарби, които Небето им е спуснало.

Знаете ли, едно дете сега да извикаме отвънка има десетки, да не кажа стотици пъти по-високо качество, отколкото тогава на най-големия апостол. Не се шегувам и Господ не ми се сърди, че казвам така.

Това е съзнанието – сменено за 2000 години. Така е и затова сега на нас ни е дадено да работим и ни пускат от ангелския вече в божествения свят. Защо? Господ тогава им е казал, Иисус Христос, така: най-напред Обичайте Бога!”, но “Обичайте ближния си!” и да обичаме враговете си. Защото

да обичаме ближния си е ЧОВЕШКА ЧЕРТА,
да обичаме враговете си е АНГЕЛСКА,
но не им е казвал, третото, което аз го казвам, което е
БОЖЕСТВЕНОТО – да обичаме предателите си!

Защо не им го е казал?
Защото те не са могли да стигнат до Божественото Съзнание. Значи до Ангелското Съзнание им стига, това им е казал, но вече това, което го казвам:

Предателството е най-голямото приятелство и
само приятелството може да се превърне в предателство,

защото само близък човек може да те предаде.

Казвал съм го. Имам цяла беседа за това, тази притча е изписана в книжката „Златната Сфера“ като първа, мисля, че е там – “Предателството е най-голямото приятелство.”

Защо близък човек, но предателят след като свърши това според старото земно мислене, това е най-черното дело – предателството.

Ама най-черното дело трябва да стане най-светло.

Следователно предателя трябва да те гони из цялата Вселена, ако тук не може да се видите, да ти иска прошка и да ти дава блага, ще ти иска прошка и ще ти дава блага, докато не си изчистите абсолютно отношенията, ако ще да сте на другия край на тази Вселена, па и на другата, па и на Божествената, няма начин, но там няма да ви пуснат. Щом имаш неизчистени отношения те в Ангелската няма да те пуснат, та в Божествената.

Искам да кажа друго, за което Силвина само започна да споменава. А това беше следното:

БЕЗ ЧИСТОТА ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА ВИЗА ЗА ДРУГОТО ИЗМЕРЕНИЕ НЯМА ДА ДАДАТ НА НИКОГО!

Каква е чистотата?

Моментално се целим в троичния код. Значи чистотата може да бъде Божествена, Ангелска и Човешка.

Божествената чистота е нравствена най-висша чистота, 100% нравственост и морал.

По-малко там не ти дават да стъпиш на прагчето, ами излиташ като коте от кебапчийница, как го изхвърлят, защото се е качил да нахапе кебапчето, айде.

В Ангелския Свят, там се работи и с това, с този морал и нравственост, но там се допуска и леко залитане в ляво и вдясно.

Това са морално-етични категории на чистотата, за която говорим и

в Човешкия Свят се допуска още по-голям луфт, да движиш насам-натам, за да може да си научиш урока,

но има също морално-етичен кодекс, Човешки, Ангелски и Божествен.

Казвал съм го и то е просто, още от преди 4,5 години казвам,

Човек трябва да има ЧИСТИ МИСЛИ, ЧИСТИ ЧУВСТВА, ЧИСТИ ДУМИ, ЧИСТИ ДЕЛА.

Това е, а следващите неща, които са вече

за земно ниво – чист въздух, чиста вода и чиста храна.

Ето това е основното. Това е формулата, няма друга формула, когато се водим по нея, ние тогава растем в Духа и няма да може да сбъркаме както казах хиляди пъти онова, което беше и да разпространяваме невежество хиляди пъти,

а е хубаво само ДОБРИ неща да разпространяваме, за да може тази планета да стане РАЙ. Това е Новото небе и Новата земя и нашето съзнание го прави.

Аз си мислих, че не го прави нашето съзнание и когато ме сложиха на тази длъжност, на тази служба и на този чин, аз мрънках много дълго време. Пищя, дърпам се и не искам, но казаха:
– Кой друг?
– Е толкова 10 милиарда на земното кълбо, как пък мене улучихте? Аз искам да си седя по кафенетата, да си ходя на риболов, да си карам мотоциклета по пресечена местност(много ми харесваше) и да летя.

Вече делтапланера тежък, викам си на парапланера ей такова едно вързопче и да летиш, идеално, е и си гледаш удоволствието, ама не трябва да се работи за Господ. Той вика:
– Ама синко, ти като откажеш, втори, трети, пети като откаже.
Викам:
– Тате, да си говорим честно като семейство. – той има и чувство за хумор – Има хора, които много напъват, ама те искат да бъдат командири и те духовни, искат, гледам как се правят, дай им на тях тази работа. Защо на мене я даде? Дай им я на тях.
– Синко, искаш да си сложа таралеж в гащите ли бе мойто момче? Ама ти знаеш ли как да им дам на тези хора това бе, да им дам способности и дарби? Те ще направят така.
Защо? Защото имат его, а това е Духовното Его.

Няма нещо по-голямо от Духовното Его. Това е най-недоброто нещо, така да го кажа, най-лошото нещо на земното кълбо.

Не его е добре да имаш,но Духовно Его да имаш, ооо. Аз съм против скромността. Коя скромност? Скромността краси човека. Да, краси го, скроемн е в облеклото, както казах за великия кан Атила, който ми е любимия. Нищо, аз съм се накичил с пръстени и с часовници, а той не – дървена чаша, останалите пият в златни, сребърни, стъкани, според йерархията, медни, глинени. Дървена чаша като Христос. Едно украшение няма, чистичък, спретнат, с обикновени дрехи. Не може да го различиш от обикновените войни. На меча нито едно украшение.

Гледах веднъж някаква сабя, някакъв меч, кавказки, ама то сапфири, рубини на дръжката, позлатени работи, емблеми, кой знае какъв е бил, атаман, ръководител голям. Значи, не външното, а вътрешното, защото Атила е бил много високопосветен.

Той превзема Европа, знаете ли за какво и Азия? – Да ги цивилизова.

Ами той прави държава, отделни херцогства, княжества, тоя феодал дърпа, оня феодал дърпа, разпространени и във Франция и в Германия. Така не става бе, дечица мои” – Той дечица им вика, папата за него е дете, еми естествено какво като е папа и му идва на крака и го моли да не превзема Рим и Ватикана. Еми затова да ги цивилизова, да ги научи на нещо, на ново. Той ги прави държави, той им дава всичко, култура, писменост, наука, всичко, а какъв го изкарват – “Цярят мрачен на хуните.” Така, това е първият български кан. Нали знаете, кан Авитохол – Атила – чист трако-българин.

