Водещ:
ГЕОРГИ, здравей! Благодаря ти, че ни посрещате отново със СИЛВИНКА в Духовен център „Наш Дом“, едно наистина вълшебно, райско място. Днес е 21.12. От днес ли започват празниците?
ГЕОРГИ:
Здравей и на теб казвам, и на всички, които ще ни гледат. СЛАВА НА БОГА за това и им благодаря.
Празниците са чудесно нещо и може да се каже, че човек може да си направи всеки ден – празник. Когато може да се каже така получих едно просветление по-голямо, тогава разбрах, че ЖИВОТА Е НАЙ-ЦЕННОТО НЕЩО на Земята и когато си жив ти празнуваш непрекъснато. Защото можеш да владееш нещата около себе си, колкото и да са малки.
Празниците са създадени за да може човек да използва едно от най-големите БЛАГА, които раздава ВСЕВИШНИЯ, ВСЕМОГЪЩИЯ, ВСЕЛЮБЯЩИЯ. Това е ОБЩУВАНЕТО МЕЖДУ ХОРАТА. И животните общуват, и птиците общуват, и дърветата общуват, и тревите общуват. Всичко общува помежду си и всичко е в колектив. А всички тези колективи правят оня огромен, Вселенски колектив на едно цяло Съзнание. Това са Съзнанието, най-висшето разбира се, ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ, след това е БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, което е произлязло от ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ. И ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ, и след това вече се разделят на по-малки съзнания, но ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО И ЕДНО ОБЩО. Дори никак не мога да го разделя. То няма твърди отделителни линии, а просто са прилепени едно към друго и така може да се каже, че образуват едно цяло, монолитно, което е. И заради това каквото стане, в който и да е Свят, в което и Царство да е, дали е Минералното, дали е Растителното, дали е Животинското или Човешкото, цялата Вселена го научава и се знае. То дава отпечатък във всички Царства. Ние оставяме нашия отпечатък във всичко наоколо и всичко наоколо оставя отпечатък у нас. Макар че може детайлите да са милиарди по милиарди. Границата на човешките възможности, на човешкия ум, а искам да кажа на БОЖЕСТВЕНИЯ човек все пак тука му са прибрани така до съвсем малко, казват, че три, четири процента, няма и толкова, има процент и половина, два. Гениите работят с три процента, гениите и най-изявените СИНОВЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. То не им отварят нищо.
И аз ще направя тука просто един пример за да стане ясно на хората какво нещо е обикновеното съзнание на човека, малкото. В сравнение със съзнанието на по-висшите същества, а да не говорим със съзнанието на най-висшите, които са от БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ – Елохимите. Защото имаме ТРИ СВЯТА – Човешкия, Ангелския или Духовния Свят и Божествения или Елохимен Свят е наречен още.
Значи, на човека, на Земята, където всички сме сега тука, съзнанието мога да го оприлича като в мрака, в тъмнината да се запали една кибритена клечка.
Мога да оприлича нали, съзнанието в Духовния Свят на светлината на една звезда, която свети някъде.
Но в Божествения Свят вече има светлина, която в сравнение с кибритената клечка е светлината на Слънцето.
Значи, може човек да си представи докъде трябва да израсне в съзнанието за да си изравни що-годе с Вселенските Духове, вече напредналите души, които са в Божествения Свят. Там е СЛЪНЦЕ. Съзнанието на човека на толкова му е дадено, светлината на кибритената клечка. И когато някой събере две, три клечки накуп и ги пали, става гений, става Светия, става Чудотворец. Значи той е събрал няколко разумности у себе си, т.е. достигнал е до тази степен на съзнанието да може да прави тия чудеса. Т.е. достигнал е до оная степен, която се казва ОСЪЗНАВАНЕ.
Съзнанието е хубаво нещо и камъчето има съзнание. Да, и златинката, която е извадил златотърсача от потока, вдигат я, има по-голямо съзнание от пясъка около нея. Да, и там има степени на съзнанието. Така, но само при най-разумните същества трябва да настъпи оня момент на ОСЪЗНАВАНЕ.
