Георги:
Как се казвате?

Калин:
Калин.

Георги:
Калин – много хубаво име.

Илия:
Аз съм Илия.

Георги:
Илия – добре. Сядайте там. Сега получавате по една визитна картичка от мене. Моите визитни картички са такива и ви ги подарявам. После ще говорим и може да ме питате за всичко, но дали аз ще ви отговоря, това е отделен въпрос – аз ще ти кажа в прав текст. Не, че не знам отговора, ама знам, дали ще трябва да го чуеш. Разбра ли сега – нали има разлика.
Значи, може би, човешките уши някой път не трябва да чуват тази информация. Заради това няма отговор, който да не знам. Обаче, дали трябва да го казвам? Нали ме разбра сега.
И като ме попиташ, мога да ти кажа всичко, всичко ме питай. Дали всичко ще ти отговоря – това е отделен въпрос.

Приятел:
Това за екзорсизма дали е вярно наистина?

Стилиян:
Екзорсизъм, това е, когато гонят духовете от човека.

Приятел:
Дали е вярно? Защото да гониш духове, които…

Георги:
Най-напред трябва да разберем, какво са духовете и как става. Ти смяташ ли, че има дявол? Най-напред искам да ти кажа – ти сигурно си чел Библията и знаеш – искам да те попитам, вярваш ли, че Юда е предал Иисус Христос?

Приятел:
Не

Георги:
И аз не вярвам. Скоро говоря с един, който завършва „Богословие“ в Софийски университет – богослов. И на поповете така им казвам – виж какво, Иисус Христос, който може да чете мисли, прави чудеса и е Господ Бог, мислиш ли, че той не е разбрал, че Юда иска да го предаде, точно за колко иска да го предаде и кога да го предаде. Ти как мислиш? Смяташ ли, че един човек, който има такива ясновидски способности няма да се сети какво му мисли оня до него?

Приятел:
Естествено, че ще се досети.

Георги:
Естествено, че ще се досети. А, тогава каква е работата – когато слиза Иисус казва: “Юда, ние с тебе, трябва да свършим работата на Господа, ти да ме предадеш, защото това е програмата, това е сценарии, а мен трябва да ме разпънат.”

Всички останали, включително и най-големият апостоп – Свети Петър, който се бие в гърдите, са зрители. Те са наблюдатели, те са съзерцатели, те не взимат участие. Защото, лично Свети Петър се отрича три пъти от него още в същата нощ, когато пропява петела. В Евангелието пише: “Докато пропее петела Петре, ти три пъти ще се отречеш от мене” И така става. Значи знае бъдещето. А, не знае, че Юда, ще отиде и ще го предаде за 30 сребърника, 30 сребърни монети и как ще се развият събитията. Значи, всичко това е отработено, направено.

Юда е най-големият апостол, най-умният. От апостолите само четирима са знаели четмо и писмо. Останалите са били прости рибари, овчари и са били неграмотни.

Петър? Ама Петър не е знаел една буква на кръст, една дума не е могъл да каже. Само знае риба, мрежата, лодката и езерото.

После като става апостол му се дават тези таланти, тези способности. Става книжовен. Когато слиза Светият Дух, той научава много езици, знае да пише и да чете. Това са вече чудеса, които му се дават, дарби и таланти. Така. Значи, от тука тръгваме.

Искам да ти кажа, че в Астралния свят, който е около нас, тъй нареченият Невидим свят, той е хиляди, да не кажа стотици хиляди и милиони пъти по-богат от този, който виждаме. Ама там ако знаеш какво е… Човешката фантазия е бедна. Но, както и да е.
Там има астрални същества, които не са настроени добре към човека, но не са и зле настроени.

Ако един човек е абсолютно праведен и чист, тези астрални същества не могат да проникнат у него.

Сега ще ти кажа как проникват тези астрални същества, които така да се каже са паразити, нали, лоши. Това са бацилите, микробите, нали, такива, от които хващаме болести от тях. Това са също разумни, но малки същества, невидими за човешкото око. Видими са само под микроскоп. Ама, са разумни. И понеже са разумни, когато един човек е чист, свестен и праведен, той има една енергия, която ги отблъсква и ги държи на километри. Тази чаша, ако ми сипят примерно 100 грама бацили от чума – ами, чумата е толкова опасна, че аз след 3 дена съм мъртъв. Обаче, аз съм праведен човек, тези бацили от чума, моментално ще измрат, докато ги пия, защото моето поле на праведен човек ще ги умори.

Те не могат да живеят и затова

тъмните сили, лошите същества, стоят далече от праведния човек, от честния и почтения.

Така ли е? Нормално да е така? Имам безброй примери за това! Следователно, по какъв начин тези нисши същества проникват у нас и ни обсебват? Някога са им казвали „бесове“ – ако си чел. Иисус казва: “Той е пълен с бесове”. Става въпрос за тези нисшите същества, той ги е гонил още от онова време. Те проникват в човека и им сменят мисленето.

Сега, искам да ти кажа кога проникват у тебе.
Ти си човек, да кажем, който не яде месо и не пиеш алкохол. Обаче, когато проникнат у тебе, те започват да ти внушават мисли. Виж колко са дребни – те не са видими за окото. И започваш – пие ми се алкохол, пие ми се. Отиваш у кръчмата и се напиваш.

Те се хранят с нишите неща на човека, там, където гръмне нещо – разправии, противоречия и ядове, те могат да те накарат като се прибереш вкъщи да опердашиш жена си. Те тебе карат да правиш това. Защо? Защото с тези караници, тя започва да те проклетисва, вие и плаче – на тях им е добре.

На ангелите им е добре, когато слушат класическа музика Бетовен, Моцарт...

Сега, с Мишо си говорим хубави работи – розата как мирише, говорим си за Рая – там е всичко хубаво, светло, прекрасно, идват ангелите тука, разполагат се и се хранят с хубави работи. Ангелите, междудругото сега са тука.

Какво става? Бате Барба Янис, мой близък приятел, взима една пиратка, пали и я хвърля ей там. И пиратката прави -„бум“. Тогава тези светлите хубави същества викат – абе, тези са идиоти, бе. Директно, на 150 метра бягат, защото те не обичат насилието, не обичат гърмежите, не харесват музиката в дискотеките – бум, бум, бум – бягат далече. Те искат тишина, мир, спокойствие, Моцарт. Горе-долу, схващате, нали? Не искат пиене, не искат хазарт, не искат греховни неща. Така ли е? Не искат чалги. Бягат.

Обаче, Природата не държи нищо празно. Тогава тези 150 същества, които са избягали от нас – ангели, идват 150 от тези паразити – черни. Ние как им казваме на тях – дяволчета, дяволи. Идват дяволите. Те се хранят с какво – с разправии, пиене, пушене. Да се ловим за гушите, караници, гърмежи тука, чалга, песни, силни музики, фойерверки… Тези гърмежи фактически, тези войни се хранят с това. И им е добре. Те ни карат към това, това ни внушават, защото са разумни същества.