Айде да не се хвалим много, че още е рано, нека имаме още факти и заради това, аз съм за човек да не ескромен, като каже, че нещо го може, той го може.

Скромността е тази, пак казвам в облеклото, в отношението с хората, но иначе човек трябва да мисли и да иска да бъде ВЕЛИК.

Ама велик по какво?

Велик по СМИРЕНИЕ, велик по ВСЕОПРОЩЕНИЕ, велик по МИЛОСЪРДИЕ, велик по ТЪРПЕНИЕ, велик по ЩЕДРОСТ.

Такъв трябва да бъде. Защо да не си велик? Да, аз не искам да съм скромен. Аз искам да бъда най-велик, ама по тези работи.

Знаете какво е казал Учителя и Михаил Иванов ще го цитирам: Абе аз искам да бъда като слънцето, не искам по-малко!”

И аз като бях дете, веднъж ме питат:
– Какво искаш да бъдеш?
И аз най-напред животно, викам:
– Конче искам да бъда.
Баба ми вика:
– Абе, Гоги, защо си толкова просто бе, конят ще го товарят, ще го яздят, ще тегли. Що искаш кон? Защо не пожела лъв, тигър, да лежиш под сенките само, хапваш и лежиш.
И аз викам:
– Ами не знам, бе бабо, конче.
В този аспект, когато ни казват: “Какво искаш?”, както едно момиченце вика: „Ами искам да бъда брезичка.” Аз казвам: “Искам да бъда въздух, всички да го дишат и ще е добре.”

Да ви кажа още нещо за коня, защото стигна и за хищника. Много години и досега даже, никого не укорявам затова и не огорчавам, нашите управници сложиха пак лъвове на герба на България. Лъвове с колони, със звезди, нека. Няма значение, но на времето още трако-българите са се сетили, така ги наричам, защото ми е най-добре.

Няма никаква разлика между траки и българи,

да подменят лъва, който е символ на мощ, но е хищник, с кон.

КОНЯТ Е СИЛНО, БЛАГОРОДНО ЖИВОТНО,

което е всецяло отдадено за помощ на човека. И когато Господ дава награди и бонуси, затова, че слиза арийската раса на Земята, казвал съм го, знаете, той им дава като пшеницата, ЛИМЕЦА ЗА ХРАНА, следващото, което им дава за храна, защото неговите синове друго нищо не може да ядат, им дава МЕДА.

Пчелата е от извънземен произход, пшеницата е от извънземен произход.

Тази пшеница специално – лимеца и ЛОЗАТА – ГРОЗДЕТО, защото то не е, после хората са го направили да пият вино и после то е получило вътре тази дрожда, да преминава през тази киселата трансформация и да опива. Преди това не е опивало, преди 4,5 хиляди години виното не е опивало. То е било гроздов сок и им е дал КОНЯ. Коня, като много по интелигентно животно от вола.

Волът какво е?
Волът е скопен бик, това е, а като го скопиш, ти му взимаш един милион работи, естествени на това животно. То става вече нещо, как да кажа, като катър, като мелез, което не може да възпроизвежда. Не е пълноценно животно, но е помагало на човека да оре, защото бика е див. Той ако усети някоя крава, ще занесе и ралото и каруцата и всичко ще опропасти, ама вола става кротък, като му вземеш мъжествеността.

И говорихме за скромността, ами аз смятам стига. Честно да ви кажа, това дотука ви е предостатъчно за размисъл и за ред други работи, защото както съм го казвал неведнъж, длъжен съм да покажа пътя, да очертая и дето викат източните –  „Мога да ти покажа пътя, ама не знам как ще стигнеш.

Значи, казвам, ето ги жалоните. Оттук виждаш другия жалон, както в планината, по зимната пътека, аз съм ги виждал наистина, отгоре само 20 см. се виждат, всичко друго е сняг на Седемте езера. Зимата, сняг два метраи кусур, добре, че са така наредени, за да видиш пътя.

Значи, Божествените жалони са най-големи и най-светли,
Духовните са по-малки и
Човешките са най-малки, ама човека може все пак да ги види.

Благодаря ви от сърце, ако имате някакви въпроси, има ли някакви минутки за въпроси, Силве?

Silvina:
Да, някой ако иска да разкаже нещо интересно.

Георги:
Ааа някое чудо, впечатление, да. Винаги трябва да има такива минути.
Значи, вижте какво, наистина се чувствайте, как да кажа, съвсем спокойни.

Всички наистина сме равни. Всеки има различна длъжност.

Какво казва един от моите любимци – Наполеончо, другия Александър Македонски, цар, нали. Какво казва Наполеончо? Той казва така:

“Всеки един войник, редник, трябва да носи маршалския жезъл в раницата си.”

Значи когато войника, израства, има опит, придобива, като командир или ръководител, когато се издигне, той знае кога или Господ ще му каже, да извади жезъла и да започне да командва.

Благодаря ви от сърце, сега имате думата вие.

Да си поема дъх една минута…

Silvina:
Наско, усещам, че нещо искаш да кажеш.

Георги:
Пълно е със светлинни сфери тук, ангели, разбира се, те са разумните, ама толкова много има. Дошли са да слушат, а те някъде отиват да помагат.

Значи около такъв човек като има, той или има нужда от нещо или те се събират около него винаги с добри намерения, нали говоря, е има и астрални същества, но те са проекции. Те просто идват, за да те плашат.

Момиченце:
Аз искам да кажа миналата седмица, някъде там, ходихме на Златните пясъци с Норито и с майка ѝ и с тати. Аз плувах с Норито в един басейн и като излязох вечерта и там виждах всякаш, енергии виждах, всякаш около тати само сини очертания имаше, сякаш хората са лепенки.

Георги:
Много точно го каза, Яне. Идеално, да, точно така. Добре, благодаря ти, че беше първата, която набра смелост. Виждате ли, едно дете, едно дете.
Благодаря ти!

Стилиян:
Да бъдем като децата. Нали така беше?

