Георги:
Е, приятели по Дух и Душа, по Ум и Разум, Сърце и Воля. Това е приятелство не сто, а хиляда процента. Добре дошли!
Да благодарим на Всевишния, Всемогъщия, Всесилния, Всевечния и Вселюбящия Вселенски Разум и Дух затова, че отново ни е събрал да се видим и физически, иначе ние никога не се разделяме.
Пак казвам, щом сме единни по Дух и Душа, Ум и Разум, Сърце и Воля – винаги сме заедно, сега и във вечността.
Най-напред както на всяко събитие, казвал съм го и на политиците, че трябва да започват с молитва и да завършват с молитва, и най-добре е да започват с благослов и благословия.
Затова ще кажа и от ваше, и от наше име, и от мое:

Да бъдат благословени и осветлени
всички служители, адепти, аватари, просветители, работници за Светлината!

Господи, ще Те помоля и Ти да благословиш
всичките Свои избрани с Любовта Си, Мъдростта Си и Истината Си!
И да водиш всички ни по-съвършено да вършим Волята Ти на Земята
и точно за онова, за което Си ни изпратил тука.

Господи, благодарим Ти от Дух и Душа, Ум и Разум, Сърце и Воля!
Твоята Воля да бъде!
Слава Тебе!

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!

Слава Тебе, Господи!
Поклон!

Сега Силви има думата, защото все пак Женския принцип си е Женски принцип и след малко ще ви кажа, като пак ми даде думата, няколко интересни думи за това. Заповядай!

Silvina:
Аз само да приветствам всички, от своя страна. Знаете ли, преди време бях писала за Святото Ято, като го асоциирах с гълъбите, които вече имаме цяло ято в „Наш дом“. Първо се появи едно гълъбче, а сега са наистина цяло ято. И правих публикации, че по-хубавото е да сме свободни заедно. Най-хубавото е да сме свободни и обичащи се заедно. А най-най-хубавото е да сме свободни, обичащи се и Свято Ято заедно.

И така, и днес наистина е най-хубавото, което Бог ни дава, да сме свободни, обичащи се, и Свято Ято. Заедно в полет, в едно извисяване на Духа, предполагам и с доста ценна информация, и въобще с това обичайно, всеки път все по-силно издигане на всяка една от птиците на ятото в Духа. С нашата подкрепа, която наистина е безусловна и през цялото време, във всеки миг. Не знам колко хора си дават сметка за това, но наистина всички вие сте постоянно в молитвите ни. И се радвам, от своя страна да кажа, че наистина е чест за мен да бъдем заедно. Благодаря!

Георги:
Сега ще ви кажа нещо интересно, до какви изводи стигнах, разбира се, като това е опитността. Човек трябва да се научи и да мине през главата му.

Бях едно време едно силно, мъжко момче. И те като ме усетиха, ме направиха какъв ли не. Иначе почват да викат още от ученическите години: „А бе, какъв си такъв женчо бе? Какво е това?“ И аз почвам да раста с мъжко самочувствие, както всеки един, да кажа, обикновен или почти нормален човек, защото бях малко по-див. Но ето какво установих в планината.

В планината имаше един хубав тренажор и един симулатор, и ред други работи в Академията, дето съм учил. И почват да ти променят съзнанието. Един ден трябва да си мъж. Втория ден да си жена. И третия ден да си с детско съзнание. Чудесно, великолепно. Нали?

Мъжкото съзнание идва, аз гледам не много по-различно от моето мислене. Ама има пак нещо различно, което те чука по главата, че нещо не е точно както си се чувствал преди това.

Идва ми женското съзнание. Бре, учудващо, наистина. Изведнъж почваш да мислиш за десет, двадесет, петдесет пъти повече неща. Иначе мъжът си върти синджирчето кротко.

Идва ми детското съзнание. Кой откъдето идва те тормози, притиска те. Ти усещаш, че много работи знаеш, че това е тясно за душата, тая клетка. Обаче няма как. Трябва да се подчиниш.

Сега ще го обясня по малко друг начин. Дясната половина на ума командва лявата половина на цялото тяло. Лявата страна командва дясната страна. Обаче дясната страна на главата, както е прието, е женския принцип, който ти командва лявата страна. От тая страна е сърцето. Затова жените са по-сърдечни, по-емоционални. А лявата страна на мъжа, която е духа… (това е Земята, майката Гея; това е Духа, Небето), командва дясната страна. И затова в гъстата материя изявена, където е материалния свят, мъжа се води, че е водещ, или поне така е написано. Но той е по едрите работи, голяма работа. Направи едно, две, нещо и вика: „Много съм направил. Аз съм мъжко момче всичко е наред“.

Така. Да. Обаче понеже много работи не е свършил, когато жената започва да командва, тя командва другата половина. Обаче почва да върши и работата на мъжа. И заради това тогава разбрах колко наистина е по-трудно да си жена на земното кълбо, отколкото да си едно мъжле. Един симпатяга, млад, върти си синджирчето, всичко е точно. Да. И тогава разбрах, че мъжкият егоизъм е много по-голям от женския, плюс егото. Сега, разбира се, има много жени, които така да се каже, имат его и са много делови. Но това ги направи точно това, което казвам, защото те вършат по-голяма част от работата. И викат: „Ние свършихме деветдесет процента от работата. Мъжете дойдоха, свършиха десет процента, обраха лаврите и всичко точно“. И заради това е казано, не казвам, че съм светия, ама светията трябва да е: един ден женски принцип, един ден мъжки, един ден детски. И така да му се върти животът.

Така. И затова започнах, от тоя момент, да уважавам безкрайно жените. И на всяка истинска жена говоря, тя да няма такива мъжките качества, а да е жена във всяко едно отношение. Да има тая женственост и тая готовност да свърши работата на мъжа. Отговорният мъж си върши работата, повече разбира се, не сто, но ще я върши много по-голям процент от половината. Това е истината.

И заради това, когато казват, че Исус казва: „Ако не станете като децата, не можете да видите Царството Божие“. Защо? Защото детето вече става подчинително, а когато стане подчинително, то вече се подчинява на Божествените и Природните Закони. И като ги изпълнява, животът тръгва гладко. Човекът затова трябва да си остане по Душа – дете, обаче по Дух – да бъде пораснал вече, да бъде мъж и разбира се в Духа трябва да бъде и равностойно – жена.

Аз затова вече не ги разделям. Мъжете и жените са абсолютно равнопоставени. И който мисли обратното, ще види Царството Божие през крив макарон.

Така. Сега, одеве пия от чашката за кафе вода и някой си помисли: „Защо Георги пие от чашката? Той може да вдигне шишето и да си пие от него“. Нали? Не знам кой го помисли, ама му улових мисълта. Сега отговарям на него и на всички останали.

Ще ви кажа, че всичко е енергии, които се въртят около нас , вихрят се и така нататък. Нямам думи да ги обяснявам сега, пък и не му е времето и мястото. Но всичко е енергия и всички енергии са с определена честота или както е прието в последните години да се нарича и според книгите – вибрация. Ами вибрация, няма начин. Но доколкото едно време учих, в онази Академия, там ми казват… Питам: „Защо едно време не ми дават да пия от шише вода, ами да сипвам винаги в чаши, водата в чаши?“ Един ден ми обясниха. Аз си спомням, че като дете още, имаше такива заведения, кръчми, където бяха останали едни шишенца. Имаше шишенца по двадесет и пет грама с дълго гърло, и специално направени горе, за пиене. По петдесет грама, по сто и по двеста. Имаше и по четиристотин грама за вино. Значи, някога преди седемдесет, осемдесет години или преди повече от петдесет години, мъжете в кръчмите са пили само в шишенца. Чаши не са се употребявали абсолютно никъде. Ще ви кажа, че силните питиета се пият с шише с тясно гърло, за да може енергията да влиза по-малко в тях. Тогава в селото имало двама пияници, алкохолици, пиели са хилядата мъже, но не са се напивали и не са били пияници, алкохолици. Защо? Точно защото природата е измислила, през това дълго гърло и тясно, да приемаш малко енергия от виното и от ракията, за да не беснееш. Чашата като е силно отворена отгоре, тя ти дава голямо количество енергия. Пиеш с големите бокали и след малко се чувстваш комита. Да, това те подкарва. Само вода можеш да пиеш. Само напитки, които наистина са добри да те активират. Но не да пиеш тия силни, омайващи питиета с чаши. Виждате ли? Мога да пия и от шишето. И от шишето ще те задоволи водата. Но може да пиеш от шишето сто грама, аз пия само десет грама от тая вода, в отворената чаша нагоре като фуния към Небето, и приемам същото. Затова мога да изкарам много дълго време без вода, изключително дълго. Пие се вода от изворите. Пил съм и от, дето се вика, от „конско копито“ вода. Имах един мой приятел художник някога, светъл му път във вечността, беше ме нарисувал с превързана глава, ранен от фронта. Заревото се вижда на фронта. Аз му позирах разбира се, имаха военни сюжети картините. Как пия от една локва на пътя вода. Ранен съм, трябва да пия. Беше интересна картина.

Значи, когато се пие много студена вода от чешма в планината, за да не те заболи гърлото, си слагаш ръката. Ръката има една специфична енергия, която излъчва светлина и топлина. Макар че водата няма да бъде много загрята външно, но вътрешно, без да се види, тя е приела вибрацията и енергията на ръката. Защото минава ръката като посредник от студената вода и ти колкото и да пиеш няма изстиване. Това е тайната. И ще ви кажа, който чете книгите на Учителя, че някъде няма начин той да не го е написал или да не го е казал това, което ви казвам в момента.

Така. Това беше като прелюдия, като предговор, като въвеждане. Темата си е тема, тя е „Звездни пътешествия“ и по друг начин казано това – астрални пътувания, защото „астра“, значи „звезда“.

Но няма как да прескоча едно нещо, което е, така да се каже, най-важното от всички беседи, които са духовни. Абсолютно. Ако щеш и сега да си говорим, тука да имам беседа „Преброяване на дивите зайци“. Имаше един такъв много стар филм, българска комедия, може и да го гледате сега. Беше много интересен, гледал съм го поне пет пъти.

Значи, независимо каква е темата, започваме с морала, с етиката и нравствеността на човека, която се изразява с една единствена дума „ЧОВЕЩИНА“ или „ЧОВЕЧНОСТ“.

Човещина и човечност означават, човекът да работи винаги с добродетелите и да загърби пороците. Щем не щем, трябва да говоря за това, искам или не искам. Всичко започва с морала и завършва с морала. И тогава колелото се затваря, почваш да се качваш по спиралата на Еволюцията нагоре. Докато не затвориш това колело да стане един кръг, няма качване на една йота, не на един милиметър, по Духа, въртиш на едно място. Ама много си духовен. Духовен си на теория. Ти ги знаеш всичките тия работи. Знания чували около тебе, пълниш, грабиш, раздаваш. Е да, ама нищо не си приложил. А знанието става мъдрост и започва да ти служи, когато го приложиш.

И така, добродетелите са всичко, защото ни водят, тази човечност и тази човещина, този наистина истински морал ни води по пътя на Светлината.

Ще започна от по-далече. Не се разсейвам ни най-малко и не бягам от темата, която Силвинка ми я каза преди една, две седмици, може би. Не знам кога. Викам: „Добре, астрала. За каквото кажеш ще говоря“. Но се минава през едни общи неща.

Ще ви кажа една притча. Мнозина от вас сигурно я знаят. Първия пример, който ще го дам, със сокола на Александър Македонски. После ще стигнем до човека. Най-напред започваме от животинките. Макар че мога да започна и от растенията. Става въпрос за саможертвата на по-нисшите разумни същества, които се жертват за по-висшите. Ето го и примера:

Александър Македонски пресича пустинята. И по едно време гледа от едно дърво капе течност. Мисли, че е вода. Вади си чашата и я подлага под дървото, и капка по капка, капка по капка. На другата му ръка е кацнал неговия любим сокол. Ловен сокол, който е ходел непрекъснато с него. Той спира на коня, слага чашата и почва. Чашата се пълни много бавно. Като се понапълни, той тръгва да пие и соколът прас с крилото, и му разсипва чашата. Той гледа, вика: „А бе, случайно ли е това?“ Нищо първия път. Втория път пак разсипва чашата. И когато го прави третия път това, и той вика: „Неразумна и неблагодарна птицо, умри!“ И го удря, и той пада на пясъка. Обаче с последни усилия предсмъртни, вдига глава нагоре, нещо иска да му посочи на дървото. Той поглежда и вижда една огромна змия от която уста капе капка по капка отрова.

Значи, това пернато същество, което го е обичало много, разбира се и императорът го е обичал много, е искало да го спаси. А той му взима живота. Затова след това императорът се наказва сам себе си с един вид бичуване. Затова че е убил едно от любимите си същества, конят и соколът са му били.

Знаете ли, в София имаме беседа в „Идея Вита“ със Силвина и дойде един мъж, бял, симпатяга. Вика: „Георги, искам нещо да ти кажа“. Викам: „Кажи“. Аз съм го казвал това веднъж. Вика: „Аз много добре си спомням, че бях коня на Александър Македонски“. Викам: „От кон може да станеш човек веднага“. И казва: „Да, спомням си го. Не са ми изтрити още от паметта тези сведения“. Викам: „Добре. Сега си човек. И направо си направен, защото си бил велик кон, в бялата раса“.

Иначе знаете стъпалата. Тръгва се от най-тъмната, черната, червената, жълтата, оранжевата, мургавата, не знам, каквито раси и сега има на земното кълбо. Те са повечето кръстоски.

