Silvina:
Слава Tебе, Господи!
Благослови и освети тази зала,
благослови и освети всички добри хора,
които са дошли, за да ни уважат днес, тази вечер.
Пази и закриляй град Русе и област Русе.
Облей го с Tвоята животворна Светлина
и всемогъща Любов.
Благослови и освети жителите му.
Дарувай ги с Вяра, Надежда, Любов,
Благодарност и Мъдрост,
за да вървят неотклонно по пътя на Истината и Живота!
Господи, благослови и освети град Русе и област Русе,
и нека всичко що не е добро си замине.
И цялото това пространство
да се изпълни с Любов, Светлина и Добро!
Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим Ти!
Слава Тебе!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Георги:
Е, приятели, искам да благодаря на Всевишния и Всемогъщ Вселенски Разум, че ни е събрал тука. Искам да благодаря и на вас, че сме заедно.
Ще ви кажа, че като див, балкански субект /какъвто съм или съм бил/ и като буен българин, сега казвам за себе си “мое смирение”. Имам мощен глас и мога да говоря и ме чуват последните. Нали? Говорил съм в зали десет пъти по-големи от тази, микрофонът не може да ги обхване говорителите, но такива като мене – да.
Веднъж, най-случайно /аз не гледам филми, не слушам радиа, не чета вестници, просто не ме интересуват/ обаче гледам някакъв клип с един много известен на времето съветски бас, руснак. Тоя човек като набра въздух и като започна да пее, залата беше с едни огромни полилеи, каквито има в църквата, примерно в Александър Невски. Те са кръгли, кристални, с много фигури отдолу. Могат да бъдат различни фигури, но обикновено са като отвес, острички такива и много. Има стотици на всеки полилей. Те започнаха да звънят, да вибрират от мощта на неговия глас. Изключително ме впечатли.
Така, сега ще кажа няколко встъпителни думи, защото я има къде да ги прочетете, я не, аз ще ги дам наготово. Ще поговоря за кодовете, които са числата. Защото Вселената има един троичен код, който е основен и който си го нося на врата – трите черти на пентаграма. Петичен код, защото пентаграмът има пет лъча. Има код шестичен, осмичен, деветичен и така нататък. За всеки един ще кажа по няколко думи.
Единицата, първият код, това е нашият Татко Абсолюта, Всемирното Съзнание, Божественото Съзнание, Вселенското Съзнание, което е създало Светлината и Живота, и нас. Номер едно.
Двоичният код е двойката. Двойката е повече пълна с тъй наречения женски принцип. Единицата е като стрела, тя върви и действа. Мъжкият принцип е много действен, той открива, прави нови неща, изобретява и върви напред. Нищо не може да го спре, като снегорин, като ледоразбивач. Обаче женският принцип е мек, фин, милосърден, добродетелен, грижи се за другите. Жената е майка, мисли, щедър е и саможертвен.
И най-доброто от тях е тройката. Говоря ги като цифри, едно, две, три. Тройката, това е Синът, който е взел най-доброто от Баща си, но и най-доброто от Майка си и е станал нещо, което е абсолютно уравновесено. И тройката се казва Христовото Съзнание, в което живеем, работим и вървим към Него, да станем като Христос.
Първото нещо е да се очовечим, ама на сто процента, сега има още доста много – Учителят казва: „скотско у нас“, тоест животинско, останало от животинския свят. След това, след като се очовечим /поне деветдесет и пет, сто процента/, трябва да се оангелим, да се одухотворим, да станем като ангелите. И накрая да се Обожествим, да станем като Божествата. Да, това е нашия път и съм сигурен, както съм сигурен, че стоя тука в Русе, точно на това място. Друг път няма, това е пътя на Светлината.
След това за четворката ще говоря по-късно, четири и четиридесет.
Ще говорим за петичния код какво е. Петицата е хубаво число, но не много я харесват. Пет, отдолу има хармония, отгоре е квадрат. Това е връзката. Квадратът е материалния свят, кръгът е Духовния свят. Тоест, тегличът между влекача и ремаркето. Влекачът е Бога, ремаркето сме ние, всичко останало, което тегли. Но на тегличът работата е изключително важна. Няма ли здрав теглич, ремаркето отпада и нищо не може да стигне до никъде, влекачът си върви.
Шестицата, шестичния код е земната Любов. Отдолу е пълна, значи човек знае как да живее на Земята, той харесва, обича ближния си, но още не е достатъчно духовен, още не е достатъчно интелигентен. Той може да има интелект, да е религиозен, вярващ и както и ще да го наречем, но няма Духовност, оная космическа Любов, която поддържа всичко, тоест Божествената любов, Христовата любов.
А Христовата любов е девятката, горе е пълна. Ангелите обаче не са слизали на Земята и не могат да живеят на Земята. Казвал съм този случай – излизат двама, трима пияници и се бият пред кръчмата. И два ангела седят отгоре на площада и викат: „Ей, такъв хубав танц не сме гледали до сега.“ А единият от пияниците иска да избяга, защото останалите го бият. Ония не знаят, че боли и викат: „Танц има.“ Значи, имат космическата Любов, обичат живите същества, но нямат опитността. Деветката е завършеност.
Сега планетата Земя е в осмицата. Новото небе и Новата Любов, които искат да ни накарат да повярваме в Небето и Земята, в безсмъртни живот, и когато сложим хоризонтално осмицата, осмичния код, това е знака за безкрайността. Девятката е на завършеност.
Десятката е изключителна, има единица и нула. Това са пак мъжкия и женския принцип. Но нулата не е празно нещо, тя е пълно, тя е напълнено вече. Това е десетичния код, който е чудесен и прекрасен.
След това единадесет – от две единици и когато ги съберем става двойка – женския принцип. Но има и мъжки принцип – единица. А и отделно е единадесет, числото също е много важно, това е двойствено число. Единадесет е също Божествено число.
Изпуснах седмицата. Седмицата е код на най-гъстата материя, затова седмицата казват, че е еврейско число. Защо? Защото на евреите до две хилядната година беше дадено богатството и властта. Сега вече не. Сега Духът се дава на трако-българите, на тия, които са били по тия земи. Тоест, те винаги са имали тоя Дух, обаче сега той се активира след две хиляди и дванадесета година. И затова ни се струпват такива работи и хората викат: „А бе това са нещастия, беди, бедни сме, гладни сме, не знам какво не ни достига.“ Чудесно е, прекрасно е, защото като си гладен, цяла нощ си буден, да ти държи будно съзнанието, да си човек. Защото сигурно ще си едно доволно прасенце, както казва един приятел, който е бил в скандинавските страни, „доволните скандинавски прасенца“. Пълна им копанята, пият си биричката, коремчета, това онова, моабети и всичко е точно, защото държавата им дава. Един вика, не знам в коя страна е бил, и ми се изпразва сметката. Отивам, гледам – три хиляди /не знам какви техни/ крони, гулдени.
Отивам и питам в банката:
– От къде?
Те викат:
Понеже ние видяхме, че нямаш, банката ти подарява три хиляди.
Да имаш, да си кротък, да стоиш, да не мислиш със собствения си ум.
След малко продължавам още с една, две минути за кодовете.
Silvina:
Приятели, днес колко от вас се включиха в единадесет часа и единадесет минути, казваха молитва? Аз съм убедена, че хиляди пъти по толкова хора се включиха. Ние бяхме край пътя, пътувайки от Ловеч за насам, малко след Плевен отбихме край една рекичка. И така, доста приятно местенце. Бяхме от три коли хора, спряхме. Доста силна енергия, трябваше да изчакаме около десет минути, за да може главата леко да помине, защото ни беше малко замаяно. Не знам вие как го усетихте. Това беше втората активация, първата беше вчера в Ловеч. Това беше втората активация.