Ти мислиш ли, че не съм гонил духове – Силвинка е тука, – последните духове не можах да ги изгоня и аз. Много се мъчих. За пръв път ми беше. Три дена. Обаче, това момче не иска да се отвори, за да избягат. Бях уредил работата – щом си беше отворил душата, моментално щяха да заминат надалече. Трябва обаче да им кажеш къде.

Преди това, дойде едно момиче. Четири часа гоним духовете. Накрая то капна – пяна пусна, но ги изгонихме. Викам на майка му:
– Искам да ти кажа, това момиче е обсебено от духове.
– Знаеш ли, ти си виновна. От тебе идва това, че момичето нещо да се повреди. – Две години е студентка, сега е в Търновския университет. – Ти си виновна, ти нещо вършиш, което Господ не е съгласен. Казвай.
А, от Горе ми викат: „Тя ходи на лов!“
Аз й казвам:
– Ама ти ходиш на лов и убиваш животни…
Тя вика:
– Аз съм ловец-жена.
– Така ли? Ти, жена-ловец и искаш дъщеря ти и сина ти да са здрави. И сина ти е ловец, нали?
Той – лесничей в Горското, и му викам:
– Ти ги колиш ли?
– Да.
– Ама на тебе не ти върви. Ни имаш жена, ни имаш деца. И си болен, а си на 30 години. Ама на 30 години защо си болен – трябва да си абсолютно здрав. Защо си зле – защото убиваш животни.

Така като ме гледаш, аз съм бил ловец и рибар. Избил съм много, но аз съм платил кеш. Сега муха не убивам. Месо не ям – 16-17 години. Значи

започвам да спазвам Божиите закони и правила. Като ги спазвам, съм здрав, богат и щастлив.

Ако ти кажа на колко години съм – сигурно съм десет пъти по-голям от тебе – ще ти падне шапката. Ама аз не си казвам годините, защото косата ми е още черна. Не смея да си ги кажа. Иначе съм на много деситилетия. На много. Барба Янис горе-долу знае. Просто годините на Земята не ме интересуват. Сега ще ви кажа как човек се отваря и тези хубави същества около нас влизат у него и го обсебват. Ние имаме около нас, сигурно знаете, две аури. Едната аура прилича на яйце. Чел си сигурно дебели книги и знаеш тези работи, така ли е? Аз ще ти подаря една книжка, като я прочетеш ще станеш по-умен от мене.

Така. Аурата на човека нагоре е широка, долу се стеснява.

В аурата са закодирани всички работи, които са вътре това е неговото Електромагнитно Мисловно поле, енергийно. Около всеки един човек има такава аура. Тя е по-ярка или по-слаба. Всички цветове на дъгата се въртят вътре.

По-аурата се вижда кой е болен, кой е здрав и ред други работи. Вътре са закодирани греховете и Добродетелите. Значи, пороците, ако си пияница, ако си гневлив, ако си лош, ако си побойник – всичко е вътре. Ако си хазартаджия се вижда в аурата. Ако си добър, ако си свестен, ако си прям, ако си щедър, ако си милостив, също се вижда в твоята аура.

Мишо:
И тогава е по-светла. Тогава, когато си по-добър е по-светла?

Георги:
О-о, по-светла, по- хубава – да. Това е отделно, това са подробности. Обаче, до аурата има сфера, защото аурата прилича на яйце около тебе. Ама голямата сфера, това е твоето Квантово електромагнитно поле. То е по-голямо или по-малко. Тази сфера е твоята енергия, която я имаш за момента. Енергията може да я получиш от храната, от слънцето, от много работи. Освен това, тя зависи от твоето здравословно състояние, от твоите мисли – чисти мисли, чувства, дела.

Тази аура яйцето, не говоря за Квантовото поле, което е енергия,  аурата може да бъде пробита по два начина.

Единият начин – Господ Бог, който е Вселенският Разум и който е мощ и сила – помисля си и ти я пробива. И ти вкарва някаква мисъл или нещо. Нещо прави с тебе.

Той обикновено това не го прави или много рядко го прави. И ти си живееш години – Бог може да не се обърне към тебе, може да не стигне, може и да не мине през аурата. Това е Неговата Енергия. Тя е идвала при мене и аз знам за какво става въпрос. Идвала е да ми даде някакъв акъл, иначе – не. Той не пипа никого, обикновените хора не ги закача. Стотици години може да живеят.
Вторият случай, е когато ти самият се отваряш отвътре и си отключваш крепостта. Значи

аурата е една крепост, където нищо не може да влезе. И като ти казвам нищо, значи нищо нито болест, нито същество, нито бактерия, нищичко! Тя е абсолютната твоя сфера, която те пази – яйцето.

Обаче човек е прост, тъп, ненормален и всичко, каквото кажат за него е вярно, но аз не искам да го обиждам. И така, първото нещо е мисълта. Какво правя аз? Ето пример. Аурата си седи около мене, яка, здрава, аз съм здрав, спокоен. Излизам и отивам на центъра на нашия град да си пия кафето. Виждам комшията. Комшията ме е псувал, карал се е с мене, заради това, че мисли, че съм влезнал 20 сантиметра с оградата в неговия двор. И пак ми се кара. Вика ми да си дръпна оградата, вика, че съм ненормалник и простак. И аз му отговарям в същия тон и започваме да се караме. Тогава какво хубаво нещо става? Слушайте внимателно. Понеже моето отношение към него е такова – изкарвам зли мисли към него, тогава в аурата ми става един канал, който аз отключвам. Този канал – да излезе лошотията навънка, трябва да излезе, но той стои отворен. През това време около нас има астрални същества, които са зломисленици. Ама е пълно, те са хиляди, те са милиони. И викат: „Леле, Георги си отвори вратата, хайде момчета!“ – тогава 100, 1000 – буф, вътре. И все гадове, все пирати, все разбойници, все бацили. СПИН, чума, рак, грип – всичко е вътре. И аз, като спирам да се карам с него, аурата се затваря, ама у мене ли са тези работи? У мене!

Някой път, влизат и тези духчета, ниските. От мен ли зависи – от мен зависи. Когато аз имам лоши чувства, скарал съм се с любимата и викам – ей сега ще й разкажа играта, ще я срещна, ще я пребия, ще й се накарам, – нали момичето си е отишло, обаче аз ще излъчвам лоши чувства от сърцето. Тогава мислите от главата излизат и се отваря, отключвам вратата, от сърцето излиза канала, отключвам го, бух, всичките тези кофти неща, които са мислещи същества. Те къде идват? В гърдите ми.