Така. Чета веднъж в източната окултна митология за един ловец. Скита цял ден из гората. Обаче нищо не убива за храна. Пали си огън вечерта, иска да спи там из големите гори. Тайга ли е било, какво е било, не знам. Това е в далечния Изток. Сяда и е гладен. Вода колкото искаш, ама храна няма. На дървото отгоре над огъня живее едно семейство диви гълъби. И гълъбът казва на гълъбицата: „ Виж, ще те оставям вдовица“. Тя вика: „Защо? Имаме две гълъбчета“. „Ще ги изхраниш сама. Те ще излетят и ще продължат поколението. Аз трябва да направя нещо“. „Какво има да направиш?“ „Ами, ще се хвърля в огъня, ще се изпека, за да може ловецът да се нахрани, една вечеря“.

Това, което го казвам е написано наистина в будистката митология на Изтока. Не е много подходящ пример за третото хилядолетие. Защото аз съм и против лова, против ловците – не, когато се осъзнаят. Против лова и риболова, особено за спортни цели. Ако се касае за оцеляване, може донякъде да се разреши. Но иначе в абсолютно никакъв случай, това е узаконено убийство за спорт. Убийство е и да си гледаш животното в къщи, и да го убиеш. Не искам никого да направя вегетарианец. Природата и Всевишния ще направи всички ни. Аз съм станал доброволно и ще ви кажа, че след една седмица, десетина дена, е първи август две хиляди двадесет и втора година.

На първи август двехилядната година се качвам с моя бус на Кръстова гора. Бях много религиозен, но не бях духовен и там стоях един месец. Васил Аринински тогава, сега Светъл му път във вечността, си говорехме всяка вечер за чудеса, за работи. Да, такъв съм бил. Нямаше параклисче, ама какво. Когато ме посветиха викат: „Синко, как може бе? Повече да не си стъпил на тия места. Те не са толкова чисти, колкото мислиш, защото хората отиват дотам, какво да си оставят. Мъките, неволите, несгодите, негативите. Изтърсват ги там и ти един чист, свестен човек отиваш и влизаш вътре“.

Така. Ще разкажа още един случай.

Веднъж един от самотните мореплаватели, яхтата му се удря в някакви скали и почва да се пълни с вода, и получава крен. „Крен“ е наклон на моряшки език. И той пуска гумената лодка, обаче лодката се пръсва. И той фактически взема някаква плоскост, да кажа като пале, около метър и половина на метър и нещо. Хвърля го във водата и сал. И се връзва с въжета за него. Сал, ей така както е, с нищо друго, само с дрехите на гърба. Отдалечава се салът, тя продължава яхтата напред.

Кога е потънала, как е потънала, един Господ знае. Но той жив е оцелял на сала.

Как оцелява този човек без вода, сладка вода, там в океана, седемнадесет денонощия и без храна? Ами, който е с Господа Бога, Всевишния Вселенски Разум мисли за всичките.

На втория ден, това е описано, което го казвам, в книги го има. На втория ден около сала се явяват едни, около една педя, златни рибки, които светят. Те така се казват: „златни риби“. И непрекъснато са. Той хваща някоя, те са толкова кротки, че вади някоя на палубата. Палуба е на яхтата, на сала. Разкъсва я и знае, той понеже е самотен мореплавател, на него са му ясни всички работи за оцеляване в океана и в морето. Вътре има питейна вода. Чиста, сладка вода рибата произвежда. Може би сто, двеста триста грама, не знам. Пие, а месото е бяло и крехко. Има риби, разбира се, есетрови риби, които може да ги ядеш сурови. Бяло, крехко месо. Примерно, сьомгата е такава и аз когато бях в далечния север, Западен Сибир, на великата съветска страна, лично съм ял много сьомга. Те даже изскачат, есенно време, извън коритото на реката или потока и можеш да ги ловиш така. Както и да е. По този начин един голям презокеански кораб го вижда след седемнадесет дена и го качва на палубата, и го спасява.

Така. Спомням си още един случай, Силвина го знае. Бяхме взели едно коте, много малко. То беше пораснало вече, шест, седем месеца. Казваше се Белиндо. Казваме му Белиндо Първи. Което се жертва за нас.

Бяхме във Варна и когато се прибрахме след една седмица, не му бяхме оставили храна. Той по съседите, насам натам, обикаля котето, не знае, че сме се прибрали. Било е още живо, но на следващия ден го удря една кола. И една жена добра беше го прибрала. Вика: „Това кротко коте кой го удари? То идваше при мен и аз го хранех“. Една добра съседка там. Взех го от нея и отидох и го погребах под едно плодно дърво. Обаче ми стана толкова мъчно на душата и викам: „Сега ще помоля Господа“. Погребах го като човек, в крайна сметка, изкопах му едно гробче, бях на колене. Силвина дойде по това време и викам: „Тука е Белиндо. Да лежи спокоен“.

Оттогава тази кайсия дава много плод. Това беше преди седем, осем години може би. Много ни обичаше и ние го обичахме разбира се, но не знаехме да гледаме животинки. Като гледаш животно трябва да си отговорен към него. Животното трябва да бъде нахранено, да му е почистено, ти имаш грижата за него, да усеща тая обич. Затова се викат: „домашни любимци“. Но много хора не вършат това. И тогава помолих Бога: „Господи, тая душа е прекрасна, прехвърли го по-скоро, да не чакаме седемдесет и четири хиляди години. Господи, направи го малко по-рано човек, в човешко тяло го сложи. Заслужава тая душа, защото се е жертвала, саможертвала“. И Той вика: „Добре, синко“.

За пръв път виждам, аз съм изпращал много души от блуждаещите се и ред други, когато спускат за разумна душа човек, от Горе слиза един лъч. Светлинен лъч, мога да го нарека, с различни цветове. Слиза и по него, като с асансьор, се изстрелват душите. Мога да ги сравня с трасиращи куршуми, който не е бил военен, надали знае. Това е като с ракетите, които се пускат една след друга на фойерверките. Една след друга точно по светлинния лъч, който е светлинен коридор нагоре. За пръв път видях, че на животно Бог може да пусне светлинен лъч, точно като на един човек, който се смята най-висшето разумно същество. Нали така? Аха.

Ще ви кажа, че Природата ни гледа и слуша с хиляди очи и уши, макар, че това е невидимия свят.

Някога в едно село се заселили двама души. Купили са си по една стара къща. Направили си я на вила. Двама виладжии им викат и станали съседи. Единият обаче бил много духовен човек, който разбирал нещата, знае. Другият бил обикновен предприемач строителен някакъв. Но си живеят двамата, разбират се, приятели са и така нататък. Знаят си ключовете къде са от дворовете и от къщите.

И един ден влиза предприемача и гледа другия човек, който се занимавал с някаква.., в културна институция е бил, с една ножица, най-обикновена лозарска. Коси си, отпред  той имал двеста, триста квадратни метра двор и го подкосява. Той вика: „А бе, колко време ти тука, един месец ще си играеш с тая ножица. Колко на ден?“ „На ден два, три квадратни метра мога така да ги окося с ножицата добре. Утре пак така. И така ще стигна до края. Спокойно, то една ивица такава“. И оня вика: „Как бе, аз имам косачки, една, две, три, всичко, тримери“. „А, не, не. Благодаря. Ще го направя“.

Обаче, оня човек духовния заминава за града. Оня остава сам. Влиза на другия ден с косачката и за петнадесет минути няма, и го изглажда. Минава го втори път, прави го да се зарадва. С чувство го прави, с приятелство, с обич и така нататък.

Идва си оня, на другия ден, от града и вика: „Ти нещо тука си правил?“ Вика: „Ами, да. Като те гледах как се мъчиш с тая ножица. Ти знаеш, че имам, ама не ти беше удобно да ми искаш ли? Какво? Ние се имаме. Защо?“ И той вика: „Слушай, добре си направил от приятелска гледна точка. Обаче, от природна и от моя гледна точка, не си направил много добре“. Той вика: „А, ами защо?“ „Ми сега ще ти кажа. Ако можеш ще ме разбереш. Всеки ден аз окосявам по два, три квадратни метра. Пет я има, я не. Но според според „Златните Завети“ на Георги Изворски, вътре има един Златен Завет: „Тревата разбира какво е косата, когато е много, много късно“. Там няма връщане назад, нали? Тревата ще разбере когато вече е окосена, че има коса. Ето, виж колко е просто и близо до ума. Тревата разбира какво е косата, когато е вече много, много късно. Тя ще израсте пак, обаче даже и тя не го знае.

С Природата трябва да се отнасяме много внимателно, много фино, като с истинско абсолютно разумно същество. И за най-голямо учудване на много хора, ще кажа, че Природата е наистина по-разумна от човека на тоя етап. Рядко има хора, това са от светия нагоре, архангел и онези, които слизат от Горе, които са по-разумни от Природата и тя е длъжна да им се подчини. Но на никого друг не се подчинява. Трябва да станеш приятел с нея.

И той му казва така: „Това окосено място предупреждава цялото друго какво ще последва. Всеки един ден аз напредвам. През това време всички животинки, всички живи същества, които живеят вътре в тревата, взимат мерки“. Затова трябва: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.

„Стреля се без предупреждение!“ Виждал съм, по време на социализма, на военните поделения, на всяко едно имаше такъв надпис. Всички, които са служили войници знаят, че е така.

Значи, предупреждава се всичко. „И аз по този начин предупреждавах Природата, затова вървях бавно“. Аха.

Ако се замислим, ние така ли подхождаме? Не. Най-напред и аз отсичах дървото, бях доста голям специалист с резачката, и пада дървото, всичко е точно. Обаче, нещо ме гложди, здраво, хубаво дърво, винаги под лъжичката. А бях четвърти разряд секач в Софийското Горско Стопанство. И там съм работил, какви ли не професии, четиридесет, петдесет ли, не съм ги броил. Както и да е. Значи, отиваш на дървото, минимум три дена преди да го отсече някой или преди да го изчистиш, или да го изровиш, каквото и да му направиш, но най-добре е една седмица, седем дена. Защото Троичният код си е Троичен Код, нали, три. И сега затова пих три глътки кафе, после пия по три глътки вода. Спазвам просто Кода на Вселената.

Една седмица по-рано отиваш и казваш на Духа. Всяко едно нещо, живо или вече направено, като тая маса, казвал съм го неведнъж, сега пак ще го повторя, се прикрепва към него, щом излезе от конвейра. Колата също има Дух и ако не можеш да контактуваш с колата, ооо ще те тормози. Ще се разваля по средата на пътя, ще викаш пътна помощ. Ако контактуваш – ще ти се развали в къщи и няма да може да тръгнеш. Както ми се е случвало лично и на мен.

Имам съвсем пресен случай. Акумулаторът е от старите, няма капка течност. Палим колата, това беше на сина. Отиваме до сервиза, оставяме я, оня се обажда след половин час и вика: „Акумулаторът напълно е сдал багажа“. „Как, бе, той си работеше?“ Е, работеше, ама вече не работи. Значи, колата издържа да отидем до там и пред сервиза като спряхме тогава акумулаторът показа, че няма никой. Той вика: „Зареждах го четири часа. Нищо не става от него. Трябва нов“. И взехме нов.

Вижте колко е просто. Но Природата е разумна, защото аз не контактувам с тази маса, с дървото, контактувам с Духа. И затова когато отидеш до дървото и му се помолиш, и му кажеш, че искаш да вземеш енергия от него, то наистина, ако си му симпатичен и приятен, ще ти даде. А има хора, на които веднага ще им даде, защото те са чисти, свестни, почтенни хора. Те няма защо да искат разрешение където минават. Иначе се иска разрешение и от Духовете, които са на регионите, на върховете, на реките, на речните извори. Всичко си има началник. Без началници не става.

Много мераклии има всички да сме равни и да няма никаква йерархия, никакви началници. Българинът иска всеки той да бъде началник, обаче да няма началник над главата си. И всеки може, става и за поп, и за генерал, и за министър. Само да го попиташ и: „Да, готово, сега ще уредим нещата. Какво е да си министър, да си народен депутат, я им гледай живота. Чудесно и мен да ме направят“. Ако не го напряват негодува, че крадът от евопейските фондове. Но ако го направят, ще краде два пъти повече. Поне да си признае.

И така, стигнахме до същността на нещата. Вие мислите, че звездните пътешествия се дават току-така и всеки един човек с дълбока медитация или каквото и ще да е, може да влезе, да се отдели от тялото, да си пътува където иска, да си подсвирква, и така нататък. Да ама не.

Астралните пътешествия, астралните пътувания се дават на онези… Първо, дава му се на човека, ако наистина достигне до духовния рубикон и го премине оттатък. Стане много духовен. Най-лесно е, затваряш си очите, влизаш в едно леко медитативно състояние. Тя Силвина ще говори по-подробно за това. Няма да й взимам думата. Още малко нещо ще кажа. И… веднага. Виждаш как се отделя душата, заминаваш, всичко е точно.

Мога да започна от собствен опит най-напред. Защото въпреки всичко дори най-краткото и най-простото астрално пътуване е приключение. Оня ден отивам с двама приятели и Силви вика: „Вие за какво отивате? Мисия, задача?“ Викам: „И така може да се кажа. Отиваме на приключение“. Ааа, приключението е хубаво нещо, защото крие тайни. Не е да приключваш нещо: приключване. Завеждат те при ключа или при ключалката. Ама само при едното. И ти трябва да откриеш другото. Това е приключението, това е интересното, това е разнообразието. Започваш да търсиш тук, там, гледаш, виждаш. И затова казват: „Беше интересно и приключение“. Нови неща ти се случват, това е хубавото. Да. И заради това всяко едно пътуване такова е приключение. Това е истината.