Ще кажа, че на Земното кълбо в момента Осъзнатите са твърде малко. Значи, другото име на ОСЪЗНАТИЯ ЖИВОТ е да живееш, да се пробудиш, да си пробуден и просветлен вече да не водиш тъй наречения спящ живот. Хората не осъзнават живота си, те го сънуват, масата, 80 процента от тях. 80 процента на Земното кълбо са спящи.
Но се радвам, че тук-таме започват да се пробуждат все повече и повече души. А само, ВЕЛИКАТА БОЖЕСТВЕНА ПРОМЯНА, която вече тече е само за ПРОБУДЕНИТЕ. Спящия минава в другото измерение, там където му е определено, без да разбере нищо от този свят, а той трябва да проникне в него.
И така. Празниците са дадени за да си почива човек, защото Вселената и всяко нещо във видимия и невидимия свят работи на тъй наречените пулсации, както сърцето. Работа, почивка, работа, почивка, работа, почивка. Следователно трябва да има обезателно почивка човек за да се размисли, да си помисли.
Казвал съм този пример с Айнщайн, който все пак се събирал с приятелите си, така имал малко бохемски живот и ги обичал. И се прибира по късните вечери, и гледа, че до неговата стая, там където е в научния институт или където е било, свети на неговия колега. Една, две стаи светят. И той най-сетне го пита един ден: „Колега, минавам два, три часа след полунощ, светят. Изгаси лампите поне, не ги забравяй“. И той казал: „Ами, колега, аз работя“. „Ааа, колега, а кога мислите?“
Значи, когато човек, че си седи в кафенето и си пие кафето сам на масата, и гледа в една точка… „Ето, нищо не върши тоя човек. Я погледни оня навънка дето мете, дето чисти“. Напротив, този човек може да мисли и мисълта да променя много неща, без той сам да знае, че е участник в тоя Вселенски Процес. А това наистина е Вселенски Процес. Защото всеки един малко или много влияе на Еволюцията, на това движение от по-несъвършеното към по-съвършеното, от познатото към непознатото, от близкото към далечното. Затова и пише в Евангелието, че ВСИЧКО, КОЕТО Е БИЛО ТАЙНА, СЕГА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НАЯВЕ.
И така. Рождество Христово, което наближава и най-любимия ми празник фактически е Бъдни вечер. Специално за мене го казвам, лично. Защото Бъдни вечер, самата дума означава „БЪДНИНА“. А Бъднината е прекрасно нещо. Затова в огнището има тъй наречения „бъдник“, който трябва да гори някога цяла нощ. Изгасне ли, значи това семейство, тоя род няма да му върви тая година много. Ако гори – ще има блага. Това е един прелом в човешкия живот и то всяка година, да ни подсеща, че има новораждане. Т.е. има надежда за всеки един, всичко започва отначало. Защото дотогава денят намалява, както и днес, мисля, че някъде около обяд идва Астрономическата зима се води и е зимното слънцестоене. Денят нито нараства, нито намалява повече, два, три дена и след това започва да се увеличава. От 24-ти, от Бъдни вечер, от 25-ти нататък е много по-явно.
За мен 25-ти декември е първия ден на пролетта.