Георги:
Ами да, трябва да станете като децата. Ето, направо получи импулс. Ама не се притеснявайте, ставаш и казваш каквото ти е на сърцето, защото то друго няма.

Приятел:
А как да постъпим, когато комуникираме с хора, които не са, как мога да се изразя, в духовното ниво и когато стане въпрос за духовна тема, те кажат: “Аз не вярвам, че има Господ, защото има страдащи деца, войни. Аз не се чувствам добре, нямам достатъчно финанси.” Нужно ли е да опитаме да ги обърнем?

Георги:
Не!

Приятел:
Или трябва да се откажем?

Георги:
Не! В никакъв случай, защото задълбочаваш проблема.

Виж, ако те слуша може да му кажеш, съвет да му дадеш, нали, но ако не те слуша:
„По-добре не хвърляйте бисерите си на прасенцата!“

Нали така пише? Значи, ако те слуша му казваш така: “Виж, опитай една седмица.“
Аз това съм го казал неведнъж, този пример с една счетоводителка, дето не я е обичала шефката ѝ. На 21-я ден става коренна промяна, на 30 ден шефката я вози, минава покрай тях, взима я с колата и я кара и си стават приятелки.

Само му казваш една седмица, недей повече да му даваш срок, защото той и три дена трудно ще издържи, ама това е:

„Една седмица приемай нещата и недей да проявяваш негативизъм, несъгласие и неприемане!“

Значи това са трите основни неща, пак казвам, които куцат у човек абсолютно, иначе другите им имена са страх, срам и вина. Обаче аз ги казвам по този начин – негативизъм, неприемане и несъгласие.

Обаче ти му кажи – „Бъди оптимист, винаги смятай, че ще стане най-доброто.“, когато ти иска съвет, иначе не му го давай, след това – „Винаги приемай нещата такива, каквито са. Ами те не зависят от теб, щом не зависят от теб, значи нещата са такива. Приеми ги за да бъдеш ти спокоен, защото твоето отношение към нещата е твоето състояние. Значи приемай нещата и третото, ако успееш се съгласиш с тях.”

Когато приемеш нещата такива и се съгласиш с тях, ти излъчваш това съгласие, значи този оптимизъм, защото той се връща при теб, защото ти си източника. Разберете ме, той не отива никъде другаде, значи от онова, което сме излъчили.

Ако аз излъчвам непрекъснато Любов, аз получавам Любов 99%, единият процент Господ го взима,

да или 10% ми взима на мен, но

ако излъчвам омраза, ненавист и неморалност, ами тя ми се връща на мен, няма къде да се върне, тя пак се връща толкова, 90% при мен, 9% при обекта и 1% пак отива при Господа. Той е недосегаем, ама пак взима 1%.

Значи аз мразя съседа си, ненавиждам го, това ми се връща на мен 90%. Значи, аз може да го празя 10%, то ще ми се върне 9 пъти повече, тези 90 се умножават по 10 както ви казах преди малко на земно ниво. Колко става? – 900% ми се връщат на мен,

затова аз го ненавиждам и тази ненавист, тези 9% отиват при него и на него му става некомфортно на този човек. Ако е истински духовен човек, той ще се изчисти, ама ако не е истински духовен човек, няма да може и това дълго време го тормози, но въпреки всичко отминава, защото при него е малко.

Аз в това съм се убедил, има хора, примерите са много. Хора, които излъчват тази злоба и ненавист, без да знаят, че на мен ми става некомфортно, но гледам да не направя ответен удар, защото знам, че ще ми се върне, а този човек, когато му се върне изведнъж:
– Абе – вика – аз какво лошо направих, та ръка ми се счупи, карак, глава, болен съм, грип ме хвана?
Еми точно поради това, няма начин да не ти се върне. Това е Закон и Принцип на Вселената. Това е абсолютния, затова се казва Закона на бумеранга, Закона на махалото, винаги ще спре тук и ще сочи земята. Ти си отдолу, няма кой да е друг под него, Закона за равновесните сили, Закона за причината и следствието и с една дума, вече публично е станало – Закона за кармата.

Ама това е същността, като хвърли бумеранга нагоре, вие сигурно знаете, че туземеца, аборигена се сеща да се отмести 50см настрани, една крачка. Нали знаете защо? Защото ако не удари птицата бумеранга, той стига до горе и се връща точно на същото място и ще му счупи главата на туземеца, той пада до него. Това е цялата философия. Като хвърляш бумеранга, ама то туземеца, това е лов, храна, това му е задължение на него, в крайна сметка Господ значи му е дал да го хвърля този бумеранг, ама ние защо да хвърляме бумеранги, защо да стреляш, хвърляйте цветя. Защо да стреляш, защото ако стреляш – куршума няма начин да не се върне.

Ще ви кажа този случай от един разказ. Нападат кърджалийте едно село и го превземат и предводителя вдига пушката и иска да стреля в кубето кръста където е, за да го свали. Вече те превзели селото, изклали, каквото има, взели богатството и т.н., разбойници, нали. Обаче преди това един поп ги анатемосва. Те разбира се го убиват и сега оня дига пушката, стреля, куршума отива, удря кръста, връща се и го оцелва точно в челото и го убива – предводителя.

Щом няма предводител, разбойниците се разпиляват, докато друг не ги събере, особено тези страни, които имат атамани. Атамана е много важен. Без атамана, без предводителя, те не вършат нищо.

Докато българина всеки е шеф, веднага може да замести другия, всеки иска да е командир нали и това е най-добро. Значи всеки може да върши работата, това е тъй наречената взаимозаменяемост.

Както сега ни правят органите, примерно органа на черния дроб, знаете ли, че далака ще върши същото. Черен дроб няма да има човека, далака ще го замести 100%. Това е в новите тела, само че не знам дали ще стане след 300 години или след 1 000 години, но натам отива и както бързо стават промените.

Това е между другото, казвам ви за тази функция, но вие имате думата, чакай, че аз винаги се разпростирам.

Приятел:
А как да разпознаем духовното его, да разпознаем, че не страдаме или страдаме от това?

Георги:
Еми щом искаш винаги да учиш другите, а без да приемаш нищо от тях, имаш 1000 на 100 духовно его.
Това съм го казвал:

„Всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент.“

Помниш това и го изпълняваш, не го ли изпълняваш имаш духовно его. Виж колко е просто. Значи ти искаш да му кажеш, ти да си наложиш мнението, ооо особено пък в областта на духа, което е, разбира се, най-непочтеното и нескромното, но ако е на земно ниво, да. Спорите за мачове или нещо друго, за спорт, за култура, за поезия, за музика, да.