Аз исках да уточня какво е приключение, защото иначе хората: приключение, приключение. А приключението е свързано с откривателство, с разни неща, с трупане на много по-богат опит, отколкото да си седиш в кварталната кръчма или в кварталното кафене и да си пиеш кафето. Там може да дойде някой да ти каже някоя новина, да каже клюка, толкова. Обаче, когато участваш в самото нещо, защото аз имам една книжка и сега ще й направя реклама, не че е моя. „Тополата на детството“ където е абсолютно Живия Живот. Това е моето детство. Не съм го живял нито виртуално, нито на картинка, нито на таблета, нито на лаптопа, нито на компютъра. А съм го живял Живия Живот, да усетиш слънцето, водата, въздуха. Описал съм изключителни случки, които са верни и които са мои. Те художествено са предадени, разбира се, но са такива каквито са. И заради това Живия Живот е много важно нещо, да отидеш на приключение.

Първия път когато ми се случи това беше пет, шест години, може би, преди да ме посветят. Но понеже бях много религиозен всяка вечер додявах на Господа. Не да му казвам молитви, молитви не. Мрънках, чисто и просто му се оплаквах. Защото бях абсолютно сигурен, че от три, четири годишна възраст ме бяха направили майка ми и баба ми религиозен. На църква, всички ритуали, всичко, цялото, така да се каже, църковно поведение съм приел и църковна култура.

И една вечер, живея в една кухня, лятна кухня. Там ми е миндера. До него една печка от тия старите на дърва и въглища. Една маса и един стол. Обаче отсреща имаше коридор и срещу коридора банята и тоалетна. Не паля печка. Беше късна есен или зимата, такова хладно времето. Обличам се и си лягам. И сега, викам: „Къде ще ставам дърва да слагам на печката цяла нощ“. Плюс няколко градуса е било. Година по-рано съкратиха, там където бях учител, в едно училище, няколко човека. Аз доброволно, отидох при директорката и казвам: „Виж какво, съкрати ме мене. Аз мога да си намеря и друга работа“. Занимавах се с билки, събирах това онова. „Но тия женички, едните са млади учителки с малки деца. Другите – пред пенсия. Как ще ги уволняваш тях?“ Аз съм ни при тия, ни при тия. Бях някъде към тридесет и пет, четиридесет годишен. Викам: „Уволни ме. Аз ще се оправя и съм сам. Синът е войник, а пък дъщерята вече беше женена. Разделили сме се със съпругата. Чиста ми работа“. Дето баба ми викаше: „Една душа, една гуша“. Една душа, една гуша, само за себе си мислиш. Обаче въпреки всичко неприятно, тъй като от време на време ми чупеха някоя кост, и то като застудя времето ме боли, на ревматична основа. Не е много така комфортно. Иначе изкарвам колкото за ядене от билките, ходя насам-натам. Събирах кестени, значи е било есента вече късно, защото беше леко такова времето, с чували и карам на изкупната база където е за билки. И изкарвах.

Седнал, то почва да се стъмва седем, осем и си лягам тогава. Седя полу легнал в леглото. И се оплаквам на Господа, разбира се, на кой друг. Друг около мен няма. Аз съм сигурен, че ме чува, но нямах обратната връзка. И почвам: „Господи, ама видя ли, това, онова, трети, пети. Кой ме обидил, кой живял по-богато, значи имал съм някакъв вид завист. На кой всичко му е наред. Ей тука съм се заврял и така нататък“.

Стана някъде към дванадесет часа. И по едно време усещам, като стрела излитам от тялото, през един светлинен коридор, и се озовавам над селището, където е. Невероятно. Познавам го отгоре. В астрала има една синкава светлина. Светло е, но не е съвсем светло. А когато преминеш от другата страна на земното кълбо виждаш, че е слънце и вече когато имаш опит, после го добих опита. Аз не знаех, за пръв път. Викам: „А, тука има нещо става“. Гледам тук таме, всичко ми е познато отгоре. Тук таме изхвърчат разни светлинки, а те другите, които могат да излетят, а и по принцип хората излитат, обаче те не помнят. Излитат и отиват на обучение горе. Всяка вечер всяка душа ходи. Ако прескочи някоя вечер, значи се отделя от Бога, това е по, така да се каже, по нейна причина, на самата душа. И Лемурия и Атлантида, понеже са били „затлъстяли“ съзнанията на хората, „затлъстяли“ в кавички, че в крайна сметка Небето решава, чисто и просто да ги затрие. За да може да освободи път за арийската, бялата раса, това е цялата философия. Те не заслужават да продължават съществуването. Напълно са се отделили и не ходят на обучение, на нощно училище горе, където ни е родния дом, родното селище, родната държава или както ще да я наречем.

И към дванадесет часа, беше към полунощ като излетях, гледам тук таме и викам: „А бе, аз нещо не съм у ред. Спя ли?“ Ама не е сън. Аз съм напълно в съзнание. Викам: „Бях вътре. Сега изведнъж съм отвън и горе. Как съм излетял? Това не може да бъде. Гледам с тялото“. После ще ви кажа точно, две работи само ми бяха полезни от една книжка ми попадна. Викам: „Сигурно съм излетял от тялото. Айдаааа. Още по-добре“. Усещам вече, че съм дух. Викам: „Дали мога да вляза да видя тялото?“ Хоп, веднага и със скорост влизам пак вътре. И пак виждам се над това. Много интересно беше.

Така. На следващата вечер по същия начин пак излитам. Важното е да не заспи човек, но после хванах чалъма. Чалъмът беше да почнеш да дишаш равно, с дишането влизаш в тая, тя е полудълбока медитация. Но става въпрос, че си в пълно съзнание и знаеш. Важното е да приспиш душата, да помисли, че си заспал. Тогава изхвърчаш по този светлинен коридор с много голяма скорост. И един път, ще ви кажа истината, усещаш си тялото във всяко едно отношение, излетях с гръб. Обаче като излитам аз не знам къде отивам. Първия път бях над моето родно селище и го познавам. Ама след това на най-непознати места. Веднъж отивам и познах, аз не бях ходил в Охрид, но като слязох ниско и почнах да летя над главната улица, видях един паметник с македонското знаме. Викам: „А, това е Македония тука. Щом има езеро, сигурно е Охрид“. Макар, че има и други езера. По това се ориентирах.

Така. Хванах чалъма вече. Важното е да приспиш душата, дишаш равно и се правиш на заспал, а фактически не си. Трябва да останеш буден и съзнанието ти да ти е будно. Но да се научиш да дишаш така, че ако си със затворени очи и някой те види, да си помисли, че спиш. При всички положения и него също да го излъжеш, че спиш. Ако си с отворени очи – не. Затваряш си очите и дишаш равно. Много пъти съм успявал да заблудя така доста хора, че това е дълбок сън. Е да, ама не.

И така. И от време на време, щом мрънкам по-дълго време, тоест оплаквам се на Бога, излитам от тялото. Викам: „Тука има някаква зависимост“. Ама не мога да разбера каква. Викам: „Сигурно ми разнообразява Господ живота, по-леко да ми протече“. А то точно така после стана. Същото стана и при Силвина. За да може да те отвлече, ти като почнеш да се тръшкаш, дотежи ти, той ти дава. Това е бонус, това е екскурзия. Я да ти дам сега, ти ще ти мине. И на другия ден вече си по-спокоен. Викаш: „Тая нощ къде ходих, какво правих“.

Отивам при един приятел. И той докато направи билков чай, заедно с него ходим за билки, но вече беше студено, и аз гледам на масата, той по-духовен, по-напреднал в духа, ама аз не знам, една ей такава тъничка книжка. Той йога. И пише, запомних фамилията и малкото име, Рампа. От рампа където товарят и разтоварват неща. Аз така чух и гледам Рампа пише. Викам: „А, каква е тая рампа?“ Лобсанг Рампа, двете имена бяха и „Тайните на аурата“. Викам: „Тая аура знам какво е, ама тия тайни“. Аз не бях чувал и за Учителя. После един от специалните служби, капитан, светъл му път и той си замина в Отвъдното, дойде и ми разказа, защото учат в Симеоново. Не може да не учат. И той като почна да ми разказва, викам: „Така ли?“ Защото бях чул от баща ми, че има такъв. Те го водеха философ, ново учение и така нататък. Религиозен или нещо подобно. Той вика: „Той имаше в Борисовата градина, тогава беше Парка на Свободата, един лагер, където е събирал своите почитатели, своите привърженици“. Баща ми собствения вика: „Дядо ти ходеше“. Дядо ми е ходил да го слуша, ама баща ми – не. Баща ми винаги си е бил военен, още от седемнадесет, осемнадесет години, първото военно училище дето е изкарал, после за летци.

И така. Прочитам първото. А, то пише там точно за такива пътешествия, излитане от тялото. Аз вече ги правя, ама ги правя несъзнателно. Тогава викам, оня влезе в стаята: „Дай ми тая книжка да я прочета“. Той вика: „Вземи я. Пък когато искаш ми я връщай“. Викам: „Интересно е“. Ама заглавието в никакъв случай не отговаря. Това бяха двадесет и осем урока по астрално пътешествие. И ми се случи така, няма нищо случайно, Господ вика: „Чакай да му дам на момчето да прочете нещо, защо аз да му казвам“. И аз почвам и ги прочитам един по един. И се дават с въвеждането. Обаче всичко друго го знам, аз вече това го правя, значи на практика. Не ми трябват толкова медитации, влизания, не знам какви работи, той практически ги казва, ами две неща. Най-напред вика: „За да може да отидеш където ти искаш, на първото място, трябва още в напълно будно състояние, преди да си легнал или преди да започнеш медитацията, трябва да си поставиш задача в ума: Къде искаш да отидеш“. И аз веднага почвам да пробвам. Викам: „Отивам при Статуята на Свободата“. Горе, ти си в астрала, сядам отгоре и си клатя краката, и викам: „Гати американците тука, я гледай каква работа“. А после вече може да отидеш където ти искаш. Но първоначално като излетиш, понеже не знаех къде да отида, после викам: „Искам при тоя приятел да отида“. През нощта, астрално. Прозорецът му отворен, той спи, лятото. Погледнах, размотах се насам-натам, ама нищо друго. Мога да бутна някой предмет с мисъл, но тогава още не можех. Нищо, ти просто си дух, нищо не може да бутнеш, нито да вземеш, нито да го пренесеш някъде. Това беше едното.

И второто, че лягаш си с пижама, обаче искаш: да съм с костюм бял, вратовръзка еди каква си, описваш всичко на самия себе си. Излиташ в астралното пространство с тия дрехи с които ти искаш да бъдеш. Много после съм срещал душички, които са чисто голи. Мотаят се горе такива астрални същества и можеш и да контактуваш с тях, ако искаш разбира се. Аз от време на време контактувах и много интересни неща.

Аз съм казвал този случай който е фрапиращ, тялото беше на… не е за разказване. В Пирогов на масата и викам: „Не се прибирай, няма смисъл“. Тя вика: „А не, ще се прибера“. То вече няма покриви, няма нищо, гледаш през това. И като отидохме над масата, вика: „Влизам“. А се срещнахме някъде в южна България. Викам: „Добре. Щом искаш, влизай. Ама аз ти казвам, че си приключила. Виж сребърната нишка след малко клъц. Няма я“. И тя вика: „Не,не, аз влизам“. Като влезе и веднага сърцето почна, уредите почнаха, докторите: „Ееее, събуди се, излезе от кома“. Зарадваха се нещо. И аз си тръгнах.

Така. И второто, което беше, ще ви кажа, което научих… това беше къде да отидеш, как да си облечен. Или третото, което е особено важно. Защото аз се чудех, че веднъж всичко помня от астралното пътешествие, втори път – нищо не помня. Само знам, че съм излетял и как влизам. Нищо друго не се помни по светлинния канал, той е като куршум. И или от тука, или от тука. Обикновено от тука излита, може и през слънчевия сплит. Това, което разбрах, пишеше го ама чак в последните две, три… то е точно отделени двадесет и осем. В последните, от двадесет и пета, шеста нататък, някъде там прочетох, той пише така, за да ти остане всичко в паметта, дори когато сънуваш, сънищата не ги помниш, точно поради същата причина. Защото за момент част от душата, тя отива горе на обучение и като се прибираш с много голяма скорост в тялото… Защото ти се прибираш, ако има някаква опасност, за част от мига. Веднага си вътре. Тогава ти се изтрива цялата информация. И аз излитам както ми падне. Излиташ като куршум. И примерно искам да съм на плевенската гара. На плевенската гара. От горе, обикновено съм на двадесет, тридесет метра височина, във въздуха. Тогава се осъзнаваш и почваш да летиш. Който го е правил сигурно по-добре знае. Викам: „Сега ще се прибирам“. Обаче като си помислиш, че се прибираш, ти веднага си в тялото. И аз само си помислих и викам: „Сега, спирачка, спирачка, спирачка, прибирам се“. Ама три пъти предварително казвам „спирачка“ и наистина бавно може да влезеш. И тогава не ти се изтриват впечатленията от пътуването.

Така. Имам такива интересни приключения, че нямам думи. След това вече като ме посветиха, пак понеже много интензивно обучението, много ме натовари и аз почвам така да мрънкам. Не съм много по мрънкането и да се оплаквам, да пищя и така нататък, ама все пак на човек му додея така донякъде, омръзва му. И аз викам: „Господи, сега… Всичко е наред“. И същата нощ като излитам, ме праща не само във Слънчевата система, иначе те Земята не могат да напуснат, та Слънчевата система. Не само на Млечния път, ама от нашата тука материална Вселена в Духовната или в Божествената, ми дава екскурзия. Аз отивам, ааа, я гледай как си е хубаво да си си у дома. И на другия ден имам нови сили, и пак работя, и очаквам екскурзията.