На много специален ден сме се събрали, да знаете, наистина. Хората казват: „Те всички са специални.“ А бе то, че е така, така е, ама си има дни, в които Светлата Сила е особено активна и работи. Хората казват: „Има енергии.“ Ама какви са тия енергии? Кой стои зад тази енергия?
Нека да започнем и преди да навлезем в Словото, с Молитвата за здраве, която днес я казахме в единадесет часа и единадесет минути. Сега отново ще я кажем. Препоръчвам ви, включете се. Вчера в Ловеч имаше един човек, който доста странни въпроси задаваше и накрая ме пита:
Човек ако упорства и не иска да оздравее, това хубаво ли е?
Казвам:
– В смисъл, как да упорства и да не иска?
А бе, знае, че може да е здрав, ама да не иска да е здрав.
Казвам:
– Ти не каза молитвата за здраве, нали?
– Не, не я казах. Аз нямам доверие и знам ли вие какви сте, и за какво става въпрос, и в какъв егрегор ще се включа.
Казвам:
– Явно ти искаш да ти е трудно, човек. Бог ти подава ръка, Бог беше в залата и подаде ръка на всички. Ти, че не искаш да я поемеш и искаш да ти е трудно, твой въпрос.
Включете се в молитвичката ако искате, ще включим и за децата.
Молитва за здраве
/за нас и децата ни/
Господи, Боже наш, Татко Вседържителю,
Творецо на Небето и Земята,
of all visible and invisible!
Молим Те, дари нас и децата ни,
с Твоя съвършен Мир, Хармония и Благодат,
дай ни Твоята животворяща лечебна Сила и Мощ,
to heal completely our souls and bodies,
за да изпълняваме по-съвършено Твоята Воля
и да живеем винаги според Твоята Велика Любов,
Твоята Всевечна Мъдрост,
Твоята Ослепителна Истина,
Твоята Пречиста Справедливост
и Твоята Изумителна Доброта!
Благодарим Ти от цялата си душа, ум, сърце и воля!
Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим Ти!
Слава Тебе!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Георги:
Преброих единиците днеска – единадесети ден, единадесети месец, единадесети час, единадесет минути, единадесет секунди, бройте ги. И видях, че в две хиляди и деветнадесета година има още една единица, но понеже съм умно момче и гледах да събера девет и едно пак даде една десятка, и стана още една единица.
Обикновено шаманите, жреците, посветените, екстрасенсите, да не кажа и магьосниците, работят с три, шест, девет. Седмицата, казах е за гъстата материя и четворката е гъстата материя. Но аз предпочитам дванадесетката, който е прекрасен код – дузина – едно и две прави три. Има мъжкия принцип, двойката е втория, събираме ги и става Сина.
Веднъж в планината ме накараха четири часа отвън да гледам едно дърво и да казвам: „Едно, две, три, едно, две, три…“ Накрая ми омръзна и викам:
– Не мога, шеф. – на учителя, който ме обучава, отгоре. – Слушай, спирам „едно, две, три“, до тука ми дойде.“
Той вика:
– Ами, виж какво, господарю, (вика ми господарю, той ми е учителя, така глади ме), казвай „сто двадесет и три, сто двадесет и три…“, да сменяш.
– А, така може още два часа.
Четири часа ме караха да го казвам. Това е абсолютен код. Ако нещо ви дотежи, казвам го най-честно и отговорно, „едно, две, три, едно, две, три…“, повтаряйте десет секунди. Ако не искате „едно, две, три“, „сто двадесет и три“, а може и обратно „триста двадесет и едно“.
Следващият код е двадесет и едно, за него ще поговорим. И следващият е четиридесет и две, който е върха, черешката на тортата, двадесет и едно е неговата половина. Четиридесет е числото на тленното, оная материя, която умира. Ражда се, живее, умира. Затова панахидите се правят на четиридесет, но хората много бъркат тези неща. Викат:
– Аз пих билката четиридесет дена.
– Що не ги пи четиридесет и две?
Четиридесет дена е задушницата, панахидата, нещо, което си отива. Това е трансформация и на материята, и на Духа. Но четиридесет и две е числото на вечността и на безсмъртието. Само две. Четворката има четири ъгъла. Стомахът на космическия човек е изобразен с квадрат, четири ъгъла, ъглите са острота, ъглите може да се каже, че са насилие или малко агресия, защото са остри. Ако сложиш едно нежно цвете в ъглите ще увехне.
И ме наказваха едно време в ъгъла, защото той ми черпи енергия. Аз бях много палав и като постоя петнадесет минути наказан, учителката ме наказва там, на мене ми минат мераците да върша лудории в час. Защото наистина бях такъв, е тогава беше разрешен и боя, и ме опляскваха. Всичко е точно. И аз го смятах за напълно нормално, но вече не, и това е вид насилие.
Значи, четворка и четиридесет. Четиридесет и две е числото на безсмъртието. Четири и две е шест. Какво казах за шестицата? Казах, че шестицата е земната Любов. Когато се научим на земна Любов, няма начин да не преминем към космическата Любов.
Защо работят с числото шестдесет и девет, както и да го въртиш, то винаги става шестдесет и девет, посветените? Шестдесет и девет. Веднъж гледам една църква, построена като виделейка, куполна /ще кажа къде е/, осветена, хубава, само че отгоре има кръст. И викам: „Тия са сбъркали. Ако са сложили един пентаграм отгоре, една звезда петолъчна, дори и шестолъчна звезда, звездата на Давид, пак е чудесно нещо, защото Вселената се състои от петолъчни и шестолъчни звезди, и от кръстове, които са плюсове и са равностранни. Но не и от кръста, който е разпятие и който е символ на смърт, на страдание. Исус казва: „Бях един от мъчениците, макар и праведен, ме разпънаха. Ами, разбойник да бях, не беше добре.“ И вие продължавате да го носите и да го уважавате?
Беше разрешен до две хиляди и дванадесета година. Когато го казах на едни богаташи с такива златни кръстове, ей повече не ме поканиха в тяхната зала. Защото им казах истината. Истината боде, истината боли. Те всички с кръстове стоят вътре и палят дебели свещи, аз им казах: „При измисления Бог отивате.“ Ботев го е казал, аз казах стихотворението „Моята молитва“ в Бургас.
О, мой Боже, правий Боже!
Не Ти, що си в Небесата,
а Ти, що си в мене, Боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове,
и комуто свещи палят
православните скотове.
Защо ги е нарекъл така? Защото нямат достатъчно съзнание да виждат истината. Ботев е бил посветен, мислите ли, че не е вярвал във Великата Светла Сила и не си е дал живота за една велика и прекрасна кауза? Бил е, ама е знаел истината, както сега посветените я знаят. Защото църквата – аз съм го казал – е прекрасна банка, която само взима, но никога не ти дава кредити. Тя не дава. Да, духовна банка и там отиват, за да станат чиновници. Нямам нищо против тях. Има много свещеници, които са ми приятели, на които им казвам истината. Нямам нищо против религиозните, нека влизат, нека се молят, всичко си е точно.
Човекът одухотворява църквата, помещението вътре като влезе, одухотворява иконата, дали е дървена, желязна, неговото съзнание и неговата мощ, неговата разумност, и неговата добродетелност, неговото добро. Това прави нещата.
Всичко останало е от лукаваго, тоест бошлав.
Да, почнах да казвам истината, защото напоследък такава ми е инструкцията: „Казвай, бе Георги, казвай им истината!“ Който може да я издържи, издържи, който не – става и си заминава. Но това не значи, че след месец, два или след една година вика: „Абе, има някаква такава истина, значи има Бог, който е менте”. Ами, да, Бог това ли е в църквата? И поповете взимат пари, за да те заведат при Бога, когато ти можеш да направиш директна връзка като мене с Него.