Значи като видях онова, във влака, ама то от омраза, вика: „Много мразя циганите и негрите“. Тази омраза излиза навънка, отваря се и се свива, – написал съм го в последната книга. Свива се, седи, гърдите го болят. Ние със Силвина пътуваме на седалката до него. Гледам го това младо момче – 17-18-годишно я имаше, я не, – болно много, едва диша. Обаче, защо му направих този бонус и го излекувах? Аз съм го написал. Звъни му телефона, той вади и говори с  приятел, който му казва, че нещо не е добре. И този нашия, му вика: “Знаеш ли, че Учителят Петър Дънов казва, когато си зле да спреш да ядеш и ще пиеш три дена само топла вода”. Чувам това и си викам – това момченце сега ще получи бонус, той не знае кой седи до него. Седя аз и аз имам право на всичко и мога всичко – Слава на Бога, – хваля се сега, ама си е вярно.
Не ми е разрешено да правя всичко, това е отделно – дали го можеш и дали ти е разрешено.
И както си седя така, викам: “Господи, да го оздравя това дете…”, а Той вика: “Да, синко, покажи му силата Божия как след 5 минути е здрав, мъчи се тука две седмици, едвам диша”.
Както си седим, вадя от раницата книжката “The Diamond Ten”, момчето седи ей така, през пътеката до мене. Викам:
– Искам нещо да ти кажа – ти май не си добре.
Той казва:
– Да, гърдите ме болят две седмици, много съм зле, едва дишам, пия хапове, пия антибиотици, нищо не минава.
– Виж, тази книга е вълшебна. Взимаш я и ей така, ходи до края на вагона, върни се и ще оздравееш.
Той взима книгата, отива до там, връща се. Седна и вика:
– Поолекна ми.
След 10 минути беше здрав. И викам:
– Мойто момче, с какво се занимаваш ти бе?
– Ами, ходя от Бургас всеки петък в Духовната семинария в София, за да слушам лекции по Богословие – православна вяра.
Учат ги там – Десетте Божи Заповеди, четат Евангелието и т.н. В Неделя вечер се прибирал. Ние със Силвина, в неделя вечерта със същия влак към Бургас и той – в купето.
– Абе мойто момче, гърдите те болят, защото имаш ненавист, мразиш някого или нещо много. Искам да ми кажеш истината, защото ти не ме познаваш. Само да ти кажа – ако можеш да излъжеш Господа, нали си вярващ, нали ходиш да слушаш, – ще излъжеш и мен, кажи ми истината.
– Много мразя черните – циганите и негрите, ако мога, бих ги изтребил.
– А-а, добре бе, те не ви ли учат на Любов бе? Значи, като отидеш в Семинарията, там учат Десетте Божи Заповеди, учат и на Иисус Христос, “Любете се един друг, както аз ви възлюбих”, да обичате Господа и да обичате ближния като себе си, – викам, – там не ви ли учат на тези Божии работи?
– Ами учат ни.
– Синко, ти защо нищо не си видял, бе мойто момче? Как може да мразиш някого. Ти, като духовен човек, трябва да обичаш всички и всичко. И не те интересува. Както Господ теб обича…
– Ама как?
– Я сега разкажи, кой ти каза и това – изглежда някой му е казал.
– Аз съм младо момче, след 2-3 или 5 години ще взема да се оженя. Примерно, ще се оженя за една хубава българка, жена ще имам, ще имам и дете. Ако имам случайно дъщеря, а дъщеря ми се ожени за негър, аз трябва да го убия.
– Те нали се обичат бе, тя се жени за него по любов бе! Как излизаш против обичта и против Любовта на Бога – това са неща, които са от Господа, това са Негови атрибути. Това не са човешки. А, ти искаш ли да бъде щастлива дъщеря ти?
– Да.
– Ама, може да е щастлива и с негър. И с жълт може да е щастлива, с пенбен, с червен! Тебе не те интересува! Това не си ти! Това е тя – отделен човек! Даваш й свободата. Тя е пълнолетна, тя трябва да бъде щастлива.
Дали ме разбра, не знам, но го оздравих. Дотук спирам. Това беше половината от лекцията.

Ако ми напишеш името в интернет, ще разбереш за какво става въпрос. Имам не десетки, имам стотици беседи подобни на тази, която ти говоря в момента.

Понеже никога не си ме виждал и никога не си ме чувал, ти казвам –

духовете не се гонят току-така, човек сам си е отворил вратата. А когато направи нещо, тогава влизат в материалното му тяло, във физическото.

Има три канала, три пътя:
Лоша мисъл – влиза в главата. Това е най-зле.
Лоши чувства – влизат в сърцето. Карам се на любимата.
Лоши дела – правя лошо действие. Барба Янис примерно не ми е симпатичен и го оплясквам, а той понеже е по-слаб, си трае.

Какво става? Няма начин да не ме хване още първата настинка на другия ден сутринта. Грип не ме е ловил от 40-50 години. Аз не си спомням. Целият трамвай киха и кашля, отивам на гости у моя приятел Тодорчо, той лежи, 40 градуса температура, грип, чашата с чая до него, гледа така, мига и вика:
– За какво дойде, нали знаеш, че съм болен, стой до вратата.
Аз сядам на леглото до него, той лежи, вика:
– Не мога да стана два дена бе, целия съм като разглобен.
– Тодорчо, от коя чаша, мойто момче, пи?
– От тази.
– Какво пи, бе?
– Ами чай.
– Ти сега, като си пил от нея, вътре има два, три милиона бацили на този хубав последен модел грип – Г13 или не знам какъв е.
Той понеже знае и пие антибиотици.
– Мойто момче виж, половината чаша с чай, тези два милиона бацили, пред тебе сега ще ги изпия, защото трябва да ти направя показно.
Той е много умен и много езици знае, но не е духовен, а е интелект, 12 езика знае. И аз изпивам чая, а той вика:
– Още довечера ще легнеш с 40 градуса като мене… Ти луд ли си…
На другия ден отивам в 9 часа сутринта:
– Тодорчо, нещо да ми стана на мене мойто момче, нещо да ми стана? Нищо.
И защо съм толкова здрав, не знам…
Защото съм праведен, затова съм толкова здрав – не излъчваш лошотия от себе си!

Ще ви кажа още една тайна, която такива дебели книги да четеш от всички мой колеги, духовни учители, адепти и гуровци, никой не го е написал така ясно, както сега ще ви го кажа. Виж колко е просто. Ето, Барба Янис много години върви заедно с мен и той знае как говоря. Сега ще ви светна – вместо да четеш дебели книги, да ходиш да слушаш и след 5-10 години да се сетиш, че е така, аз ви го давам за една минута.

Всеки човек е източника на нещо, което излиза от него.