Едно време така даваха екскурзии до Великия Съветски Съюз на първенците в ТКЗС-то, в селското стопанство или работник ударник на завода и тогава го награждават с екскурзия. И на други места, но аз казвам, че това беше най-известното.

Сега ще дам думата на Силви и след това ако има нещо, мога да ви кажа още някои неща. Но това е в основата, въведох ви в кухнята горе долу на звездните пътешествия. Тя сега ще ви каже ред подробности и други неща, разбира се. И накрая като остане време ще има въпроси. Благодаря ви! Аплодисментите са Небето. На мен остава само сянката на аплодисментите и пак съм доволен.
Заповядай, Силви!

Silvina:
Някой от вас имал ли е звездно пътешествие? Или астрално? Една ръка, другите така се почесват. Още една, две, три. Охоо, много пътешественици, я гледай. Добре. О, Ати и ти си пътешествал. Заедно дали сме пътешествали, не знам. Някой пътешествал ли е с мене?

Сега, да ви кажа има разлика между сънуването и пътешествието, звездното пътешествие. Защото понякога сънуваме неща, а пък си мислим, че това е астрално пътешествие.

Разликата е в това, основната, че в пътешествието си доста по-свободен. Защото крилете, това са Свободата. Нали така? Свободата, лекотата, която те дават. И при астралното пътешествие някак си ти можеш повече да програмираш нещата, къде да отидеш, с кого да си. Имаш свободата, нямаш такъв голям съпътстваш екип. Защото когато човек сънува и част от астралното му тяло пътува, първо една много малка частица при съня се отделя от астралното тяло на човека, буквално един процент от него. Не се отделя цялото астрално тяло. Астралното тяло е тялото на сърдечната чакра. Нали така? Реално то е основно и етерното също участва в съня, но основно астралното, като само една малка частица от него. Човек няма как да живее без астрално тяло докато спи. Една малка частица, буквално един процент, от него се отделя и преживява различни неща. Преминавайки може да премине през различни измерения, портали и така нататък. Но има един доста голям екип с човека, може да са невидими за него същества, но реално те го превеждат през измерения, портали, пространства.

Докато при пътуването, при полета с астралното тяло, една доста по-голяма част. Значи, три процента от астралното тяло се отделя и някак си всичко е много по-наситено. Наистина първо има едно много ясно усещане за полет, когато човек се събуди, не е просто един сън. Но да започна от малко по-далече. Аз почнах по средата на нещата. Защото казахме, че сме пътували заедно, просто го казах за да премерите дали е било полет или какво е било.

На кого се дават астралните пътешествия?

Георги леко го спомена и неслучайно той говори толкова много за отношенията на човека с природата. Защото всъщност Божественият Принцип на Умереността дава, когато човек има съвършени отношения със съществата от Природните царства, съвършени отношения със съществата от Природните царства, това му дава връзка с духчетата, които управляват всяко едно от царствата и всяко едно от същественцата, както аз ги наричам. Дървета, цветя, всяко си има негова феичка, елфче и така нататък, които се грижат за това същество. И когато ние имаме връзка с това духче, а ние имаме, когато сме спазвали Принципа на Умереността. Това е дарбата, която се дава на човек, когато има добри и правилни отношения с природните същества и въобще с цялата природа. Тогава той владее природните духове и стихиите. Има връзка с тях силна.

Но когато той наистина е постигнал до съвършество това нещо, може да е само с едно природно царство, да не е с всичките, но поне с едно, тогава вече му дават и астралните пътешествия.

Защото астралните пътешествия, за да имаш такова нещо, ти трябва да имаш наистина много силна връзка с Вселената. Айде поне със Земята, да не е с цялата Вселена, защото Георги каза: „повечето от хората, на които това е дадено, пътешестват до Земята, максимум до Слънчевата система“. Но можеш да пътешестваш и в цялата Галактика. Може да пътешестваш и в цялата Вселена, а може дори да прескочиш в Ангелските и Божествените Вселени. А висшите духове се дава това нещо.

Така че, това е абсолютния ключ и на това дълго време ме обучаваха, преди да ми дадат астралните пътешествия, перфектните отношения с всяко същественце.

Другото е когато си олекнал. Представете си една тромава птица, има криле, обаче някаква такава тежка, преяла, тромава. Какво имам предвид? Не само физическото ти тяло да е леко. Това не е задължително. Но да си лек от грехове. Тоест, греховете ти свързани с, пак казвам, отношенията с природата, да са опростени. И тогава човек е лек, астралното му тяло е леко и това нещо вече е възможно.

И още едно нещо, което накрая, преди да ти дадат астралното пътешествие, има една Книга на Божествената Лекота, когато и там те запишат, ти си вече в списъка на пътешествениците.

„Бог толкова много възлюби човека, че му даде криле, за да може да стигне до Него“. Това е едно изречение продиктувано ми от Горе. Наистина е така. Но пак казвам, за да те възлюби толкова много Бога, наистина ключът е в отношенията с всяко едно същество от природата, с хората и с всичко.

Сега малко да разкажа за това, за крилете. Защото не само астралното тяло се отделя и е възможно да има криле, а всяко едно от телата на човека, включително и физическото. Най-често на аватарите, на хората от вас, ще имате криле на астралното тяло, това са астралните пътешествия и на дванадесетото тяло, тялото на дванадесета чакра, което всъщност е тялото на Съвършенството. И тогава какво усеща човек? Понеже част от тялото му, на Съвършенството, се отделя от него и отива някъде да черпи вдъхновение. И това е всъщност Полета на вдъхновението. Това най-вероятно голяма част от творците го имат, които просто една частица от тях се озовава най-вероятно в ангелските йерархии, откъдето слиза идея. И този човек е вдъхновен, което казваме: „Музата е дошла“. А всъщност те че идват и музи идват същества, които също ти дават вдъхновение, дават ти идеи. Но понякога може да го има и това нещо дванадесетото тяло също да има криле и да пътешества частичка от него. И така може да бъде с всяко едно от телата на човек, може да бъде с духа му, с душата му, със съзнанието му, а може да бъде дори с физическото тяло.

Когато ми дадоха крилете на физическото тяло, питах какво дават те. Те дават една ефирност, лекота, безплътност и се видях как съм над едни хора в Тибет, мисля че беше, които се молеха по техния си начин. Аз бях като левитиращо същество отгоре и просто прозрачно, безплътно същество.

Тоест, крилете на физическото тяло, това не значи, че ще летиш. Но факт е, че когато човек олеква енергийно, в смисъл олеква откъм карми, грехове и става все по-чист, от тая гледна точка, започва някакси и физическото му тяло да олеква. Георги е казвал неговите кости са абсолютно кухи, наистина едно чувство за лекота има когато се докоснеш до него. Просто много лек човек. Предполагам, че и при мен е започнал някакъв такъв процес. Така че това са крилете.

Защо се дава обаче лекотата? Или защо се дават крилете?

Георги каза за приключения. От мъжка гледна точка много приятно звучи, защото мъжете повече са по приключенията. Нали така? Жената обаче носи повече отговорности и на жените, предполагам и на всички мъже, но не си дават сметка, пътешествията дават една лекота, така че с по-голяма лекота човек да може да премине през нещо, което може да е изпитание за него. И така вместо пеша, летейки прекосяваме проблемите. Този дар Бог ни дава за да ни е по-леко.

И другото, което е всъщност по-важното, дава ни го за да имаме Присъствие. Всеки един от нас може да присъства физически, ние присъстваме на Земята физически. Но чрез тези полети, мога да кажа за себе си, че част от моето тяло постоянно е някъде в полет. Една частичка, но постоянно. Както също е интересно, че при мен астралното тяло и другите са разделени на много, много, много частици. И това е причината хората постоянно да ни сънуват. Те реално не виждат мен, аз не отивам при всеки един човек в съня, но виждат една частичка от мене или от Георги, или от други хора, които виждат. Това е моето обяснение. Та по-важното всъщност е, че по този начин ние присъстваме, като ставаме катализатори на различни процеси, които се случват на планетата, ако летим само на това ниво, планетарно ниво.

Например, снощи бях в овалния кабинет. Какво правех там? Не знам, но там имат да се случват много неща. И присъствието на, как да кажа, едно малко по-висше същество на различни места, задвижва процеси там. И заради това Учителя казва, че аватарите, той не ни нарича аватарите, но казва: „Милиони хора ще дойдат, които ще имат оръжие, с което никой не може да се пребори. Ще бъдат неудържими, неустоими“. Не мога да го цитирам точно, „ще имат сила, на която никой не може да им се противопостави“. Това наистина е силата на духа, но тя е невидима. И това е интересното и мисля, че всички сме много добре дегизирани от тая гледна точка. Изглеждаме обикновени хора, а всъщност това съвсем не е така.

Кога го дава? Кога човек е готов за това?

На мен ми го казаха така: „Първо се научи да ходиш и да бъдеш човек, а след това ще се научиш да летиш“. И беше също много интересно, първо видях едни криле, които ми се появиха. Същия ден един човек дойде и ми подари криле, в смисъл една плюшена, малък вълшебен атрибут, който аз си го припознах като моя и моите криле, които всеки път като пътувам си ги взимам, защото това си е вълшебен атрибут и е с мене. Първо това.

После започна да ми дава перата. Като за да ми даде всяко едно перо на крилете минавах през някакъв изпит. Ще ви кажа пример. Чистя и виждам в последния момент сякаш има едно насекомо, което вече го забърсвам с гъбата, обаче не спирам. И в следващия момент моя учител невидим започва да ми вика: „Ти защо, ти нали знаеш, че съвършените отношения с всяко същество ти дават съвършенството“. Спирам, поглеждам, оказа се, че не е насекомо, а нещо друго. Но просто минах през този урок. И реално всяко едно такова нещо, което човек успява да преодолее, всяко добро дело, което направи на едно същество, за което по някакъв начин се погрижва е една добродетел и това са като перата в неговите криле.

Интересното е при птиците. Сега имаме гълъбчета и наблюдавахме, поне аз от любопитство, Георги като дете е имал гълъбчета, че първо им поникват тръбичките на крилете. Раждат се с криле, но първо изникват тръбичките на перата. И не можеш да разбереш, малко странни изглеждат на тази възраст птиците, само едни такива тръбички стърчат. После вече се получава перушинката и израства цялото перо.

Също интересното е, че гълъба ако му ускубиш едно или две пера, които са ключови за полета, на крилете особено, а и на опашката е важно, той вече не може да лети. Всички тия неща ги уча от Георги, но си правя много сериозните изводи, защото ако на човек едно нещо му куца, няма как да лети. Разбирате ли? Няма как да има абсолютната свобода, няма как да има абсолютната лекота, няма как да му дадат паспорт за полети във Вселената.

Полетите са на няколко нива. Човек може да пътува в пространството, това което казах, някъде около Земята или на някакво място на Земята и така нататък. Може да пътува във времето.

За пътуването във времето наистина е много интересно. Защото когато имаш в съчетание и ясновидска дарба, ти и виждаш къде си. Виждаш какво преживява частичката от твоето астрално тяло. И съм имала доста такива напоследък, в които се озовавам или в миналото, или в бъдещето, и наблюдавам различни ситуации там. Последното беше… Пак е някакъв начин за предпазване, защото аз помагам на много хора и тежки неща преминават през мен. Просто те изстрелват в бъдещето където е чистотата, ти там вече си пречистен. Там вече ги няма тия и чужди товари, може би и твои, и реално през по-голямата част от времето физическото ми тяло е тук, но всичко останало е някъде в бъдещето. И понякога виждам различни картини.

Кога човек си спомня?
Може и технически да се опитва да работи за това със скоростта, с която се връща и така нататък. Но според мен, и за сънищата важи, е винаги когато Бог иска да остави послание на човека. Иначе да ви кажа, понеже ето аз съм постоянно в духовни преживявания, бих казала, че е леко обременяващо понякога. Нямаш вече живот на обикновен човек. Постоянно си от един процес в друг процес. Исъщност не е нужно постоянно съзнанието ти да е в по-високото ниво, така че да имаш послания, да имаш връзката, да имаш преживяванията, виденията и така нататък. Просто Бог го прави това когато трябва да научиш нещо. Когато има някакво послание, може да е за теб, може да го е оставил през теб за друг човек, който трябва да чуе разказа  от твоя сън или от твоето астрално пътешествие.

Освен във времето и пространството, пътуваме и между измеренията. Като това бих казала, реално тук вече пътува съзнанието. Това вече не може точно да се нарече астрално пътешествие. Това е когато съзнанието преминава, да кажем, недай си Боже, да те смъкват от пето измерение надолу. Не е приятно. Но от пето нагоре, когато си примерно в дванадесето измерение, тогава човек получава прозренията. Тогава връзката му със Светлата Сила е много силна. Изведнъж съзнанието сякаш се отваря и той получава някакво послание. Когато това премине и Бог ти е казал това, което трябва да ти каже, те връща в твоето ежедневно, обичайно състояние на съзнанието, да кажем, в пето или шесто измерение.

За да случват тези пътешествия, човек трябва наистина да е записан в Книгата на полетите и на лекотата. Звучи сигурно като приказка това, което говоря, не знам, Книга на полети, работи, интересни неща. Радвам се да ви видя заедно. Чакай, че се разсеях, видях едни приятели.