Сутрин ставам, говоря си с Него. Вечер лягам, говоря си с Него. Защо? Защото съм се изчистил и вътрешно, и външно. Много години ме чистиха, насила ме чистиха. Доброволно не съм се отказал от нищо, нито от лова, нито от риболова, нито от летенето, нито от мотоциклетизма, нито от различните дивотии. От нищо – нито от месото, нито от жените. Всичко отгоре с шамари, бой до дупка и вече клякаш, и викаш: „Да, Господи!“. Ще слушкаш, като си с патерици ще слушкаш, като се изпочупиш, ще слушкаш, като си на инвалиден стол… Не може да тичаш и да хващаш някого за гушата, не може, защото Господ затова ти е дал тая немощ, да те научи, да се смириш и да станеш свестен човек.
Така, емоционален съм малко, ама ще ми мине. Но ще ви разкажа интересни работи. Ще спомена още нещо, което е изключително важно. Българските азбуки, които са основата, това е тракийската писменост и азбука на основата на тракийския и трако-български език, основата на всички езици в света. Старобългарският език и старо-санскритския език, който съм учил случайно, корените на думите са едно към едно. Да, вижте колко е просто. Значи, кое от кое произлиза?
Казват, че старо-санскритският е много стар – на осем хиляди години. Е, да, ама трако-българския е на петнадесет, двадесет хиляди и така нататък. Значи, има разлика кой е по-напред.
Азбуките – глаголицата и кирилицата, както е написана от Константин Кирил Философ и брат му, са точно по колко знака? Може ли да се досетите? Сегашната азбука е тридесет, нашата. А колко са били? Четиридесет и две. И едната е четиридесет и две, и другата е четиридесет и две – Кодът на безсмъртието.
Освен това, всеки графичен знак от глаголицата най-вече, но и кирилицата има подобни шифри, кодове и пароли съдържа не само графично изображение, има цифрово изображение, има музикална нота, тон, има основен цвят и спектър от цветове около нея, само трябва човек да ги чуе, да ги види, да ги разбере. Има и определена честота.
Когато се подредят по определена схема знаците какво правят? На глаголицата, а и на кирилицата, правят тъй наречените мантри. Мантра е тракийска дума, която преминава в българския език. От там идва и мандра. Един вика:
– Георги, защо казваш, че са български?
– Мандра – да!
Мандрата дава физически блага, материални, даваме мляко, произвеждаме. Мантрата дава Духовни блага. Тя прави една специална вибрация и като знаеш да подредиш, но за това трябва да си просветлен посветен, графичните знаци, ти отваря порталите към другите измерения, отваря ти третото око и разбира, се може да смъкне, тъй наречените психотронни бариери. Които са били с мен, много добре знаят, че съществуват и са минавали през много такива. Само като се приближим и те знаят, че психотронната бариера намалява своята сила.
Иначе на Царичина ми каза един, с ракета, с лазер, с нищо не можеше да пробият. Защо спряха? Защото стигнаха до психотронната бариера, която беше в хоризонталния тунел. Мога да ви открехна малко завесата, там вътре, има една зала с три отделения. В едната зала има една летяща чиния. В другата зала е оная жълта маймуна двуполовия човек, за която говори Баба Ванга. И в третата има едно съоръжение, един лазер, който се състои от скъпоценни камъни, диаманти, рубини, планински кристал – ама, това бюро е малко. Това го знаят хората и посветените го знаят. Вътре е влизал само един човек, който случайно дойде при мен и ми каза:
– На никой не съм казал, Георги, казвам го само на тебе, защото ти ще ме разбереш, включително и на моите командири не съм казал. И понеже много превъртяха и аз се правих. Два пъти влизам в психиатрията и се правя по двадесет дена на луд, но не пия лекарствата, защото ще кажат: „Само тоя ли остана нормален?“ – но друг път ще разказвам такива работи. Писано е от контактьорката, има книжки и вика – Доста голяма истина вътре има.
Днешната лекция, темата на беседата Силвина каза, че е „Добро и недобро“, „Добро и “зло“. Ще ви кажа една, две случки, как се възнаграждава наистина доброто, ама човек трябва да издържи, защото колкото по-добър става, толкова от начало братовчедите, които казвам, някои ги наричали „черна ложа“, не знам какви и така нататък, рогатия, лукавия, дявола. Това е обобщен образ на братовчедите, които са служители на Господа и са по-добри от мене, да, и по-изпълнителни. И сега вече стават сиви, затова имаме сива икономика, сенчеста, тяхната ложа е сива, сенчеста и продължава да побелява, докато избелее като нашата и стане като нас, защото те са такива. Всичко останало, което е написано, което е измислено, това е от човешките мозъци, за да може на това човечество да му се промива съзнанието.
Но най-трудно се промива съзнанието на българите, на руснаците и на балканците тука. Дори на албанците, румънците не можеш току така да им промиеш съзнанието и да ги водиш за носа, както се водят масово някъде по света, не искам да цитирам къде. И затова е много добре, че точно такъв ни е живота, дори и да мрънкаме.
Но човек може да си го оправи сам, когато стане по-добър, по-справедлив и по-чист, и тогава става недосегаем от перипетиите и катаклизмите на света. Недосегаем, не се шегувам.
Бях в западен Сибир някога на работа, във великия Съветски Съюз. Бях шофьор в тайгата около една година, няма и толкова, после станах журналист във вестника, защото се освободи мястото. Карах един камион, двадесет кубика кара, самият той тежи шестнадесет тона, от тия руските. Тогава смените бяха от шест часа сутринта до шест часа вечерта, събота се работеше. Само неделя се почиваше. И от шест часа сутринта до шест часа вечерта робски труд по дванадесет часа, студ – сибирски. И една вечер пътувам аз с моя камион и гледам камиона на бай Димо отбит отстрани. А бай Димо ми е приятел от Бургас, възрастен човек, аз бях млад тогава. Викам: “Ще спра да питам какво прави вътре”, а то е след полунощ, около два, три, четири часа, караме нощна смяна. Спирам камиона след неговия на отбивката, отивам и бай Димо хапва вътре. Викам:
– Ааа, правиш нощен обяд, бай Димо.
Той вика:
– Да, бе, Жорко, да си хапна малко.
– Ти излезна преди мене, преди пет, шест часа и тръгна да се прибираш към селището. Сега седиш още тука. Какво си правил? Нещо да не й стана на тази кола?
– Не бе, виж че работи – вътре топло, отвънка минус тридесет и пет най-малко.
– Добре, а какво?
– Знаеш ли какво правих? Видя ли височината долу?
Викам:
– Да.
– Един от идващите към тайгата, каза че песъчарката се е развалила. И аз с една лопата, отстрани от пясъка взимах и опесъчих тия триста метра по височината, по завоите. – за четири, пет часа, сам човека. Направо се хванах за главата. Аз никога това нямаше да го направя. Без никой да го накара. И вика – Уморих се, сега хапвам и тръгвам.
– Бай Димо, ама ти не знаеш какво става?
– Знам.
Лесовозите, дето карат трупите – ха спреш на височината, и гумите не се въртят, шофьорите много добре знаят, че трябва да се върти леко, за да върви, особено по височината, по сняг и по лед. Почва да се връща назад. Отзад са преспи и завои, ама спре камиона и край, задръсти пътя, после го тегли един танк, който няма дуло. Наистина танкове имаше там, казваха се Онешки, който е ходил в Коми и е работил в дърводобива сигурно знае за тези съветски, руски машини. Танк – истински обаче няма дуло, танков завод ги прави. Тегли, грешка няма. И вика:
– Ти си след мене.
– Да, ония още ги товарят в гората.
– Ами ти, четири, пет момчета, ами ако закъса някой?
Просто не ми беше минало и през главата, че може да има такива ангели в човешки тела, да мислят така за другите и да го направят. Да полагат това усилие, без никой да им плати нищо, защото човек е толкова голям егоист и толкова е користолюбив, че от тука ако преместя тоя микрофон до тука, ще кажа на организатора: „Слушай, двадесет стотинки, петдесет стотинки или ако се ценя много, ще кажа един лев ми дай.“
Забелязал съм, че човек колкото е по-елементарен, толкова е по-завистлив, по-користолюбив. Колкото е по-духовен, го смятат за наивен. А той просто не е наивен, той е добър и знае, че го лъжат.