Като бях в планината ме накараха да направя един календар, който беше много интересен. Дните на седмицата не бяха по 7, а по 8, бяха около 40 и няколко и той излезе 9 месеца. И бях го изпипал, защото ми бяха дали задачата и си играх цяла седмица с него. Изчислявах, гледах от старите календари, от тук от там, но в крайна сметка го направих и то много точно, в една, чисто и просто в една тетрадка. И моя ръководител каза: „Браво, как се досети? А защо намали, ставаха дните 40 дни или 41 ден, нали така“. И аз викам: „Пак съм оставил едно 39. Ами, пак го оставих февруари“ И той вика: „Правилно си го оставил през февруари, защото февруари е малко по-специален месец от другите“. „Е, какво му е по-специалното?“ „Ами, той е свързващия материал, който е между сезоните и ако не мине добре, затова е направен и най-къс, и към него се прибавя един ден на високосните. Защото – казва – февруари прави, свързва нещата в едно монолитно цяло на останалите месеци, където са, на всичките. И той е възловото нещо. Тоест на една верижка където е щракалката. Щракалката е през февруари“. Това ми го казва моя личен учител Анисимил, който ми беше година и половина, първия изпратен отгоре да ме обучава. Веднага след Рождество Христово, което дава едно ново Израстване. Значи, прибавя, към ДУХА се прибавя още ДУХ. И човек ако наистина го посрещне така празника, тоя празник специално Рождеството, защото това наистина е Раждане, Усилване на Светлината. СВЕТЛИНАТА раздава и ЖИВОТА, и ЛЮБОВТА, и ВСИЧКО в крайна сметка. Когато казваме „СВЕТЛИНАТА“ е синоним абсолютен на СЛОВОТО БОЖИЕ. Когато говорим за СЛОВОТО, аз винаги го пиша с главни букви, „СЛОВОТО“ трябва да е, не обикновената дума, а СЛОВОТО където е. СЛОВОТО леко като сложиш А, става СЛАВА. СЛАВА БОЖИЯ. СЛОВО БОЖИЕ. То е толкова ВСЕМОГЪЩО, толкова ВСЕВЕЧНО, БЕЗКРАЙНО. По-голямо нещо от него няма, което е дадено. Защото то може да се използва от всички, включително е дадено и на животинките, обаче те са им дадени отделни звуци. Нямат това подреждане по разумност, каквото е дадено на висшите същества. И затова когато казваме, че СЛОВОТО е най-великото нещо на Земята, имам предвид, че БОГ Е НАЙ-ВЕЛИКОТО НЕЩО. То е така. И затова в началото на БИБЛИЯТА пише: „В начале бе СЛОВОТО и СЛОВОТО бе у БОГА, и БОГ беше СЛОВОТО“.
Компонентите на СЛОВОТО, което са най-велики и са дадени, това е СВЕТЛИНАТА, ЛЮБОВТА и ЖИВОТЪТ. „И РЕЧЕ БОГ: ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА И СТАНА СВЕТЛИНА“. И рече още: „ЕТО ПОДНОВЯВАМ ВСИЧКО“. Сега са тези думи, сега е това ПОДНОВЯВАНЕ В ДУХА. И заради това човек когато живее пробуден живот, той знае всеки ден може да го направи празник. Хората, които ги гледам, че са в черупката още, затвореното пространство, както съм казал „черупковото съзнание“, в „Пет елмазени рози“ е описано добре. Те много стриктно изпълняват нещата. Това е, както казват мъдреците: „И е така, и не е така“. Значи, оня, който ги изпълнява, трябва да го изпълниш един ритуал, нали, но въпреки всичко можеш да вложиш в него творчество. И УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО или ПЕТЪР ДЪНОВ казва: „ Дори във всяка една Молитва, кажете я по ваш начин, аз това искам от вас. А вие знаете всичките Молитви на свещениците и цялото Евангелие по-добре от мене. Но искам вие какво може да вложите“. А това е вече ЕВОЛЮЦИЯ, това вече е развиване на въображението и фантазията на човека. И извънземните светове, има и такива светове материални, където има учебни дисциплини, в прав текст го казвам, ФАНТАЗИЯ и ТВОРЧЕСТВО, и ВЪОБРАЖЕНИЕ. Горе много държат да имаш едно силно въображение, една творческа фантазия и тя да бъде безкрайна, защото тя открива новите хоризонти и новите перспективи. Човека, който е в черупката, така е правил дядо му, прадядо му, прабаба му, точно по същия начин, не изменя толкова. НЕ МОЖЕ ТАКА ДА СЕ ЖИВЕЕ. Ти трябва да живееш ЖИВИЯ ЖИВОТ. Значи това е абсолютния спящ живот. А онзи, дето казват: „Той живее мъртъв живот“, има и такъв. Малко са, но го има. Той не знае за какво се е родил. Ама има хора, които съм срещал, ама никакви амбиции, никакви желания. Просто учудващо.