Исках да говоря за антигравитационните слоеве. Защото за да може да преминеш, хубаво, дават ти крилете, обаче трябва да имаш коридор. Тоест, ред същества са се погрижили ти да можеш да преминеш през много портали и неща, които те прекарват през дори тъмни зони във Вселената, има и такива.

Сега ще ви разкажа за антигравитационните слоеве. Такива има около всяко едно тяло материално. Колкото по-голямо е, толкова по-силно е това пространство. Понеже мога да кажа, че съм ги преминавала повечето, там има едни същества, които изглеждат като змии. Които са пазители там. И ако ти нямаш пропуск да преминеш, си е буквално опасно да преминаваш. Затова когато човек пътува, винаги има много голям екип от същества. Едни му правят портали, порталите са и пространствени, и времеви. Има двата вида портали. Други му дават кодове, които са като ключове, за да може да премине през тия портали. Други ускоряват времето, за да може той да премине по-бързо през всички неща, за да стигне по-бързо там, където трябва да отиде.

Мога да ви кажа, че специално това, което Георги го каза, е една илюстрация буквално със силата на мисълта. Може и се случва, и аз съм го преживявала. Примерно, от тук до Централното Слънце на материалната Вселена съм ходила за три минути. Тоест, само си го помисляш и вече си там, много бързо. Но когато нямаш тази голяма сила да ускоряваш времето, тогава се виждаш как летиш и летиш, и летиш в някакво пространство за да отидеш някъде другаде. Аз такова нещо почти не съм регистрирала. Просто помислям си за нещо и вече частичка от мене е там.

Защитите казах. Обучението за това нещо, през което лично аз преминах, казах малко от това, но е много сериозно. Примерно, наскоро беше, казват: „Сега ще те научим да летиш ходейки по Земята“. И пак един ден на много изпитания, много неща, през цялото време внимаваш да не проявиш каквато и да е негативност, всякакви ситуации, всякакви неща. Особено по време на път много често ни се случва това.

Другото интересно, което забелязах, че откакто ми дадоха астралните пътешествия, започнахме много да пътуваме с Георги на физическо ниво. Всеки ден или аз, или той, или и двамата, някъде пътуваме. Защото всъщност нашите пътувания на физическо ниво са като една подготовка за тези коридори, които се отварят и за всички хора, които след нас вече ще започнат, вярвам след днешния ден, да пътешестват повече хора.

Осъзнатост на пътуването.

Много е интересно това и винаги ми е било много интересно. Имаше една книга „Живот в сънуването“, навремето четях Кастанеда и една негова ученичка беше написала. И много интересно за осъзнатото сънуване и осъзнатото пътуване.

Осъзнатото пътуване какво значи?
Поне на мен са ми дали три стъпки дотук. Едното, винаги трябва да кажеш къде трябва да отидеш. Обикновено преди да заспя. Те ти го и казват: „Трябва да отидеш еди къде си“. Обаче ти трябва да си го пожелаеш. Казваш: „Господи, моля те изпрати ме, да кажем, еди къде си, на еди кое си слънце или еди какво си“.

После, с кого да бъда. Кои хора трябва да бъдат с мен на това пътешествие. Поне на мен ми казват, най-често е с Георги. „С Георги пътувате“. Добре пътуваме.

И третото нещо е всъщност защо отиваме. Причините за това може да са различни за всеки от нас. Първо зависи на кой къде му е силата. Един е лечител, той чрез присъствие отива на някакво място, където има хора, които имат нужда от това присъствие, за да им се помогне те да се почувстват по-добре. Тогава, ако е такъв случая, преди да пътуваш казваш молитва, нещо като за здраве на съществата, на които ще помогнеш. Ако е за нещо друго, в което си силен… Примерно, има много от нас, които са ликвидатори. Тогава поне аз казвам една формула, която е от Учителя: „Мерухим, Мерухим, Мерухим, с каквато мярка мерим, да ни се отмери“. И така нататък. Тоест, това също е важно, защото ти вече вкарваш и слово, молитвата, формулата, която казваш. Не че ако не го кажеш няма да се случи това, за което Бог е предвидил да ти даде това пътешествие, но така е по-добре. Просто е много по-силно. Винаги Словото засилва нещата.

Много интересно говори Бог.

Когато ми казва, както сега, една фраза: „Полетът е Свобода“. В този момент съществата работят за това, да ти датат Свобода. Или: „Полетът е Мир. Божественият Полет е Мир“. Защото за да ти дадат полет, ти вече трябва да си постигнал и някаква степен на вътрешен мир, и те ти помагат за това. Или пък: „Полетът е Хармония“. Значи ти трябва да си постигнал един съвършен баланс на енергиите в себе си, мъжка, женска, детска и така нататък. Значи трябва да си в хармония, в съвършен баланс. „Полетът е Изобилие“. Защо точно Изобилие? Защото си скъсал вече с материалното си съзнание. Дето се казва: „Вече си над нещата“. Не ги мислиш толкова материалните неща. Не че напълно си се отказал от света, нали така, никой от нас не го е направил. Но някак си това не ни е приоритета. И в този смисъл: „Полетът е Изобилие“. „Полетът е Творчество, Вдъхновение, Красота“. Вече зависи на кой къде му е профила и за какво Бог му дава това нещо. Но при всички положения наистина е нещо много, много красиво и е много интересно, особено вече като станем и Свято Ято Заедно ще става все по-интересно. Поне досега видяхте единица ръце, поне досега повечето хора сънуват и виждат различни интересни неща в съня, което си е ясновидка дарба, която се проявява вече в някаква степен. За пътешественици мисля, че все още сме малко, ще бъде интересно когато станем повече.

Нещо друго? Я да изпея една песен „Небесни влакове“.

(Силви пее)

Благодаря, приятели!

Също смятам, че ще бъде интересна опитност, когато двойките ще започнат да летят заедно. Мисля, че това е първата стъпка, преди Святото Ято, първо са двойките. Но наистина те трябва да са постигнали една хармония помежду си, за която, между другото, последната седмица много работехме, даже откакто сме във Варна, основно за това се молим и работим, защото е доста ключово също за полетите. А който още се озърта за спътник в полета, съм сигурна, че и това ще стане.

Ако искате към въпроси да преминем. Ще има микрофони. Вдигайте малко по-високо ръце, за да може да ви виждат, понеже са отзад хората, които ще дадат микрофона. Интересно ли ви беше за звездните пътешествия?

Зрител:
А тези, които не пътуват, кога ще започнат?

Silvina:
Моля?

Зрител:
Кога ще започнат и другите да пътуват? И ние да пътуваме, които не сме пътували?

Silvina:
Аз ви казвам от днешния ден, не случайно темата е това. Това, за което с Георги говорим, просто словото прави така, че то започва вече да се случва. Наистина от днешния ден ще започнат малко по малко да растат перата, на който е нужно.

Зрител:
Да споделя нещо може ли? Точно днес, преди да дойда на лекцията, знаете ли колко много пера намерих? От гълъби, от чайки, включително и едно такова дълго перо. Не е случайно това.

Silvina:
Това е прекрасно. Тази приятелка каза, че е намерила много пера днес, което със сигурност е в темата. Защото когато намирам перце, това винаги е Лекотата. Много важно нещо е Лекотата. Леко да преминем през уроците и изпитанията на днешния ден. Защото когато работим с карма, ние работим с карма, най-важното е да имаш Лекота и Ускорение. Значи да минеш бързо през изпитите и леко, символично. И Лекотата е много важно нещо в тоя смисъл.

Кой друг имаше с микрофон?

Зрител:
Здравейте, казвам се Светлана. Имала съм вече такива пътешествия. Много съм благодарна за тази лекция, понеже при мен започнаха тези неща съвсем спонтанно преди четири години. Значи, нито съм вървяла по този път целенасочено, нито съм имала идея какво се случва. Просто преди четири години започнаха едни изстрелвания с много висока скорост. Точно в този момент между будно и заспало състояние. При което аз не знаех какво ми се случва, не знаех какво се отделя. Излизах със съзнанието си, знаех коя съм, мога да мисля, но вече го няма дискомфорта на тялото. Не чувствам тялото, не чувствам студ, не чувствам топлина, не чувствам болка. Нищо не чувствам. Тоест, не чувствам физическото тяло. Но съм си с моето съзнание и летя като ракета. Толкова скоростно, че след това когато съм се връщала, един, два дни не съм можела…, имала съм дискомфорт. Не съм можела да се справя с високите вибрации, които са влизали, така да се каже, във физическото ми тяло. В началото единствената мисъл, която ми е минавала, през първите пъти, когато ми се е случвало: „Боже, върни ме заради децата ми“. Понеже имам две деца, понеже аз си мислех, че няма да се върна в тялото. Това си е нормална, човешка мисъл. Особено когато човек не е подготвен. Значи, аз единствено имам един въпрос, защото не знам къде съм ходила в първите. Защото съм имала и други, в които съм виждала, виждала съм предмети, виждала съм хора, но съм ги виждала не толкова твърдо материални, а прозрачни. Значи, имат цвят. Примерно, както пердето е лилав цвят, но аз виждам през него. Но първите ми излитания, които бяха така много по-скоростни, някакси много по-нависоко, защото се чувства изстрелване на много високо, едва ли не като совалка, не съм виждала нищо. И в едното от пътуванията ми, само чух един женски глас: „О, Боже, о, Боже“ и видях цифрата „седем“.

Та идеята ми е това, аз вече съм ги приела, вече се случват по-рядко. Преди са се случвали по-често. Имала съм пет излизания на вечер. Вече не е всяка вечер. Та идеята ми като въпрос е: Тогава когато не съм виждала нищо, тази цифра „седем“ и думите: „О, Боже, о, Боже“, къде може да съм била? В нивата, които съм виждала, аз съм била в астралния свят.

Silvina:
Да, така си мислиш, че си била в астралния свят. Най-вероятно това е пътуване между измеренията, за което говориш. Да, това е пътешествие в седмо измерение. Седмо измерение е измерението на сенките. Там където душите отиват и където ги претеглят с везната. Това е измерението на Справедливостта, седмо измерение. Обикновено душата преминава, за известно време може да е в шесто, но когато стигне до седмо след смъртта, там я претеглят. Претеглят й греховете. Има една богиня, богинята Маат, с една везна и претегля душите, обикновено е там. Може да го наречем измерението на мъртвите. Но това е едно такова междинно измерение, където всъщност не че ги съдят душите, просто ги преразпределят. Кой какво е свършил досега, кой какво е научил, кой къде е грешал, кой какво е и какво ще му се даде за следващите прераждания, ако ще има прераждания, ако е праведен го освобождават от самсарата.

По принцип ти си от Господарите на кармата. Седмицата е числото на Справедливостта и работиш много силно в това направление. И затова аз казах, че всеки си има направление, и пътешества за различни неща. Защото за да се отключи кармата на даден човек, там трябва да присъстват тези същества около него по един или друг начин.

Георги, ти искаш ли да добавиш нещо?

Георги:
Какво да кажа? Ще ви кажа само че, вижте, десет милиарда на земното кълбо, петдесет и пет милиарда се въртят души Горе, чакат за прераждане. Само че няма да са преродени всичките тука, защото се изнасяме повечето от тая планета. Малко остават тука. Но всяка една душа е абсолютно уникална. Абсолютен уникат. Може да изглеждаме еднакви: глави, сърца, крака, ръце. Да, ама не.

Съзнанията ни се дават от тука дотука, за да трупаме опит, а този опит се преобразува у нас в съзнанието чрез душата. Тя е посредникът между световете. Духът е оная висша субстанция, която бди за всичко. Душата е част от него. Обаче тя е изменяемата, аз както съм казвал, тоя пример е много подходящ, където се дава за един електромотор. Статорът е духа, винаги спи. Вътре ротора, който се върти с разни навивки и джаджи е душата. Тя се изменя.

Така, и въпреки всичко Дух и Душа са ни дадени от Горе и на всеки е абсолютно индивидуален, за да стане индивидуалност. Да стане самостоятелност. И заради това всички преживявания всеки ги прекарва през собственото сито на съзнанието, ако мога така да се изразя. Значи, това сито е нашата духовност докъдето сме порастнали. И тоя пример съм го казвал и пак ще го дам, как ни се показват нещата.

Скоро пак един юнак ми каза, че е видял на елементарните, най-нисшите съзнания, хубавицата, която обикаля около тях, наречена с недотам приятното име Смърт. Дават я като една грозна, Баба Яга в сравнение с нея е фотомодел. Дават я стара, с косата, спуснати черни чимбери или пък като череп в главата. Брей, аз лично съм я виждал и говорих с нея. Аз я видях като една прекрасна, хубава, синеока дама, която се върти около мене. И аз още с мъжко самочувствие, викам: „Мойто момиче“, аз горе долу знам нещата как. „Ти си дошла тука само на проучване иначе не става, не можеш толкова, нищо да вземеш от мене, а и нищо не можеш да ми дадеш, защото имаш си началници. Те те командват“.

Баба Ванга е видяла Смъртта като един хубав, млад, едър, прекрасен момък. Значи тя е била на много високо духовно ниво, за да може да види това, което хората смятат за най-лошото нещо, да го види в този прекрасен образ. Както и аз.