Великият български художник Димитър Казаков Нерон, за който съм написал книгата „Аз и Пикасо“ беше приятел на баща ми и мой приятел. И той вика:
– Георги, те мислят, че ме лъжат.
– Мите, погледни тая дървена постройка, ония ти вземаха десетки хиляди левове, като може да я направиш за пет хиляди, а те ти вземаха петдесет. Дърводелците те лъгаха.
– Да. И аз им ги дадох.
– Е, имаш и им ги даде.
– Аз мога да бъда излъган само ако аз искам да бъда излъган.
Той беше изключителна духовна личност. Ако ми прочетете книжката, ще разберете за какво става въпрос. Изключителен човек и като творец, известен повече в чужбина, отколкото в България. Тук не знам дали има негова картина, но във Варна има. Сега в Ловеч той купил една къща, подарил я, и я напълнил с картини. И не само в Ловеч, долу в Сандански ли, Петрич ли, поне на пет места и пет града, той купува къща, прави картините вътре и я подарява на кметството. Вика: „Кой от ЦК на БКП подари нещо?“ – описал съм такива случки вътре в книгата.
Дълги години в България имах един приятел, по-млад от мене, Иво, и ходех да уча при майка му десет години за билкар. Уволниха ме от работа, съкратиха ме от даскалъка, бях учител в едно училище, ама имаше съкращения, малко деца – хайде. А като журналист само с връзки се нареждат, не мога да стана никъде, ни в третокласен, ни в петокласен вестник. Имам опит, всичко е точно. И накрая реших – свободна професия. Имам един бус Фолксваген, бера билки, карам ги по базите, ще изкарам някак.
Тоя Иво ми е приятел, а сестра му ми беше колежка учителка и вика:
– Брат ми има едно сервизче там, оправя коли. – Аз почвам да си карам колата при него и той вика:
– Майка ми се занимава с билки.
– Ще ме вземе ли за ученик?
– Ще те вземе, обаче нищо няма да ти плаща. Само яденето, спането и работата.
Викам:
– Така се учи занаят. Аз нищо не искам.
И наистина, двамата работехме доста дълго време, но искам да ви кажа един случай. Той беше по-млад, но много по-разумен. Аз бях тогава наистина див, балкански субект, несмирен. И веднъж точно неговия съсед отсреща, където в селото бяхме, прибираме се вечерта и сина му вика: „Знаеш ли какво направи еди кой си, хвана ме, върза ме, закара ме в гората.“ Някакви измъчвания имало. И аз като чух:
– Това е твоя син, виж колко е изплашен. – А оня човек си влезнал вътре и се заключил вечерта, прозореца му свети. Викам – Взимам едно хубаво дръвце като тояжка, и на тебе, прехвърляме се през оградата и го бием колкото си искаме.
И той вика:
– Чакай, бе, как така? – Аз веднага бях готов да налетя.
Той вика:
– Спокойно, дай да питаме, да разучим. Не е току така, моят син някаква пакост е направил.
– Гледай детето, колко е стреснато.
Питаме другите деца, какво е станало.
– Ние си играехме тука на улицата и хвърляхме тука пиратки. Изведнъж той изскочи от къщата. Той се скри и понеже е военен, с едно въже успя да хване Жорко, омота го, качи го на жигулата и към гората. И ние тичаме след жигулата, селски път.
Влезнал в гората и след малко излезнал, Жорко го няма. Те влизат в гората и гледат, че е вързан за едно дърво. Оня за петнадесет, двадесет минути или половин час щял да го държи вързан, малко да го накаже, не го е бил, нищо. Отвързват го, избягват и оня през това време отива да види, прибира си въжетата и се прибира човека. И аз понеже съм нетърпелив и див, а хората обикновено са много нетърпеливи, а римското право казва: „Да изслушаме и другата страна.“ Иво вика:
– Как бе, дай да питаме какво става.
Обаче едно хлапе каза:
– Ами ние, беше два часа, три, ние хвърляхме пиратките под прозореца, където си почива чичо Митко. – И отвънка от улицата, под прозореца пиратка след пиратка, на човека му е дошло до гуша. Изскача, знае кой е инициатора, лови го, връзва го – да го накаже по някакъв начин.
Иво вика:
– Видя ли сега, щяхме да пребием човека.
Тогава разбрах, че аз не съм правия, а той е добрия, свестния и мислещия.
Продължавам с този човек, защото съм го признал, както още двама съм ги признал – Човек с главно Ч, които са Човеци деветдесет и пет процента. Иначе бялата раса се ражда седемдесет и пет процента. Останалите – петдесет процента, а има втора и трета раса с двадесет и пет процента човешко, и седемдесет и пет процента животинско съзнание. Съжалявам, но е така и казвам истината, и съм го казал в не една беседа.
Щом ядеш живи същества и вадиш сърцето, което тупа и го хапваш, Божеее. И той каза:
– Аз съм човек.
– Какъв човек си? Та животните са по-милостиви.
Както и да е. Този случай ме промени. Минаха няколко години още и Иво замина в Испания. Разведе се с жена си, остави децата си, момче и момиче, да ги гледат баща му и майка му. Вика: „Не мога да стоя тука, жената бившата ще ме тормози, отивам там.“ Замина. Идва след три години. Намира ме, сядаме, пием си кафето, аз вече съм в планината. И вика:
– Ще ти кажа нещо.
– Разказвай.
– Аз отидох в Испания с още двама или трима българи. Почваме да си търсим работа и виждаме, че в един автосервиз търсят хора за обща работа. Те няма да ни вземат за друга. Отиваме четиримата българи там, представяме се на шефа. То е голям терминал за тирове, работилници, сервизи, на огромна площ. Там отиваме да търсим работа. Шефът ни казва: „Вижте какво, момчета, ей тука има гуми, да ги подредите в другия край на двора. Това ви е за днес работата и ще ви платя.“ И ние почваме. Аз отивам, бутам, поседя десет минути да почина, големи гуми и малки, обаче към дванадесет часа другите двама от българите седнаха да пият кафе, да хапват, размотават се като в България, не работят. А едно друго момченце ми помогна до към два. Аз работих до пет. В пет часа идва собственика и казва: „Момчета“, на тия двамата дето се размотаваха им плати цяла надница и им вика: „Свободни сте.“ А на нас вика: „Искам нещо да ви кажа.“ Останахме. На мене ми вика: „Утре идваш на работа, ще чистиш гаражите и работилниците.“ А на другото момче: „Ти ми се обади след една седмица.“ А той гледал и наблюдавал през цялото време всичко, е ми затова е богаташ, затова има терминал. И аз започвам, спя в отворени тирове, вътре петдесет тира, някои чакат за ремонт, няма къде да спя. Той ми даде сто евро и с тия сто евро си купувам една кифла сутрин и едно кафе. Мия се сутрин там, ходя в работилниците – тоалетни, бани има там. И така живея като скот. Обаче на третия ден гледам един възрастен човек с една синя престилка, ходи наоколо, пали лампите, гаси ги, заключва гаражите и се запознахме, бай Хосе. Знаех френски, знаех и английски, бързо научих и испански малко така. И си говорим с бай Хосе. Виждам, че е някакъв роднина на шефа, а шефа млад, или му е племенник, или млад братовчед и го вземал там, в една стаичка живееше на първия етаж. Скромен човек, тих, не бие на очи. Сигурно е на една пенсийка човека. Още пари ми даде шефа да изкарам месеца. И аз купувам една баничка за мене и едно кафе, и една баничка за бай Хосе и едно кафе, и го черпя. Той вика: „За мене ли са?“ „За тебе са, бай Хосе, на една пенсийка, какво може да изкараш.“ И той благодари и си седим и си говорим, виждаме се. През деня аз нямам много работа, вечер чистя до късно, той затваря чешмите, проверява прозорци. И така минават дните, месеца изтече. Шефа ми дава една заплата – пет, шест, седемстотин евро, не знам колко и вика: „После ще ги удържа тия дето съм ви ги давал“. И аз отивам и викам: „Бай Хосе, да те поканя на ресторант да се почерпим, защото съм вземал първата заплата.“ И се запознах с две българки – а случайно той е от Враца, от Дъбника – и едната живее в нашия блок в съседния вход. Ама понеже е младо момиче, аз не го познавам, познавам баща му и майка му. И съм ги поканил довечера, не знам в кой град, някъде край морето, един ресторант с панорама, да седнем да се почерпим.