Silvina:
Ако критикуваш също други хора, които са като теб – Духовни Учители да го кажем, както това е много разпространено, ако си изпълнен с негатив към другите и смяташ, че ти си нещо повече от тях, това със сигурност е Духовно Его.

Георги:
Абсолютно! Значи и когато не ти е дадена тази дарба, ето сега на мен ми е разрешено тук и съм седнал да ви говоря. Ако не ми е това работата, аз няма да говоря. Ама много говоря, ами затова съм изпратен.

Учителят Беинса Дуно казва: Аз съм един голям Светия на Небето, ама един от най-мълчаливите Светии, ама слезнах на Земята.”
Да има 7 500 беседи и повече и да говори с часове и да обяснява както Иисус. Иисус е казал милиарди думи, а то има, колко 300, 400 хиляди думи, които са му записани някъде, нали като евангелиета или като ред други работи и смятат, че това е казал, от милиардите, дето ги е казал за няколко години.

Така, това е словото.

И ако видиш, че човек, който започва да ти говори за Духовност, започва да ти говори за любов, колко те обича, Беинса Дуно казва така:

Когато човек ти говори, че те обича, ти го питай дали ти иска кожуха или душата. Ако започне да се оправдава, ще ги завлече и двете.”

Сигурно сте го чели. Това го пише в една малка книжка.

Ето, вижте, това е вече духовното, как да се пазим, ние чисто и просто трябва да обичаме естествено човека и да внимаваме, да не му се натрапваме и заради това на духовните учители, на духовните наставници им е забранено да спорят и да говорят за себе си. Значи за себе си може от време на време да споменат, както Учителя за себе си има цяла книга.

Приятел:
Възможно ли е само с присъствието си да им помагаме, без да говорим толкова много?

Георги:
Точно в десетката улучи, точно в десетката.
Значи, вижте, аз си помислих скоро и Небето го потвърди, че идвате тука и ви казвам:
– Хайде да си мълчим 30 минути, нищо да не правим.
– Синко – вика – от теб се иска присъствие.
– Как?
– Аз както съм ходил по Земята бос или със сандали, отиваш, където ти кажа и заставаш там. Ама дали ще говориш, дали ще мълчиш, ама какво ще правиш, паркет, ако искаш да си, но искам физически да си там!

Самото излъчване, което е, както този човек усети във влака. Той е сензитивен човек и усети абсолютно, 100%. Той после ми каза за това, вика, че е изключително нещо, което е усетил, затова си е позволил да ме попита, иначе все пак това е признак на неучтивост. Непознат може да го попиташ за времето и колко е часа.

Самото присъствие, когато те не разбират.

Присъствието, когато мълчиш, значи душите започват да си говорят, защото другата душа на другия човек, ама може да е елемантарна, тя е любопитна и тя започва да говори с твоята душа.

Значи душите вече имат тази връзка, която съм казал и сега ми е мотото на новата книга. Хайде малко ще ви открехна завесата:

“ХОРАТА ОБЩУВАТ С ГОВОРЕНЕ, АНГЕЛИТЕ С ПЕСЕН, БОГОВЕТЕ С МЪЛЧАНИЕ!”

За това пише.
Ето, значи по-добре само с присъствие, особено ако човек е така нервен. Ти го виждаш, че той е невротик, че той не е духовен, че изобщо нещо е, особено, че си има така свое вярване, че е атеист, че е фанатик, какъвто и да го погледнеш – Не говори! Това е най-добрата духовна политика, не религиозна, духовна.

Приятел:
Искам да споделя с вас, за пръв път съм тук, много ми харесва, един сън, който сънувах преди известно време бяхме със съпруга ми там и спахме. Само да ви кажа, че като тръгнахме за там, беше много мъгла, изключително много мъгливо беше времето и изведнъж се откри самото место и почувствах страхотна енергия. Не мога да ви опиша, както в момента сега се вълнувам и тогава се вълнувах. Сънувах много интересен сън.

В началото като влезнахме, видях хората са оставили много камъни там и си помислих: „Ще си взема едно камъче оттук, да си го занеса вкъщи за енергия.“ И сънувах, беше изключително студено през нощта, и сънувам един сън, много хора и човек, може би, беше Учителя със сигурност, но не съм виждала такава снимка негова, по-млад беше и със сив костюм, някога както ходиха на тези горските, такова сиво и приказваше. Много хора бяха насядали там и нищо не си спомням какво ни е говорил, само ни показа една огромна машина. Видях като един двигател, двигател, който пуфти и разбрах, че това е лошото и само ни каза: „Сега ще видите как за един миг това нещо ще се срути.“ И аз си помислих, като в екшън филм. Изведнъж като пясъчна кула всичко се срути пред очите ми, това нещо се срути и имаше много камъни, виждах ги. Започнах един по един да ги вдигам и видях, че това не са камъни. Това са чаши, които като в поставки всяка една чаша в поставка, в някои беше пито, в някои не, беше с тъмен цвят някоя и той каза: “Нищо няма да взимаш оттук, всеки човек си има чаша.” Аз не посмях оттам, абсолютно нищо да взема и накрая каза ни така, както бяхме седнали на една маса, аз бях тук, моят съпруг до мен, вика: „Оставям ви едно писмо да го прочетете.“, но аз понеже бях по-далеч виждам, че е написано като на А4 формат. Виждам че е написано, имаше и червени букви, но не мога да видя какво пише и до него един свитък. Пак го виждам, че има на него написано нещо и моят съпруг така до мен беше и пресегна се, взема листа с А4, но го остави и една руса жена веднага го взе тя да го прочете, а той се пресегна и взема свитъка всъщност и аз се събудих, Това ми беше съня.

Георги:
Прекрасен сън! Да го разтълкувам ли?