Така че, празниците наближават и ги очаквам с нетърпение, защото са чудесни неща. И най-важното, че ще се видя с приятелите. А нали знаете и ти знаеш добре, така да се каже тая мъдрост, тая поговорка, която е духовна или духовен постулат. „Когато искаш да почива физическото ти тяло, отиваш в планината“. Някои почиват добре и на морето. Но когато искаш психически да починеш от живота, усещаш се вече много натоварен, отиваш сред любими приятели.
Водещ:
Там е истинската почивка.
ГЕОРГИ:
Да.
Водещ:
И Обновяването на Духа. Има едно поверие, че човек както посрещне Нова Година и празниците, така ще му върви през следващата година. Вярно ли е това нещо? Може ли наистина да си направим една Програма за следващата година?
ГЕОРГИ:
Може да се направи. И това донякъде се свързва с различните традиции, ритуали и най-вече може да се каже с Вярването на човека. Някои го наричат и суеверие, нали. Но и в суеверието има голяма доза истина. Наистина голяма. И може да си спестиш много така неприятни моменти, ако… Имаше един човек, който е достатъчно посветен и води такъв жив живот. Както едната ми баба, която беше билкарка, лечителка, изключителна жена. И тя беше и посветена. Тя никога не се омъжи, живя така цял живот, 90 и няколко години, и си отиде праведна. Тя казваше така… и веднъж баща ми, той й викаше: „майко Мария“, а на майка си викаше: „майко“. Значи, сестрата на майка му беше. Викаше и на нея „майко“, ама й казва и името. Вика: „Това дърво не дава плод вече 2, 3 години“. Тя понеже беше мъдра жена. И вика: „Да го отсека ли?“ И тя вика: „Не. Не го сечи. Някакви грижи направи. Орежи му клоните, около него го изкопай, кажи му няколко благи думи“. И аз слушам отстрани. Викам: „Я гледай ти“. И вика: „Точно – казва – на Бъдни вечер преди да се стъмни ще отидеш до него, ще вземеш брадвата и с тъпата страна ще го чукнеш няколко пъти, и ще кажеш: „Мойто момче или момиче, ако е ябълка е момиче. Ако е дрян е момче. Ще му кажеш: „Ако не родиш тая година, която идва, новата година, ще те отсека“. И го оставяш“.
Това го запомних, аз не съм бил повече от 10, 12 годишен, но много неща запомних от нея, които са изключително важни. И когато ходехме да берем билки, баба казваше: „Ако трябва да се бере билка за много болен човек, не трябва да има на небето нито едно облаче. Трябва да е чисто. Рано преди изгрев слънце се става, отива се, набира се билката и се вижда. Слънцето трябва да изгрее ясно и т.н.“
И отделно слагаше билките набрани от децата. И аз викам: „Бабо, защо отделяш? Нашите не са качествени ли, какво? Аз гледам от тебе и бера. Ти си показала билката“. „Не, защото те са по-чисти“.
А тя баба е искала да каже, че са по-чисти от духовна гледна точка, нали. Не че са по-чисти външно. После започнах да го асимилирам това. В началото вика: „по-чисти“. А то защото е чисто детското съзнание. Бере се и тя ги слага отделно за да прави отделни илачи с тях, и да ги раздава. Беше така и когато казваше, че трябва да се пие с една и съща чаша. Счупиш ли я, спира действието на тая. И не е толкова важна билката, а важна е Молитвата към ГОСПОДА и ритуала, уважението, с лице на изток да пиеш билката. А не на бърза ръка удариш и излезеш, ти работиш, изобщо не мислиш за това. Е как ще подейства тая билка? Не може в никакъв случай. Тя билката сама по себе си изобщо не те лекува. Изобщо не е. Тя трябва да бъде в комбинация, поне Троичния Код на Вселената да спази човек. Троичния Код не по-малко. Т.е. значи да има ритуал, да има желание за това, да се излекува и чак тогава се стига до физическата същност на течността каквато има в чашата с чай.