Той, Иво е много свестен, пак ви казвам. И бай Хосе вика:
– Да дойда ли и аз?
– Да бе, бай Хосе, ние заедно. Ела с нас.
Той вика:
– Добре.
– Вечерта се облича прилично човека, аз с нови дънки, взимам такси, качваме се горе на ресторанта с двете момичета, говорим си най-приятелски. Аз нямам нищо общо с тях, освен че са ми познати, да си поговорим на български. Те отдавна в Испания, превеждат, говорят си с него. На другия ден, си викам: „Като взема другата заплата, ще взема някъде квартира.“ И бай Хосе на другия ден сутринта ми вика, нося му пак баничка, кифла и кафе: „Иво, ти не знаеш ли кой съм бе?“ „Пенсионер те гледам, не знам, никой не ми е говорил за теб. Мисля, че сте някакви роднини с шефа на терминала.“ Вика: „Да, рода сме. Той ми е племенник. Иво, ти, верно ли не знаеш кой съм?“ „Не знам, бе, бай Хосе, от къде ще знам кой си?“ И той вика: „Иво, за пръв път виждам човек като тебе. През целия ми живот, хората само са ми искали, ти си първия човек, който ми дава най-човешки. Аз имам такива тридесет и пет терминала в целия свят, с по сто и петдесет, двеста тирове, и не си знам милионите, те не са десетки, те са стотици.“ И аз викам: „Не знам, бе, бай Хосе. Как така?“ „Ами така.“ И човека плаче и вика: „Ти от човещина и от добро сърце. След една седмица откривам в ЮАР терминал със сто и петдесет тирове. Всичко е точно, отивам да го откривам, ще дойдеш с мене и ще те направя началник. Как тука ще чистиш и ще метеш? А тях като ги гледам, ония некадърници, гола вода.“
А той е майстор на сервиз. Те някои не знаят, че големите камиони имат чалъми, защото светнат, защото българин. И вика:
– Бай Хосе, аз не искам в Африка, искам да съм в Европа.
– Какво искаш ми кажи? Всичко получаваш.
– Ами, искам да съм тираджия, защото имам книжка. До сега имах сервиз и не ми се седи на едно място. Да карам из Европа.
– Готово, моето момче. – На другия ден чисто нов тир и вика – Слушай, а да те осиновя, мойто момче!
– Как ще ме осиновиш, аз съм на четиридесет и пет години?
– Не, бе, аз нямам син, имам три дъщери и трима зетьове. Много са добри зетьовете, те ми въртят работата. И братовчедите съм сложил, на всеки обект проверен човек. Ама ти ми влезна в сърцето. Ти си истински човек.
Това е историята за доброто. Разбрахте ли ме?
Човек винаги трябва да е добър, да не е меркантилен и да прави доброто наистина от сърце, и да обича хората. И да ги обича истински.
Или нещо друго. Можеш да кажеш истината, но по-добре когато е много негативна, да я премълчиш. И аз затова много грехове на човечеството, знам ги, не че не ги знам, ама си ги мълча. Защото знам, че това точно така трябва да бъде. Всички ония депутати, политици и така нататък… Един ми каза:
– Георги, ти си много умен, дай ще те взема в моята партия. Политиката е пари, моето момче. С това дар слово само ще привикваш, само ще има.
– Ама, политика манипулира, бе.
– Ще ги манипулираме, бе, да имаме повече членове, повече пари ще паднат за нашата партия.
Викам:
– Ти с акъла ли си си?
– Ама, ти ги омайваш.
– Аз ги омайвам, ама безплатно, моето момче. Аз им разказвам приказки, ако искат вярват, ако не искат, не вярват и всеки път казвам: „Не ми вярвайте, проверете го.“ Не искам да ми вярвате, проверете го, опитайте, десет пъти, двадесет пъти.
И викат: „Изворски не е прав.“ Да, приемам, покайвам се, всичко е точно. Сега вече съм смирен. Даже преди да ме бият казвам: „Да, прошка искам. Всичко е точно.“ Търпелив съм, а то трябва смирение, всеопрощение, да простиш на всички, всичко. И затова съм им простил на всички, дори и като говоря.
Значи, ако съм депутат, аз трябва да съм крадлив, лъжлив, мошеник, от европейските фондове – точно такъв депутат, иначе не ставам за депутат. Просто не ставам. Един честен човек – той ще получи удар. Как един честен, съвестен човек? Съвестта ще го убие за две минути горе, ако знае какво се върши, което аз го знам. Обаче аз не казвам нищо лошо. Точно така трябва да бъде и това е самата истина.
И понеже знам какъв е закона, има Принцип на Приемане и Съгласяване, защото Господ така е уредил да бъде за момента, за да си научим урока или те да си го научат. Ние, които сме си го научили, сме лесни. И затова стават все повече болестите – обикновено духовни, душевни, нервни, спиритични, бият ги в главата и започват да ни се струпват болести. И тогава трябва да си сменим стереотипа на мислене към Доброто. Дори и злото трябва да го префасонираш в добро.
И сега, когато говоря за това, за тия хора, аз знам, че те ще станат ангели, по-добри от мене, всеки един, защото ще има опит, но това трябва точно когато му дойде времето.
Казвал съм го не веднъж – когато трима души се съберат и направят един добър егрегор… За какво? Примерно се отказват от месото или от лова. Ама трима ловци едновременно от една дружинка. Когато аз се отказах преди двадесет години, моето ловно-рибарско дружество казваше така:
– Георги, ще те гръмнем с вълчи сачми. Погледни се, това е мъжки спорт.
– Това спорт ли е – да убиваш? Вие нормални ли сте, бе?
Убийството спорт било. Божеее! Но аз съм бил същия.
Сега се отказа преди две, три години един приятел и вика:
– Нито един, Георги, не ми направи забележка. Всички мълчат и викат: „Знаете ли, не е много добре.“ Аз хвърлих всички лекарства, две години вече не ям месо, слушам ви беседите и гледам да живея по това, точно както си казал. И изведнъж започна да ми става все по-добре и по-добре. Хвърлих пушката, хвърлих въдиците, всичко скъпо, лодки, работи. Край. И като тебе сега – муха не убивам, ни комар. Комарът гледам да се понапие с малко кръв и после го духам, викам: „Изчезвай, стига ти толкова. Закуси, какво искаш повече от мен. Жив да е.“ Не се шегувам.
Вчера говорих за мухите на прозореца. Смирените мухи оцеляха, несмирените, дето бръмчаха, не оцеляха – гледайте беседата в Ловеч. Значи, смирените ще оцелеят, тия които се правят на бабаити – няма. Насилниците са петата вълна, която – охооо, зад хоризонта.
Всяка агресия – аз съм написал в хубавата книга „Звездна роса“, която е последната и пак ще го прочета /дори за N-ти път/ защото точно това ми е продиктувано отгоре, едно към едно и няма начин как се избегне, просто няма как. Ето какво, записал съм го точно /аз иначе – бързо текат отгоре лекциите, какво хвана, какво не хвана/, а тук има много интересни работи, дори какви качества храните произвеждат, ама духовни качества у човека, дали са добродетели или пороци.