Значи, така ни се поднасят на нас всичките неща. И затова при каквато и да е медитация, при каквото и да е астрално пътуване, всичко има разлики. Има един общ постамент. Ще го кажа още по-просто. Летял съм достатъчно, една писта има. Пистата е дълга три, четири, пет километра. Може всички големи лайнери да кацат. Обаче от нея излитат и кацат различни самолетчета. От леките двуместни самолетчета ултра леката авиация, дето се казва, до огромните Конкорд. Дето като забучи, целия тоя град ще го побърка. Те и затова почват да ги забраняват. Значи, това е на всички, което е дадено, тая писта. Ама дали ще сме леко самолетче или огромен, презокеански лайнер, това зависи вече докъде сме израснали в духа и в съзнанието, и по тоя начин ни се дава. Това исках само да го уточня. Иначе за всеки е нещо индивидуално. Аз гледам общата картина. В подробности всеки идва и ми казва: „Георги, ти знаеш ли какво видях?“

Наскоро един вика: „Смъртта ми се яви, един млад мъж. Един млад симпатяга и си говорим най-приятелски“. Да, напълно ти вярвам, че е така. Аз във всичко вярвам, ама в нещо ако се усъмня една йота, му правя проверка, разбира се. И там проверката вече няма начин, защото Небето ми спуска абсолютно точната информация. И затова когато казвам тия силни, „Голям залък лапни, голяма дума не казвай“. Ама като казвам на някои хубави така, особено дамите са по-напористи като искат, понеже жената е по-емоционална, любопитна, има тоя комплекс и е развит повече, сърдечния, иска да знае повече подробности. Което е нормално. И те ме питат за разни такива неща и аз казвам: „Обаче ще ви задам преди това един въпрос. Отговаряте ми на въпроса и тогава всичко ще е точно, ще ви кажа истината. Но недейте да ме лъжете. Защото ако можете да излъжете Всевишния, ще излъжете и мен“. „О, ма ти не можеш ли да бъдеш излъган?“ „Не бе, аз се оставям и се правя, че съм повярвал от земна гледна точка. Но иначе моментално правя с Горе връзка и ми казват истината. Аз викам: „За да не те обидя госпожо, викам: Да, да така е, ти много обичаш мъжа си, ама си имаш два любовника още. Не знам защо“. „Аз много обичам мъжа си“. „Ами тия двама любовника? Един официален и един резервен. Бреее, нещо случайно да няма грешка. На мене не тия“.

И затова като казвам, аз не се шегувам, аз казвам истината, но недейте да го приемате. Казвате: „Георги Изворски каза, че всичко знае. Не може всичко да знае“. Да, не знам. Ама нещо ако трябва да знам ми го казват. Това е, иначе нищо не знам. Точно съм като вас, едно към едно. Духът когато се активиразащото му служа тука и му върша работа, все пак гледа нещо да ми даде. Тоест, да ми каже нещо.

Silvina:
Да, нека да продължим с другите въпроси. Къде е следващият? Там. Привет.

Зрител:
Здравейте, казвам се Мария. Имам два въпроса. Споменахте, че можем да поканим някой да пътува с нас. Този може ли да е неосъзнат?

Silvina:
Не. Трябва и той да може да пътува. И той да го има дадено това. Няма как да носиш друго нещо през…, нямат достъп всички до тия неща.

Зрител:
Добре. Възможно ли е да се случи такова астрално пътуване по време на медитация?

Silvina:
Възможно е не само в сън, това пропуснах да кажа. Аз споменах, примерно при мен, постоянно част от мен е някъде. И ако трябва да ти дадат в този момент нещото, къде е, какво да се случва и как, ти го виждаш, дават ти картина. Може да се случи във всеки един момент.

Зрител:
Добре, не е нужно да се помни този момент с излизането и кацането.

Silvina:
Не, не. С излизането и кацането дали трябва да се помни момента? Това изобщо не е задължително. Това според мен е по-скоро в началото когато, как да кажа, човек разглежда това като някаква духовна практика. За мен това не е духовна практика. Това е нашата работа, да присъстваме, да работим. Просто Духът е обхванал цялата Земя и иска да я промени чрез нашето присъствие. Дали го осъзнаваме, дали не го осъзнаваме, дали сме излетели, как сме излетели, бързо, бавно, как сме се върнали. Това наистина не е чак толкова важно дали помним или не помним. Но, че Бог работи на Земята и я променя до дъно, това е факт. И всеки си има неговия профил. Да кажем, един човек, който… ето кармата работи с хора, които имат карма. Духовете на смъртта, за които говори Георги, те също пътешестват астрално, те също имат криле черните конници. Но когато те се появят около някой човек, обикновено вече те започват да работят с този човек. Не говоря само за физическо присъствие и тази душа, да кажем, след няколко месеца земният й път свършва. Просто зависи какъв е профилът на всеки един от аватарите.

Зрител:
Благодаря.

Silvina:
Моля.

Зрител:
Здравейте и аз имам въпрос. Казахте, че на някой който му куца нещо, не може да пътешества, така да се каже. А здравословния проблем такъв вид куцане ли е? Тъй като аз от известно време, от няколко години, имам здравословен проблем. Същевременно обаче, вървейки по духовния път, търся в себе си къде, каква е първопричината за това.

Silvina:
Това проблем с щитовидна жлеза ли е?

Зрител:
Не. С опорно-двигателната система. И вече е много сериозно, и търся начини. Но се случват и други странни неща, които явно по този път, може да имам и знаци, но не мога да ги разчета.

Silvina:
Със сигурност ако имаме проблем със здравето, имаме нерешен проблем. Нали така? Нерешен духовен проблем или ненапълно решен. Защото те са в процес, при много от хората те са в процес на подобряване, лечение на нещата. Ако въпросът е конкретно: „Защо, къде е нещото, което куца?“ Защото явно нещо куца.

Зрител:
Просто наистина искам да намеря, емоция ли е, карма ли е?

Silvina:
Какво точно? С кости ли е, с мускули ли е?

Зрител:
Със стави. Но не точно стави, разкъсано раменно сухожилие. И е вече много сериозно, целите ръце и двете.

Silvina:
Сухожилия. Сега слизаме малко от друга плоскост, нали така, със здравословните проблеми, не можем да избягаме от тях все още за съжаление. Аз наистина си мечтая, да дойде денят, в който да се срещнем и нито един човек в залата да не ме пита за здравословен проблем. Наистина честно ви казвам.

Зрител:
Защото и ние искаме да летим.

Silvina:
Ясно, така е, така е. Всичко е преодолимо. Както при птиците, гледаш го с ранено краче, с ранено крилце, обаче когато Бог е предвидил това същество ще лети…

Георги:
Трябва повече да се осланяме на Всевишния. Казвал ми го е десетки пъти. „Кажи им Георги, на мен да ми имат доверие“.

Сега ще ви кажа един два случая, които са неточно за астрално пътуване, а за телепортация.
Веднъж миналата или по-миналата година беше, съм на беритба на рози. Ходя на розобер. Сутринта си пием чая и ядем розово сладко. Идва един съсед, там където сме отседнали в тая къща на един мой приятел, който има рози, най-обикновен човек, пенсионер и седна до мене. Имаше свободен стол, седна човека и вика: „Как се казваш ти?“ Викам: „Свети Георги“. Аз се шегувам разбира се. Викам: „Георги съм“. Вика: „А бе, ти си по-различен от другите. Не знам дали си светия, ама ще ти кажа нещо на тебе, защото на другите го казвам ама те ме гледат, нещо не ми вярват“. „Каквото кажеш, аз ще ти вярвам“. И той казва: „Преди не знам колко време или предишното лято, имам една количка с гумени колелета от мотоциклет. И отивам на един, два километра около селото, пълня я с дървета сухи, събирам клони и си я тегля до вкъщи. Една брадва съм качил в количката, тя доста голяма, леко върви, понеже е с гумени колелета напомпани. И изкарвам.

Миналата година по някое време, беше вече, или август е било, ама лятото, било топло, отивам на около километър, два от селото, влизам в един пояс, гора има така. Сухи дървета паднали някои, сека ги и си ги нареждам вътре. По едно време усещам, че вътре както съм, на една полянка съм оставил количката, почва да ми става лошо, нещо се измени около мене и тупнах. А това вече беше привечер. Тръгва вече слънцето на залез. След няколко часа се съвземам и се виждам, че лежа на тревата в моята къща, до стълбището. Има тревни площи наоколо, цветенца. Той е пенсионер, вдовец, сам човека живее. И гледам звездите като се събудих, звездното небе отгоре. Викам: „А, как съм дошъл? Знам, че припаднах, че ми стана лошо. Нещо е станало“. Понеже късно беше вечерта, легнах, преспах. На другия ден ставам и отивам на това място пеша. Количката там, брадвата подпряна до количката, както съм ги оставил. Как Георги, се намерих вкъщи на два километра като се събудих?“ Викам: „Лесно. Духовете те пренесоха там. Това се казва телепортация“. „Ма, как?“ „Ма, лесно. Ти си един чист, честен и свестен човек. Не знам защо си припаднал. Дали е било случайно или не. Или си бил на такова място, то е портал. И оттам е трябвало да те измъкнат по някакъв начин и са те изнесли по най-бързия начин“.

Ще ви кажа още един случай. Човекът е жив и здрав, и живее в Стара Загора. Идва при мен и казва: „Аз съм военен и отиваме да гасим пожар“. Викат и военните, не само пожарникарите, доброволци и така нататък. „И изведнъж огънят изскочи от гората и се задими толкова много, защото имаше някаква влага. Не гори вече, обаче пушекът стана като от димки“. Който е служил знае какво е димка. „Взводът ми е вътре. Аз бях по-далеч. Бях отишъл наоколо да търся има ли някъде вода, за да може да включим помпите. Затъмнено. А има една широка алея, просек се вика, вътре в гората. И аз се засилвам по просека, влизам вътре. Става все по-гъст димът, като гъста мъгла. В крайна сметка ги виждам тях като силуети. И викам: „Какво правите?“ Викат: „Не знаем“. Те не знаят къде да излязат от гората. И аз викам: „Оттука, откъдето съм влязъл. Бягайте!“ И почвам да ги броя. Деветнадесет човека. Един, два, три, четири, пет… „Тичайте в тая посока, без да гледате“. Те се измъкнаха и като ги преброих деветнадесет, аз оставам вътре, обаче вече съм се надишал с дим и почвам да губя съзнание. И казвам само следното: „Господи, спаси ме!“ Няма една секунда, а димната завеса е поне сто метра, докато се излезе навън, бях изхвърлен от някаква сила извън целия дим и се озовах до момчетата, които бяха на двадесет, тридесет метра от димната завеса. Тя като отрязана с нож, вятър ли е имало, не знам какво или е било тихо. Изведнъж се появих до тях и почнах да дишам спокойно. Викам: „Всичките добре ли сте?“ „Добре сме“.

Това не го казват на всеки, както ми каза оня най-обикновен човек, селянин оттам и си работи, пенсионер, дето си затеглил количката.

Освен това, с двама души, пием си пак така кафето една сутрин. Те викат: „Георги, знаеш ли какво ни се случи? Тръгваме си от София“. Те са някъде по-натам от Стара Загора. От Ямбол ли бяха, от Бургас, не знам. Вика: „Стигаме до Вакарел, излизаме от София вече, височината на Вакарел и слънцето на залез. И по едно време, гледаме табелката Вакарел, отклонението и викам: „След Вакарел, Ихтиман“ и казвам на моя приятел, който караше колата къде ще минем. Викам: „Трябва да минем покрай Пазарджик, Пловдив и така нататък, има още много път“. Точно след една, две минути, докато си говорим, виждаме табелката Чирпан. Оня ме гледа така, сто и петдесет километра или сто и тридесет по магистралата са най-малко. Но от сто са нагоре. Вика моя приятел: „Тука някой е сменил някакви табелки, разни измами има“. Обаче караме и няма след пет, шест минути, защото от Чирпан едното отклонение, а другото първото е за Стара Загора. Гледаме Стара Загора. И аз викам: „А бе, слушай, ние сме тука. Кога излязохме“. Оня вика: „Ние пътуваме двадесет минути. Не можем да вземем двеста километра за двадесет минути. Това да не е самолет“. А сме със стара колица и си караме със стотина километра. Значи два часа – двеста километра, ама за двайсетина минути не става. И после си продължихме нататък. Това беше прехвърлянето“. Викам: „Телепортация. Взима ви Духът и еди къде си“. Това на мене ми се е случвало. Това се вика или разширяване, събиране, сгъстяване и разширяване на времето. На Земята има тоя ток на време, иначе време не съществува. Все пак тука сме в материалната Вселена и времето го отмерваме, дори с космически атрибути където е.

Значи, лично ми се е случвало, бяхме с колата на около двеста километра от Хасково. Имах беседа от шест часа. Това беше пет часа да тръгнем. Ама беше, от кой град беше? Или от Сливен, или някъде оттам до Хасково. И аз само казах една молитва на Господа, караше една жена. В следващия момент тя каза: „Държа волана и не го пипам“. Мерцедесът лети на една, две педи над магистралата по пътя и след петдесет минути спряхме пред залата. Това беше на Градската библиотека, където имах беседа. Петдесет минути. Тази жена видя няколко чудеса такива, които за мен не са чудеса, те са нормални.

Силви, ако имаш нещо важно да кажеш, иначе бих предложил една кратка триминутна медитацийка така, за успокоение на нервната система.

Silvina:
Ами, не знам. Аз мисля, че всички са спокойни.

Георги:
Ако има още въпроси, да са космически, вселенски въпроси.

Silvina:
Аз нека да отговоря на жената. Вижте, това, което говорим не са просто приказки. Аз започнах с това, че човек трябва да има съвършени отношения с Природата. И не случайно, за да имаш, да ти се даде това магическо качество, което са астралните пътешествия, това е наистина ключа. И вече понеже човек, той е като един айсберг, на който вижда само върха и знае само за върха, но не знае за всичко останало, което е преживявал в преражданията назад. И обикновено, дори в това прераждане да е бил чист човек. Въпреки, че рядко е така, човек и сега прави грешки. Има нещо, което е грешал назад и тогава то се отразява. Няма как да не се отрази. И най-интересното е, колко точно господарите на кармата дават урока на човека. Има една абсолютна закономерност, примерно, това, което виждам е как си мъж, който къса крилата на птици. Жестокост към животни. При теб урока е да се научиш на внимание, особено към животинския сват, мухи, комари.