Това нещо се увеличава 10 пъти, 30, 50, 100 пъти, а минимум се увеличава 3 пъти. Минава през тъй нареченото витално пространство или астрално, както ще да го наречем, – и се връща пак в източника. Нали, сте чули за бумеранга – като го хвърлят аборигените, бумерангът се върти-върти и аборигенът като вижда, че идва обратно, той се отмества на 50 сантиметра и бумерангът пада. Иначе ще го удари точно по главата. От тука го е изхвърлил, тука ще му падне. Това се казва Закон на бумеранга, Закон на равновесните сили, Закон на махалото. Като пуснеш махалото, като спре да се движи, то винаги сочи земята – най-тежката точка нали. Следователно,

като знаеш, че ти си източника и като знаеш това, трябва да внимаваш какво правиш, какво мислиш, какво казваш и какво чувстваш. Освен това, трябва да внимаваш и какво дишаш, чиста вода, чиста храна – това е отделно, ама е по-назад. Аз съм се научил да не излъчвам една лоша мисъл към абсолютно никого. Много време са ме учили на това. Към всички хора аз имам добри мисли.

Оня в Ница убил 84 човека, 350 ранени. Всички мислят, че е лош, а аз казвам – този човек не е лош за мене. И излъчвам най-добри чувства към него. Ми, той направи лошо нещо за земните жители, ама за мене не е лош човек. “Ти Георги, си идиот”. Да, ненормален съм, идиот съм, затова съм прав, защото всички мислите, че този човек е лош. Обаче аз питах Господа, а Той каза: “Без Моята воля, той нямаше да свърши това, Моята воля е била да се свърши”. Божията воля е било това! Кой съм аз да казвам, че този човек е лош?

Ако кажа, че той е лош, значи казвам на Господа, че е лош. И Господ вика: “Синко, ти Ме обиждаш, ти Ме огорчаваш, как може да казваш, че Аз съм лош. Ти по-умен ли си, по-добър ли си, по-силен ли си от Мене?” Те не са видели човек, който говори с Господ директно, както говоря с вас. Е, сега видяхте един.

ТРЯБВА ДА ВНИМАВАШ КАКВО МИСЛИШ, КАКВО ЧУВСТВАШ И КАК ЖИВЕЕШ. Само тогава животът ти се нарежда. Гледаш нищо лошо да не излезе от тебе, защото се връща лошото.

Хората не го знаят това. Като виждат депутат казват – този е мръсник, подлец, боклук, взема от европейските фондове един милион евро, сложи си ги в джоба и си направи вила. Това казват моите приятели. Аз, с депутатите си пия кафето, ей така, както сега с Мишето. Не искам да говоря кой какво. Обаче аз викам – тези депутати са прекрасни хора, те са юначаги, те са чудесни и аз поздравявам този човек, защото дигна един милион, ама можеше да дигне и два милиона нали, значи този човек е честен за мене. И му отделям Любов.

Съученик един имам, писаха го по вестниците. Вика ми:
– Георги, защо тези, моите приятели, другите, от нашето обкръжение, защо не искат да си пият кафето с мене бе, защо ме отбягват?
– Ами, защото по вестниците казаха, че си мошеник, измамник, че си обрал държавата и си дигнал много милиони евро. Вярно ли е това?
– Не е вярно.
– Не ми говори на мен, знам, че е вярно, ама поне ти си честен, защото половината ги взема, половината ги остави на държавата.
Той, мига един такъв:
– Ама откъде знаеш?
– Затова си пия с тебе кафето, за мене си много хубав мъж.

Разбрахте ли. Всички могат да казват – този е лош, този е такъв, докато не се срещнеш с човека… Напротив, точно ще обърнеш обратно и ще кажеш: “Той е чудесен човек!” Ама всички викат, че е лош, вестниците, този, оня… Ама аз не съм сигурен, че е лош.

Приятел:
Защото може да има и добро в него…

Георги:
Точно така! Разбра ли ме сега? В общи линии това беше беседата, която трябваше да чуете тази вечер. После, като ти дам една книжка – да прочетеш вътре нещо от нея, ще ти светне. Но сега ти казвам:

само един чист човек може да изгони такива духове и то, когато самият човек иска да му бъде помогнато.

Това момче, не искаше да му бъде помогнато, то си беше затворено. Три дни се мъчих с него и в крайна сметка, като видях, че няма такъв успех, го оставих. Иначе съм гонил много духове от различни места и от различни хора. Даже и в къщите – тъй наречените полтъргайсти. Бабата, като ме викна. Казва ми – в хола не може…
Ами, свързах се. Те са разумни същества, от друго измерение са. Викам на оня, а той: „Ние заедно живеем. Бабата живее в този блок, ама в друго измерение, ние се преплитаме, допрели са се измеренията – нейният хол – това е моята кухня, ние влизаме там всеки ден”. Това е един хълм и там им е къщата.
Оня, от другото измерение, като вика това, – защото аз го викнах да говоря с него, че другите не могат да говорят, – ни го виждат, ни го чуват, ама аз мога, Господ ми е дал разни такива бонуси, способности преди много години. Казах на оня значи: “Виж какво, недейте да се тормозите, ами така по-тихо, по-тайно присъствайте”. И той обеща. Бабата от тогава не се е обаждала.

Сега разбрахте, че в по-голям процент от случаите ние самите сме си виновни, защото сме прости и невежи. Точно „невежа“ е истинската дума. И понеже сме невежи, не знаем за какво става въпрос и затова трябва да се учим, трябва да ходим да слушаме този, онзи, но да слушаме някой, който говори ясно, разбрано и да ги проверяваме тези неща. Казвам на всички, които са ме слушали – искам да ги проверявате тези неща дали работят.

Ето какво се случи на връх Ботев с планинския водач.
Момчетата от Казанлък вдигат дрон, който снима отгоре. Понеже от земята има специално електромагнитно поле, специално излъчване,  дронът изведнъж губи всякаква енергия точно под един скален водопад. Прекъсва се връзката. Можеше да пътува още 20-тина минути във въздуха, но – туп. Пада долу между скалите на една поляна, склон един такъв…

Стилиян:
На Райското пръскало!

Георги:
На Райското пръскало. И, пада. Няма го дрона. Отива Кристиянчо, търси го, търси го. Викам му:
– Кристияне, спокойно, ще го намерим=
– Ама как?!
– Спокойно!
Следобед една група отива да го търси. Качихме върха и се връщаме. Викам – сега може да отидете, ама не един човек, поне 5-6 човека да го търсят, камерата е заснела последните работи на картина. В крайна сметка го намериха. Беше ли ти в групата?

Стилиян:
Да, да.