Приятел:
В последствие да ви кажа като се прибрахмe вкъщи и като качих снимките на компютъра, видя и моята приятелка, аз видях две, тя видя третата, значи на трите имам нещо тук на челото, светещо, не знам какво е. На едното ясно се вижда буквата 3, в първата снимка, на втората се вижда може би нещо като име изписано, а в третата направо си личи, че е звезда, звездичка, една малка звездичка и в нея ‘И’ ли е, ‘4’ ли е, не знам. Посто трябва по-голямо увеличение да се види това нещо. Не знам какво означава, може би вие ще ми разтълкувате какво означава и целия сън.
Благодаря!

Георги:
Да, прекрасно е, чудесно! Благодаря, ти много! Да, Тате, така е!

Сега, виж, както казвам, това е мисия да се качите дотам и да бъдете посветени. Знам, познавам салоните, камъните, всичко. Когато сте се качили дотам, това наистина е Учителя, а неговото обкръжение, неговата аудитория, това са всички души на земното кълбо, които работят за квантовия преход, за Новото небе и Новата земя.

Учителят ви е дал един прекрасен пример с тази машина, че

на Земята машината, това е грубото, това е материалното, това е физическото съзнание, но знаете, че съзнанието духовното командва материята винаги и всякога и навсякъде.

Само че досега не е било изявено толкова ярко 100 пъти и

той ви е казал как духовното, висшето нещо може да срине другото за секунди.

Така ще се срине рязко и точно всичко, което не е божествено, а е преходно на тази планета.

Така ще замине и човешкото съзнание нисшето и по този начин, аз знам и не казвам много, че онези, които не могат да издигнат вибрацията си и да станат едни от нас, чисто и просто летално ще напуснат тази планета, както и Силвина каза, всички с ниски вибрации не могат да останат, чисто и просто не могат.

Така, това, което е показал е било точно така, горе на тази височина, затова човек трябва да ходи по върховете. На върховете са чистите и ангелски неща,

без чистота, която е дадена – Духовна и Физическа, човек не може да получи виза за Вселената,

не може да се качва просто, духовни трансформации да прави. Това е едното, другото,

не се взима от никъде нищо, ако не питаш Духа!

Сега ако си архангел или поне светия, светиите са шефовете на видимото и невидимото, на този свят, той може да си вземе, решава и си взима камъче и никой няма право да му каже нещо, но понеже човек не е светия, трябва да пита: Оттук мога ли да си взема камъче?

Може да се вземе камък от Кръстова гора. Там е разрешено на всичките, ниско, долу, всякакви съзнания се качват, но за да се качиш на Рила и да вземеш камък е изключително трудно.

Значи, всеки един камък е една жива същност, малкото камъче, до голямото камъче. Казвал съм го, пак ще го повторя:

Мястото на камъка не трябва да се пипа. Човек може да премести само този камък, който може да го вдигне сам с една човешка сила.

Взима го 20 кила и го премествам на 1 метър или по-натам ако смятам, че той не си е на мястото, но камък по-тежък от това нямаш право, тя го е сложила природата, а

ПРИРОДАТА Е ВИСША РАЗУМНОСТ.

Значи Господ го е сложил там, как аз да се бъркам в божиите дела, да премествам този камък.

Качвам се лично аз току-що аз неофит, неофит значи новопосветен, на Рила точно горе на платото. С един приятел и гледам няма такъв червен камък там, значи червен гнайс. Те там са гнайсови скали, кварцови нали и т.н. Те имат специални съставки, затова ги е водил за отваряне на третото око, за духовност и ред други работи. И аз гледам той излиза от пръстта само на 2см. Само на 2 см. ей така се вижда ей това отгоре и аз като го виждам спирам и отгоре тате вика:
– Синко, това е за теб да го извадиш.
И аз викам на моя приятел:
– Данчо, това камъче трябва да го извадим.
Той извади едно ножче и почна да го обикаля и той стана колкото една педя камък, точно като трон, като стол с облегалка, трон, червен, специален цвят и доста тежичък. И вика:
– Вземи го!
И аз го взимам и той вика:
– Това е за дъщеря ти.
Нели Лишковска се казва дъщеря ми, ето тук има последната и книга “Деветимата непознати”, не че я хваля, но е изключителна. И вика:
– Това е за дъщеря ти.
Защото когато ме посвещаваха, тя легна първа. Нея посветиха, тя говори с Господа преди мен и след това вече той ми говори и на мен и вече от този момент имах и обратна връзка, не само аз да му говоря. Ами както говоря на вас така и сега в момента говоря с него.
Взимам къмъка, занасям го вкъщи и го давам на дъщеря ми, и викам:
– Нели, Господ каза, че този камък е за теб. Измий го с топла вода и домашен сапун, ако имаш и си го сложи както ти искаш на бюрото, но да не е до техническо средство.
Обаче моята дъщеря взима и го слага, да кажем телевизора или компютъра на два метра оттам, казвам ѝ:
– Така ще работиш, когато имаш проблем някакъв и искаш да се разреши, слагаш си двете ръце хоризонтално отгоре, слагаш го да легне и отгоре, защото то е като кресло, но става по-голямо, нали, иначе е само за една ръка, но така двете ръце отгоре и стоиш със затворени очи, докато не получиш отгоре инструкции.
Дъщеря ми по принцип си взима сама решения. Тя е по-духовна и от мен, тя е изключителна. Диамантената лейди ѝ викам, това е друг случай няма да я хваля, само защото ми е дъщеря. Така, тя още вечерта или на другия ден сутринта решава да изпита това, вика:
– Слагам така и се появява онзи синият екран – дето се явява при мен като бях в планината като тренажор и симулатор, за да ми пускат картини и през него филмите, вика – Яви ми се екрана веднага, обаче започнаха да минават като на старите телевизори едни бели черти. Има образи през тях, ама не мога добре да ги хвана, образи, надписи, думи, картини и т.н., но през белите черти.

Отклоних се много, за

да знаете, че не камъкът е важен, а е важно там какво е.

И наистина всеки човек си има чаша.

Да разкажа ли този сън, Силвинке, разрешаваш ли, където Татко ми каза да измия чашата и аз се дърпах много, да го кажа чесно. Всеки има чаша и докъде е допита.

Чашата трябва да се изпразни от старото съдържание. Да се изплакне три пъти и Господ тогава я напълва с Ново. Това е духовната трансформация или второто раждане на човека. Това е истинското посвещение или инициация или както и ще да го наречем.

