Какво е Младостта и какво е старостта?
Тази песен много хубаво го казва, но начинът, както я изпълних, показва и как трябва да се отнасяме – да творим всичко Ново. Човек може да твори всичко Ново, включително и тези стари неща, които са традицията, нашата прекрасна традиция в музиката. В оригиналната песен, не знам дали сте я чували, но тя звучи така – “пуста младост…”. Какво е „пуста“ и какво е „чиста“ и кога Младостта е пуста и кога е чиста?
Всичко трябва да се пресътвори и всеки един от нас трябва да поеме неговата си мисия в това…
Аз дори вярвам, че със Старото изобщо не трябва да се занимаваме. Старото ни връща в старостта. Новото ни води напред.
Има хора, които се опитват да коригират Старото, но тогава влизаш в критиката. Критиката обаче не те води към нищо Ново.
Вярвам, че човек не само може да НЕ остарее, но абсолютно може да върне и процеса обратно. Това може да стане само ако е в Новото – да генерира постоянно нови идеи. Не само ги генерира, но пали искрата, така че другите да ги поемат и да работят за тях.
Когато ние работим за Новото, може в момента около нас да ги няма съмишлениците, които искаме, които да разберат идеите, да поемат нещата, но рано или късно, щом ние сме пример за това, по някакъв начин Новото ще достига до тези съзнания и ще започва да работи.
“Старост деби като сенча” се пее в песента.
Каква е тази сянка и кога всъщност човек навлиза в старостта?
Много съм мислила за това. Още от малка живея с идеята, че мен не ме касае това, смъртта не съществува, старостта я няма. Просто някак си имам тази нагласа от дете…
Старостта се появява там, където има пороци, появява се там, където човек се е затворил, прекъснал е връзката с БОЖЕСТВЕНОТО, която тече като река с новите идеи, с новите неща. Но ние сме се затворили в някаква среда, да кажем в семейството си, в индивидуалния си или колективен егоизъм. Това може да е една голяма общност дори, която просто се е затворила и тогава там започват процесите на стареене и на загниване.
ДА СЕ ОТВОРИМ ЗА НОВОТО!
Ако човек иска да работи и да напредва, е много важно да работи със собствените си пороци, да се обърне навътре, да погледне в себе си.
За мен работата е като едно горене, няма време да мисля за Старото. Наистина е като горене – минаваш през живота като един пламък.
Георги казва, че вчерашния ден не съществува.
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от беседа във Варна, 2015 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2015/varna-3/
