Някога имало много градове-държави. Два такива град-държави водели война помежду си. Един ден на тяхното бойно поле се срещнали Войната и Мира.
– Братко! – зарадвала се Войната като видяла Мира.
– Добре, че мина от тука. Отдавна искам да те помоля за нещо. Ти си по-силен от мен или другояче казано: „Няма нищо в света по-велико и по-силно от тебе, освен Любовта“.
– Така е, сестро – съгласил се Мирът.
– Какво искаш от мен?
– Искам да ми помогнеш по-малкия и по-слабия град да победи по-големия и по-силния. Веднага след това ще ти дам моите богатства. А те са Славата и Победата.
– Сестро, рекъл Мирът. Нито една война, нито една битка, нито една атака, нито едно насилие не са мои. Следователно не искай това от мен. А и такава слава и такава победа не ме интересуват. Ако ме беше помолила да сдобрим градовете без да има битки, омрази и смърт, победи и слава, щях да се съглася.
– Какво точно щеше да направиш, Братко? – попитала Войната.
– Виж, Сестро, ти живееш от победи и слава, но фактически това са поражения, нещастия, страдания и смърт за всички участници в бойните действия. Аз живея от приятелството, братството разбирателството, компромисът и равното разпределение на Земните и Небесните блага между всички. Ако ме беше помолила да възстановя мира между тези два града, щях веднага да направя следното:
По-малкият и по-слабият да се съгласи с всички условия на по-големия и по-силния. Много от тези условия, погледнато от земна гледна точка, няма да бъдат добри за него, но това ще бъде само временно. Най-важните, най-великите условия ще имат и двата града. И малкият, и големият. А те се казват МИР И ЖИВОТ.
След това ще внуша на силния и големия град да прояви Благородство, Великодушие, Приятелство и Обич към по-малкия и по-слабия и така те ще станат не само Добри приятели, но и Истински, Разумни човешки общества, които се грижат с обич един за друг. Тогава равно ще разпределят благата и ще усъвършенстват живота си.
Нито един патрон няма да се изстреля. Нито една капка кръв няма да се пролее. Нито един живот няма да се прекрати насилствено.
Затова, Сестро, аз винаги съм Животът, Спокойствието, Хармонията и Любовта и се грижа по равно за всички.
А ти си винаги Разрушението, Неволите, Страданията и Смъртта за всички воюващи, макар че „победителите“ казват, че твои са Славата и Победата.
В СМЪРТТА НЯМА НИТО СЛАВА, НИТО ПОБЕДА.
СЛАВАТА И ПОБЕДАТА СА САМО ЕДИНСТВЕНО И ВИНАГИ МИРЪТ, ЛЮБОВТА И ЖИВОТА!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от беседата „БОЖЕСТВЕНАТА РАДОСТ“, 2022 г.