Сега ще го разкажа, не знам дали съм го казвал така пред по-голямо общество, пред близките съм го казвал, защото бях много сърдит на Силвинка за нещо и аз съм много див, зъл, отмъстителен, завистлив и всички останали пороци. Така пише, сигурно съм бил или ще бъда такъв не знам.

Влизам в хола, където тя живееше, един хубав, голям апартамент. Нея я няма в хола вечерта тъмно и аз знам, че има един ключ до вратата, обаче знам, че и от другата страна има ключ. Вътре тъмно. Отивам, натискам ключа, ядец, няма светлина.

Ще ви кажа, че когато натиснеш и светне, светлината моментално е Любов.

Значи има Любов и си я заслужил да я получиш.

Обаче аз, ооо значи нещо греша. Ядец не ми се дава светлина. Но Татко си трае, мълчи. Щракам, щракам – не! Аз продължавам да съм леко гневлив. Сега вече и това съм оталожил, това беше преди много години. Тръгвам, стигам до другата страна, до другия ключ, щракам и светва, ама трябва да изминеш разстояние от единия до другия ключ.

Всичко е символ, всичо е точно, всичко е нещо и има смисъл, всичко е разумност.

Имаше една кръгла маса не много голяма и до масата седи права Силвина, вътре в тъмното, седи и мълчи и не ми е запалила лампата. Още повече ми се дига кръвното. Чува ме, че влизам, нали то не се вижда и две чаши на масата. Чашите са празни, една до друга и вътре има като от портокалов сок вече само остатъци, жълто нещо останало, които са засъхнали и аз заставам така и аз си мълча, и тя си мълчи. По едно време Татко вика:
– Синко, вземи чашите и ги измий.
А кухненският бокс е само на два метра от масата и аз викам:
– Тате, на Силвинка чашите няма да ги мия.
Седя, минава една минута и Татко вика:
– Синко, измий чашите!
Викам:
– Тате, няма да измия на друг чашите и не ме интересува. Ще ги изхвърля заедно с покривката през 12-ят етаж.
Татко вика:
– А го направи де.
Трети път ми казва, знам, че след третият път ще ме бие:
– Синко, искам да ти кажа защо. Измий чашите, защото трябва да ги напълня, а мръсни няма да ги пълня.
И аз вече като дете, което не иска нещо да свърши, с нежелание взимам и почвам да ги и отивам към мивката, слагам да ги мия, мия през пръсти.
– Синко, съвършено и с три изплаквания.
Бре, няма лабаво аз съм дал обещание, казал съм, че ще слушкам, опъвам се, ама знам докъде и почнах. Измих хубаво и пак ги слагам на масата. Силвина седи и си мълчи. Продължава тука да ме дразни нещо, не стана като жена да вземе да ги измие, още с онова съзнание. Има ли мъжка и женска работа?Няма, всичко е човешко, ама аз още тогава бях слезнал тамън от планината. Слагам ги на масата и по едно време чашата започна да се пълни, ама аз знам откъде е. Започна да се пълни с една лъчиста светлина, като течност, ама толкова кристална, толкова чиста, толкова светеща и бавно и започна да се пълни от къде мислите? Не, от дъното нагоре, а от горе надолу. Най-напред 5мм., 1см., чашата почва да се пълни като течна светлина, докато се напълни и аз разбрах откъде е, обаче чакам да каже и той вика:
– Синко, това нали знаеш откъде е?
Викам:
– Да, Тате. Това е течност, която е от РЕКАТА НА СВЕТЛИНАТА, ЛЮБОВТА И ЖИВОТА, която излиза от Централното Слънце, преминава през Вселената и се връща пак. Това е река.
Тази река, дай Боже, да я видят всички или някои от вас ще я видят скоро и точно с такава течност от тази река се пълнят двете чаши. Вика:
– Сега ги изпийте.
– Ааа- викам – Тате, щом Силвинка ще пие като мен, аз къде, къде под мене една жена.
Аз после година и половина ми казва:
– Синко, слушай Силвинка.
– Как ще слушам жена, бе?!
Мене да ме командва жена, това просто няма да стане. Викам:
– Не искам да ме командва.
На другата сутрин пак. Само едно изречение ми казва, година и половина, всеки Божи ден. Представи си Бог какво търпение е имал, Бог какво търпение е имал 500 пъти да ми го казва всеки ден.

Аз обаче взимам чашата и почвам да я пия. Значи с всяка една глътка чувстваш как почна меркабата да се разширява, светлинното поле става квантово, хоп. хоп и опря до границите на Вселената. Изпих я, сложих я,Силвина изпи неината и излизам.

Това дали е било сън или видение не знам, но едно доста сънно състояние. Затова исках да разкажа, може би е било вид посвещение, а не че не са ме посвещавали с негативи и с позитиви много пъти, но това беше специално. И заради това казвам,

всеки човек си има чаша.

Ето нашите чаши бяха изпити, значи, ние сме били подготвени. Тези остатъци, те са били отайки от какво? От живота, който сме живели преди това, но вече сме напълно нови. Значи,

когато човек си изплакне чашата, той получава НОВО СЪЗНАНИЕ.

Това е новото раждане, за което говори Свети Апостол Павел, за което преди него казва Иисус.

Това е тъй нареченото второ ВъзкресениеПървото Възкресение е на физическо ниво, второто вече е на духовно.

Това е Възкресението и затова всеки човек има чаша. Понеже стана въпрос за чашите, аз се сетих за този сън от преди 4 години, но този сън после се изпълни. Това беше още в началото.

Стилиян:
И снощи ни говори за чашите. Снощи разтълкува чашата какво е – за Светия Граал.

Георги:
Сега няма да удължавам беседата, за Светия Граал

Приятел:
Нещо подобно аз лично наблюдавах, когато бяхме на Рила, сега на езерата. Точно това се случи, само че ние бяхме там, на дъното, на тази чаша и аз се чудих какво е. Сега вече мисля, че съм разбрала какво съм усетила. То се виждаше отстрани.

А в ред на мисли, за минералите и тези камъчета, които сме носили на времето, аз имам такива от преди като по-мъничка. Какво да ги направя като са в нас? Те седят вкъщи, всички мисля, че имаме в къщите си такива, децата ни са взимали.

Георги:
Не се притеснявай. Простено ви е за онова съзнание, което сте го имали. Хубаво е да ги върнете на природата.