Георги:
Ето, Барба Янис е бил в групата. Както и да е. Намират го. Кой го намери – не знам. На другата сутрин си пием кафето и аз викам – момчета, знаете ли, че щяхте да го намерите много по-бързо, ако се бяхте помолили на Свети Мина – викам, – аз познавам Свети Мина, той най-бързо носи всички молитви до Господа, той е най-бърз, той е като стрела, – загубиш ключ, това, онова, обръщаш се към Свети Мина – след 5 минути е намерено. Това го казвам от личен опит на другата сутрин. Всички слушат.
Викам:
– Ехх, момчета, абе защо не се сетих вчера да ви кажа…

А слуша и този, планинският водач. Предишният ден той си загубил раница. На раницата има още една малка торба, в която си носи храната и една пластмасова кутия за храна. Вика:
– Абе, не толкова храната, па и раницата и кутията ми беше много добре разделена на сектори вътре, но я няма, търсих я по цялата хижа, няма я.
И после чак ми разказва на мене:
– Абе Георги, слушам те сутринта като на майтап докато си пиеше кафето, казваш – помолете се на Свети Мина, чиста ви работа. Минава половин час, а ние ще тръгваме към 9-9.30. Това беше към 8 часа и си викам да взема да се помоля на Свети Мина да ми намери тази, малката раничка. Помолих се. Минаха пет минути – да взема да се помоля още веднъж, а и Георги все пак е духовен човек, много мъдър човек, умен – моля се втори път. Точно след 5 минути, след втората молитва, идва Сашето и носи ми раничката. Вика ми – бай Иване, ето ти раничката дето вчера я търсихме цял ден и не можахме да я намерим.
Георги, ако друг не ти вярва, аз ти повярвах, направих това!
Викам му:
– Който не вярва, на него чудо не става. Ти си повярвал, направил си го. Убеди ли се сега, че това работи?
– Да.

ТРЯБВА И ВЯРА! БЕЗ ВЯРА НА НИКЪДЕ. Ето това е. Не забравяйте ние сме източниците.

Една жена дето все ругае, ми вика:
– Абе защо тука, този магистрат в мерцедес, костюм, му е леко, приятно, спира си тука този некадърник, този боклук, този смотаняк…
Той – главен магистрат, прокурор на един голям областен град, живеят в един блок. Казвам й:
– Този е прекрасен човек, този е юначага, този е симпатяга. На един етаж живеем, поздравяваме се. Този е сладур, този е умен човек…
Тя ме гледа и мига така. Вика ми:
– Ама ти сериозно ли?
– Да, сериозно. Защото знам законите на Космоса. Сега ти го ругаеш, той има карма нали, – чули сте за кармата, – от неговата карма ти взимаш по една тухла, – викам й, – той има 100 тухли – карма, която си я носи като раница на гърба. Хоп, взимаш и слагаш на себе си, защото го псуваш и го ругаеш – взимаш от неговия товар. На него му олеква, той си върти синджирчето и е здрав, богат, щастлив, защото всички го ругаят. Обаче аз съм стара лисица и аз съм много умен, аз имам също такъв товар, обаче аз искам да го прехвърля на него, затова какво трябва да му излъча – любов! И да казвам, че той е свестен. Тогава от моите тухли, Господ веднага взима и го товари него. И той почва да лази, да му тежи и се чуди от къде му е дошло. Това е, защото един го благославя, 100 човека го ругаят. Така, като го благославям аз, моята раница олеква. Изправям се, отивам, пия си кафето. Аз съм здрав, богат и щастлив.

Ако спреш да ругаеш, ти ще видиш какво ще се случи, Господ как ще коригира нещата. Благославяй го, твоята карма олеква, неговата натежава. Ако го благословим сто човека, ще видиш, че ще се разболее или ще му се случи нещо неприятно.
– А, не може да бъде…
– Благославяй го бе, както аз го благославям. Съветвам те тебе, това е една тайна, един Код.
След една седмица, оня си удря джипа. Аз слизам към него и гледам – джипа го няма.
Познаваме се и му викам:
– Господин Томов, къде ти е джипа?
Той казва:
– Маа-мму стара, на ремонт е! Знаеш ли колко ми искат тези – 48 хиляди евро за ремонт… За джип, който струва 100 хиляди евро и повече.
На мене ми каза това, нали, не казва на другите, че му няма джипа. Вземал една друга кола и с нея кара, на приятел ли е, служебна ли е – не знам. Викам на жената:
– Ти знаеш ли какво се е случило на господин Томов?
Тя вика:
– Какво?
– Ами, ударил си е джипа и 48 хиляди евро ремонт.
– О-о, каква радостна новина. Ами ти беше прав!
– Винаги съм прав, ама хората не ме слушат.

Така. Лекцията свърши.
Започвате да ме питате – могат да се гонят духове, има ги, само дето не са опасни за честния, праведния човек и такива като нас. Те са за някои слаби душички, които ги пропускат, които са обсебени. Това е. Няма сега да разнищваме този въпрос.
Ако искаш да станеш ловец на духове – кажи ми. Една седмица трябва да те пратя на курсове, за да станеш добър, иначе без да се научиш не става.

Приятел:
Аз съм малко страхлив

Георги:
Е, по-добре да не се захващаш. Защото има много мощни духове. Ще ти изкарат акъла. Наистина ще ти изкарат акъла. Макар, че те не са страшни, те са като холографско изображение, като на филм, така ни плашат и можеш веднага да ги раздухаш само с мисъл, защото ти си в човешко тяло – ти си ръководителят, ти си шефът. Обаче хората не знаят и този страх, който е у тях…

Приятел:
Те се хранят с него…

Георги:
Да, те се хранят с него. И още повече те плашат, за да могат да произвеждаш повече страх. Понеже са много умни тези астрални същества, те са се обучавали милиони години. Докато човечеството е на по-малко години.
Така. Друго да ме питате?

Приятел:
А те могат ли да се вселяват, например в кукла или в нещо такова?

Георги:
Какво?

Приятел:
Защото имаше един филм, в който се говори, че е по действителен случай – как куклата е обладана от дух?

Стилиян:
Кукла – иска да каже – в неодушевен предмет.

Георги:
Всички неодушевени предмети могат да се водят. И колата има дух. Трябва да се сприятелиш с този дух. Всичко има духове, защото като се произведе тази чаша… Това ви го казвам, ама няма да се притеснявате – защото човек командва всичко. Неговото съзнание, просто трябва да е чисто и извисено и да няма никакъв страх, да не се срамува, да не си вкарва никаква вина – ти си това, което си!

Значи, виж, дърветата имат дух, чешмата, водата.

ВСИЧКО ИМА ДУХ, ЖИВ ДУХ, ПРИ ТОВА – МИСЛЕЩ!

Ще ви кажа още една тайна, за да ви спестя четенето. Когато се свързваш с природата, когато я уважаваш, обичаш я и спазваш Природните и Божествени закони, тя става приятел с тебе! Като е приятел с тебе, тя гледа да ти угоди по някакъв начин. Сега, аз съм шеф на природата, гледаш ли ме, каквото кажа – ако искам сега ще завали дъжд, ако искам ще завали градушка, ако искам, като идва облака ще го отклоня. Ама аз съм шефът, защото знам. Другите хора обаче трябва да се сприятелят.
Ако идва градушка и си добър с Природата – обичаш я, обичаш животните, гледаш да не я накърняваш, гледаш да не сечеш дърво без да е необходимо, гледаш да не убиваш животни, гледаш изворът да е чист – тогава природата те харесва. И като дойде градушката, тя ще я задържи малко та да можеш да се скриеш, да не си на поляната докато град колкото орех пада наоколо и да ти счупи главата. Отиваш, подслоняваш се, чак тогава започва да бие.
Случаят със Силвинка, когато бяхме в гората – ей такива големи дървета се чупеха около нас, но ни изчака да се качим в колата и през цялото време пътеката беше тиха. Отстрани бурята вилнее, нямам думи.
Това за доктор Рафи, където му остана колата – нали вълната дойде и я отнесе. Това са все истински случаи, те са чудеса, но са истински случаи.

