Първата е СУЕВЕРИЕТО.
Няма човек на Земното кълбо, беден или богат, религиозен или не, туземец, бушмен, абориген, или европеец бял, да не е суеверен.
Това суеверие е горе-долу вродено и останало от хилядолетия у нас – от баби, от дядовци и така нататък.
Казват хората, че не са суеверни, но няма начин да нямат една йота, един милиграм суеверие у себе си, няма начин.
След суеверието идва РЕЛИГИОЗНОСТТА.
Но онази, която е по Канон и която ни се налага от религиите.
Има в света двадесет, тридесет, петдесет религии, от които десет са основни, а другото всичко са придатъци или клонове на тях.
След Религиозността идва ВЯРВАНЕТО.
Човек казва, че е вярващ… Разберете ме: ИСТИНСКА ВЯРА ИМАТ САМО СВЕТИИТЕ. Ако е по-малко от Светия, няма Вяра.
Това го казва ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ!
Трябва да си Светия и тогава да кажеш: “Аз имам ВЯРА!”
Иначе имаш ВЯРВАНЕ – третата степен, но това не е ВЯРА.
Четвъртата степен е ДУХОВНОСТТА.
Духовният човек е на много по-висока степен от религиозния.
След това идва АТЕИСТА.
Викат:
- Как атеист? Атеистът не вярва!
- Няма такива работи. Напротив!
Аз ще докажа, че атеистът е по средата на тази таблица от десет стъпала, на пето място, на много по-високо ниво от духовния, от суеверния и от оня, който има Вярване.
След Атеизма идва УБЕДЕНОСТТА.
Убеден си в това, че има някаква СВЕТЛА СИЛА. Убеждението е по-висше от Вярването и от Религиозността.
След това идва ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА.
Казват: “Той е природно интелигентен.”
Природно интелигентният също е на много висша степен.
След него идва ПРОСВЕТЕНОСТТА.
След това има ПОСВЕТЕНОСТ – деветата степен.
И десетата е ПРИЗВАНИЕ, ПРИЗВАНОСТ.
“Мнозина са звани, малцина призвани.”
Ето какво пише в моята кратка бележчица. Само ще я прочета, за да ни стане още по-ясно.
ДЕСЕТТЕ СТЪПАЛА НА ВЯРАТА – чуйте ги още веднъж!
СУЕВЕРИЕ – Суеверието е за всички.
РЕЛИГИОЗНОСТ – Религиозност по Каноните на отделните религии за мнозинството. Това, което е спуснато, е задължително.
ВЯРВАНЕ – Необходимост от религиозност. Това вече е вярването с подчертаване на обреди, молитви, ритуали и прочие външни ефекти.
ДУХОВНОСТ – Това е религиозност, но е извън Каноните. Духовният човек не се придържа към определена религия. Той ги признава, но е малко с по-широк поглед на нещата. Или с други думи: Духовността е Вярване с търсене. Търсиш нещата, за да си подкрепиш Вярването.
АТЕИЗМЪТ – Това е Вяра в сянка. Атеист е истинския човек. Ако не диша, не живее, слънцето не го грее, ако не употребява Божиите Блага и Природните, той е атеист! Но ако съществува, не може да бъде атеист.
Казвам на един:
– Кой е създал това?
– Природата.
– Как Природата? А кой създаде Природата? Има ли Създател? Може ли да се направи този стол без майстор?
– Не, има майстор!
– Е, кой е този майстор?
– Ми, Природата!
– Добре де, Природата, а какви сили я движат? Значи има Творец, има майстор.
– Ама, – атеистът казва – аз не вярвам!
– Значи не вярваш в майстора!? А този стол е направен!?
Аз ще те заведа при майстора, при дърводелеца и той ще те удари или с длетото, или с чука по главата и ти ще викаш ли: „Ама аз не вярвам!“?
Какво е Атеизма?
Ето тук го казвам: Вяра в сянка, неосъзнато вярване в Твореца, без помпозност и публичност. Този човек не изявява Вярата, другите изявяват Вярата, но я има у себе си. И винаги има Духовна деятелност, обикновено неосъзната.
Ще ви кажа един случай. Атеист беше човека, който хранеше мравките в мравуняците. Но беше ангел, а казваше:
– Аз не вярвам, че има нещо.
– Добре де, защо ходиш да правиш това добро дело на едни нищо и накакви насекоми?
Той каза:
– Ами ще излезат мравките сега през пролетта, отвънка има още сняг обаче и ако са си свършили запасите, аз ще им сложа по една-две шепи жито от моето. Една торба! Голяма работа.
Ааа, ама той не храни своите кошери, значи не е егоист. Той е прекрасен човек, ама вика, че е атеист. А тази Вяра в природните неща и в животинките защо я има?
УБЕДЕНОСТ.
Вярване с твърдост и последователност. Вярваш в СВЕТЛАТА СИЛА. Имаш твърдост и последователност, и вървиш.
И оттук вече, от шестата степен, започва неотклоността – НЕПОКОЛЕБИМОСТ.
Седмо – ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
Вижте, какъв е девиза на интелигентността – “Аз вярвам, защото знам!”
Значи достатъчно интелигентен, не само интелектуален, е бил Айнщайн, като са го попитали:
– Ама, вярваш ли в БОГА?
И той е казал:
– Аз не само вярвам. Аз знам!
Това е вродената интелигентност.
ПРОСВЕТЕНОСТ – Осмото стъпало на Вярата е Просветеност. И какво пише тук?
Всички предишни стъпала, но с непрекъснато търсене, обогатяване и разбиране на Духовните неща.
Вече човек трябва да е Пробуден, Просветен. Сам да започва да търси.
Виждате ли къде сте?
На осмата степен и ви остават още две, щом сте тук и ме слушате.
ПОСВЕТЕНОСТ.
Вярване без Канони, рамки, кафези и калъпи.
Духовна теория, която винаги се прилага на практика.
Просветеният може и да не я прилага. Но ПОСВЕТЕНИЯ знае, че трябва да прави ДОБРО и всеки ден гледа да направи по едно ДОБРО. Може да е мъничко, може да е котето да нахрани или бездомното куче, но всеки ден прави по едно ДОБРО.
Отива и вижда, че около контейнера са се разсипали боклуците:
– Онези като дойдат, ще го изметат.
– НЕ!
Отива, взима метла и лопатка, и слага боклуците в контейнера. Това вече е Посветеност. Защото Просветеният знае, търси, но може и да не го направи на дело, но Посветеният го прави.
Стигаме до последното – ПРИЗВАНОСТ.
Призваният вече е определен Свише за една Духовна работа.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от беседа в Гълъбово, 2014 г.