Човек може да си направи една Програма за следващата година. Но трябва да има много силна ВЯРА, че това ще стане и ще се случи. И разбира се СВЕТЛАТА СИЛА Отгоре по някой път за много негативи тя ни предупреждава: „Недей да искаш това. Това вече е прекалено“. Но ти продължаваш да го искаш. В крайна сметка ти го дава, но плащаш много голяма цена на нейно величество Кака Карма, която вика: „Ооо, мойто момче, ти взема нещо, което не ти се полагаше, защото много го иска, тръшка се, е сега…“ Това са страданията разбира се. „Сега ще се поизмъчиш малко, ще страдаш, защото трябва да се плати“.
Значи, няма, безплатен обяд няма. Това е самата истина и това е много хубава поговорка на Земята. Всичко се плаща, но хубавите работи, които ги правиш пък те са като спестяванията. Когато нямаш други средства или не работиш, отиваш и си вземаш от спестяванията. Те ти ги спестяват в специална спестовна книжка, където ти слагат Добрите Дела. И след това на кантара ги мери една богиня. Като едната страна ти е сърцето, т.е. съвестта и ти самия, от другата страна – едно гълъбово перо. Това са греховете.
СИЛВИНА по-добре ги знае и по-точно от мене тия неща, но аз ги казвам само между другото.
Следователно, всеки един на всеки един празник, тъй като човешкото съзнание… Вижте, всички сме едно цяло. И аз мога да кажа, когато казват: „Абе някак е по-чисто, по-приятно когато дойде, Коледа, Рождество Христово. Някак хората стават по-добри“.
И именно това подобрява целия егрегор на една страна. И не само на страната, може на континента, може на планетата да се подобри, от много хора, които празнуват и имат едно такова празнично настроение. Това празнично настроение се предава на всичко и на природата. И затова е казано, че хубаво е и ще изчезнат катаклизмите, негативите, които са големи. Ще остане природата да се грижи, тя знае много добре, ние трябва от нея да се учим, много добре къде, какво и колко да направи. Тя никога не иска нещо да го прави със стрес. Обаче ни дава тоя стрес на нас, внезапни урагани, бушуващи работи, цунами, земетресения и т.н., за да ни научи. Това е УРОК. И ние сме си го заслужили тоя урок. Не просто така на нея й е хрумнало. Не.
Едно време гледах, ходих в една развита западна страна, където живееше леля ми. И гледах какъв спокоен живот водят хората, колко са щастливи, колко са усмихнати, колко са добри, колко са богати. Да, те са богати, свят номер едно. Ние бяхме и ни водеха третия свят, ама после минахме във втория свят. Втора ръка значи хора. Ами от третия свят, ами изхвърлят толкова много храна и тогава се изхвърляше, прекалено, имаше всичко. Да кажа, всички развити страни можеха да изхранят една Африка. Можеше да изхранят и половината Азия. Можеха да изхранят и островите, където няма с какво да се хранят хората. Можеше да хранят и ескимосите, за да не убиват тюлени и бели мечки, защото там няма растителна храна. Има лед, сняг и животни, риба най-вече.
Така, можеха, но те си гледаха живота. Сега вече малко им развалиха спокойствието. Аз не се занимавам с политика и не ме интересува, аз съм аполитичен. Обаче виждам нещата как стоят. Обаче дойде време да има атентати. И не може да си седиш спокойно в кафенето, кръчмата, бистрото или в таверната и да знаеш, че всеки един момент може да влезе някой и да каже „Бау“. Ааа, значи им се развали рахатлъка. Защо? Защото не бяха достатъчно мъдри и ръководителите, а имаше там такива хуманни организации и в момента ги има. Те се опитват нещо да направят. Но ако няма ръководство, което е на една страна, което да е мъдро и да слуша мъдреците, а не да слуша собствените си съветници, които са затънали, не до гуша, ами до челото в гъстата материя и искат само печалби. Затова трябва да се слушат жреците, шаманите, колобрите или духовниците на човечеството, които БОГ изпраща и с които тая земя е пълна. И разбира се особено Балканския полуостров и тука нашия регион някак наистина са повече, отколкото са в света. Но и там ги има. Навсякъде ги има. И съветниците трябва да бъдат такива на правителствата.