И така, значи, когато се сприятелиш с едно дърво, може да застанеш срещу него и да питаш духа дали те харесва. Сприятеляваш се с него и тогава то те допуска и ти дава енергия. Иначе ти казва – махай се от тук, не те харесвам, – ама ти не го чуваш.

 Защо е молитвата на масата?
Не е, защото сме много религиозни.
В петте минути докато казвам молитвата, тази храна, която е на масата получава моята вибрация и аз получавам нейната вибрация. С нея се сприятеляваме. Тогава тя ми дава сто процента от себе си –  витамини, микроелементи, полезни работи, вещества – всичко е у мене. Докато друга храна, дето я взимам и почвам да плюскам като животно, тя ще ми даде двайсет процента. Иначе – ще ми даде сто процента. И от 100 грама храна мога да се наям все едно съм изял едно кило.
Това са чалъми, които трябва да се знаят. Обаче, хората са невежи и не ги знаят. Те мислят: Георги е много суеверен, много вярващ. Няма такива работи. Мен, нито религия ме интересува нито нищо, просто нищо не ме интересува.

 Мен ме интересува само Бог – онази сила, която е над мен, с която контактувам.

Нищо друго не ме интересува. Дървото, каквото кажа, то ще го изпълни, моето ще изпълни, не на някой друг. Казвам ви как да живеете докато не станете като мен.

Значи, докато не станете на такова високо духовно ниво и праведни, трябва да се сприятеляваш с всичко. Като дойде котето, не да го риташ, не го биеш. Барба Янис видя защо една млада, дива лисица идва и се храни на почивната станция на „Писател“. Защото Ники – управителят, е един свестен, знатен мъж. Той предупредил другите: „Само да смеете да подгоните лисичето!“ Яде от ръката му кашкавал, хляб му дава. Всяка вечер по тъмно стои на вратата на столовата и вика: „Лисичето дойде ли?“, „Дойде“. Ти не можа да го снимаш, защото беше тъмно, нали? Трябваше да го снимаш, ама нямаше как. Той отива и му дава. Нали е диво животно?! Диво, но знае кой е добрият човек и отива при него. Заради това, когато имаш такова отношение към природата, природата ще те обича. Тогава е добра към тебе. Ако нямаш такова отношение, ще те бие до дупка.

Приятел:
Ами на мен малко ми е странно. Защото примерно, когато човек убива животно, нали го убива, как може да те харесва?

Георги:
Знаеш ли и аз мислих, че да убиеш животно е голяма мъжка работа. Но това е забранено от Господа – да се убива всичко. Не само човек, да се убива и животно. Поповете като учат, те не учат Стария завет, както трябва. Те прескачат тези работи. Значи, когато станах вегетарианец преди 15 години или повече, ме питаха защо. Викам – да съм здрав, вече влезнах у години, станах на 30 години, трябва да съм здрав, спирам да ям месо.
Сега, като ме питат защо не ядеш месо, отговарям така: „Не искам да участвам в планетарното престъпление Убийство, да ми викат на мен, че съм убиец”. Ама как, ти не си убиец… Не съм, ама хапвам телешко, свинско – някой го е убил щом ям един залък от него – аз съм убиец, съучастник в убийството. Ям, ама я по-добре да не ям, за да не участвам – чиста ми работа.

Природата ще откаже всички от месото.

Месото ще стане токсично и който не се откаже от месото, чисто и просто ще умре за 45 дни. Камбаните ще бият непрекъснато. Месо, алкохол, хазарт, всички тези работи – да си завистлив, гневлив, чревоугодник, мързелив, похотлив, ревнив, най-вече егоист – номер едно.

Приятел:
На мен ми се беше случвало един път – мама хранеше две лисичета и той ги уби тези две лисичета. После отишъл да ги показва на другите, снимал ги е и ги показва, хем иска да се изфука, че ги е убил…

Георги:
Сега, аз ще ти кажа – лисицата излиза на залез слънце да ходи на лов. Точно слънцето като залезе и става тъмнина тя излиза, това е закон. Аз бях член на ловно-рибарското дружество в нашия град. Беше преди много години разбира се. Събираме се и един стар ловец разказва как направил пусия – пусия значи засада, място, откъдето като духа вятър към този на пусията, те не могат да го подушат.
И разправя: „Бях направил една пусия, лежа аз само на 15 – 20 метра от пътеката, където минават лисиците. Имаше лисица-баща, лисица-майка и десет малки лисичета. Далече им  дупката. Отивам една вечер. Излизат – най-напред мъжката лисица – убих го. На другата вечер отивам, лисицата минава – убих я. След това, почвам  и отивам за лисичетата. Тръгнали на лов малките, ама те не са и толкова малки – останали без майка и баща, никой не им носи, трябва да излизат да се хранят. Едно по едно, избих много. Отивам последната вечер, ама не знам колко са.
И пак така, лежа, приготвил съм пушката и знам, като излезе от храстите, от пояса, има около 10 метра празно пространство. То върви бавно. Когато излезе малкото лисиче, пръста ми вече е на спусъка и точно лекото щракване преди да гръмне пушката, обърна се към мене, ей от тука до колоната и ме погледна. Погледите ни се срещнаха. Очи в очи, обаче аз вече бях натиснал. Падна на една страна, то ме погледна с човешки поглед. И като ме погледна, неговият поглед ме удари право в сърцето толкова силно и мощно. И нещо ми каза, нещо ми каза…”
Казало му е, че Господ работи чрез животните и трябва да спре да убива.
Казва човекът: „Отивам вкъщи, хвърлям пушката – повече не я пипнах и не убих животно. Имах две прасета, продадох ги, имах зайци, продадох ги. Спрях да убивам и спрях да ям месо”.
Петко се казва. Не знам дали е жив.
Аз не съм се прибирал кой знае колко време в родния град, но този човек ми напълни душата. Стана ми много мил. От махалата е, възрастен човек, дядо, ловец, цял живот ловец, обаче сега вече нещо му светнало в главата – станал от тези като мен.

(Звъни телефонът на Георги)
След разговора:
Имате много поздрави от Ники. Вика: „Там един минал втори път при него и той му говорил цитати от Дънов. Пита – чел ли си нещо от Петър Дънов, а той казал – че той нали беше вчера тука, нали го видях“. Оня човек така казал. Вика: “Да се посмеете, защото помисли, че ти си Петър Дънов”. Викам: “Кажи му, че не е далече от истината”.

Стилиян:
Смеели са се за твоя сметка…

Георги:
Да, така е.