Значи какво е разрешено на човека?
Като отиде в природата, на него му е разрешено, ако знае символите и знаците, тези може да ги наредиш, може и да си ги оставиш, няма значение. Понеже за всяко едно нещо, което ние го направим, нашата отговорност е следната: Всичко е съвършено. Отвън Господ знае, че тук на тази трева тук има 25 камъчета.

Всяко камъче има служба. То има определно място, в определено време, на определена вибрация, на определен цвят, на определена дума, на определно число, на определно слово, на определена фигура, дали в квадрат, куб, тетраедър и т.н., на определена музикална нота, на определено нещо и си е точно на мястото. 

Защото кой го е оставил?
Двете неща – или Господ, или природата.

Господ е направил природата, най-висшето Му творение,

макар че от природата по-висше творение е човека, но докато е на тази планета и докато е в човешкото или скотското съзнание, защото то е полускотско съзнание, щом пием алкохол, убиваме се, има войни, не сме в първо човешко измерение. Когато престанем с тези работи. Когато престанем минаваме, щом сме тук и има тези неща, значи, ние трябва да се съобразяваме и природата е по-висша от нас, но

на един Светия природата се подчинява.

Светията е станал по-висш от нея, защото е най-висшата разумност, но той вече е човек, може и ангел да е, може и божество, ама е по-висшо, но докато сме тук, ние сме длъжни да се учим и да се подчиняваме на природата.

Един голям защитник на природата и известен немски професор имаше, който казва, когато по време на комунизма казваха: “Да победим природата. Това ще направим, онова.”, той казва:

За да победим природата, ние трябва да ѝ се подчиним.”

Ааа да се съобразим с нея, тогава вече може тя, по приятелска линия да ни даде някакви блага, иначе природата не ти ли е приятел, градушката…

Две жени ми казаха:
– Вървим един километър, почна да пада градушка. Едно зърно не ни удари, от двете страни на пътеката град и дъжд, ние сме сухи. Защо?

Викам:
– За да повярвате! – защото и двете трябваше до повярват. Това става на Рила. – Вие сте се качили за пръв път, но не вярвате нито в Учителя, нито в езерата, нито в нищо. Вие в нищо не вярвате, чисто и просто отивате с ръце в джобовете като кашкавал туристи, обаче вие сте определни да станете какви, щом говорите с мен и щом ме познавате? За апостоли! Нали затова сте, защото иначе нямаше да говорите с мен. Ние нямаме никаква работа, какво сега да си чешем езиците и да си пием кафето с вас, ама това не е в селското кафене в кръчмата, където се пие, а е на Рила. Следователно там нищо не е случайно. Като дойдете и те:
– Ами това чудо стана.
– Ами стана, за да повярвате, че тука е бил Учителя, учениците му, че тук са се качвали, че Рила е планината, която е на мъдростта и е определена. На любовта са Родопите, на истината е Пирин. Това е тройката – Рило-Родопския масив.

Така. Сега, пак ви давам думата. Това беше чудесно, защото това наистина е чудо и дребни чудеса, ние трябва и малките и големите чудеса да ги забелязваме.

Silvina:
Добре, аз предлагам да отиваме към медитацията.

 Георги:
Добре, ако има още някой, после може пак да си споделяме.

Яна:
Само искам още две неща.

Георги:
Добре, кажи две неща.

Яна:
Искам да кажа две последни неща, когато Ванко още беше в детската градина, аз бях в първи клас. Мама отиваше да го взима и аз още бях на училище и тя отива и го взима и чува, че някакво дете плаче за майка си и една леличка му се кара да спре, че майка му ще дойде, спри да плачеш и такива неща. И казва на Ванко:“Ванко, седни на пейката и изчакай малко.“ и тя знае, че не може да влезе и да се скара на леличката да спре да му вика и стои отвънка и мисли, мисли какво да направи, опитва се да прати любов на детето. Праща муЛюбов, обаче то почва още повече да плаче за майка си.

Ванко:
Всъщност не е така, казва: “Мама ще дойде, всичко е наред.” и го утешава още и то заплаква още повече: „Искам мама, искам мама.“

Яна:
И тя каза: “О, този път не стана.” и после праща обич на леличката. Пет минути минават и изведнъж тя:“Спокойно мама ще дойде, спокойно не плачи.” и почва да го успокоява, взима го в себе си и така.

А пък второто нещо, което искам да кажа, тати нали работи на една мелница, мели брашно. Един ден той отива на работа и по едно време идва един ловец, един чичко с пушка и едно дете с прашка. Там има зърно и там ходят гълъби да кълват и той се прицелва в гълъбите и тати излиза и му казва:
– Моля те, недей да стреляш, защото аз обичам животните и не искам да ги убиваш.
И той казва:
– Еми и аз ги обичам.
Ама така прицелен и тати казва:
– Ама това не е обич към животните, това е егоизъм.
И той казва:
– Еми какво ще ям?
И тати казва:
– Домати, краставици, картофи, да продължавам ли със списъка?
– Е, тия неща не стават.
Продължава да се цели и тати се прибира и си продължава си работата. Пушката му засича, след това гълъбите отлитат, той чака там 4,5 часа гълъбите не идват. След това той се прибира, на другия ден идва и казва:
– Еее, Стефане, ти ме урочаса.
Тати казва:
– Що бе, какво стана?
– Ами ходих при лекар и той ми каза, че трябва да ям, само краставици и домати – защото имал някаква много рядка алергия.

Георги:
Великолепен пример. Браво Яне! С Яна почваме, с Яна свършваме.

Приятел:
Имам едно предложение, понеже е много задушно, да излезем всички със столовете, вън да направим медитацията.

Георги:
Не, не, тук медитацията, тя е за 10 минути и излизаме. Нали знаете, че толкова е Ритуала на Озарението. Тя Силвина ще говори, тя го знае по-добре от мен, аз не искам да имам духовно его. Аз съм си духовно озарен, ама ще участвам в медитацията.

Silvina:
Ние сме си седнали на много удобни столчета за тази медитация. Георги казва, че трябва да седим на стол в поза…

Георги:
С два прави ъгъла. Това е „Почивка след оран“. На мъжете е така (длани надолу), на жените е така (длани нагоре), но това може и да не го спазваме.

Silvina:
Краката са стъпили на земята по възможност, защото ще правим и заземяване. Краката са хубаво стъпили на хубави ни дървен под или каменен, който където е.