Всяка победа, извоювана с каквото и да е насилие, принуждаване, агресия, поробване, убийства и незачитане на Божествените и природни закони, в името на каквато и да е кауза и под прикритието на какъвто и да е колективен, национален и общочовешки интерес, всъщност, рано или късно, е загуба за „победителя“!, (победителя е в кавички, няма победители и победени) Това е абсолютен кармичен закон!“
Щом със сила нещо си извоювал, ще ти се вземе, а на тебе ще ти “разкажат играта” – да не употребявам улични, моряшки изрази, каквито знам много, защото и в моряшката кръчма си седя, разбира се, няма начин, при хамалите, при рибарите, при моряците и си говорим вицове, и те са хубави, мъжки, солени. Всичко е наред, всичко е нормално и аз съм като вас. Само, че като застана тука, Духът някак ме активира и ме подбутва да ви говоря някакви работи. И обикновено говоря точно това, което е подходящо за тази аудитория, за да му остане в главата на човека.
Трябва да си платиш, ама и за предишния живот кармичните остатъци, кармичната сметка, и за по-предишния. Като оная жена – била ловец на глави, стреляла по индианците, идва и вика:
– Аз такъв звяр ли съм била?
– Сега си прекрасен медицински служител, зле си, защото не си си изплатила от тогава кеш един чувал пари. Трепеш в индианското селище, избихте една раса, червената и тук там остана нещо и го набутахте в резерватите. Викам – Ти участваше в този процес. Ти не помниш, ама аз знам.
Аз съм го казвал – пет долара за скалп на мъж, три долара – женски и един долар на дете. Значи, всичко поголовно, всичко е пари. И американците забогатели и американците сега ще ни дават акъл и демокрация, и най-демократичната конституция, и всичко се юрнало за Америка. Вървете, вървете. Аз ще си стоя тука, защото разбрах.
Оня ден се връщаме от Дубай и разбрах къде е рая. Пустиня! А там мрамори, богатства, за пръв път виждам един булевард – шест платна и аварийно, шест платна и аварийно, четиринадесет платна и на всичките наредени коли. В Абу Даби сме и аз викам:
– Какво е това?
– Това е тука.
– Такъв голям небостъргач не бях виждал. – В Дубай има небостъргачи, шестдесет, седемдесет не съм ги броил колко етажа са.
Силвина е ходила в Америка и е виждала истински небостъргач, американски. Ама от единия небостъргач до другия два метра разстояние и между тях няма нищо, а те по сто, сто и петдесет етажа. Е, може ли на два метра? И това било. Какво било? Демокрация, съзнание, хубави неща.
Ей я гората, планината, въздухът, това цялото е църква, купол. Бог е тука, не някъде другаде.
Много ви благодаря от сърце, прегръщам всеки един от вас поотделно и му пожелавам да бъде здрав, богат, щастлив и разбира се благословен.
Слава тебе, Тате! Благодаря ти, Тате, от дух, душа, ум, сърце и воля.
Давам думата на Силвина.
Silvina:
Някой спомена нещо за пеене, не мога да не… Просто тази зала иска да пея. Една песен от Учителя „Вехади“ – отдавна не съм я изпълнявала. Отдавна не съм и пяла. Целият ми ден минава в срещи с хора, наистина, но с Божията сила всичко е възможно. Това е зов към космическата половинка, другото ни Аз, така я разбирам тая песен. Зовът на душата към Любовта и Доброто.
Има дванадесет Принципа, върху които е построена цялата Вселена и всичко, и Духовния свят, и Божествения, и човешкия. Но има пет основни:
Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Добро.
Като доброто е един от тях и затова сме се събрали да си говорим тази вечер. И дай Боже, след тази вечер да има хора, които да правят още повече добри дела в Русе и в България, и по света. Защото, ние си говорим тук в залата, но влиянието не е само върху нас, защото всеки един от нас, променяйки се, променя и средата около себе си. И това, за което Георги отдавна говори, за космическия Код на промяната, който чрез всеки един от нас се случва, това наистина е така. И това нещо си върви. Това е една не геометрична, той казва: „Това е една звездна прогресия.“
Всяка една запалена свещ, всяка една запалена душа, всъщност е огънчето, което пали и свети на душите, които са около нея. И това е нещо магично наистина.
Доброто, то може да се разглежда наистина като един от петте основни Принципа, но може да се разглежда и като самия акт на това да го проявяваме, като дело. Затова е казано: „По делата ще ги познаете.“ Днес четох нещо от Учителя, казва: „Но по кои дела? Не съдете за хората по делата, които в момента виждате, те може да са добри, може и да са лоши. Но по целокупния живот на човека.“ И затова си има същества, наричат се Господари на кармата, те са много строги наистина, които преценят всичките дела за целия живот на човека и мерят. Всъщност те са изпълнителите на Принципа на Божествената Справедливост.
Доброто е нещо, което не нарушава другите четири основни Божествени Принципи.
И сега ще говоря с примери, за да стане ясно.
Какво значи да не нарушава Принципа на Любовта?
Хора, които нарушават Принципа на Любовта, са които проявяват престъпления срещу Бога, това са фанатиците, които преследват Божии служители, и които нарушават Принципа на Любовта в партньорските отношения. Това са най-честите неща. Един фанатик, който прави ред неща, смятайки че това е за доброто, че това е за Бога, че той изпълнява Божията воля, всичко, което той прави… няма да изброявам колко неща може да направи един такъв човек, колко поразии може да нанесе. Дали всичко това, което той прави е добро? От негова гледна точка той помага, но той нарушава Принципа на Любовта – много важен Принцип.
Скоро идва една жена такава при мене, била е шериф някъде в Америка, в по-предно прераждане. И е хванала един от индианските шамани, заедно с други индианци, и го е изтезавала, измъчвала го е. Тогава шерифите са правораздавали и са съдели, и всичко в Дивия Запад. Тя нарушава Принципа на Любовта, смятайки, че прави добро, тоест тя защитава града, в който живее, да кажем, от лошите индианци. И ако се сещате в повечето американски филми – аз поне като малка бях останала с това впечатление и даже с брат ми се обзалагахме кой е с индианците, кой е с белите, кои са добрите, не можеш да разбереш.
Добрите са тези, които не нарушават Божествените Принципи и с които е Бог.
Когато нарушаваме Принципа на Мъдростта: това са престъпленията срещу живота, защото най-висшата Мъдрост е да уважаваш, да цениш живота. Имаше една жена, на която грехът й беше това, че за да предпази много хора от гризачи, участва в това да се обезпаразити един огромен район в Азия – пръскат с отрова, за да избият тези мишки и плъхове. И в сегашното си прераждане тя страда от страхове, паник атаки, защото тя всъщност преживява това, което са преживели тези животинки. Тя смята, че го прави за добро, помагайки на хората. Нали така? Но нарушава Принципа на Мъдростта и от по-висока гледна точка това не е добро.
Генните манипулации също са тук – Принципа на Мъдростта. Учените, които смятат, че откриват велики неща и науката напредва неимоверно много благодарение на тях, правейки опити с животни, правейки различни експерименти, нарушавайки този генетичен код Божествен, който Бог е създал. Дали те правят добро? От тяхна гледна точка, те работят за прогреса на човечеството, но от Божествена гледна точка, те нарушават Принципа на Мъдростта и това не е добро. И това нещо, повярвайте ми, работила съм с доста хора болни от рак, точно хора, които са се занимавали с генни манипулации. Това е доста тежка опитност, която една душа може да има.
Много примери има, които тук могат да се дават. Тук е и аборта – като престъпление срещу живота. “Ама, ние да направим добро в семейството, много деца са, всички да сме добре и така нататък. И тази душа, може би нямаше да се чувства добре с нас”. Да, но ти извършваш убийство, а това е най-тежкия грях.