Трябва да ви кажа, че при мен това беше с комарите. Аз преди си мислех, че щом те хапят, перкаш го и голяма работа, те са вредители такива. Сега последния ми урок, слава на Бога, го издържах. Каца ми комара, гледам го. Преди изпадах в ужас, точно защото там ми е кармата с насекомите. Някакъв ужас, аз имах инсектофобия като малка. Само като видя мухи, пищя. Просто защото там ти е кармата и там ти е изпитанието. И изпитвах ужас от това хората да убиват насекоми, каквото и да било. Обаче с тия комари какво се обърка, как стана така, че пак влезнах в това изпитание, не знам. Но наистина в това прераждане съм убивала комари съзнателно. Сега ще ви обясня каква е разликата. Казаха ми така, значи когато сетивата са ти включени, ти със сетивата си участваш, виждаш съществото минава, настъпваш го. Да ама ти си го видял. Или пък чуваш го, но правиш нещо. Значи сетивата ти, тогава това се счита Горе за съзнателен процес. Това че не си се сетил, не значи, че не е съзнателен и че не егрях. Но ако не си го видял, примерно шофираш с колата, размазват се по стъклото десетки насекоми. Това не е съзнателно, не е нарочно. Примерно, ти няма как да предотвратиш това нещо. Какво правиш? Седиш в една къща и живееш като йогите горе, просто нашата задача не е точно такава. Та това е урок. Наистина е много ключово, внимание към всяко живо същество, ако искате да летите в пространството и времето, защото там е отговора. Специално при теб при животинките.

Зрител:
Искам да попитам още нещо. Значи, какво може да означава, явява ми се това изречение: „Приеми светлинния код и пет цифри“, в полусънно състояние преди лягане, но само веднъж ми се случи. Петте цифри: едно, три, седем, осем, девет. И непрекъснато виждам тези „единадесет-единадесет или дванадесет-дванадесет часа“. Или „две-две-две“. В часовете точно в този момент, съответно и на книга. Благодаря ви много за всичко!

Silvina:
Моля! Светлинния код? Ако влезна в такива детайли, просто …

Георги:
Точно това исках да ти кажа. Знаете ли, човек трябва да бъде безупречен. Ще ви кажа едни прости, ама толкова тривиални примери, че нямам думи аз самия. Безупречен във всичко.

Преди години моя, като брат имам един първи братовчед, снаха му беше от един южен български град, който е до една голяма река. Ходил съм там на гости един, два пъти и хората, неговите сватове там, гледаха дини. Ми сега е динено време, десет, петнадесет декара дини. По един, два тира изкарват, всичко е точно. Аз бях малко по-рано, после той отиде там. Седи по един месец, помага им като дойдат да товарят дини, а и ходи и пролетта. И се връща и ми казва: „Знаеш ли, тия дини, тия мойте сватове каква им е тая съвест. Те за да спечелят нещо, знаеш ли какво правят? И аз участвах в това“. „Кажи“. „Ами присаждат динята на кратуни, дините стават огромни, дебелокори, осем, десет, петнадесет килограма. И вътре нямат тоя аромат на динята от детските ми години: тънкокора, хубава, прекрасна със среда. А даже вътре имат едни власинки, които са конци, както имат тиквата и кратуната конци, когато й вадиш семето“.

Миналата година изкарах повече от сто тикви, което е най-лесно на моето място. Така че не могат да ме заблудят. Освен това, тоя вкус, тия дини са направени за бившия Съветски Съюз, дебелокори, като ги качат пет хиляди километра в Сибир свалят ги, да. Оня яде, той не знае истинския вкус на динята, никога не е усещал пълната със слънце на бостана, когато я пече, прекрасна диня. А тия чалъми, които правят тези хора и освен това, когато искат да узрее динята, сега са прекрасни, дебелокори, червени, но нямат нито тоя вкус, нито тоя аромат. А на цвят, ония по-старите бяха повечето розови, даже имаше и жълти. Увиват дръжката няколко пъти и ги оставят. Лелее, каква човещина, каква милост, каква прекрасност, каква справедливост, какво благородство. Само да изкараш някой лев повече.

Е, казвам ви, с това съзнание ще си останем тука. Затова казвам, човек трябва да бъде безупречен, не само към живите същества. Това не може да се каже, че е морално. Главната ми задача е просто да уча другите на морал. Аз може да не съм много морален, все на някой да му остане нещо в главата, да не прави като сега дребни, прости измами. Не ти дават отрова, но не им дават истинско нещо. Защото българската поговорка, един приятел дето ми я каза, е истинска: „Българското менте, най-доброто менте в света“. Да, така е, защото сме най-светнати.

Silvina:
Добре, нека пак да кажем и за кодовете…

Георги:
За гроздето само исках да им кажа. Още една минута.
В едно провинциално градче далечно живеех дълго време. И там имаше двама юнака, които ми бяха набори. Обаче техният баща всяка пролет изнасяше на центъра, на пазарчето, там където продават селскостопанска продукция, грозде. Април, май, юни, преди другата реколта, от миналата година, все едно, че сега е откъснато. Казвам най-отговорно, все едно, че сега е откъснато. И викам: „А бе, какво прави баща ви, дал ли ви е тая технология?“ „Каза, че ще ни я даде преди да си замине“. Е да, ама баща им след няколко години си замина и не успял да им даде технологията. Пак ги питам, пием си кафето: „Момчета, я ми кажете вие юнаци, нещо какво става?“ „Нищо. Едни дълги маси имаше баща ни, гроздето за стафиди го окачваше на тавана. Тавана огромен, къщата сто и петдесет квадратни метра, и го нареждаше там. Няма нищо по-интересно“. Викам: „Има нещо интересно. Явно има някакъв чалъм. Вие що не можете да го откриете“.

Сега, не знам дали е така, но седеше един път един друг на нашата маса и вика: „Знаеш ли, ако отрежеш дръжката на грозда, да я освежиш и той още е пресен, пъхаш го в един картоф вътре. Пробиваш една дупчица, колкото е дръжката на грозда и я пъхаш вътре. И той почва да си смуче, и седи свеж, един, два месеца може да стои свеж, обаче почва да мирише на картоф“.

Аха. Мисля аз и викам на тия юнаци: „А бе, момчета, за да стои така свежо гроздето, баща ви иска да даде на тия хора нещо добро. Това с картофа, дето каза една сутрин един наш юнак, е сигурно вярно. Значи, това не може ли да бъде направено като топнем в гроздов сок дръжката на гроздето?“ И единият вика: „Еййй, знаеш ли какво видяхме? Баща ни една част от гроздето, на един грозд, около него имаше други гроздове, ама ние мислихме, че без да иска, са пъхнати в зърната на тоя грозд другите дръжки“.

А той по тоя начин го е поддържал. Ето моралът на човека. Не да изкарва от цялото грозде много, а половината или една трета ще го прежали, но другата половина да я държи свежа. Правя само паралел между дините и гроздето, нищо друго.

Имаш думата, Силви. Да си мислим как стоят нещата. Това са неща от живота и са толкова простички.

Silvina:
Това са перата, без тия неща можем само да си говорим. Перата на крилата.

Георги:
Примери, но важното е, пак казвам, човек трябва да бъде безупречен. Тоест, да бъде справедлив. Да бъде, как да се каже, праведен с една дума. Да работи с добродетелите, не с пороците и с мошенничества. Мислите, че не съм, от служебните камиони едно време като бях професионален шофьор и карах, не съм задигал от бензина и от нафтата? Лъжете се. И от маслото? Крадях си спокойно с чиста съвест и аз, ама вече – не. Това е разликата само. Тогава беше държавата и държавното някак те подканва, че е общо, колективно и можеш да си вземеш от него.

Silvina:
Да, имала съм такива хора, които… шофьор на тир. Казвам му: „Трябва да спреш да крадеш“. „Е, как ще спра? Не може. Ние всички крадем“. „Еми, ако искаш да се излекуваш, трябва да спреш. Защото иначе няма как да стане“. Но не всеки чува, за съжаление. Понякога ми е тъжно, понякога за някои хора толкова усилия полагам, толкова време, толкова неща. Изведнъж виждам един срив, как едно малко камъче го преобръща и наистина е така. Но всичко си е в Божиите ръце, тъй че… Ние правим каквото зависи от нас.

За Кодовете да кажа.

Имах един сън, в който ме гони някакво същество, не светло. И аз тичам през коридор, после по едни стълби. После стигам до нещо като табло на СОТ. И ми казват: „Въведи кода“. Аз не го знам. Казвам: „Не знам кода“. В следващия момент се събуждам и ми казват: „Погледни си картата“. А картата ми е, Виза карта, дебитната, която предния ден ме накараха специално да отида до банката, до града, за да си изкарам нова карта. Поглеждам картата, прочитам числото и преминавам.

Общо взето това са Кодовете. Те са ключове, които чрез тях настъпват различни промени в нас, чрез които се движим във времето, пространството. Когато ти дадат Код, може това да е една от причините, просто това се сещам като попита. Аз го и споменах, докато говорех, че през антигравитационните слоеве около Земята. Те заради това душите, след като една неправедна душа.., тя остава тук, тя няма как да премине през антигравитационния слой около Земята. Когато стане праведна, тогава пак със съпровод от няколко , от един михаил, от един пазител, от един дух транспортьор, който е с нея и я изтегля вече, да кажем, към Ангелските измерения, ако тя е от тях или от Божествения свят се връща. За Кодовете обикновено се грижат духовете ключари, аз така ги наричам. Те ни дават тези Кодове.

Слушам. Ти още ли един въпрос имаш?

Зрител:
Имам да, още един въпрос, относно звездните пътешествия. Ако някой помоли за помощ, по време на такова пътешествие, редно ли е да се помага?

Silvina:
В смисъл, виждаш човек в тежко страдание и чуваш, че иска помощ от теб?

Зрител:
Да.

Silvina:
А ти спомняш ли си какво направи?

Зрител:
Не знаех как да реагирам. То беше толкова силно страдание, че аз бях възмутена как може това да се случва. Събуждам се. След няколко дена отново го виждам това нещо. В единия път сякаш помогнах. Другия път казах: „Господи, ако е редно, моля Те помогни, изпрати помощ. Не знам как да помогна“.

Silvina:
Точно така. Това е нещото. И това го споменах, че има лечители, които пътешестват за да помогнат на някой. Ти определено си от тях. Може да не е с нещо определено да направиш, но най-добре да се обърнеш към Светлата Сила: „Господи, благослови тази душа. Помогни й, ако е това волята ти“. Но дори само с присъствието ни, може да се озовеш над някаква катастрофа много голяма. Много души там да страдат в този момент, някои дори да загиват и да помогнеш не само на една, а чрез присъствието си, ако си по-силен дух, да помагаш на много повече, които заслужават това. Не винаги е нужно, дори да не се сетиш какво да кажеш в момента, аз съм убедена, че самото присъствие е достатъчно. Поне при мене е. При много лечители съм го срещала. Лекуват с присъствие във физическото тяло. Където се намираш ти, хората се чувстват по-добре. Най-малкото по-спокойно, даже някои неща им се лекуват физически. И същото е с това. Пак е присъствие, макар и част от финното ни тяло да присъства, ние сме там. Ние по някакъв начин присъстваме, помагаме.

Зрител:
Благодаря много.

Зрител:
Имам въпрос. От пътешестващите съм, от доста време вече. От начало наистина не знаех какво се случва с мен. Но след като дойдох миналата година на ваша лекция в Бургас, вече съм по-наясно с нещата. Отдавам се на процеса и наблюдавам какво се случва. Тази пролет за мен беше наистина много трансформираща. И аз имам подобно преживяване на дамата, която току-що говори за него. Преведох една душа някъде, не знам, надявам се, че е било коректно. Беше наистина в много тежко състояние. Освен това преди около седмица, може би на петнадесети юли, отново имах, може би е било във връзка с дванадесето измерение. Имах, това което каза Силви, аз не знаех какво е, но сега след това, което чух. Предполагам, че е това. Може би ще дадеш отговор. И получих информация, беше ми спусната някаква енергия в ръката, която се движеше нагоре-надолу, и след това ми казаха, че ми се дава дара на възнесението.

Искам оттук нататък, не знам аз какво да правя и понеже знам, че това са сили и дарби, които трябва отговорно да се отнасяме към тях и с каквото можем да помагаме. Искам да знам какъв път да следвам оттук натам. Защото това е изключително трудно да се съчетава и с материалния живот, с всичките неща, които ни заобикалят. Аз съм творец. Пиша песни, стихове, рисувам ангелски картини, явяват ми се най-различни образи.

Silvina:
Как каза, че се казваш?

Зрител:
Радостина. 