РИТУАЛ НА ОЗАРЕНИЕТО

Затваряме очите, няколко спокойни вдишвания и издишвания, концентрация в дишането.

Наблюдаваме как над нас започва да се завихря някаква бяла светлина, която се материализира и спуска надолу около нас като шлейф, който ни обгръща, енергията на виделейката, на купола, сребристо-бяла кристална светлина се спуска отгоре, от няколко сантиметра над главата към стъпалата като купол.

На върха на купола има отвор, колкото гълъбово яйце, виждаме го и него. Вниманието е нагоре, на няколко сантиметра над върха на главата към осма чакра, нашата небесна Звезда и я виждаме като една малка звездичка, която блещука там някъде далеч в нощното небе. Но понеже я викаме с Любов, тя се приближава към нас и става все по-ярка, все по-голяма, като едно малко Слънчице – ЗЛАТНАТА СФЕРА, нашата небесна лечителка, нашата връзка с Божественото.

След това бавно преминава през отвора на виделейката и се спуска през главата, надолу по гръбнака.

Визуализираме чакрите, седма чакра с нейния цвят, как тя сякаш става един тон по-светла, по-ярка светлината ѝ, наситено виолетово, индигово, който както го вижда. Сякаш една сянка от една светлинна сфера минава през нея и този цвят става още по-наситен.

Премества се в центъра на главата, където е епифизата, наситено ярко тъмно синьо.

Да се преместим вече надолу. Сферата се спуска надолу в гърлената чакра, която също припламва и става наситено светло синьо.

Надолу към сърцето, което също се пробужда в ярко зелено.

Към пъпа, към трета чакра, която става ярко жълта, наситено жълто. Сякаш две слънца са застанали едно върху друго.

Към вторият енергиен център, който също припламва в оранжева светлина, ярко оранжева светлина.

Към първа чакра – наситено червено.

Визуализираме опашната кост и Златната Сфера върху нея, там, където в тази сакрална кост са изначалните клетки. Там е записа на нашето битие. Тези клетки, от които произлизат всички останали системи и органи върху нашата сакрална кост.

Тук можем да работим със Златната Сфера, за да променяме записи, да променяме съдби, карма да чистим.

Връща се нагоре и я задържаме в този център, който усещаме, че има нужда. Тя самата знае къде да отиде. Усетете къде нагоре застава Златната Сфера, в кой център, при всеки – различно място и я оставяме там известно време.

Усещаме затопляне, пулсации в този център, а и в цялото тяло.

Ако е по-надолу я молим да се приближи малко нагоре, отново до епифизата. Задържаме там още малко.

След това започва едно бързо движение на сферата по гръбнака – от горе надолу, от долу нагоре, от горе надолу, като коминочистач или не знам как да кажа, който бързо минава и продухва с много силна енергия центровете. Изчиства ги, освобождава ги.

Това е много силна активация, ако човек успее да задържи съзнанието си по-дълго на това, наистина много силна активация на центровете по този начин.

Не трябва да прекаляваме в началото, само няколко пъти.

След това наблюдаваме сферата как се издига нагоре, минава през отвора на виделейката, на купола и застава там, където е нейното местенце – осми енергиен център, на няколко сантиметра над върха на главата.

Наблюдаваме как виделейката се изпълва със Златиста Светлина през отвора и ни обзема такова спокойствие, такава сигурност, такава ЛЮБОВ.

Изпращаме част от енергиите, които не са полезни за нас към земята, през стъпалата да изтекат надолу и положителната енергия, от всичко, което сме преживяли с медитацията – нагоре през отвора на виделейката към Вселената, така че в нас да остане само това, което е полезно в този момент за нашето съществуване и развитие като духовни същества.

Да изпеем тихичко един път:

Аум Аум Аум Ом Ом Аумен

Благодаря ти, Господи, за СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА, с които ни обгради!

ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ!

Благодарим и на Златната Сфера и я молим да се прибере в своя дом. По обратния път виждаме как тя става все по-малка и накрая като една малка звездичка, която блещука някъде там далече, но в същото време е винаги с нас, винаги, когато я викаме с Любов.

Благодарим на нашата духовна същност, на виделейката, на купола и наблюдаваме как се стопяват в пространството около нас и отново сме ние тук и сега, стъпили на Майката Земя, в този прекрасен ден с тези прекрасни души около нас.

Когато сме готови, можем да отворим очи.

Как се почувствахте?

Със Златната Сфера може много да се експериментира. Това го разбирам, не само това, което като основа, Георги е дал в книжката, но наистина, ето как по гръбнака човек може да я движи. Много неща могат да се правят с нея. Хората тепърва ще го разбират.

Гледайте този клип – “Как се отваря третото око?” или нещо такова беше, много интересни неща имаше там за Златната Сфера, по-научно казани.

Ами Благодарим и наистина продължаваме със Славенка и лечебните медитации и няколко човека, които помолиха за среща с Георги днес, който не се е записал, за другия месец отново ще има среща, на втори и трети октомври ли беше датата. Така или иначе първият уикенд на месеца. За индивидуална среща с Георги, който иска може да се запише, за диагностика, вече ги правя официално, който иска също може да се запише, така че това са нещата от нас.

Приятел:
Каква диагностика?

Силвина:
Квантова диагностика, която е руска технология, 85% има точност. Изследва аурата, чакрите, патогените, които са в организма, всеки един орган, система, всичко се вижда. Тук го правим, биорезонанс е едното, което просто изследва честотите на тялото.

Абсолютно е безвредно и мисля, че е хубаво човек все пак да има ясна представа за нещата и да знае наистина как да работи, знаейки истината.

Георги:
Диагностика, означава:
„Диа“ е двойственост или Бог – дио.
„Гнос“ е гносеология, наука да опознаем нещо.

Значи, „гнос“ е точно да опозная нещо, да опознаем Бога, да опознаем нещата. Ние сме част от Бога, значи ние трябва да се диагностицираме.

Всички думи, всички слова са си точни.

Silvina:
Нещата, които правим, всички са с дарение, няма някакви такси, така че.

Георги:
Сега отвън да си изнесем столчетата да си седнем, който иска на групички, да си сподели нещо, да си каже, то не е свършила срещата.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
Cart Overview