Приятел:
Има едно момче, което преди много години, как да кажа, дразнеше ме, ама не, че ме е провокирал нещо… Просто, когато беше в седми клас беше нормално момче, не се отваряше така. В осми клас вече взе да си вдига самочувствието. На мен някак си ми стана криво и започнах да го мразя. Тръгнах да го бия и като го ударих, ми стана малко тежко на съвестта, защото съм го ударил. При това, без някаква причина…

Георги:
Ами, наистина няма причина. Трябваше да го понасяш такъв, какъвто е.
Значи, аз ако имам причина, знаеш ли какво щеше да стане около мене… Ама, аз ги оставям такива, каквито са! А едно време бях такъв като тебе – много див, като виждах някаква несправедливост или нещо, но..

Приятел:
Ама не, аз не съм такова момче, не се бия…

Георги:
Ами така и трябва да бъде..

Приятел:
И не харесвам да обиждам човека до мене, дори и ако той ме обижда…

Георги:
Да, трябва да се прости на човек. Ако те е обидил, това не е толкова важно, прости му.

Виж, не е важно отношението на хората към мене, важно е моето отношение към тях. Аз си ги харесвам. Моето отношение е по-важно за моето спокойствие.

 Истинският духовен човек не се обижда, той не се сърди.

Каквото и да ми викат, както и да ме обиждат, с камъни да ме бият, няма да им се разсърдя, защото толкова е техния акъл. Не моят. Моят е по-голям от техния и следователно аз трябва да бъда по-великодушния, да прощавам повече. Те са толкова скроени. Как може да им се сърдя – все едно са деца в детската градина, 5-6-годишни, а ти си студент. Защо да се сърдиш на тези дечица, които нищо не разбират.

Това, че е в костюм, че е с вратовръзка, че е с куфарче, това не значи, че той е ученик. Той е в детската градина по акъл. Значи, депутат, министър председател, президент – на какво ниво са? Те са първи, втори, трети клас! А, Барба Янис е студент, аз съм професор – е мога ли да се сравня с тях?! Бил президент. Президент, ама той прост. Ето това е истината. И аз си го харесвам точно такъв, какъвто е. Дали е бате Бойко, който е министър-председател, или е президента – ама те са такива, те са идеални хора, юначни, прекрасни за техния акъл. Аз мога да се сравня само от светия нагоре.

Значи, ако има някой светия и го срещна на Земята, с него мога да се сравнявам. И може нали, той да е по-голям от мене или аз от него. Ама с другите хора – аз ги познавам, как мога да се разсърдя на едно дете. Не мога да се разсърдя. Нали ме разбра?

Не мога да товаря едно дете с моя товар. Аз нося раница 25 кила, студент, а детето може да носи едно кило или две кила раница в детската градина. На 5 години – колко, може ли да вдигне повече? Не може. Ама това, че външно изглежда възрастен, това е една опаковка, лъскава. Вътре има малко съдържание.

Значи, всички изглеждаме възрастни, големи, ама по-акъл сме различни.

Нали, сега разбра защо не трябва да им се сърдиш. Мъдрият, умният, духовният човек приема всички, разбира ги и не се сърди, защото гледа колко им е акъла. Ако акълът им е по-голям от моя, ама аз такъв не съм срещал досега, тогава мога да се сърдя и да се обиждам. Ей, той ме обиди. Като го виждам, че е по-малък как ще му се сърдя – толкова му е акълът.

Горе-долу ви станаха ясни нещата предполагам. Виждам, че ви е ясно и затова ви говоря. Иначе изобщо няма да ви говоря. Аз току-така не говоря. Говоря пред аудитории, които са големи. Там се събират духовни хора – няма човек, който е от улицата. Дори и такъв да дойде, нека слуша, аз го оставям, свободно е. Спазвайте ги тези работи. В тази книжка има хубави неща и ако се спазват, грешка няма.

Мишо:
Всяка сутрин отваряш на една страница и прочиташ две от тези мъдрости! Всяка сутрин!

Георги:
Сега, има време, да не ви шашвам, вие виждате това, което е, ама светът е много по-голям, много по-различен, много по-богат. При мене идват всякакви хора. Идват хора, които знаят много тайни, идват хора, които са обиколили, слезнали са под Земята – подземните светове, обикаляли са Вселената. Всичко това. Ама обикновеният човек трябва по малко да му се дава знанието, защото иначе ще превърти. Заради това постепенно ще разберете за какво става въпрос. Още сте млади, има време, всичко ще си дойде на мястото, нали.

СВЕТЪТ СЕ ИЗМЕНЯ И ВСИЧКО ВЪРВИ ПО БОЖЕСТВЕНИЯ ПЛАН.

Трябва да вярвате, че има една Вселенска велика сила – дали се казва Космически разум, дали Всемирен Вселенски Разум, дали ще го наречем Господ Бог, Алах…, както и да го наречем, ТОЙ съществува. Невидим е, но Той командва Всичко. Ще ви кажа нещо – ДУХЪТ, НЕВИДИМОТО КОМАНДВА МАТЕРИЯТА, А НЕ ОБРАТНОТО. Всички, които мислят, че с оръжие ще превземат нещо – Господ ги е оставил да има тези войни. С насилие нищо не може да стане, в това съм се убедил. Може да вземеш на човека живота, но той няма да се съгласи с теб. Това е.

ВСИЧКО СТАВА ВЕЧЕ С МИР И С ЛЮБОВ! С Любов може да промениш съзнанието на човек и той започва да мисли като тебе. С насилие – в никакъв случай. Ерата, епохата на насилието мина вече, отзвучава. Нищо, че все още има войни, нищо, че все още има убийства, насилие и т.н., това ще отмине постепенно, но още е рано сега.

Мишо:
Най-важното – не трябва да се страхувате. Страхът, както казва Георги, отваря аурата на човек и тогава вече навлизат всичките тези лоши същества. Не трябва да се страхувате!

Георги:
Страхът е най-опасното нещо тука и във Вселената
. СТРАХЪТ ТЕ ПРАВИ РОБ, ТОЙ НЕ ТЕ ПРАВИ СВОБОДЕН. ЧОВЕК Е СВОБОДЕН ЕДИНСТВЕНО, КОГАТО НЕ СЕ ПЛАШИ.
На много беседи съм казвал: Недейте да се страхувате нищо не е ваше. Гледай, тялото не е мое, то е на Господа. Здравето не е мое, то е Негово – Той ме е направил, Той ми е Татко, всичко е Негово. Абсолютно всичко е Негово! Животът ми е Негов, Той ми го е дал!

А-а-а, как? Мое! Аз се бия в гърдите! Не, нищо не е мое – умът, талантите – всичко е Негово. Ако иска – так – за по-малко от секунда, прибира всичко. Е, мога ли да използвам аз нещо, какво е мое – нищо! Моя е, както съм казвал неведнъж, само опитността. Лично моя. Примерно – пил съм сто кафета и на всички сто кафета им знам вкуса – това вече е моя опитност, не на Господа, това си е лично мое. Значи, като си минал по Пътя, опитността какво е – сладко, солено, топло, студено, кисело, тука ако бият, значи боли и т.н. Това е нашата опитност. Само тя е лично наша.

