БЛАГОДАРНОСТТА НА ПРИРОДАТА

Всички трябва да живеем съзнателно и будно ЖИВОТА си, а не спящо, както го живеят повечето!

Едно примерче ще дам, за да видите как Природата и съществата ще започнат да стават ваши приятели и да ви обичат. 

Бях вкъщи, на двора и имахме синигерчета там, които гнездеха наблизо. Един чужд котарак, нашият бях го отучил поне от двора да лови, но един чужд идваше.
Изведнъж чувам някаква суматоха до чешмата и поглеждам – едно синигерче отишло да пие вода и котката го издебнала, точно където е мивката. Туп, и го хванала за врата и то пърха.
Аз се засилих натам, извиках, изсъсках на котката. Тя се стряска от това съскане. Тропнах с крак, и тя го изпусна. 

И то още зашеметено, обаче излетя и кацна на покрива на къщата и гледаше няколко минути. А котката се обърна към мен и ме прониза с такъв зъл поглед и с такава омраза, че можеше да убие човек. С такава сила само ме изгледа. Аз спрях, нищо не й казах. И тя тръгна бавно към двора на съседите…

Птичето се осефери, осъзна се. Кацна на дървото, където му е гнездото и почна да пее. 

Това беше точно по обяд. Обикновено синигерите, както и славеите пеят нощно време.

Славеят защо пее? Славейката мъти яйцата, а той пее през това време, за да й е по-леко, нали все едно това е бременността й – да е по-леко и по-весело. Виж какво малко същество, а какъв акъл!

И тогава си спомням, че идваше на прозореца ми, кацаше на перваза това синигерче и ми пееше цял ден.
Аз, насам-натам, не съм живял много в къщата, където съм се родил, но през цялото време то пееше.

БЛАГОДАРНОСТТА НА ПРИРОДАТА 2

Мина доста време и отиваме на розобер и тогава ми направи впечатление, че сутринта като отиваме при изгрев слънце, само на моят ред и на храста до мене кацаше една авлига. Авлигата е една много песнопойна хубава птичка и много шарена. По нея има червено, оранжево, жълто. И ми пее, само на мене!
Местя се, бера по-нататък, тя се премести. Цяла сутрин! С часове!

Понеже информацията се пръска по целия свят, целят птичи свят е разбрал, че аз съм спасил една душа. И авлигата идва да ми благодари.

Освен това на Седемте Рилски езера отиваме и една стърчиопашка подлита на пет-шест метра пред нас и ни води. Тръгнахме от второто езеро, където е чешмата на Учителя и се качихме до шестото. Тя ни водеше непрекъснато. 

Значи птиците, животинките са много благодарни!

ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ

Откъс от беседата „БОЖЕСТВЕНАТА Радост“, 2022 г.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
Cart Overview