Другото, когато нарушаваме Принципа на Истината. Тук са измами, манипулации, подлости, лукавства, коварства и така нататък. По същия начин – да си представим един политик, който говори неща, които не са истина, смятайки, че всъщност прави добро на нацията, спестява й някои неща. Но той нарушава Принципа на Истината и обикновено за това се плаща доста скъпо.
Много често при мен идват хора, на които един от греховете им е, че са прекалено добри. И като проверя точно в какво се изразява това, те нарушават Принципа на Справедливостта, тоест правят непоискано добро, правят добро там където не трябва да се прави.
Много е тънък момента, кога да правим добро. Учителят говори за това, че има ли го този подтик и той е толкова силен, примерно, минаваш покрай един беден човек, и цялата ти съвест и всичко в теб говори, че ти трябва да му обърнеш поне внимание, ако не да му дадеш пари. Както Георги казва: „Пари не е добре да им даваме, но ги водим в един магазин, купуваме им хляб, храна. Пълним една торба с храна за тях.“ И това е по-добрия вариант, защото иначе храним порока им и това не е добро. Ако ти му дадеш пари, правейки добро, ама всъщност той отива и се напива или си купува някакви вредни неща, това всъщност не е добро. И така, прекалено добрият човек нарушава Принципа на Справедливостта.
Човек не трябва да пропуска да прави добро.
Даже всеки ден трябва да прави поне по едно добро. От това – да спасиш една давеща се мравка. Всеки ден имам случаи, в които да внимавам за най-малките създания. Ние живеем на село и има много животинки. Внимание към всяко едно живо същество, постоянно – и вътре в къщата, и навън.
Всеки ден по едно добро. Учителят казва, че „един добър човек, една добра постъпка се равнява на хиляда лоши.“ Първо еволюираме ние като душа, изплаща ни се карма, не знам дали знаете, че много от лечителите, включително баба Ванга… Георги казва: „Баба Ванга това е преродения Василий Българоубиец.“ И тази душа си е изплатила кармата помагайки, давайки, правейки добро. Хиляди, хиляди, хиляди хора, които са минали, хиляди, хиляди, хиляди добро, което тя е направила, тя си е изплатила това, което е направила в по-предно прераждане, избождайки очите на войската на Самуил.
И вчера говорих за капитала. Всъщност Доброто е капитала. Това е големият капитал, защото ти когато помагаш на една душа, ти печелиш един приятел. Този приятел е до теб и в следващо прераждане, и в по-следващо, той е до теб, за да ти помага. Дори при най-окаяните хора, които съм срещала, винаги съм казвала: „Добре около теб имаше ли някой, който помогна?“, винаги има.
Няма човек, който да е само лош, няма човек, който да е правил само лоши постъпки. Всеки си има неговия капитал от добри дела, който е около него под формата на хора и на възможности, които му се дават. Това е закон във Вселената: даваш – получаваш.
Като бяхме в Абу Даби го казах по много хубав начин: „Всичко е дишане. Издишваш, даваш, правиш добро и тогава вдишваш. Тогава идват към тебе Божествените блага, под каквато и да е форма.“ Но идват хилядократно увеличени, може да не го виждаш веднага.
Много хора казват:
– Аз съм толкова добра, на мравката път правя, всичко правя. Защо не ми върви въпреки това, след като толкова се увеличава доброто?
– Ами, имаш карма, това е другата страна. И ти чрез тия добрини, които сега правиш, я изплащаш. И слава Богу, че я изплащаш по този начин, а не чрез някакво тежко страдание, както при някои хора – чрез тежкото страдание да се изплащат нещата.
Още един пример за добро. Българинът пословично казват, той е много добър човек, някак си това е останало „много добър човек“. Това е най-хубавото, което може да се каже за някой: „добър човек е“. В нашето село има един човек, за който казват, че и той е много добър човек, обаче този човек какво направи. За да спаси кокошките си, той издави всичките плъхове, които ги застрашаваха. Но това не е добра постъпка.
Един добър човек може да направи много недобри постъпки, това не го прави обаче лош човек, както и обратното. Георги казва: „Няма лоши хора, има хора с лоши постъпки.“
Кога сме лоши? Когато злото в нас е надделяло.
И сега ще ви кажа няколко примера за Принципа на Доброто – как точно го нарушаваме, къде са нарушенията. Когато хората нарушават Принципа на Доброто, страда лимфната им система. Лимфната система страда при болните от рак. Масово хората, които имат рак, са нарушили Принципа на Доброто. Сега ще ви кажа възможни нарушения, които са. Едни от най-тежките са магиите и заклинанията. Навремето е било доста разпространено – отиваш да ти помогнат, при бабата. В почти всяко село си е имало такива жени. Но това нещо след това се плаща много тежко. Другото са проклятията. Пак ти правиш зло, директно насочваш зло към друг човек.
Задължително страда гърлото на тия хора, имат Хашимото, имат ред проблеми, може сливици да са подути, кървящи венци и всякакви такива варианти, все в тази област, когато човек нарушава Принципа на Доброто чрез Словото. Когато много укорява, обижда другите, назидателен е, всичко това са нарушения на Принципа на Доброто, чрез Слово.
Един от вариантите и неслучайно тук Божията заповед е „Почитай баща си и майка си.“ – всички жени с рак на гърдата, с които съм работила, не са почитали майка си и са имали тежки скандали, разправии, неуважение към родителите си в много прераждания. И понеже сега е време кармично, просто си плащат.
Плащаме. Всички си плащаме сметките. Всеки каквото си е сътворил, сега вижда ефекта от това нещо. Много е важно това нещо. Не случайно българинът толкова патриархалното е възпитаван, сега вече хората все повече бягат от това. Това уважение към родителите е изключително важно.
Тук са: да се откажеш от приятелите си, да си равнодушен, това също е бич, на сегашното общество: равнодушието. Имаше видео на човек, който умира, минават хората покрай него. Слава Богу в България са по-малко, мисля. Виждала съм такива видеа и накрая има един състрадателен човек, който помага. Ама дали прави добро? Трябва да направиш добро в този момент, няма да седнеш да мислиш дали е добро или не е добро. Добро е. Той и Георги го е казвал – намесваш се, когато някой се дави, когато няма друг, който да помогне, ти си човекът, който Бог е изпратил там и трябва да помогнеш. Безучастността също е нарушение на Принципа на Доброто.
Тук са: съденето, хората които са съдили страдат от псориазис. Нашият приятел Пилат страда от тежък псориазис. И много хора, включително и деца са идвали, с тежък псориазис и като проверя: „А, ти си бил в ку клукс клан, един от тези, които там са изпълнявали присъдите срещу негрите.“ Всичко това са прояви на злото.
Но защо минават хората в крайна сметка през злото? Аз наистина вярвам, че хората са добри, то така е. Михаил Иванов много хубаво го описва: „Човекът, неговото съзнание обитава един жилищен блок. Но в течение на преражданията, правейки различни неща, той допуска квартиранти, които започват да обитават другите апартаменти на този жилищен блок. И тези квартиранти са точно тъмните сили, които ние привличаме с нашите лоши дела“, братовчедите: дяволи, демони и какво ли не. Аз, в моето обучение, съм описала около четиридесет процента от това, което съществува във Вселената, защото ние си взаимодействаме с цялата Вселена.
Скоро работих, например, с душа, която е дошла от черна дупка. Няма място във Вселената където да няма живот. И тези души циркулират. Има си специални духове, които отговарят за това, за движението на душите във Вселената – кой къде да отиде, какво да научи, какво да преживее, движението им. Земята е едно такова възлово място, където просто учим и преживяваме много неща и е допуснато това така наречено „зло“, за да израснем.
Зрител от залата:
Искам да чуя мнението ви, щом сме се родили в България, тук ли трябва да си изкупим кармата, или е възможно да излезем извън пределите на България?
Silvina:
Много хора пътуват в чужбина и отиват там, за да си довършат нещо, което там не са си довършили в предно прераждане. Може и да е изплащане на карма там, която имат, може да имат неуредена сметка с някоя душа, която трябва да я срещнат и понеже тя е там, те трябва да отидат там.
