Не знам колко години след Втората Световна война, най-вече отвъд океана започват да виждат, да се явяват НЛО-тата. И аз си спомням първите НЛО-та. За пръв път ги видях 64-та или 65-та година, а след това вече много пъти.
В един американски индиански резерват катастрофира летяща чиния. Няколко индианци виждат това и отиват на мястото, вратата се отваря и излизат от чинията три същества, напълно в човешки образ. Шлемовете ги няма, иначе са със скафандри. Прибират ги в селището, като едното същество умира няколко часа след удара. Второто живее около една-две седмици, а третият извънземен се приспособява, живее дълго време. Започва да се храни. Научава езика на индианците. Започва да контактува и живее с тях, облечен като индианец.
А през това време идват военно-въздушните сили. Летящата чиния стои там. Идват, качват я и си заминават. Никой от индианците не им казва за извънземните.
Вождът има един син на 16-17 години. Той се сприятелява много с извънземния. И по едно време започва да си записва какво си говорят в една тетрадка – откъде е, какво, що, подробности, всичко.
Извънземният му говори:
– Виж, искам да научиш нещо. Ние имаме Специална Мисия на Земята. Обаче ни казаха като идваме тука, да проверим какво е – БЪЛГАРИЯ.
В онази галактика, на другия край на Вселената се знае какво е единственото нещо от тази прашинка Земя – БЪЛГАРИЯ.
Космонавтът живее не знам колко години и си заминава. Индианците го погребват в гробището и ясно, че душата му отива там, където трябва да отиде, на другия край на Вселената, на родната му планета. Тя била като нашата, толкова голяма и затова дишат нашия въздух и са като нас.
Мисията им е била, да дойдат и вземат проби от въздуха, водата и от почвата, гранит и т.н. и да ги занесат. Обаче летящата чиния катастрофира.
Момчето отива в един голям град да учи. В крайна сметка разбира какво е БЪЛГАРИЯ. Взима си компютър. Прибира се, млад, симпатичен, учен мъж и започва да си пише с хора от цял свят. И след няколко години, когато компютрите се разрастват, той установява връзка с един човек от БЪЛГАРИЯ. И стават добри приятели. Минават още няколко години и българинът го кани на гости.
Идва този сърцат мъж. Вече минали много години. Баща му си заминал, той станал вожд.
Развежда го из цяла БЪЛГАРИЯ – красоти, не знам какво, морета, Евксиноград, Банско, всичко е точно. И по едно време индианецът разказва историята с извънземните космонавти.
И казва:
– Виж, аз в Америка написах една тънка книжка и я нося в едно издателство. Мина месец, не искат да я издават. Нося я в друго, пак не искат. Като я занесох в трето, най-сетне ме викнаха специалните служби и казаха: „Тази история не е научно-фантастична, не е никаква. Повече с този ръкопис да не сме те видели.“ И го конфискуваха, но аз имам втори екземпляр.
Нашият му вика:
– Тука всичко може да публикуваме, веднага. Дай ръкописа, тук за една седмица, колко е едно такова книжле. Брошура! Дай, написваме го. Отиваме в печатницата и веднага го пускаме. Няма това-онова. Всичко ще уредя аз.
Речено-сторено. Превеждат ръкописа. Отиват в едно издателство и хоп, след две седмици книжката готова, шарена, всичко си е наред. Чудесно!
Подробности тук няма да ви давам, но ще кажа истината.
Още работеше книжния пазар и базар на Славейков. Лично аз съм си купувал оттам много книги.
И започват да продават там, обаче на втория или третия ден книгата изведнъж се изкупува от тези две-три сергии и изчезва.
Един мой приятел казва:
– Аз я прочетох, но не беше моя и я върнах. Поръчах на един друг да ми я купи и той отиде и вика: „Не, свършила е. Няма книга.“
Мина месец, два, три, пет и като мина близо една година, ми носи книгата. Същата книга, същият автор, но вътре не е описано нищо от онова което е, а пише за индианския начин на живот, за индиански манджи, бизони, вигвами, томахавки, лъкове, стрели и ред други глупости, но същината я няма…
БЪЛГАРИЯ!
НА ЗВЕЗДНАТА КАРТА СЪЩЕСТВУВА САМО ТАЗИ ЗЕМЯ И ТАЗИ СТРАНА, НИЩО ДРУГО!
Това е представителното нещо, емблематичното за планетата Земя. БЪЛГАРИЯ!
Сега разбрахте ли защо сме тука?
Няма един случаен тук от вас. Всичките сме аватари. Всичките сме родени извън тази планета.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от “БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО”, 2023 г.