Какво ми направи впечатление? Не знам дали съм го казвал. Обаче сме в Дубровник на екскурзия. И екскурзовода ходи, говори, къщи, салтанати, плочки, работи, пристанище, море. Прекрасно е. Град курортен. И той, показва ни една сграда и вика: „Тука се е помещавало кметството и т.н.“ и продължава да говори човека. Но какво ми направи впечатление? И искам сега политиците това да го въведат. Той каза: „Вижте, защо Дубровник е бил град-държава? И защо не е бил опожарен, да бъде разрушен и т.н.?“ Защото са били умни ръководителите. Плащат и не ги пипат. Така много крепости е превзел Александър Велики, Александър Македонски без бой. Казва: „Вижте, подписваме, че ще ми плащате еди какво си“. Защото, разбира се, един от най-големите му учители му е бил лично Аристотел, който го е учил на това: „Превземай крепостите по мирен начин. Не ги превземай със сила и с бой“. А крепостите се превземат с предателство. Единствената крепост дето е превзета Одринската, това е от българската армия с щурм. Това е, няма във военната история друга крепост, която да е превзета току-така. Или с обсада 10 години, или с измама както Троянския кон, и с отваряне на вратата вътре да пуснат. На 6 месеца е имало ротация на кмета. Останалите, неговия екип са могли да излизат от кметството, той – не. Шест месеца стои вътре. От неговия кабинет в спалнята, до залата, където е била за съвещания, където се събира парламента на града. Шест месеца нито си вижда семейството, нищо. Не го пускат да си подаде носа от сградата навън и мисли само за просперитета на този град-държава и т.н. Не можеш да ползваш всички блага и да си живееш прекрасно, защото пирамидата е обърната. Най-долната част когато е нормална пирамидата най-отгоре знаеш ли кои са? Ами културата, творците, цивилизацията, която остава, вечното. Политиката е временна. Социума също е временен, значи тия неща, които са временни, тленни. Отгоре са поетите, писателите, художниците, скулпторите, музикантите. Сега, пирамидата я обърнаха обратно. И не че няма и между тях богати хора и таланти, но обикновено 90% са били бедни, но талантливи. И те теглят човечеството нагоре. А сега е обратно. Значи, долната част където най-отдолу трябва да бъдат политиците, те да държат на гърба си цялата пирамида нагоре. Като по средата някъде са тези, които изкарват, които работят на нивата, работниците, трудещите се и т.н. След политиците трябва да бъдат бизнесмените. Бизнесмен – богаташ, трябва да мислиш за всички, товара да го носиш отгоре. И след това те са наредени, те са 13 степени, 13 етажа. И аз ги имам някъде записани, Небето ми ги продиктува точно кой след кой етаж, и съм го записал някъде. Но казвам, политиците най-отдолу. След това бизнесмените. След това научните работници, които правят науката, техниката и т.н., които мислят. Над тях вече трябва да бъдат физическите работници и селските стопани, които изкарват благата, и т.н. И най-горе вече е тая интелигенция, която вече дава напътствията. Т.е. преди малко дето казах, да съветват тия хора. Ами само духовни съветници. Най-горе е най-духовната част. Средната част е и материална, и духовна. А най-долната трябва да бъде най-твърдата материална част да влачи всичко нагоре.
А при тая обърната пирамида какво става? Тя се подпира на колони, понеже тя не може да стои само на върха си. Тия колони какво са? Ами, вижте колко е просто. Всеки един разумен човек и едно дете може да се досети какви са тия колони. Първото са медиите. Хоп една колона. Военните, силовите, които са структури, нали, полицията и военните. Втора колона. Трета колона. И четвъртата колона – образованието. Да възпитаваш хората такива, да не стават свободни хора, а да работят и да се трудят за бизнесмените и за политиците, и за техния просперитет, и тяхното благоденствие. Нали?