Зрител от залата:
Тежките болести винаги ли са кармични, както казахте за псориазиса?
Silvina:
Има хора, които и в тия прераждания правят лоши неща, и те също си плащат. Но всички болести произхождат от нещо, което ние сме направили някога. Дали е в това прераждане, дали в предни, няма изключение.
Зрител от залата:
Наказва ли се прекаленото добро?
Silvina:
Точно за това говорих преди малко, за хората, които прекаляват в Доброто, не само в Доброто.
Георги:
Всяка една прекаленост се наказва, дори майчината прекалена обич. И после детето става такова към майка си, че не могат да се понасят цял живот. Защо? Защото майката е прекалила точно с този закон: Прекаляването. И вика:
– Ама, гледай какво хубаво дете беше, а сега ни ми е син, ни ми е дъщеря.
– Ами, защо прекаляваш? Защо му угаждаше толкова много? Край, прекалила си, сега ще теглиш. Това са кармични последствия, това не са болести.
Silvina:
Гърците казват: „Златната среда“. Навремето бях веган. Все още почти съм, но почти. Три, четири години – веган, отслабнах. И когато започнах вече да си правя изследвания радиестезични, по начина по който работя, се оказа че имам дефицит на пет аминокиселини и то хроничен. И сега кое е по-важното? Това да спазваш принципа, да си прекаления светия, „Ауу, аз съм веган!“ или просто да живееш умерено.
И така във всяко отношение, просто човек трябва да има умереност.
И, между другото, това е един от Принципите. Хората, които нарушават Принципа на Умереността – там са всякакви залитания и всякакви прекалявания във всякакви посоки – алкохол, цигари, с много работа и какво ли не.
Въпрос от зрител:
Как разбирате за преражданията?
Silvina:
Как разбирам? Най-често виждам картина или виждам мисъл. Или е мисъл, или е картина, по-често е мисъл. Проверявам с махало, така ли е? Но съм имала наистина много интересни попадения.
Георги:
Това е даденост.
Ще ви кажа, че преди шест, седем или осем години, Господ ми вика: „Синко, аз ще дам на Силвина същите способности, когато стане на четиридесет и две години.“ Тя не изглежда на толкова, ама е на толкова. Обаче, когато станеш и си продължаваш стария стереотип, пийване, хапване, с приятели джиджи-биджи, и изведнъж почват да стават едни такива ошамарвания. И той идва човека и вика:
– А бе знаеш ли, Георги, какво ми се случи?
– Синко, ти пиеш ли?
– Пия.
– Ядеш ли месо?
– Ям месо.
– Всичко прекратяваш веднага, в момента. Забравяш хубавите руси хубавици. Забравяш месото. Забравяш алкохола. Забравяш караниците, разправиите. Всичките стават хора ангели и са прекрасни, включително и терористите.
Той вика:
– Георги, аз знам, че някои смятат, че ти си ненормален. Ама сега, убеждавам се, че ти ми го казваш това.
– Слушай сега: Господ на тебе, виждам, че ще ти даде дарби и способности, каквито ти е бедна фантазията. И понеже иска да те направи чист човек и светия, ти трябва да започнеш от някъде. Не може по стария път да вървиш.
Аз всичко съм направил насила. Да не мислите… насила съм оставил да си карам хубавите мотоциклети, насила – да карам парашутите и делтапланерите. Ами лова и риболова съм го оставил, пак насила.
Разберете ме, когато Господ реши и почне да те бие, моментално почваш да казваш: „Нещо иска да ми каже.“ И почваш да ставаш праведен. Всички работи почваш да правиш, да работиш само с Добродетелите, пороците ги забравяш – алчен, завистлив, ревнив, омрази, похотлив, ленив – всичко това вече става минало. Ставаш чист като капка вода. Смирен, кротък и тогава Господ вика: „А, мойто момче, сега виж какви дарби и способности ти давам.“ Слагаш ръцете отгоре и човек е излекуван. Говориш езици. Почваш да си правиш разходки из Вселената. Ама ти дават тия бонуси, когато се изчистиш.
Въпрос на зрител:
Колко е най-малкия период за прераждане? Във вашата практика, най-малкия?
Silvina:
Зависи. Човешките души се прераждат по-често. Но светлите Духове, когато идват на Земята, те могат да се появяват и на петстотин години – на двеста, на триста, на петстотин. Другото е, че срокът започва да се съкращава. Преди е бил по-голям.
Георги:
Ще ти кажа, че до средата на двадесети век, до Втората световна война точно, една душа можеше да се внедри като чака четиридесет и пет години. След това, от началото на миналия век, хиляда деветстотин и четиринадесета година, от Първата световна война, започна срока да се съкращава, съкращава, съкращава. И сега щом минат няколко месеца, душата веднага може да се внедри, моментално. Защото вибрацията на Земята /и от Земята, и отгоре/ е много висока и може моментално пак да слезе. Едно време са се изчаквали специални периоди, сега няма чакане. Излиза, след девет месеца наново е тука.
Silvina:
Това по-скоро е рядко, толкова скоро да дойде, след месеци. Но десет, дванадесет години като един минимален срок е възможно. Въпреки, че когато трябва да стане така, че тази душа да се прероди в същото семейство, за да се случат определени неща, тогава наистина може да се съкрати. Примерно, умира бабата, преражда се като внучката, съвсем скоро.
Искам да кажа важно нещо. Наблюдавайте се. Препоръчвам, ако не го правите, да го правите:
Господи, ако днес съм допуснал някаква грешка през този ден…
Лягайки си вечер, преглеждайте си така деня – какво казах, какво направих, дали беше правилно?
Господи, ако не е правилно, прости ми!
Това е толкова важно, да си запазиш тази чистота, да си запазиш чистата съвест, дето се казва. Да нямаш тези съквартиранти, дето Михаил Иванов говори. Той казва, че реално човешкото съзнание всъщност обитава собствената си сграда заедно с множество тъмни същества, които е привлякъл. Един от ефектите на това лечение, което правя е да се пречисти, тоест човек да стане едноличен собственик на сградата си, без примеси. Между другото и Учителят използваше нещо подобно за тези същества.
Благодарим ви, много бързо мина времето. Аз чак се изненадах сега като ми казаха, че е минало толкова бързо.
Георги:
Ще ви кажа само един шифър – да го имате, да го знаете и да бъдете здрави, богати и щастливи. Защото има много богати хора, сега като ходих там /в Абу Даби/, но не са здрави и щастливи, а са много богати.
Искате ли да бъдете здрави, богати и щастливи, правите този код. Защото аз съм го казал, тъй като Исус е казал: „Обичайте враговете си!“ Пилат вика: „Как да го разпъна този човек, единствения човек, който ме обича в Израел? Аз съм враг ваш на евреите.“
Да обичаме ближния като себе си, да обичаме враговете си, да обичаме предателите си, всичките. Следователно ще благославяте приятели и врагове, добри и лоши хора. „Живи, здрави и благословени!“ Това го правя аз.
Ще ви кажа защо и каква е тайната. Тя е проста. Когато благославяш някого, Господ ако иска, ще вземе тази благословия и му я слага в главата – ама добър, лош, той знае на кой каква благословия да сложи. Но тая благословия, номер едно, се връща на тебе. Аз фактически, благославям себе си и така ставам здрав, богат и щастлив. Разбрахте ли сега?
Вижте колко е просто. Всеки един – ама най-големия гад, простак, терорист, мръсник, подлец – аз го благославям. Затова депутатите са юначаги, всички са прекрасни хора и президента Тръмп и Путин, аз ги обичам, викам: „Живи, здрави и благословени!“ Тая благословия Господ ако иска ще им я сложи, но най-напред ми я връща обратно на мене. И аз викам:
– Благодаря, Тате!
– Да, синко, ти си я заслужи.
Това е момчета и момичета.