Душата е една сфера.

Казва се метамолекула. Състои се от три метаатома, които са вътре запечатани. Тя има едно сияние – светло синкаво, леко златисто и сребристо, блести като никел – не по-голяма от това, зависи колко е Духът на човека, докъде е стигнал. Като се отдели Душата от тялото, тя излита в пространството. Това е след смъртта, но това е живо, мислещо нещо. И отива нагоре.

Това беше последната ми беседа за прераждането. Значи, трите атома, които са вътре, са метаатомът на Душата, метаатомът на Духа и метаатома на опитността, който се казва семенен атом. Само това е наше – едно, от трите компонента. Другите два компонента са на Господа. Цялото това, пак е Негово, защото отива под Негово наблюдение, изпратен си там и т.н.

Пътят на душите, те ме караха да го казвам, ама аз го казах с няколко думи. Пътят на душата, която е извън тази Вселена, – тука има седем измерения със седем подизмерения. Значи със седем реалности – четиридесет и девет. Само около Земята на 49 места можеш да отидеш като умреш – казано в прав текст. Душата отива там. Обаче, ако Душата е по-праведна и по-свястна, тя излита извън Земята и после може да отиде в нашата планетна система – Слънчевата система. Ако е още по-праведна, може да отиде в Галактиката, а ако е още по-праведна, напуска тази галактика и тази материална Вселена, преминава през един такъв антигравитационен слой, той е като ограда, като граница така да се каже, и преминава вече в другите вселени. Там обикновения човек не го пускат все още. Това е. Това е Пътят.
Я ви остане това в главата, я не, но човек пътува ей така, като сфера. После пак може да го върнат на Земята, може да го върнат някъде другаде с тази опитност, която си има. Но, вече има някаква опитност тука. Има души, които слизат за пръв път на Земята и те нямат никаква опитност – нищо не знае. Ни топло, нищо. Сега, тепърва трябва да започне да се учи.

Затова няма да се сърдите на никой като го гледаш наивен, прост… Те го мислят, че е глупав, а то е, защото няма никаква опитност на Земята, лъжат го в материални неща, карат го да работи нещо и той върши тази работа, ама няма на хабер.

Онзи, който се е раждал вече 100 пъти, 200, 300 пъти на Земята, той е дявол. Мисли си, от тази работа, аз ще бъда магазинер, ще бъда продавач на сергия – далавера нали, няма да ходя да работя тежка работа, ще работя нещо леко, ама ще изкарвам много пари, ще уча това, ще стана поп. Защо – попът ползва блага. А-а нищо, много е лека работата да си поп – дали вярваш в Господа или не, никой не те пита. Отива там в Академията, Семинарията и става поп. Е, много лека и сладка работа. Деветдесет процента от поповете са това – ползват облагите на църквата. Това е. Мислиш, че вярват в Бога – рядко някой истински вярва. Това го казвам отговорно.
Такива са нещата от живота и вие сега сте тръгнали по Пътя. Това, което ви казвам сега, просто ще облекчи пътуването ви, Пътят.

Човек започва да минава през много тежки ситуации и изпитания, за да може да се научи. Съдбата става карма. Кармата е тежкото нещо, Съдбата е лекото.

Има разлика между двете. Това е последната ми книга – казва се “Пет елмазени рози”. В Интернет, ако работите и с интернет, само ще ми изпишеш името – ето как се казвам – тука отдолу пише. Това са пет беседи. Освен това има “Златната сфера” – това е инструкция за самолечение. След това има два ритуала и така нататък. Всичко това е наблъскано в тази хубава книжка, която излезе преди един месец. Не ми пише много биографията, ама няма значение. Заповядайте, може да я четете. Тази книжка е за вас, да я преглеждате. Вътре са ценни нещата. Първата беседа е четивна, лека, с примери. Казва се „Свободната воля“. Втората беседа е „Черупковото съзнание“ – значи, човекът е в черупка – това е страхът. Той не се осмелява да разчупи черупката и да излезе, ама орехът ако не разчупи черупката ще порасне ли – няма, то си седи вътре. Жълъдът също. Значи – трябва да се разчупи и да тръгне нагоре. Това е черупковото съзнание. Третата беседа е „Трите воли на Бога“. Казват – Бог е лош, жесток, как оставя тези работи, там съм го описал точно едно към едно и там е истината. След това има още две беседи – „Сянката на Сянката“ и „Нисша и Висша съзнателност или Нисше и Висше съзнание“. Ние, ако работим с нисшето съзнание, значи се приближаваме до животното – бием се, караме се, ядем месо, пием алкохол, прекаляваме с всичко, играем хазарт, не работим, мързеливи сме – това е нисшето съзнание. При висшето съзнание са добродетелите. Всичко това е описано там и смятам, че ще я разберете.
Така, нещо да ме питате и вие момичета?

Приятелка:
Не.

Георги:
Слушаше ме и ти внимателно, разбра ли сега, какво говоря?

Приятелка:
Да

Приятел:
Аз имам още един въпрос – значи, душата е умът?

Георги:
Душата не е умът, душата е сърцето, умът е Духа.

Приятел:
Защото, ние нали мислим с ума си, а като умрем с какво мислим?

Георги:
Продължаваш да мислиш и тогава, ама не със земния ум. Сега ще ти кажа. Духът и душата са едно цяло, но като слизат от Горе, от Господа, Духът е запечатан, той не работи. Душата почва да работи. Душата почва да се учи, душата е подвижното нещо. Аз го привеждам като пример – знаеш ли какво е електромотор, учил ли си за електромотора? Електромоторът се състои от две части – едната е стартер, която е неподвижна. Вътре има един цилиндър, който се върти, той е подвижен. Ами същото е – неподвижната част е Духът, а подвижната е душата. Значи, душата е подвижа – тя слиза, учи се и работи, докато духът е неподвижна субстанция. Иначе са едно цяло. Полека-лека ще ги разберете тези работи, не се притеснявай.

Умът е повече атрибут на Духа, пък душата е в сърцето.

Има три инструмента – ум, сърце и воля, т.е. дух, душа и тяло, които Господ ни дава, за да работим. Тялото е волята. Каквото премислим и каквото решим – със сърцето го правим. Ето, тази чаша оттука до тука, умът дава сигнал – сърцето се съгласява. Оттам дават сигнал на ръцете – на тялото волево да изпълни дадено движение. Това са трите неща, но постепенно ще ви стане ясно, защото това отведнъж не може да стане ясно в никакъв случай.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from Youtube
Vimeo
Consent to display content from Vimeo
Google Maps
Consent to display content from Google
Spotify
Consent to display content from Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from Sound
BG Flag
Cart Overview