Ето как стоят нещата в съвременния свят, затова сме и на това, казано малко диалектно, това положение се казва „дередже“. Баба ми викаше: „Какво ти е дереджето?“ Т.е. „Какво ти е състоянието? Какво ти е положението?“.
Отбиваме се от темата, но това са основни неща, които би следвало народа да ги научи и хората точно по празниците, за да си преосмислят нещата и за да си променят стереотипа на мислене и на живот ЦЯЛОСТНО. И когато го променят тогава ще видят как отначало ще им бъде малко трудно, както във всяко едно нова ситуация.
Един скоро казва: „ГЕОРГИ, беше ми много трудно. 3, 4 месеца без месо, отслабнах. Ама сега имам два пъти повече сили“. „Ааа, издържа ли? Три пъти го отказваше и сега го отказа напълно“. „Е да, защото работя и все усещам, че ще взема да хапна да ми дойдат сили. Еми, сега издържах“. „Аз ти казах 3, 4 месеца издръж, след това вече организма се приспособява“.
Но месото, ще го спомена и сега, че едно от най-опасните неща за придвижването на човека по еволюционния път нагоре. То е много задържащо нещо. То е капан. За душата не знам, но за тялото е истински капан. А щом тялото не може да върви, душата го чака. Тя е чиста, тя се развива нагоре, тя е лека. Обаче чака тялото и то да се изчисти както трябва и тогава човек когато изчисти, и духом, и тялом като се изчисти, той вече може да се нарече, че е ПРАВЕДЕН.
Водещ:
Сега по празниците ти каза, че едно от най-хубавите неща е да общуваме помежду си. Обикновено на празници общуваме с роднините. И това е предизвикателство понякога. Как да общуваме, така че наистина да усещаме празничния дух?
ГЕОРГИ:
Ами, аз съм го казал, защото ми го казаха и после го прочетох и при УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО, защото някак имах едно леко съмнение, че роднинството ще отпадне след 200 години. И той го потвърждава в една от книгите си. Най-случайно ми попадна, не най-случайно, за да видя, да се успокоя. Аз имам беседи за това и казвам: „Роднинството ще отпадне след 200 години“. Ама минаха 100 години и роднинството отпадна. Ако не си приятел с роднините си, нямаш никакви задължения, нито ти към тях, нито те към тебе. Защото идва СВОБОДАТА, СВОБОДАТА НА ИСТИНАТА. Истината ще ни направи свободни. Понеже роднинството обикновено е изчистване на Кармични остатъци. С роднините си се събира, вика: „Да, това е семеен празник. Хубав семеен празник“. Да, ама трябва да се обичаш с роднините си. Аз имам много братовчеди и братовчедки, само с един братовчед си контактувах и с една братовчедка, която, Мир на Душата й и Светлина по Пътя й във Вечността, си замина от тоя свят. Иначе с другите може да са 10, 15 човека нямам нищо, нищо общо. Нищо не ни свързва. Освен, да роднинството, ама кръв, ама ген. Е да, обаче трябва Духа да те свърже. А това тялото, тялото казват когато човек си замине, защо казват „тленните останки“. Поклонение ще има пред тленните останки. Що не казват, поклонение ще има пред еди кой си? Защото Духа не могат да му видят. А той Духа е тука, докато си замине разбира се, докато го изтеглят Горе. И заради това ние сме там, значи има една латинска такава поговорка, може да се каже, че е философска мъдрост, която казва: „Ubi bene, ibi patria“. „Моята родина е там, където ми е добре“. Преведено най-общо. Същото важи и за приятелството в социума. Добре ти е с приятелите, съседи, отиваш при тях. Празнично е когато е наистина човек в приятелска атмосфера. Тогава се отпуска, тогава всичко му е светло, всичко му е прекрасно. И затова са дадени, празниците са почивка и на Душата, и на Духа, и на тялото. Трябва да се почива. И без празници не може.