Silvina:
За хора, които са карали моето обучение, първият ми ключов въпрос е това, какъв човек е, от кой Лъч е? Тя е от Лъча на Истината. Духовете на Истината изглеждат Горе като птици. И когато такъв дух се появи около човека, той му помага за да се освободи от нещо. Маха някаква верига. Тоест, нещо, което го ограничава в някаква степен и му пречи свободата му да се изяви. Било то в партньорство, било то в бизнес, в каквото и да било, нещо, което го ограничава. И заради това, и Учителя казва, че Духовете на Истината са последната инстанция. Въпреки, че за мен са предпоследната. След това работи Лъчът на Божествената Любов, който завършва процесите. Но ти работиш за освобождаване на души. Знаете ли, ключовото е да се довериш на нещата. Умът ни много иска така да ги подреди, някак си и той да се включи, и той да има думата: „Аз еди какво си, отговорно ще се отнасям“. Така е наистина отговорно се отнася, те затова ти го дават. Те иначе няма да ти го дадат, ако ти не си съзнателен човек. Но оттам нататък просто Духът води. При всеки един си води неговото обучение, води си неговите вече задачи, когато влезе в различни мисии. Ние присъстваме и основното наистина е упованието: „Господи, помогни на това същество, което е по силата ми, и с което аз мога да допринеса, нека се изяви волята ти за него по най-добрия начин“. Общо взето е това.

Зрител:
Благодаря!

Зрител:
Първо да благодаря на Господ, че сме заедно. Искам да попитам, преди няколко дни имах имах едно такова, не знам дали е пътуване, вие ще кажете. Както си лежах в леглото, преди да заспя, изведнъж видях духът си отгоре, как гледа тялото ми. Не знаех дали това е сън или …

Silvina:
Вече те подготвят, разхлабват ти връзките, така да се каже. За да може да почнат и полетите. Имаш ги полетите като дар.

Зрител:
Ти ми беше казала като идвах, че ще имам такива пътувания.

Silvina:
Така ли? Те са почнали вече малко по малко. Слагаш си костюмите, нагласяваш се и тръгваш. Избираш компанията. Шегувам се, ама то не е шега.

Зрител:
Благодаря!

Георги:
Искате ли да направим една, така, кратка медитацийка? Просто едно съсредоточаване. За три минути според Троичния Код, не повече. Сто и осемдесет секунди. Искам разрешение от вас. Защото с разрешение, тогава ще получите. Който иска – получава.

Зрители:
Да.

Георги:
Който не иска, няма да получи. Най-напред чисто и просто, и аз ще седна, за да бъдем на едно ниво. Всички седящи или прави. По-добре – седнал човека. Защото едно време медитирах заедно с едни юнаци и наистина когато влезеш в дълбока медитация или почти дълбока, в гората един сух лист като пада от дървото, ти действа като изстрел, като пиратка. Само да тупне до теб някъде. Така, това го казвам между другото.

Наистина човек трябва съвсем да се отпусне и да забрави всичко, все едно излиза извън този свят. Това е, как да кажа, това е спасение от всеки един проблем и всяка една ситуация. Научил съм го от Земния ми баща. Не от Небесния, той ми говори разбира се. Той казва: „Синко, всичко ще гледаш, все едно, че не се отнася до теб“. Викам: „Как така бе, тате? Аз… тоя, оня, трети, пети, как не се отнася до мене?“ „Научи се така, защото тогава може да влезеш в същността на проблема. Защото ако си достатъчно емоционален и го изживяваш, ти се вклщчваш в него и нищо не можеш да видиш“. Защото, нали сте били ядосани, гневливи? Виждате един гневен човек, той побеснява, той не не е на себе си. Как може да види ситуация. Нито вижда, нито чува. Да, това е същото. И обикновено когато човек трябва да се успокои, това медитация го наричаме, меди е хубаво нещо. Оттам идват и медиите, и така нататък. То е влизане вътре в нещата и разбиране, представяне. Важното е човек просто да се отпусне, да се съсредоточи, не в нещо друго, а да се обърне към себе си, обаче към вътрешната си същност където е. Тоест, тоя Дух, който е у нас. „Не ти, що си в небесата“, както е казал поетът Ботев. „А ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата. Не ти, комуто се кланят калугери и попове, и комуто свещи палят православните скотове“. Ботев не че не е бил вярващ във Всевишния Разум. Но е бил посветен. И не е бил към една религия. Дааа. Моето уважение към всички религии, към всички църкви, нека си живеят. Нека правят каквото искат и знаят. Но са доста далече така от тоя Светлинен Път, по който човек е длъжен да върви. Между религиозност и духовност разликата е доста голяма.

И така. Ще седнем удобно и за около три минути, човек трябва да се обърне към себе си и тогава вече да се свърже с вътрешния си Аз, оная монада, където е Големия Бял Аз. Той си седи Горе, макар че имаме непрекъсната връзка с него. Просто има едно вглъбяване, едно прекрасно нещо и човек може да си представи най-красивата природа, която е виждал.

Обикновено ми представяха, преди да започнат да ми прожектират филм в планината, тоест от обучението. Само със затворени очи виждаш един светъл син екран, като на голям телевизор, син. По едно време като ми омръзна да гледам само син и викам на моя първи учител: „Няма ли нещо да разнообрази? Така в крайна сметка всеки ден ми го давате“. И той почна няколко бели облачета така да има. И после погледнах на истинските компютри имаше една картина такава: синьо небе и бели облачета отгоре. Имаше и някакъв път, и зелени площи около него. На един приятел гледах на компютъра.

Така, значи една хубава природна картина. Дали е море, дали е планина, дали е езеро, дали е водопад, дали е река, дали е малко ручейче и поточе. Дали е само една зелена поляна, на която пасат бели коне. Просто човек трябва да се пренесе извън онова, което е, извън ежедневието. А природата те изкарва, истинската природа, голямата природа, те изкарва извън ежедневието. Може да си представяш заснежените алпийски върхове, можеш Хималаите да си представиш. И в Хималаите има едни оазиси, както в пустинята има оазис, така и в Хималаите има. Между тези седем, осем хилядници или шест, пет хиляди метра нагоре, има райски долини на тая височина. И е чудесно, и е прекрасно. И дай Боже на всеки му да ги види.

Така. Няма да се притеснявате за нищо. Всичко е прекрасно, светло, чудесно. Слиза от Горе като слънчеви лъчи и като една светлина, която ще ни облее. Тя е розова, синкава, лилава. На всекиму ще се даде по различен начин.

И така. Затваряме си очите. Слагаме си ръцете на коленете или както искате. Отпускаме се за около петнадесет, двадесет секунди. И след това вече ще навлезем по-нататък, и после ще си говорим. Слава тебе Господи! Ще помълчим с Космическо мълчание.

Silvina:
Добре е лека полека да се завръщаме у дома. Леко, плавно и бавно.

Георги:
Ще направя един подарък на всички, които не са ме сънували досега.

Silvina:
Има ли такива?

Георги:
Не определям срок, но ще се явя една нощ при тях и ще им кажа няколко думи. Сън или съновидение, каквато е Божията Воля, само казвам, че ще го направя. При някои съм ходил и по десет, петнадесет пъти, да им наливам акъл, така да се каже. При други – по един, два пъти.

Скоро една жена каза: „Георги, дойде при мен. Мълча си, нищо не ми каза“. Викам: „Това е укор“. „Само ме гледаше“. „Да. Гледах те учудено, че на теория знаеш пътя, но не ходиш по него. Нали затова дойдох“. „Ами, да“. Това е, така че. Трябва да се ориентираме вече, Силви, към приключване, защото времето наистина на Земята се брои. Иначе, както виждате, като се отпуснете колко е хубаво. Не ви се излиза от това състояние, аз знам, че е така, но няма как. Ако иска някой може да си каже дали нещо е усетил и какво е то. Няма начин, като слезе от Горе тая енергия. Слава на Тебе Господи! Тука е пълно с невидими същества от невидимия свят.

Silvina:
Имаме много да благодарим по принцип наистина.

Георги:
Искате ли да кажем една, така на изпроводяк, дето казват бабите, една Формула за Свещенослужене? Значи, всеки един, аз съм го казвал и пак го повтарям, жител на Земното кълбо, рано или късно, доброволно или доброзорно, ще стане свещенослужител на Вселенския Разум. Тоест, на Божественото Съзнание, което ни е изпратило тука и ни прави индивидуалност. Няма начин. Ама по-хубаво е да станеш доброволно, както Силвина. Бързо обучение, леко, не се опъва, всичко… Мене ме биха толкова много.

Silvina:
Аз си знам колко е леко. Не беше леко.

Георги:
Не е леко, но става въпрос, че доброволно го направи. Аз си го утежнявах непрекъснато. Както всеки, който от невежество или незнание, си утежнява и вика Кака Карма. Защото съдбата върви винаги до теб, ама кармата я няма. Тя само като направиш нарушение на Морално-Етичния Кодекс на Вселената, тя идва. Потупвате по рамото: „Ти, мойто момче, я тука по списъка“, и пише. И теглиш, ама не плащаш. После като дойде да се плаща… Дето вика Исус: „Има пищене и скърцане със зъби“. Защото плащането на кармата не е много приятно.

Така, но аз ще я кажа и който иска я приема, който не иска – не я приема. Аз я казвам в множествено число, защото всички в „Озарения по пътя“, малкия молитвеник, знаете го, всички молитви, формули, послания, могат да се казват в единствено и множествено число, и за теб или да ги кажеш за колектив, или да ги кажеш за човечеството. И няма начин онова, което си го помислиш и си го обещаеш, да не стига. Казвам сега молитва, примерно за човечеството, моментално се разпространява по цялата Земя. Словото е най-мощното, което съществува във Вселената. Най-бързо стига до всички и е най-чудотворното. Защото, при Исус идва един от римските командири, слугата му е болен и казва: „Учителю, кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм началник, и аз имам подчинени, и като кажа на този: „Иди там!“ и той отива. На този казвам: „Ела!“ и той идва“. Ама на него са му подчинени на физическо ниво римските войници от неговия легион или както и да е. А на Исус са подчинени всички и видимите, и невидимите същества. Следователно той добре е знаел и наистина само една дума да каже, не да ходи чак… Вика: „Не съм достоен да влезеш под моя покрив“. И когато се прибира… Още нещо, питам дали мога да ви го кажа. Когато се прибира, излизат неговите подчинени и викат: „Много е добре вече“. „Кога му стана по-добре?“ Еди преди колко си време. Точно когато е бил при Исус и го е помолил, на слугата му става добре и той оздравява. Той се казва Каси и името му го пише в Евангелието, а сега е горе архангел, и мога да ви кажа името, което е леко изменено, казва се архангел Касиел. И сега е изпратен командировка на Земята и с него сме много добри приятели.

Това е приказка, да не мислите, че е вярно, но който иска може да го повярва. Който не иска, казва: „А бе, Георги както винаги Шехерезада, приказки ни говори. Омайва ни тука“. Да, но е хубаво да вярваш, защото ти се усилва вярата. Иначе имаш едно суеверие, вярване, ама не е вяра, дори да вярваш във всички неща, които говорим, във всички непостижими за човешкия ум, във всички невъзможни, невероятни неща. Тогава разчупваш калъпа, разчупваш черупката. Повярвай в тия неща, защото те съществуват и са такива. Обаче ние викаме: „Това не може да бъде. Това не може да стане“. Виждал съм вече не стотици, хиляди чудеса съм видял и по-малки, и по-големи за тия години, откакто съм слязъл от планината, и работя между хората, така да се каже.

Добре. Ще кажа в множествено число Формулата, тя се казва: Формула за Свещенослужене. Ако искате може и да станете, защото все пак от уважение към Вселенския Разум. Не повтаряйте след мен, аз ще я кажа за всички, от името на всеки един, който е съгласен.

Слава Тебе, Господи! Благодаря ти!

Господи, Боже наш Вселюбящи, татко Вседържителю!
Творецо на Небето и Земята,
of all visible and invisible!

Молим Те, да се единят Любовта,
Мъдростта и Истината
с цялата си Мощ в нашите души
и Твоят Свещен Дух да ни води и закриля,
за да изпълним напълно и докрай
Твоята Воля на Земята!

Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим Ти от Дух и Душа, Ум и Разум, Сърце и Воля!
Слава Тебе!

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!

Благодарим Ти, Господи! Поклон!

Поклон и на вас, че вървите по Пътя на Светлината! Благодаря ви! Слава на Тебе, Господи!

Silvina:
Благодарим! Георги, много подаръци раздаваш днес. Хубаво е! Заслужили сме.

Да кажа организационни неща. По принцип са предвидени няколко неща до пет и половина, когато вече всички трябва да напуснем залата. На тази масичка Георги ще остане, който иска кратък контакт с него, може би за книжка, автограф основно. Като има книжки на две места: там на онази маса и другия вход отвън. Книги на Георги Изворски.

Аз ще продължа със срещите, които са ми организирани, с четиридесет и двама човека. Така ми казаха от Горе, че днес трябва да проведа такива кратки срещи, които наистина ще помоля да не са повече от пет минути, за да можем до пет и половина да напуснем.

Следващото събитие в Бургас, много ми е важно да го анонсирам. Защото темата му е наистина прекрасна: „Божествената Радост“. Което поне от Горе са ми казали, че ще бъде един наистина много голям финал на трансформациите при всеки един от аватарите. И вече всеки ще си влезе в истинската мисия и призвание със силата, която му дават. И това ще бъде завършването на кармичните пречиствания. Защото за да се даде едно нещо, един дар, някакъв пласт от кармата на човека трябва да си отиде. Тъй че пласт, след пласт, след пласт ни дават чистотата. Това ще бъде в Бургас на двадесет и осми август, в Летния театър. Има го във фейсбук събитието и на сайта на Георги Изворски.

Приятели, благодаря, че бяхме заедно, от все сърце, от все душа и от цялото си същество!

Георги:
До нови срещи! Както казват децата: „До после!“

Silvina:
Наяве и насън сме заедно.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from Youtube
Vimeo
Consent to display content from Vimeo
Google Maps
Consent to display content from Google
Spotify
Consent to display content from Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from Sound
BG Flag
Cart Overview