Георги Изворски:
Човешката любов се основава най-напред на харесването, привличането и ти е добре с този човек, обаче не знаеш какво ще се случи. Започва след това да има някаква чувствителност, някаква връзка, свързване постепенно /има и любов от пръв поглед, разбира се, но любовта от пръв поглед е доста измамна/ и когато се засилят отношенията и чувствата, тогава се стига и до една по-здрава връзка, тогава се стига и до семейство, продължаване на рода и т. н.
Но семействата, които аз лично съм забелязал са от тъй наречения доста туземен тип. Защо? Защото винаги единият иска да е масло над водата. Това не е нито ангелска, нито Божествена любов, съжалявам. Това си е чисто земна любов. Или жената, или мъжа иска да командва. Не.
В ангелската любов единият ангел и другият ангел се разбират точно петдесет на петдесет. Има консенсус, има компромис. На земята няма – единият взима властта и край. Много рядко са наистина хармоничните бракове, които са ангелски, за Божествени да не говорим.
Когато се стигне до ангелски брак, можем да кажем за Обич, но никога няма да ревнуваш другия човек и няма да му отнемеш свободата. Отнемеш ли му свободата, това е човешка любов.
Веднъж си пием кафето с приятели и аз се шегувам с тях: “Момчета, с този акъл дето го имам, ако съм жена ще си въртя всеки един мъж на земното кълбо на мъничкото пръстче, защото знам как, хем ще ме обича, хем ще го командвам, хем ще дава всичко за мен”, защото жените, които са с командирско чувство и самочувствие и малко мъжки искат да подходят към мъжете, винаги губят. Както съм казвал неведнъж, бягството е позорно, но сигурно. Когато някой от моите приятели види такава жена, веднага се изнизва надалеч, защото тя започва да го гони.
Свободни съзнания и свободни хора трябва да има. Бракът се основава първо на абсолютно приятелство. На земята обич има рядко, а за Любов да не говорим. Има харесване, приятелство и уважение към другия, равноправие, разбиране. Номер едно е свободата.
Мъжът трябва да уважава жената, да я пази, да я закриля. Всичко това трябва да почива на взаимно уважение, приятелство, разбирателство, харесване и тогава ще се стигне и до обич, иначе не мога да кажа за земната любов, че е Любов.
Мъжът трябва да обича и уважава жена си, а тя трябва да бъде достатъчно мъдра, умна, да поддържа семейството. Казано е в една народна поговорка: „Мъжът прави къщата, жената прави от къщата дом, да има уют, да има топлина, но без двамата нито едното ще има, нито другото ще го има“.
Силвина Бел Илали:
Жената чрез любовта и мекотата си може да променя мъжа, да му влияе. Любовта е, която го променя. Любовта на неговата жена може да го промени. Жената има благославяща функция.
Да се отнасяме с мекота и любов. Каквото и да прави мъжът, каквото и да се случва, може да не изпитваме любов, много е трудно да проявим любовта винаги, но да благословим, каквото и да ни правят, каквото и да видим, да благословим, да пожелаем да се случва добро на този човек.
Георги Изворски:
Нашият татко Творецът и Създателят на всичко иска от нас само едно: да вървим съзнателно по пътя. Този път се казва Любов, друг няма. Където седнем и където станем, денем или нощем, сити или не, в мир и съгласие или в тревоги или грижи, винаги да помним и прилагаме обичта, да се обичаме. Обич към хората, животните, дърветата, цветята, дори към камъчетата, които блестят в бързея. ОБИЧ ОТ СЪРЦЕ И ОТ ВДЪН ДУША, ПРИДРУЖЕНА ОТ ДЕЛАТА И ОТ СЪРЦЕТО. Всичко да ни води към Любовта, защото новата епоха е Епоха на Любовта, новата култура е Културата на Любовта, защото всичко идва от Нея, чрез Нея и за Нея, а това значи от Бога, чрез Бога и за Бога.
Силвина Бел Илали:
Два пъти през живота си съм се докосвала до истинската Любов. Първият път беше при посвещението, което ми направи Георги преди няколко години. Той ми каза: “Татко – имайки предвид Бог – иска да говори с теб”, защото тогава бях доста кривнала от пътя и се бях пообъркала. На всеки се случва такъв изпит, защото когато трябва да се определиш и да вземеш много важен избор в живота си, наистина има много сили, които да те отклонят и това се случва, за да се изпита твоята воля и твоята сила, доколко ти наистина си достоен, за това, което ти предстои. Вече десет години сме с Георги, вървим по този път, но това беше в началото.
И отидохме на залез Слънце на един хълм и той постави дланите си на стъпалата ми – така и него са го посветили преди много години и просто изпаднах… не знам къде, нямах видения, нямах нещо, което да мога да разкажа, но чувството на Любов беше толкова невероятно, че цяла нощ плаках и след това три дни изпитвах само Любов към всички, просто толкова светло, толкова чисто, толкова добре се чувствах.
По-късно пак се повтори тази ситуация. От малка имам един проблем, че се чувствам пренебрегната и явно тогава се чистеха много дълбинни неща в душите на хората. Някаква невинна реплика аз приех като че са ме пренебрегнал и нищо не казах, оттеглих се. И тогава дойде мисълта отгоре, от Господ, че всичко това, което преживяваме са едни декори, една илюзия, и Бог ми каза: “АЗ НИКОГО НЕ ПРЕНЕБРЕГВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКИ ВИ ОБИЧАМ ЕДНАКВО И ВСИЧКО, КОЕТО ПРЕЖИВЯВАШ Е АБСОЛЮТНО НЕРЕАЛНО, ЗАЩОТО ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ Е ЛЮБОВТА” и отново се потопих в това, което само те разплаква, просто няма какво друго да преживееш в тази Любов. И отново дни след това бях като окрилена.
И Учителят казва: “Бог само да ви погледне, само да си насочи погледа към вас, това е велико щастие.” Мисля, че два пъти съм преживяла това велико щастие. Няма как да го задържим наистина дълго на Земята, но има много прояви на Любовта, към които можем да се стремим.
Избрано от Словото на Георги Изворски и Силвина Бел Илали в беседата „Любовта – същност и проявление“
https://www.youtube.com/watch?v=C1960r-2UyE&feature=youtu.be&t=1498
За Любовта между сродните и съвпадащи се андрогинни половинки
можете да научите от книгата на Георги Изворски „Великият Трепет“
https://georgiizvorski.com/book/velikiat-trepet/