Снощи един приятел ми каза: „ГЕОРГИ, ти знаеш ли „Зорба гъркът“, книгата?“ Викам: „Може да се каже, че я знам. Филма съм го гледал, книгата не я прочетох подробно, но четох голяма част от нея, докато ми стане ясно“. И той вика: „И как мислиш?“ Викам: „Зорба е символ на оня свободния човек, който има свободен Дух и свободен е в тялото“. Това е. Той е разкрепостен напълно. За него няма двор, къщата няма врати, няма прозорци, всичко е отворено, всичко се вижда. Спокойно живее. „Ето това – викам – тоя герой, който е, Зорба ни показва как човек трябва да бъде широкоотворено съзнание, да е разчупил черупката напълно. Даже черупката не е около него“. Като се излюпи пиленцето черупката остава, майката, бащата хващат и я изхвърлят. Хващаш, хвърляш черупката и живееш един свободен, прекрасен живот. Тогава го усещаш с пълна сила живота на Земята.
Ще кажа няколко думи за Новата Година. На всяка една Нова Година аз й казвам, че това е Нова Надежда. 2025 година е наистина една от годините, които така паметни, знакови години. Защото през нея промененото човешко съзнание ще започне да действа в материята, така да се каже и да започне да изменят нещата. Ще се случат, казвам го отговорно, много интересни неща, които ще бъдат просто учудващи за масата от хората. Те няма да могат да разберат защо е така. Ще има много ръководители на Земното кълбо, които разбира се, са били, преди това са били на лошата страна, изведнъж както Свети Киприян, който преди това е бил един от най-големите магьосници, магове, зъл, лош, може да се каже в прав текст. Зъл по-точно отколкото лош, нямам право да казвам думата „лош“. Зъл магьосник, който след това става Светия. Същото се отнася и за Свети Апостол Павел, който е гонел християните, предавал ги е на съд, на смърт и т.н. и изведнъж се обръща на 180 градуса. Тази година 25, 26 и 27 ще бъде пълна с такива примери на Земното кълбо. И следователно това ще ни се струва на нас чудо и ще има и ред други чудеса, и си ги очакваме. И аз лично ми е много интересно да живея точно в сегашното време, в тая атмосфера и в тоя свят, и благодаря на БОГА за това. Защото това се вижда и се случват такива Големи Божествени Промени, както много знаят от хората и вече са прочели, на всеки 26 000 години. А 26 000 години не са малък срок. Това е един много голям цикъл от време. И така.
Да ни е Честито Новото Рождество Христово, което е един прекрасен празник, Коледата да ни е честита и Новата Надежда 2025 на всички! Да сме живи, здрави и благословени от ГОСПОДА БОГА ВСЕВИШНИЯ! Да разчитаме повече на НЕГО. И разбира се без Молитва живота е пуст. Трябва човек, както се казва, да се моли непрестанно, и да вярва, да не угасва Духа. Т.е. винаги да го подържа Духа и да дерзае в него. Т.е. значи трябва да отделя повече сили, време, вдъхновение за Духа, отколкото за материята, макар че е добре да има едно равенство. Но въпреки всичко един процент трябва да се отдаде предимство на Духовното, защото то води и то е всичко.
ИМАШ ЛИ ДУХ, ИМАШ ВСИЧКО! ТОЙ МОЖЕ ВСИЧКО!
И така. Чудесата ще започнат постепенно все повече и повече да стават. И както има един на 8 000 години на старосанскритски един надпис, той е на чешмата на УЧИТЕЛЯ, между второто и третото езеро. Където пише така: „След 2000 – ната година чудесата ще завалят от Небето“. В прав текст: ЧУДЕСАТА. Те валят от Небето, но те се случват на Земята.
На всички пожелавам да бъдат здрави, да имат ЛЮБОВ и да имат БОЖИЯТА БЛАГОДАТ всеки ден!
ДА НИ СА ЧЕСТИТИ СВЕТЛИТЕ, ПРЕКРАСНИ ПРАЗНИЦИ, които са само след няколко дни! Благодарим на всички, които слушат и ще ни слушат, гледат и ще ни гледат разбира се.
Водещ:
Благодаря ти!
